РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Монтана, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500433 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.09.2022 г. по гр.дело № 164/21 г. Районен съд- Берковица е
осъдил „ДЗИ О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ *,
представлявано от К.Ч. и Б.В., ДА ЗАПЛАТИ НА Р.М. , на основание чл. 432 сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева, частичен иск от 50000 лева представляваща претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие настъпило застрахователно събитие –
ПТП на 30.08.2019 г. в град *от виновно противоправно поведение на водача на МПС лек
автомобил „*“ с рег. № *, управляван от Т.Т. с валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния заявен размер от 13 500 лева,
частичен иск от 50 000 лева като неоснователен .
Така постановеното решение е обжалвано от Р.М. в частта ,с която искът е
отхвърлен над сумата 1500 лв. до сумата 8 000 лв. Жалбоподателят твърди, че присъденото
обезщетение е прекомерно занижено с оглед установените болки и страдания на
пострадалия.Поддържа,че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.С..М.а
,която се е грижила за него след катастрофата.Твърди,че присъдената сума е несправедливо
определена с оглед обстоятелството,че са му причинени две телесни повреди.Изложени са и
допълнителни съображения досежно неправилността на атакуваното решение . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени решението ,като постанови ново , с което да уважи
предявения иск за сумата 8000 лв./т.е. да се присъдят допълнително още 6500 лв./
Претендират се и разноски в производството.
Въззиваемата страна „ДЗИ О. з. „ АД чрез своя представител взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с
претърпените болки и страдания . Предвид гореизложеното моли съда да потвърди
1
решението в атакуваната част ,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА .
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел ,че единствено спорно
обстоятелство между страните е размера на дължимото обезщетение. Обсъждайки
нараняванията на ищеца е приел,че същият следва да бъде обезщетен със сумата от 3 000
лв. ,като с оглед обстоятелството,че застрахователят е заплатил сумата 1500 лв. е уважил
предявения иск до сумата 1500 лв.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи на първоинстанционния
съд по отношение на причинените вреди по следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,както и от извършената
експертиза,че вследствие настъпилото ПТП пострадалият е откаран в болнично заведение с
клинична диагноза „Контузия на главата и гръден кош. Състояние след мозъчно
сътресение”. От проведените прегледи при постъпване не са установени травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците. В заключение вещото лице приема, че на Р.М.
е причинено контузия на главата и гръдния кош с клинично „Мозъчно сътресение“, което е
причинило разстройство на здравето-временно и неопасно за живота, съгласно действащия
НК, с оздравителен период две-три седмици, до месец, при нормален процес на оздравяване,
без настъпване на усложнения, за каквито няма данни в представените по ДП документи.
Това заключение е потвърдено и в съдебно заседание.
Както първата, така и настоящата инстанция не кредитира показанията на
св.М.,като съображенията за това са следните:
На първо място, с оглед близките й отношения с пострадалия се създава
основателно съмнение относно обективността на показанията й.Този извод се налага и от
съпоставянето с останалите доказателства по делото .В констативния протокол за
пострадали лица е отразено,че Р.М. има контузия на главата и раменна скопуларна става.В
представените епикризи е посочено като крайна диагноза мозъчно сътресение,но като изход
от заболяването е посочено,че в резултат на проведеното лечение оплакванията постепенно
са намалели .Вещото лице е обсъдило представената документация,като е достигнало до
крайния си извод,че в случая е налице лека телесна повреда .
Свидетелката твърди,че възстановителният период е продължил повече от четири
месеца и дори и сега не се е възстановил напълно .По делото обаче липсват каквито и да е
доказателства, че след изписването си от болница отново е бил на преглед във връзка с тези
оплаквания.От друга страна вещото лице при личния преглед на лицето е установило,че
пострадалият е контактен, адекватен ,не ползва помощни средства и не употребява
медикаменти,което му е дало основание да приеме,че няма никакви усложнения .
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че пострадалият е получил
две леки телесни повреди с оздравителен период до един месец.
В случая обаче съдът намира,че първоинстанционният съд не е приложил
правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
2
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията , както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период -до тридесет дни . Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
ищеца съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлизат общо на сумата от 6 000 лв.
С оглед обстоятелството,че застрахователят е платил доброволно сумата 1500
лв.,искът следва да бъде уважен до сумата 4500 лв. Ето защо атакуваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 1500 лв. до сумата 4500 лв.,
като ответникът следва да заплати допълнително сумата 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди. Над този размер до атакувания такъв искът се явява
завишен и не отговаря на принципите на справедливост .
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
пред настоящата инстанция разноски .Тъй като същият е защитаван от адв.К. на основание
чл. 38 от ЗА, ответникът следва да й заплати сумата 528 лв./ с ДДС/ адвокатски хонорар .
Ответникът също претендира разноски, като е представил доказателства за
действително направени такива в размер на 1140 лв./ с ДДС/.Съобразно отхвърлената част
на иска ищецът следва да му заплати сумата 665 лв./ с ДДС /.
Ответникът следва да заплати и ДТ върху допълнително присъдената сума в
размер на 120 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд-гр.Берковица от 30.09.2022 г. по
гр.дело № 164/21 г. в ЧАСТТА ,с която съдът е отхвърлил предявения иск от Р. М. против
„ДЗИ О. з.“ ЕАД, ЕИК *над размера на сумата 1500 лв. до размера 4500 лв.,представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 30.08.2019 г. в град *.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.з.“ ЕАД, ЕИК *да заплати на Р.М. допълнително още 3000 лв.,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 30.08.2019 г. в град *, ведно със
законната лихва ,считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.з.“ ЕАД, ЕИК *да заплати на адв.К. сумата 528 лв./ с ДДС/
3
адвокатски хонорар, а по сметка на Окръжен съд-Монтана ДТ в размер на 120 лв.
ОСЪЖДА Р.М. да заплати на „ДЗИ О.з.“ ЕАД, ЕИК *сумата 665 лв./ с ДДС /
адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4