№ 102
гр. Разград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20213300100041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и
чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба от АН. Н. М. за осъждане на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“АД да й заплати сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата 1660,60лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие настъпило на 27.09.2019г. ПТП с участието на автомобил,
застрахован със задължителна застраховка ГО при „ЗАД Армеец“АД, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 27.09.2019г. до окончателното им изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 27.09.2019г. на
път І-2 Русе – Варна, при включване в главния път, ищцата, управлявайки л.а. „Рено меган“
с рег. № В 3053 РМ, е била блъсната от л.а. „Ауди А3“ с рег. № РР7272 АТ, управляван от
С.А.. Вследствие на удара между двата автомобила ищцата е получила телесни увреждания:
двустепенна многофрагментна фрактура на лява подбедрица – фрактури на тибия и фибула,
поставена е на гипсова имобилизация, претърпяла е оперативно лечение, изразяващо се в
поставяне на импланти и отстраняването им впоследствие. Твърди, че оздравителният
процес е бил сложен и мъчителен, предвид силните болки, невъзможността да се движи и
неудобството да извършва обичайните домакински дейности. Налице е посттравматичен
стрес, изразяващ се в нарушение на съня, фобиен страх и рецидивиращо депресивно
разстройство. Отделно от това, ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в закупуване на имплант и други медицински консумативи. В исковата молба
се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил „Ауди А3“ е бил застрахован със
застраховка ГО при „ЗАД Армеец“АД. А.М. е заявила претенция за изплащане на
1
застрахователно обезщетение пред ответното дружество, но е получила отказ. В съдебно
заседание исковете се поддържат от упълномощения адвокат.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, представляван от
изп.директори М.И. и В.К-М, е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез
упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на
исковата молба. Оспорва елементите на деликта, както и че размерът на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че пострадалата е нарушила разпоредбите на чл.47,
чл.50 ал.1, чл.5 ал.1, чл.6 т.1 и чл.20 ал.2 ЗДП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: на 27.09.2019г. св.С.А. управлявала
л.а. „АудиА3“ с рег. №РР 7272 АТ по път І-2 в посока гр.Варна-гр.Русе. При приближаване
на Т-образно кръстовище с разклон за гр.Разград на км.68+020 същата възприела л.а.“Рено
меган“ с рег. № В 3053 РМ, управляван от ищцата, който идвал от дясната пресечка спрямо
посоката на движение на св.А.. Заради кръстовището пътното платно имало уширение с
размер 2,20 м. Пътният участък на Т-образното кръстовище се състояло от две пътни
платна: лявото пътно платно в посока гр. Варна се отнася за МПС, идващи от гр. Русе към
гр. Разград и било с широчина 6,20 м., като между двете пътни платна бил разположен
обезопасителен остров с размер 1,30 м. широчина в най-широката си част, а дясното пътно
платно било за МПС с движение по посока гр. Разград – гр. Варна и гр. Русе и широчината
му била 9 м. На лявото пътно платно, вдясно на банкета на 0,20 м. бил разположен метален
пилон с поставен на него пътен знак Б2, отстоящ на 0,9 м. и важащ за навлизащите в Т-
образното кръстовище от дясната пресечка. Нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта
на движението.
При приближаване на кръстовището и непосредствено преди навлизането в него,
ищцата предприела спиране (в съответствие с пътния знак Б2), след което навлязла в
кръстовището, насочвайки автомобила наляво, по посока гр.Варна. Възприемайки лекия
автомобил „Рено меган“, св.А. насочила посоката на движение на автомобила към лявата
част на платното за движение. Последвал удар между двата автомобила по продължението
на средната лента за движение на път І-2 в посока гр.Варна.
Горният механизмът на настъпване на ПТП е установен от вещото лице –
автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил
своите изводи въз основа на приобщените към делото материали по ДП № 330 ЗМ-
195/2019г. на ОДМВР Разград и събраните в настоящото съдебно производство писмени и
гласни доказателства, поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в
експертизата се установява още, че скоростта на движение на л.а.“Рено меган“ по време на
удара е била 19,5км./ч., а на л.а.“Ауди А3“ – 60 км./ч. Св.С.А. е имала обективна възможност
да възприеме л.а.“Рено меган“ в момента на навлизането му в дясната част на
2
кръстовището, когато се е намирала на 65,3 метра от мястото на удара, защото опасната зона
за спиране при избраната скорост от 60км./ч. е била 46 метра. Тъй като липсват данни за
обстоятелства, ограничаващи видимостта, вещото лице дава заключение, че ударът е бил
предотвратим, ако водачът на автомобил „Ауди А3“ е предприел аварийно спиране. Другата
хипотеза за предотвратяване на удара от св.А. е, ако същата е продължила движението си в
дясната пътна лента, при което е имала възможност да премине с автомобила зад
пресичащия автомобил „Рено меган“. Ищцата А.М. също е имала възможност да
предотврати удара, тъй като е имала видимост към л.а.“Ауди А3“ и е могла да изчака
преминаването му през кръстовището.
Телесните увреждания на А.М. вследствие на инцидента са установени от вещото
лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз
основа на приетите писмени доказателства. В резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила съчетано счупване на двете кости на лява подбедрица – голям и малък пищял в
далечната трета. Първоначално е била хоспитализирана в МБАЛ гр.Разград, където е
извършена закрита репозиция и гипсова имобилизация на фрактурата. Впоследствие, на
2.10.2019г. е извършено остеосинтезиране във ВМА МБАЛ гр.Варна чрез наложен външен
фиксатор. На 15.02.2020г. фиксаторът е отстранен в лечебно заведение в гр.Варна.
Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. След
проведеното оперативно лечение, обичайният срок за имобилизация е 3-4 месеца, а
работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. Въпреки консолидацията на
фрактурите и възстановяване на опороносимостта на долния ляв крайник, към настоящия
момент е налице дефицит на движението в коленна и глезенна стави, по-малка мускулна
маса и сила в лявата подбедрица. Търпените от ищцата болки при промяна на времето, както
и при динамично и статично натоварване, ще продължат за неопределен период от време.
Относно приложените по делото фактури №№ **********/2.10.2019г. и
**********/9.10.2019г. за закупуване на комплект ортопедични консумативи и плащане на
потребителска такса по клинична пътека от А.М., съответно на стойност 1620лв. и 40,60лв.,
вещото лице дава заключение по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че разходите
са относими към проведеното от ищцата лечение.
За конкретиката на претърпените неимуществени вреди вследствие на телесните
увреждания, по делото е събрана медицинска документация, коментирана от вещото лице,
както и свидетелски показания. От представените епикризи се установява, че първоначално
ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ гр.Разград за периода 27.09.-30.09.2019г.
Впоследствие лечението е продължило с необходимост от оперативна намеса –
остеосинтезиране, във ВМА гр.Варна за периода 2.20.-9.10.2019г. След това, за периода
15.02.18.02.2020г. ищцата е била отново хоспитализирана за отстраняване на импланта.
Установява се от разпита на св.Десислава Станева – близка приятелка на ищцата, че
след изписването и от ВМА-Варна, ищцата се прибрала в с.Тръстиково, където живеела. Тъй
3
като не можела да се движи и съпругът й бил в чужбина, а трябвало да полага грижи за
децата си, свидетелката била тази, която й оказала помощ в справянето с ежедневните
дейности – чистела къщата, готвела, къпела ищцата. Ищцата не можела да става от леглото,
поради което се налагало да ползва подлога. Два-три месеца след инцидента започнала да се
движи с помощта на инвалиден стол, а по-късно – и с патерици. А.М. започнала да се движи
без помощни средства 5-6 месеца след изписването й от болницата. От показанията на
св.Станева се установява, че при физическо натоварване ищцата изпитва болки в крака.
Преди ПТП ищцата работела в зърнобаза и след инцидента преустановила работа. Скоро
отново започнала да работи в цех за рапани, но тъй като е цял ден изправена и в студено
помещение, се оплаква от болки в крака.
По делото са представени удостоверения за раждане, от които се установява, че
ищцата има три малолетни деца.
Във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие е образувано ДП № 330
ЗМ-195/2019г. по описа на ОДМВР гр.Разград, което е прекратено с постановление, вл.в
сила на 26.01.2021г.
Лекият автомобил „Ауди А3“ с рег. №РР 7272 АТ е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „ЗАД „Армеец“АД за периода от 17.07.2019г. до
16.07.2020г., за което информацията е общодостъпна на интернет сайта на ГФ. На
неустановена по делото дата застрахователят е приел за разглеждане писмена
застрахователна претенция от ищцата за обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди. С уведомление изх. № Л-2738/27.04.2020г. застрахователят е уведомил ищеца, че
няма основание да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не може да се направи
извод за нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на застрахования
автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
4
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством
изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.
С.А. като водач на застрахования автомобил „Ауди А3“ с рег. № РР 7272 АТ е нарушила
правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.20 ал.2 ЗДП – при избиране
скоростта на движението водачът е длъжен да се съобрази с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. Нарушени са и чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДП, вменяващи на водача с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Причината за настъпване
на ПТП, установена посредством САТЕ, е, че водачът на автомобила „Ауди А3“ не е
предприела аварийно спиране, когато е възприела излизането на л.а.“Рено меган“ на главния
път, при обективна възможност за това, предвид това, че мястото на удара се е намирало
извън нейната опасна зона на спиране. По-нататък, С.А. е могла да предотврати удара, ако е
продължила да се движи направо, в дясната лента на движение, вместо да насочва
автомобила вляво. Действията й попадат в обхвата на цитираните разпоредби на чл.20 ал.2 и
чл.5 ал.1 и 2 ЗДП. Нарушенията на правилата за движение са довели като последица до
причиняването на телесните увреждания на ищцата: съчетано счупване на двете кости на
лява подбедрица – голям и малък пищял в далечната трета, установени в заключението на
СМЕ и представената по делото медицинска епикриза от ОАИЛ при МБАЛ гр.Разград.
Презумпцията за вината на водача на лекия автомобил за нарушаване на правилата за
движение по пътищата, съдържаща се в чл.45 ал.2 ЗЗД, не е оборена.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
виновния водач на лекия автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
За уважаването на първия иск остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищцата. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи
от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне
паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалия.
В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид
характера на телесните увреждания, продължителността на изтърпените болки – с висок
интензитет през време на болничното лечение, след това в продължение на 2-3 месеца
5
пострадалата е била обездвижена в домашни условия, а след това до 5-6 месеца се е
придвижвала с помощни средства. Получавала е помощ от св.Станева за собственото си
обгрижване и за справяне с домакинските задължения, вкл. и в грижите за трите й деца.
Налице е дълъг срок на оздравителния период на получените фрактури на долния ляв
крайник и неудобства, които е изтърпяла във връзка с нарушаване на режима на обичайните
дейности. Към настоящия момент ищцата все още изпитва неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания – при влошаване на времето и при физическо
натоварване. Предвид горните съображения съдът преценява, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 30 000лв. В този размер същото съответства на
характера, степента и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания.
Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата поради неправомерно поведение при управление на л.а.“Рено
меган“. Установява се, че същата е спряла автомобила на пътен знак Б2 преди
непосредственото навлизане в кръстовището. Същата обаче не е пропуснала движещия се
по пътя с предимство л.а.“Ауди А3“, управляван от св.А., с което е нарушила чл.47 и чл.50
ал.1 ЗДП. Съдът приема, че това е съществена причина за настъпване на ПТП, а
нарушенията от страна на св.А. са последващи нарушението на ищцата. Със своите
ненавременни действия за аварийно спиране, респ. за продължаване на движението на
автомобила направо в дясната лента, св.А. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, но нейния принос следва да се оцени на 1/3. Приносът на ищцата А.М. е
значително по-голям – 2/3, защото нейното поведение е било основополагащо за настъпване
на инцидента. Ето защо определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 30
000лв. следва да се намали с 2/3 и ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер 10
000лв., а над този размер до предявения такъв от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Доказан се явява искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 1660,60лв., изразяващи се в заплащане на медицински услуги във връзка с
причинените на ищцата телесни увреждания. След отчитане на горния принос за настъпване
на вредоносния резултат с 2/3 от страна на пострадалата, обезщетението, което ответникът
следва да й заплати, е 553,33лв. Искът над този размер до предявения такъв от 1660,60лв.
следва да бъде отхвърлен.
Горните обезщетения следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху
всяко от тях. Ищцата претендира лихва с начален момент датата на настъпване на ПТП.
Този падеж е предвиден в отменения КЗ. Застраховката на лекия автомобил „Ауди А3“
обаче е сключена на 17.07.2019г. Сега действащият Кодекс за застраховането е влязъл в сила
на 1.01.2016г. и съгласно §22 от неговите ПЗР, част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането се прилага само за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, освен ако страните договорят друго след влизането му в сила. По
делото не е установена друга договорка между страните по договора и в разглеждания
случай приложение намират материалните разпоредби на сега действащия КЗ.
6
Относно началния момент на дължимост, съдът приема следното: в чл.497 ал.1 КЗ е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. В
разглеждания случай, с отговор с изх. № Л-2738/27.04.2020г. застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение поради липса на предпоставки за това.
Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15
работни дни по чл.497 ал.1 т.1 КЗ, какъвто е настоящият случай предвид констатацията в
предходния параграф, че застрахователят не е изискал допълнителни документи, този срок
не намира приложение, тъй като не тече. В този случай се прилага тримесечния срок по
чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя.
Ищецът не е установил момента на предявяване на претенцията, поради което следва да се
приеме, че същата е предявена най-късно към 27.04.2020г. – моментът, в който ответникът
писмено е удостоверил получаването й и образуването на преписка по щетата. Така
тримесечният срок е изтекъл на 27.07.2020г. и от 28.07.2020г. застрахователят дължи
законна лихва върху двете обезщетения до окончателното им изплащане.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищцата е
внесла депозит за СМЕ в размер 300лв. и е представлявана от адвокат, който е осъществил
безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА. Съобразно изхода от правния
спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 61,28лв.
На упълномощения адв.Христо К. ответникът следва да заплати възнаграждение в размер
846,60лв., на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения.Ответникът е внесъл депозит за САТЕ в размер 360лв. и 20лв. за
призоваване на свидетел. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК
ищцата следва да му заплати сумата 302,37лв. Ответникът е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение следва да бъде определено на 200лв., съгл. чл.25 ал.1 НЗПП в.в. с
чл.78 ал.8 ГПК, платимо от ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ОС Разград ДТ в размер 422,13лв. съобразно уважената част от исковете за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““АД, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, представляван от
изп.директори М.И. и В.К-М, да заплати на АН. Н. М. ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.“Братя Миладинови“ № 101, ет.4, ап.87, сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата 553,33лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 27.09.2019г. с участието
на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РР 7272 АТ, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при „ЗАД “Армеец““АД, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми,
считано от 28.07.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 61,28лв. за
направени деловодни разноски в съдебното производство.
Отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от
АН. Н. М. против „ЗАД „Армеец““АД, над размера 10 000лв. до претендирания такъв от
50 000лв., и иска за обезщетение за имуществени вреди над размера 553,33лв. до
претендирания такъв от 1660,60лв., заедно със законната лихва върху неуважените части от
исковете, както и за присъждане на законна лихва върху всички обезщетения с начален
момент 27.09.2019г., като неоснователни.
Осъжда АН. Н. М. да заплати на „ЗАД „Армеец““АД сумата 302,37лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер
200лв..
На осн. чл.38 ЗА осъжда „ЗАД „Армеец““АД да заплати на адв.Христо Райков К. при
ВТАК, със служебен адрес гр.Велико Търново, ул.“В.Левски“ № 3г, ет.1, възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата АН. Н. М. в размер 846,60лв.
Осъжда „ЗАД „Армеец““АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС Разград ДТ в размер 422,13лв. съобразно уважената част от исковете за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8