Р Е Ш Е Н И Е
гр. Никопол, 01.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в открито съдебно заседание, на двадесет и девети януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова, като
разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гражданско
дело № 199/2017г. по описа на НРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ал.1 ГПК.
В исковата си молба
против В.И.Б. ***, ищецът
„Агро – Бел 2001“ ЕООД, твърди , че е собственик на 10/30
ид.ч. от всеки от 4 –те броя недвижими недвижими имоти, подробно описани по
площ и местонахождение в ИМ, всички в с.Гиген, общ.Гулянци, въз основа на две сделки за дарение и покупко
– продажба от 14.12.2015г. Твърди също, процесните ид.ч., закупили от наследниците на В.Т.Б., поч. На
16.03.2014г., това са неговата съпруга – В.Б. и синовете му – И. и В. Б.. Ищецът твърди, че им
станал известен факта, че същите ид.ч. от процесните имоти били описани в постановление
за възлагане, постановено след проведена публична
продан, извършена от ЧСИ – И.К.К.. Твърди се, че тези действия на ЧСИ са неоснователни,
както и че нарушават правата им и
застрашават интересите и собствеността им. Твърди се това,
че за ищеца като трето лице - владеещ собственик, е
налице интерес да защити правото си на собственост,
чрез предявяване на иск против Купувача - мним собственик .
Поддържат се на първо
място доводи касаещи законосъобразността на извършените от ЧСИ процесуални
действия и пороци при издаването на самото постановление за
възлагане. Твърди се, по отношение на процесните ид.ч. няма вписани възбрани с
оглед насоченото принудително изпълнение към тях. Поддържа се , че ищцовото дружество
е бил собственик „на възложените
имоти", на годно основание- н.а.
Затова се моли съда да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника В.И.Б. - купувач, въз основа на Постановление за
възлагане на ид.ч. от недвижими имоти от 07.02.2017 г. на ЧСИ -
И.К., че ищецоното дружество е собственик на описаните ид.ч.
от недвижими имоти, в на.а за дарение № 93, том 14, рег.№ 8474, дело № 2036 от
14.12.2015г. и в н.а.а за покупко – продажба № 94, том14, рег. № 8484, дело №
2037 от същата дата. Сочат се
доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на разноски наищеца особен
представител на ответника В.Б. – адв.И.Т. от ПлАК, приложен на л.63 по делото,
в който оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Твърди се , че спрямо
процесиите имоти, ответникът
законосъобразно се легитимира като собственик с Постановление за
възлагане на недвижими имоти от 17.02.2017г. на ЧСИ И.К., вписано в Служба по вписванията гр.Никопол
под № 736/09.03.2017г.
Като се запозна с приложените по делото
доказателства и становищата на страните, съдът от фактическа
страна намери за установено следното:
От
представените от страните писмени доказателства безспорно се установява , че
между В.И.Б. , в качеството и на продавач и ищцовото дружество,
в качеството му на купувач е сключена договор за дарение на
недвижими имоти – земеделски земи, обективирана в клаузите на н.а. № 93, том
14, рег. № 8474, дело № 2036 от 14.12.2105г. на нотариус с рег. № 232 на НК с
район на действие РС Никопол.
Предмет на тази сделка са 1/30
ид.ч. от 4 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с.Гиген.
В н.а.а е отразено, че при съставянето
на същият за установяване правото на собственост е представен Договор за делба
рег. № 3783 от 15.11.200, Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № 9000 от 06.06.1999г.
скици, удостоверение за наследници и др.
Безспорно също е, че между В.И.Б., В.В.Б.
и И.В.Б., в качеството им на продавачи и ищцовото дружество, в качеството му на
купувач е сключен на 14.12.2015г. и договор за продажба на –9/30 ид.ч. от
процесните имоти, обективиран в клаузите на н.а. № 94, том 14, рег. № 8484, дело № 2037 от
14.12.2105г. на нотариус с рег. № 232 на НК с район на действие РС Никопол.
В този н.а.а е отразено, че при
съставянето на същият за установяване правото на собственост е представен н.а.
за делба № 93, том 14, рег. № 8474, дело № 2036 от 14.12.2105г. на същият
нотариус, Договор за делба рег. № 3783 от 15.11.200, Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ №
9000 от 06.06.1999г. скици, удостоверение за наследници и др.
