№ 147
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл.
ГПК.
Образувано е по жалба на С.** ЕООД, ЕИК **** срещу Отказ №
20221221144015-2/30.12.2022г. на длъжностно лице по регистрацията към
Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец
Б7 с вх. № 20221221144015 за вписване по партидата на С.** ЕООД, на осн.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, на промени относно действителни собственици
и юридически лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен и необоснован, тъй
като длъжностното лице неправилно е приело, че не е заявено за вписване
физическо лице – действителен собственик, като не е обсъдило, че е налице
изключението по параграф 2-ри от ДР на ЗМИП, поради което и доколкото
дружеството е дъщерно на дружество, което е публично, няма задължение да
посочва физически лица за действителен собственик. Позовава се на
фактически извършени множество вписвания на публични дружества като
действителни собственици, както и на съдебна практика, в която такива
вписвания са приети за допустими, както и на указания на КФН. Моли
обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде указано на длъжностното лице
да извърши поисканото вписване.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, в поле 550
„Действителни собственици“ e заявено заличаването на вписаните
обстоятелства относно О.И.Д. и В.С.С.. Заявена е промяна на вписаните
обстоятелства в поле 537 и 5371 относно юридическото лице, чрез което
1
пряко се упражнява контрол и законния му представител, както и промяна в
обстоятелствата в поле 538 и 5381 относно представителите на юридическо
лице чрез което непряко се упражнява контрол и законния му представител.
Жалбата е подадена в преклузивния седем дневен срок от легитимирано
лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ обхваща проверка дали заявените обстоятелства подлежат на
вписване, както и дали към заявлението са представени изискуемите
документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали
последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона.
Съгласно чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел подлежащите на вписване
обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление
по образец - № Б7, състоящо се от две части, като Част I. е за обстоятелства
по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП. По арг. от ал. 2 на чл. 50а от Наредбата, при
заявяване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП към заявлението се
прилагат декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; документите, установяващи
съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър БУЛСТАТ;
нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4,
т. 3 от ЗМИП; други документи съгласно изискванията на закон.
При систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на
ЗМИП във връзка с целите на закона, съдът намира, че изискванията за
вписване в ТРРЮЛНЦ на действителни собственици на юридически лица и
други правни образувания касаят посочване на данни и информация само за
физическо лице/физически лица.
Така чл. 61, ал. 1 ЗМИП въвежда изискване за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни
образувания и физическите лица за контакт да предоставят определена
информация за „физическите лица, които са техни действителни
2
собственици“. Според легалната дефиниция на понятието „действителен
собственик“, дадена в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, това е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност и които физически лица отговарят на
определените в т. 1 – т.3 условия. Изречение второ и трето на т. 1 от § 2, ал. 1
от ДР въвеждат критерии за „пряко притежаване“, съответно – „косвено
притежание“ от физическо лице/лица на акции, дялове или права на глас в
съответното юридическо лице друго правно образувание. Според ал. 5 на § 2
ДР на ЗМИП, когато не може да се установи или съществува съмнение за
действителния собственик, за такъв се счита физическото лице, което
изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Пак в същия смисъл е и
образецът от Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП, който
съдържа полета, единствено относно данните на физически лица като
действителни собственици на юридическо лице/правно образувание.
Следователно, задължението за заявяване на действителни собственици е
относимо към идентифициране само и единствено на физически лица,
които отговарят на установените от ЗМИП критерии, и юридически лица не
са и не могат да бъдат вписвани като действителни собственици.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, за да се счита за
действителен собственик едно физическото лице, което притежава или
контролира юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или
дейност, то следва да отговаря на определени условия, които са посочени в т.
1 до т.3, на същата алинея. Редакцията на т.1 поражда възможност за
различно тълкуване, каквото различно тълкуване правят жалбоподателя и
длъжностното лице по регистрацията. Разпоредбата предвижда, че „по
отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания
действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други
средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за
3
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен
на прозрачност по отношение на собствеността“. По становище на
съдебния състав нормата следва да се тълкува в смисъл, че по отношение
дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността, не се прилагат посочените в първата част на изречението
условия за установяване на действителни собственици физическите
лица, поради което и тези физически лица не подлежат на установяване,
респективно не подлежат на обявяване по реда на ЗМИП. Не се касае за
изключение от правилото, че действителните собственици могат да
бъдат не физически лица, а определен вид дружества, най-общо наречени
„публични“ и именно те следва да бъдат обявени, каквото тълкуване застъпва
жалбоподателя.
В конкретния случай, в подаденото заявление в поле 550
„Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено
в дружеството“ е заявено заличаване на вписаните към момента на подаване
на заявлението физически лица, като не е заявено вписване на други
физически лица. Доколкото представената декларация съдържа информация
относно обстоятелството, че веригата на притежание на капитала сочи
публично дружество на края й, по отношение на което важи изложеното
изключение относно идентифициране на действителните собственици –
физически лица, то и са налице предпоставките за заличаване на посочените в
заявлението и вписани към момента физически лица, по отношение на които
са отпаднали предпоставките на закона за обявяването им като действителни
собственици на С.** ЕООД, като нови действителни собственици не следва да
се обявяват, тъй като веригата от притежание на капитала сочи, че в края й
стои публичното дружество С.т. АД, за което не следва да се издирват и
обявяват действителни собственици. Като е дало указания за посочване на
други физически лица за действителни собственици, длъжностното лице по
регистрация е действало в нарушение на закона.
Заявлението е частично основателно и в частта, в която се заявяват за
вписване промени относно юридическите лица, чрез които пряко и непряко
4
се упражнява контрол и законните им представители, тъй като се касае за
недопустими вписвания, които подлежат на заличаване, като това заличаване
няма пречка да бъде заявено от самото дружество и не изисква задължително
провеждането на производство по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. По аргумент от
разпоредбата на чл.64, ал.5 ЗМИП,вр. § 2, ал.3 ДР на ЗМИП под юридически
лица, чрез които се упражнява контрол, законът няма предвид едноличния
собственик на капитала, нито други подлежащи на вписване обстоятелства в
търговския регистър, а само обстоятелства, които не са измежду подлежащите
на вписване, но касаят лица, за които без да се налице данни за притежание
имат възможност да влияят върху дейността на дружеството по начините,
посочени в §1 в ДРТЗ. Следователно едноличният собственик на капитала,
който вече е вписан в регистъра, не подлежи на отделно обявяване по реда на
ЗМИП и заявлението в тази част е неоснователно.
Както сам жалбоподателят твърди в жалбата, в подадената със
заявлението декларация, а се установява и въз основа на вписванията в
търговския регистър, едноличен собственик на капитала на С.** ЕООД е С.**
ЕООД, чиито капитал се притежава изцяло от С.** ЕАД, чиито едноличен
собственик на капитала е публичното дружество С.т. АД, като
обстоятелствата относно едноличните собственици са вписани по партидите
на дружеството жалбоподател С.** ЕООД, както и на дружествата С.**
ЕООД и С.** ЕАД, съответно по партидата на всяко дружество са вписани и
данните за законните представители – същите, които се заявяват за обявяване.
Следователно веригата от притежание на капитала е ясно установима от
вписванията в търговския регистър, като подадената декларация със
заявлението сочи, че са налице основания за заличаване на вписаните
обстоятелствата в полета 537 и 538, поради отпадане на основанията за
вписването им, но не са налице основания за обявяване на нови юридически
лица в тези полета, тъй като, както вече беше посочено, законът не изисква
посочване на обстоятелства, които вече са вписани в регистъра и установими,
включително относно веригата на притежание на капитала и законните
представители.
Неотносими към законосъобразността на обжалвания отказ са доводите
на жалбоподателя, че по партиди на други дружества е вписано, че
акциите/дяловете им са притежавани или са контролирани от публично
дружество, тъй като фактически постигнати незаконосъобразни резултати не
5
могат да обосноват неправилно приложение на закона от съда. Действително
в търговския регистър са извършват недопустими вписвания, които подлежат
на заличаване, било по искане на легитимираните субекти, било чрез
защитата по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, но това не е и не може да бъде аргумент за
допускане на други подобни недопустими вписвания. Що се отнася до
цитираната от жалбоподателя съдебна практика, то същата е известна на
настоящия състав, който обаче споделя съображенията в противния смисъл,
за които също са налице съдебни актове на Софийски апелативен съд –
решение № 2231/11.10.2019 г., постановено по т.д. № 4597/2019 г. по описа на
САС, ТО, 11 състав, решение № 2597 от 26.11.2019 г. по т. д. № 5149/2019 г.,
решение № 997 от 12.05.2020 г. по т. д. № 1333/2020 г. и др.
Следователно отказът следва да се отмени частично, в частта, в която е
отказано заличаване на вписаните обстоятелства по полета 550, 537, 537 1,
538 и 5381 и да се потвърди в частта, в която е отказано вписването на нови
обстоятелства по тези полета, тъй като заявените обстоятелства са
установими и без отделно обявяване чрез вписванията в търговския регистър.
Така чрез заличаване на вписаните до момента в регистъра обстоятелства в
полета 550 и 537 и 538, които не отговарят на действителното положение, ще
се постигне целта на закона, респективно ще се заличат недопустимите
вписвания.
Не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, тъй
като разноски могат да се присъждат само в спорно производство, а
настоящото производство е едностранно. Изменението от чл.25 ЗТТРРЮЛНЦ
от ДВ, бр.105/2020 г. и в частност изменението на ал.5, предвиждаща, че в
производствата по обжалване на отказ съдът присъжда разноски по реда на
ГПК не променя обстоятелството, че „по реда на ГПК“ разноски могат да се
присъждат само в производства, в които участват насрещни страни, тъй като
се възлагат именно на насрещна страна, а производството по обжалване на
отказ на длъжностно лице по регистрацията не е такова и следователно
използваната законодателна техника не води до никаква промяна в характера
на производството и нормата относно разноските и лишена от смисъл и
правни последици.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20221221144015-2/30.12.2022г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление
на дружеството с образец Б7 с вх. № 20221221144015 по партидата на С.**
ЕООД, ЕИК ****, в частта, в която е отказано заличаване на вписаните
обстоятелства в поле 550, 537,5371, 538 и 5381.
6
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по
вписвания да впише по заявление образец Б7 с вх. № 20221221144015 по
партидата на С.** ЕООД, ЕИК **** заявените промени относно заличаване на
О.И.Д., В.С.С. и данните относно притежавани от тях права, както и да заличи
вписаните обстоятелства в поле 537, 5371, 538 и 5381 относно Р.Б. ЕООД,
законен представител, Ес Си Ес Франчайз АД и законен представител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С.** ЕООД срещу №
20221221144015-2/30.12.2022г. в останалата част, в която е отказано вписване
други дружества и законни представители в поле 537, 5371, 538 и 5381.
Решението, в частта, в която жалбата е отхвърлена, подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7