№ 7302
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110114268 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу Н. Г. С. и А. Г. П. установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и мораторна лихва, както следва: 6239,60 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане, 844,58 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
20.07.2021 г., 47,10 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане и 9,26 лева –
мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. – 20.07.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „..., аб. № 271926, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 44407/2021 г. на СРС, 82 състав. Сумите се претендират както следва: от Н. Г. С. –
3119,80 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, 422,29 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.07.2021 г., 23,55 лева – сума за дялово
разпределение за периода 06.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г.
до окончателното изплащане и 4,63 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. –
20.07.2021 г.; от А. Г. П. – 3119,80 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното
изплащане, 422,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.07.2021 г., 23,55
лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане и 4,63 лева – мораторна лихва за периода
31.07.2018 г. – 20.07.2021 г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител оспорват
предявените искове като неоснователни. Сочат, че не са собственици на процесния имот към
процесния период. Намират, че ищецът незаконосъобразно е завишавал начисляваните суми
за топлинна енергия. Релевират възражение за погасяване на претендираните суми по
давност. Оспорват коректността на извършеното дялово разпределение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.09.1990 г., по
силата на който Р.Ц. С. и Г.П.С. придобиват собствеността върху недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „.... Видно от удостоверение за наследници на Р.Ц. С. същата е
починала на 15.03.2012 г. и е оставила за сови наследници Г.П.С. (съпруг), Н. Г. С. (дъщеря)
и А. Г. П. (син). По време на производството Г.П.С. в е починал, като съдът е конституирал
на негово място Н. Г. С. (дъщеря), А. Г. П. (син) и А. Г. П. (син), като по отношение на
последния е издаден изпълнителен лист в заповедното производство. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № 271926, без да е необходимо
изричното им приемане. С оглед изложеното съдът намира, че всеки от двамата ответници
притежава по 7/18 ид. части от процесния имот, съответно е отговорен до този размер за
задълженията за доставена топлинна енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
2
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 7939,92 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 60,56 лева.
Поради липса на достъп ТЕ за БГВ за процесния период се начислява служебно на „брой
лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР потребителите
са били 2 броя. Според ФДР в процесния имот за процесния период има и 6 броя радиатори
с ИРРО, за които поради липса на достъп ФДР начислява служебна ТЕ по МСРС.
Ответниците с отговора на исковата молба упражняват правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
3
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.07.2021 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 28.07.2018 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 28.07.2018 г. –
30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2018 г. – 27.07.2018 г. Така размерът на уважените главни
искове, определени на основание чл. 162 ГПК, за 7/18 ид. части, притежавани от всеки от
ответниците, е 2718,94 лева. Сумата за дялово разпределение, която се дължи от всеки от
ответниците, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 20,73 лева.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 371,85 лева за всеки от ответниците. Мораторната лихва
върху главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер
на 4,07 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 1034,62 лева от общо направени разноски в размер на 285,62 лева - държавни
такси в исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 600 лева –
депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответниците са били
представлявани от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Н. Г.
С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Н. Г. С. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2718,94 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 28.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 371,85 лева –
4
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.07.2021 г., 20,73 лева – сума за дялово
разпределение за периода 28.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,07 лева – мораторна лихва за
периода 31.07.2018 г. – 20.07.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „..., аб. №
271926, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
44407/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 2718,94 лева до
пълния претендиран размер от 3119,80 лева и за периода 01.05.2018 г. – 27.07.2018 г., за
сумата над 371,85 лева до пълния претендиран размер от 422,29 лева, за сумата над 20,73 до
пълния претендиран размер от 23,55 лева и за периода 01.06.2018 г. – 27.07.2018 г. и за
сумата над 4,07 до пълния претендиран размер от 4,63 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу А. Г.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че А. Г. П. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2718,94 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 28.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 371,85 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.07.2021 г., 20,73 лева – сума за дялово
разпределение за периода 28.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,07 лева – мораторна лихва за
периода 31.07.2018 г. – 20.07.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „..., аб. №
271926, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
44407/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 2718,94 лева до
пълния претендиран размер от 3119,80 лева и за периода 01.05.2018 г. – 27.07.2018 г., за
сумата над 371,85 лева до пълния претендиран размер от 422,29 лева, за сумата над 20,73 до
пълния претендиран размер от 23,55 лева и за периода 01.06.2018 г. – 27.07.2018 г. и за
сумата над 4,07 до пълния претендиран размер от 4,63 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН ********** и А. Г. П., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1034,62 лева - разноски за
исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „Д.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5