Не се установява от представените по
делото доказателства, нито ищеца излага твърдения в тази връзка, по молба на
кой взискател и против кой длъжник е
образувано изпълнително производство № 20138160400167 по описа на ЧСИ И.К.
с рег. № 816, както и въз основа на какъв ИЛ е било образувано
същото, т.к. съгласно писмо на Камарата на ЧСИ, соченото изп. Д. е било
унищожено и не ебил съставен протокол за това от ЧСИ – то съгласно Наредбата за
архива на ЧСИ.
Не е спорно и се установява по делото, че с влязло в сила Постановление на
23.02.2017г, за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ –И.К., на
07.02.2017г. по горното изпълнително дело, на ответника В.И.Б. са възложени следните
имоти, продадени чрез извършена публична продан в изпълнителното
производство: 10/30 ид.ч. от ПИ № 011001, 10/30 ид.ч. от ПИ №
759010, 10/0/30 ид.ч. от ПИ № 159007 и 10/30 ид.ч. от ПИ № 147006./л.8/ за
сумата от 7 070лв. Видно от същото имотите са бивша собственост на В.Т. Б.,
получени по наследство от негови баща Тодор Петров Б..
От представените справки от СВ при НРС
за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналните партиди на
собствениците на имотите, не се установява вписване на възбрани по отношение на
същите.
При тези фактически данни от правна страна
съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на
подробно индивидуализирани в исковата молба ид.ч. от недвижими имоти.
В исковата молба ищеца е посочил, че е придобил процесните имоти въз
основа на годно и валидно правно основание –
дарствена сделка и сделка за покупко- прожадба обективизирана в сочените
н.а. и двата от 14.12.2015г. Посочено е, че имотите към датата на подаване
на исковата молба в съда са се намирали във владение на ищеца. Не се твърди и
не се установява по делото, въз основа
на постановление за възлагане на ид.ч. недвижими имоти,
което е влязло в законна сила, да е извършен въвод във владение. Посочено
е в исковата молба ,че ответникът не е станал собственик
на процесните имоти, тъй като правата му са непротивопоставими на
тези придобити от ищеца.
При това изложение на обстоятелствата и направеното искане първият
въпрос, който поставя казуса е относно правния интерес на ищеца от предявяване
на установителния иск за собственост. При установителните искове / за разлика
от осъдителните и конститутивните искове / правния интерес от исковата защита е
посочен изрично в закона, като абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска. Въпросът за правния интерес при предявяване на
установителен иск за собственост или друго вещно право е разгледан в
ТР № 8 / 202 г. от 27. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според утвърдената съдебна
практика на ВКС правният интерес от предявяване на установителен иск/
положителен или отрицателен / винаги е налице, когато чрез фактически или
правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва
отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца .
Наличие на влязло в сила постановление за
възлагане е довел до правния интерес на ищеца от воденето на
делото, доколкото е налице правния спор относно претендираните от
него по отношение на ответника права.
Разгледан по същество
предявеният иск е неоснователен.
Публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за
придобиване на собственост (чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 499 ГПК), по силата но
което купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то да е било
обжалвано (чл. 438 ГПК).
Понеже е деривативно основание за
придобиване на собственост, публичната продан на чужда вещ не прави купувача
собственик на вещта и не лишава от собственост истинския й собственик.
Истинският собственик може да ревандикира вещта продадена на
публична продан , без да има значение дали е знаел за публичната
продан, дали е бездействал или се е противопоставял на нея, т.е.
истинският собственик може да брани правата си по исков ред и разполага с
правен интерес да предяви установителен иск за собственост и да търси
ревандикация на вещта срещу купувача, комуто е възложен имота на публична
продан.
Неоснователни са възраженията на
ищеца основаващи се на твърдяна незаконосъобразност на
издаденото постановление за възлагане на недвижимите имоти в полза
на ответника по иска. В рамките на спора за собственост съдът не може да
се произнася по действителността на влязлото в сила постановление за възлагане
на недвижимия имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при
извършването на публичната продан, т.к. вещният ефект на влязлото в сила и
неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен, ако се
установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. Като деривативно основание
за придобиване право на собственост, публичната продан не е стабилизирана,
когато е била продадена чужда вещ. Ако с влязло в сила решение се установи, че
едно друго лице е собственик на имота, предмет на публичната продан, в
отношенията между действителния собственик и купувача публичната продан губи
вещнопрехвърлителното си действие./ в този см. Решение по гр. дело № 1317/2013
г., второ г. о. ВКС и Решение по гр. дело № 17/2012 г., първо г. о., ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК./.
