Решение по дело №2286/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2006
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100902286
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.11.2019 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2286 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20191029173059, депозирана от Н.П.Я., в качеството му на управител на „Т.е.“ ООД (понастоящем „Т.Е.“ ЕООД), ЕИК ******, чрез адв. Т.Г., против отказ № 20190604143945-4/29.10.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър, с който е отказано обявяване на Годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за 2018 г. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че е необходимо да се представи покана до съдружника Д.С.за участие в Общо събрание на съдружниците (ОСС) от 30.05.2019 г., а такава не била представена въпреки дадените указания. Поддържа, че не била приложена покана до Д.С., тъй като към момента на свикване на ОСС последният вече не бил съдружник в „Т.е.“ ООД. Посочва, че на 29.01.2019 г. Д.С.продал всичките си дружествени дялове от „Т.е.“ ООД на друг съдружник в дружеството – Н.Я.. Излага подробни съображения, че прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно и има действие веднага, поради което нямало никакво основание Д.С.да бъде канен, да участва и да присъства на ОСС.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Г2 вх. № 20190604143945, намира следното от фактическа и правна страна:

                Със заявление Г2 вх. № 20190604143945, депозирано по електронен път от Т.Е.Г., в качеството на адвокат с изрично пълномощно, е поискано обявяването на ГФО за 2018 г. Към заявлението са представени ГФО към 31.12.2018 г., Покана за Общо събрание на съдружниците на „Т.е.“ ООД, насрочено на 30.05.2019 г., отправена до съдружника И.И.П.и обратна разписка за получаването ѝ, Покана за Общо събрание на съдружниците на „Т.е.“ ООД, насрочено на 30.05.2019 г., отправена до съдружника Н.П.Я., получена на 07.05.2019 г., видно от отбелязване върху самата покана. Представени са още Протокол от ОСС, проведено на 30.05.2019 г., с дневен ред по т. 1 „приемане на ГФО на дружеството за финансовата 2019 г.“, декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за платена държава такса и изрично пълномощно.

            На 24.10.2019 г. ДЛР e указал на заявителя да представи решение на ОСС за приемане на ГФО, подписано от всички съдружници или доказателства за редовно уведомяване на съдружниците за датата на заседанието на ОС, на което е приет ГФО.

            В изпълнение на указанията заявителят е представил Договор за прехвърляне на дружествен дял от 29.01.2019 г., видно от който Д.К.С. прехвърля своите собствени 905 дружествени дяла, равняващи се на 1 % от капитала на „Т.е.“ ООД, на Н.П.Я.. Представеният договор е с нотариално удостоверени подписи и съдържание.

            На 28.10.2019 г. ДЛР повторно е указал на заявителя да представи решение на ОСС за приемане на ГФО, подписано от всички съдружници или доказателства за редовно уведомяване на съдружниците за датата на заседанието на ОС, на което е приет ГФО.

            На 29.10.2019 г. ДЛР е постановил обжалвания отказ с мотиви, че вписванто на прехвърлителната сделка по чл. 129, а. 2 ТЗ има конститутивно действие и отсъствието му изключва настъпването на правните последици за собствеността на съответните дялове.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното то правна страна:

Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен на 29.10.2019 г., а жалбата е депозирана на същия ден. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в регистърното производство, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

Годишните финансови отчети на дружествата с ограничена отговорност подлежат на обявяване на основание чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закон за счетоводството (ЗСч), като съобразно разпоредбата на  чл. 62а от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г.) те се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2, към което се прилагат подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в оригинал (респ. нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис) и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет.

В очертаните в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ правомощия на длъжностното лице е включена проверката дали: заявлението за исканото обявяване е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред; представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено лице; към заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт; подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В настоящия случай пред Агенцията по вписванията, търговски регистър е представен Годишен финансов отчет на „Т.е.“ ООД към 21.12.2018 г., изготвен в изискуемите съставни части и подписан от съставителя на отчета А.Т.и управителя Н.Я..

Законът визира като изключително правомощие на общото събрание на съдружниците приемането на годишния финансов отчет - чл. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ, като решението за приемането му се взима с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор – арг. чл. 137, ал. 3 ТЗ. В актуалния към датата на приемането на ГФО дружествен договор на дружеството-заявител, липсва различна регламентация от цитираната.

Настоящият състав не споделя мотивите на ДЛР, основани на необходимостта от представяне на покана до бившия вече съдружник Д.С.или съответно подписване на решение на ОСС за приемане на ГФО от всички съдружници, вкл. Д.С.поради следното:

Приемането на ГФО като израз на правото на участие в управлението на дружеството е правомощие единствено на лице, което притежава качеството „съдружник“.

В конкретния случай в регистърното производство пред ДЛР са представени доказателства, че съдружникът Д.С.е изгубил качеството „съдружник“, считано от 29.01.2019 г. поради прехвърляне на притежаваните от лицето дружествени дялове на друг съдружник - Н.Я..

Съгласно чл. 129 ал. 1 ТЗ разпореждането с дружествен дял от един съдружник на друг предполага изявление от страна на съдружника, обуславящо вещнотранслативния ефект досежно правата му върху дружествен дял д изискуемата от закона форма. Представеният договор е сключен в изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието. По силата на закона това е достатъчно, за да обуслови вещнотранслативния ефект и свързаната с него загуба на качеството „съдружник“ от страна на Д.С.. Константна е съдебната практика в смисъл, че във вътрешните отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговите съдружници договорът за прехвърляне на дружествени дялове между съдружници поражда незабавно действие, като предвидения в разпоредбите на чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 119 и чл. 129, ал. 2 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети на дружеството лица, т.е. до извършване на вписването на договора за прехвърляне на дружествен дял от неговия ефект не са обвързани само трети лица, но за съдружниците и дружеството той поражда последици незабавно.

Следователно, сключеният договор за прехвърляне на дялове от 20.01.2019 г. е достатъчен за да се направи извод, че  Д.С.не се легитимира като съдружник, овластен да участва в управлението на дружеството към 30.05.2019 г. – датата на взимане на решението за приемане на ГФО на „Т.е.“ ООД към 21.12.2018 г., съответно – че изпращане на покана за това ОС до него не е било дължимо.

Предвид изложеното, длъжностното лице по регистрацията не е имало основание да изисква от заявителя представянето на покана до изгубилия качеството на съдружник Д.С., съотв. неизпълнението на тези незаконосъобразни указания не може да води до отказ от обявяване на ГФО.

Следва да се отбележи освен това, че към датата на постановяване на настоящото решение промените в членствения състав на „Т.е.“ ООД са вписани и отразени по партидата на дружеството в Търговския регистър.

Предвид изложеното и доколкото ГФО за 2018 г. съдържа всички изискуеми от закона части, които са редовни от външна страна и доколкото са представени доказателства за спазване на изискванията за приемане на подлежащия на обявяване акт, обжалваният отказ следва да бъде отменен.

Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТ

ОТМЕНЯОТМЕНМЕНЯ по жалба вх. № 20191029173059, депозирана от „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** отказ на Агенцията по вписвания, Търговски регистър с рег. № 20190604143945-4/29.10.2019 г.  

УКАЗВА на Агенцията по вписвания, Търговски регистър да извърши обявяване на ГФО по заявление Г2 вх. №  20190604143945 по партидата на „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК ******.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: