Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Русе, 07.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в
присъствието на прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 114 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по
труда” - Русе против Решение № 47 от 12.03.2021 г., постановено по АНД №
90/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 18-001564 от 04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- Русе, с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл.414, ал. 3,
във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, на „Магна техника” ЕООД, със седалище: гр. Русе,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Претендира се да се отмени решението на РС - Русе и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуален представител адв. П. И. в депозиран по делото писмен отговор вх. №
6256 от 20.04.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на същата.
Претендира и присъждането на разноски пред касационната инстанция съгласно
представен списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане (л. 19
и л. 17 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление РС - Русе е
счел от правна страна, че конкретното деяние, за което е била ангажирана
админинистративнонаказателната отговорност на дружеството, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение,
поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК разкрива
незначителна степен на обществена опасност на деянието.
Решението на районен съд е правилно.
Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на
въззивната инстанция, че установеното по делото деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 62,
ал. 3 от КТ административно нарушение, поради неговата явна малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В този
смисъл е приложим текстът на чл. 9, ал. 2 от НК, към който субсидиарно препраща
и чл. 11 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично се изключва маловажност при нарушения по чл. 62, ал. 3 от КТ. По аргумент
от чл. 415в, ал. 2 от КТ не се прилага и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не може да се дерогира обаче приложението на нормата на
чл. 9, ал. 2 от НК и съответно квалифицирането на административното нарушение
като малозначително, когато са установени предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
Доколкото обвинението за административно
нарушение представлява „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, в какъвто смисъл са и мотивите на
Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., обн. ДВ, бр.
20/09.03.2012 г., а разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към НК относно
обстоятелствата, изключващи отговорността, то съдът дължи преценка, във връзка
с приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК, която разпоредба изключва
наказуемостта, престъпния характер на дадено деяние поради неговата
малозначителност или явна незначителност на обществената опасност като
обективни белези и тази разпоредба е относима и може да се приложи за всички
обявени за наказуеми противоправни деяния, включително и за такива
осъществяващи състави на административни нарушения и ангажиращи
административнонаказателна отговорност.
В конкретния казус действително е
налице пропуск за подаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения
Трудов договор № 10 от 19.02.2020 г. с лицето Стефан Драгомиров Таракчиев (л.
127 от делото на РС – Русе) в законоустановения срок. В случая този пропуск е
бил констатиран от дружеството-работодател, като с цел отстраняването му е и отправило
Искане вх. № 20098456 от 25.11.2020 г. да му бъде издадено задължително
предписание от контролните органи на Инспекцията по труда за регистрация на
посочения трудов договор (л. л. 121 – 123 от делото на РС – Русе).
Безспорно от данните по делото е
видно, че след като дружеството-работодател само е констатирало допуснатия
пропуск, е предприело предвидените законови мерки за отстраняването му, за да
не бъдат нарушени трудовите и осигурителни права на работника.
Освен това в конкретния случай по
делото е безспорно установено, че между дружеството-жалбоподател, в качеството
му работодател и работника С.Т. е налице валидно възникнало и съществуващо
трудово правоотношение, по силата на трудов договор, сключен в предвидената от
закона форма, преди постъпване на работа на работника. В изпълнение на
задълженията си по така сключения трудов договор дружеството-жалбоподател, в
качеството му на работодател е изплащал дължимото на работника трудово
възнаграждение, за същия са внасяни дължимите осигурителни вноски, ежемесечно
дружеството е подавало Декларации обр. 1 и обр. 6, включително и за работника.
При тези данни правилен и напълно обоснован се явява изводът на районния съд,
че за работника не са произтекли никакви вредни последици във връзка с
неподаденото от страна на дружеството уведомление по чл. 62, ал. 5 в срока по чл. 62, ал. 3 от КТ. Не са установени данни и да са били
засегнати интересите на фиска (л. л. 67 – 120 от делото на РС – Русе).
Поради това настоящият състав на съда
счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Като е
отменил оспореното пред него наказателно постановление на това основание,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК,
във вр. с чл. 143, ал. 4
от АПК, на ответника по касация се следват сторените разноски в касационната
инстанция. Те възлизат на 150 лева - договорено и заплатено възнаграждение за
адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 17 от
делото). Направените разноски следва да бъдат присъдени в тежест на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото
лице на основание чл.2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
47 от 12.03.2021 г., постановено по АНД № 90/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр. София да заплати на „Магна техника“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Солун“ № 26,
представлявано от Кристофър Петев Хъртарски, сумата 150 (сто и петдесет) лева - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.