В настоящия случай, съдът приема,
че ответницата и нейните синове са се разпоредили изцяло с наследствените си
права в размер на общо 1/3 ид.ч. получени в наследство от техният наследодател В.Т.
Б., /като всеки от тримата има по 1/9 ид.ч. без да е ясно, как са изчислени
ид.ч. на същите в на.а/.
Доколкото обаче по делото не е
установено, кой е длъжник по изпълнителното производство, не може да се
установи и какви права е придобил купувача от правото на собственост, както и
дали се отнасят за едни и същи ид.ч. , като тези на ищеца в настоящото
производство. След като не се установи длъжника в изпълнителното производство,
не може да се установи и дали за ЧСИ е възникнало право да продава и възлага
притежаваните от В.Т. Б., получени по наследство от неговият баща – Тодор
Петров Б., доколкото последният е имал трима сина и всеки от тях е получил в
наследство по 1/3 ид.ч. от своя наследодател.Не се установиха по делото безспорно,
правата на собственост върху съответните ид.ч., на прекият
праводател на ищеца да са идентични с тези на длъжника по
изпълнителното дело – праводател на купувача по същото.
Поради това предявеният положителен
установителен иск се явява недоказан и ще следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„АГРО- БЕЛ 2001“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Брест, общ.Гулянци
против В.И.Б. *** иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за
приемане на установено в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на 1/ 10/30 ид. ч. (десет
тридесети ид. части) от Поземлен имот - Нива, цялата с площ от 29,996 дка,
трета категория, в местността “КРИВА БАРА“, III кат., съставляващ имот № 011001
по плана за земеразделяне на землището на с. Гиген, общ. Гулянци, при граници:
ПИ № 001002- нива, ПИ № 000140 — нива, ПИ № 000044 и № 00060 — път на обл. Плевен,
общ. Гулянци, с. Гиген; 2/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид. части) от Нива,
цялата с площ от 14,114 дка, четвърта категория, в местността “САНЪРА“,
съставляващ имот № 759010 по плана за земеразделяне на землището на с. Гиген,
общ. Гулянци, при граници: ПН № 759011-нива, ПИ - № 759025 — нива, ПИ № 759026
- нива, ПИ № 759009-нива, ПИ № 00980 — път обл. Плевен, общ. Гулянци, с. Гиген;
3/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид. части) от Лозе, цялото с площ от 0.737
дка, четвърта категория, в местността “ВАСИЛКИН ДОЛ“, съставляващ имот № 159007
по плана за земеразделяне на землището на с. Гиген, общ. Гулянци, при граници:
ПИ № 001060-път, ПИ № 00093 - пасище, ПИ -159008-лозе, ПИ -001045-път,
ПИ-001061 нива, обл. Плевен, общ. Гулянци, с. Гулянци и 4/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид.
части) от Нива, цялата с площ от 18.997 лка, четвърта категория, в местността
“ЛЪКАТА“, съставляващ имот № 147006 по плана за земеразделяне на землището на
с. Гиген, общ. Гулянци, при граници: ПП № 147005-иива, ПИ № 000526-канал, ПИ №
000516 и № 000505 - път обл. Плевен, общ. Гулянци, с. Гиген, описани в н.а. за
дарение на недвижими имоти № 93, том 14, per. № 8474, дело №° 2036 от
14.12.2015 г., вписан в АВ-СВ-Никопол с вх. № 5637, вх. per. № 5673 от
14.12.2015 г., акт № 91, том 12, дело №
2056/15 и н.а. за покупко-продажба на поземлени недвижими
имоти № 94, том 14, per. № 8484, дело №
2037 от 14.12.2015 г., вписан в АВ- СВ-Никопол с дв. вх. № 5638, вх. per. N°
5674 or 14.12.2015 г., акт № 92, том 12, дело № 2057/15 на описаните идеални
части от недвижимите имоти и посочени в Постановление за възлагане, вписано в
АВ-СВ-Никопол с дв. вх. 734, вх. per. № 736/ 09.03.2017 г., акт №° 156, том I,
дело № 586/ 2017 г. , както
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |