О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 20

 

Гр. Варна, 17.01.2017г.

 

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Я.

ЧЛЕНОВЕ : А. Лазарова

С.а К.а

 

 

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия С.а К.а ВНОХД № 184 по описа за 2015 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Настоящото произнасяне черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.186 от НПК.

Въззивното производство по ВНОХД № 184/2015г. по описа на ВАпС е в етап на администриране на касационни жалби срещу присъда № 12, постановена на 04.05.2016г.

В деловодството на Апелативен съд – Варна на 06.12.2016 година са постъпили искания от В.К. за продължаване и/или възстановяване на срока за подаване на жалба срещу присъдата по ВНОХД № 184/2015 г. Твърди се декларативно, че мотивите за искането са съществени, тъй като по независещи от молителя причини, попадащи в графа уважителни, той не е бил надлежно и своевременно уведомяван.

В съдебно заседание молителят лично и чрез защитника си – адв.Ив. Н. от САК, поддържа искане за възстановяване на срока по чл.351, ал.4, т.1 от НПК. Развиват се доводи за липса на виновно поведение на подсъдимия К., който не притежава нужната юридическа грамотност, а изцяло се е доверявал на упълномощения от него защитник, който е пропуснал срока по чл.351, ал.4 т.1 от НПК, поради убеждението си, че този срок не бил преклузивен.

Молителят К. заявява, че адвоката му не го е посещавал в Затвора, а той сам не притежава нужните правни познания, за да се ориентира правилно в ситуацията. Бил подведен от защитника си, че всичко с подадената жалба било «наред». Моли да му бъде предоставена възможност да обжалва присъдата на ВАпС.

Гр.ищец В.Д.М.Р. и Р.Р.Р., редовно уведомени по телефона за образуваното производство и неговия предмет, не се явяват и не се представляват.

Гр.ищец и ч.обв. А.Б.Л., М.П.Л. и И.П.Л., редовно уведомени по телефона за образуваното производство и неговия предмет, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възстановяване на срока по реда на чл.186 от НПК. Позовавайки се на практика на ВКС на РБ, развива доводи за това, че житейските взаимоотношение между защитник и подсъдим не са от характера на непреодолими събития, които да са били обективна пречка за упражняването на правото на жалба на страните. Причини от вида на нарушена комуникация между страните по делото и техните пълномощници или лично между самите пълномощници не могат да бъдат приети като уважителни причини по смисъла на чл.186 от НПК.

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В постъпилите молби от подс.К. не е уточнено кой срок се иска да бъде възстановен – този по чл.319 от НПК за обжалване на присъдата или този по чл.351, ал.4, т.1 от НПК за отстраняване на нередовностите на вече подадена касационна жалба. В съдебно заседание защитникът на молителя уточни, че се касае за искане по смисъла на чл.186 от НПК и изрази виждането си, че би следвало то да касае срока по чл.351, ал.4 т.1 от НПК.

Въззивният съд прие, че се касае все за законоустановени срокове, затова и приложимата процедура е тази по чл.186 от НПК.

От фактическа страна ВАпС приема за установено следното:

На 04.05.2016 год. по ВНОХД № 184/2015 год. състав на ВАпС постанови нова присъда № 12, обявена в публично съдебно заседание в присъствието на страните, вкл. и подс.В.К..

На 13.05.2016 г. е постъпила касационна жалба рег. № 3233/13.05.2016 год., подадена от адв.Р.А. - защитник на подсъдимия В.П.К. срещу присъда № 12.

С цитираната касационна жалба адв.Р.А. в качеството си на защитник на подс.В.К. е изложила бланкетно оплаквания срещу постановената присъда, като изрично е посочила, че липсата на правни съображения се дължи на обстоятелството, че мотивите към акта не са били изготвени.

На 08.08.2016 год. мотивите към атакуваната присъда на ВАпС са били изготвени. С разпореждане № 1365/08.08.2016 г. на съдия-докладчика по делото е било разпоредено копие от мотивите да се връчи на жалбоподателите. Указано е, че в 7-дневен срок от съобщаването жалбоподателят следва да съобрази жалбата с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК като посочи в какво се състоят касационните основания и данните, които ги подкрепят. Указано е, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната.

На 09.08.2016 г., в 11.07 ч. копие от мотивите са били изпратени на адв.А. на електронната й поща – **************@*****.***.

На 30.08.2016 г. адв.Р.А. е получила чрез колегата си - адв.Р. Фарфаров, съобщение за дадените от съдия-докладчика указания, както и че мотивите й са изпратени на имейл.

Аналогично съобщение, ведно с копие от мотивите, е връчено и лично на подс.В.К. *** на 19.08.2016г.

На 23.08.2016 г. бил уведомен и резервният защитник адв.А., на когото също са пратени мотивите на ВАпС.

На 15.09.2016 г. в деловодството на ВАпС вх.№ 5830, 10.56 ч. е постъпило допълнение към касационна жалба, подадено от адв.Р.А. в качеството й на защитник на подс.В.К., с която се излагат касационните основания и данните, които ги подкрепят. Допълнението е изпратено чрез Български пощи, където е постъпило на 14.09.2016 г.

Нередовностите на касационната жалба обаче са били отстранени от адв.А. след 7-дневния срок, предоставен по закон за това. Срокът е започнал да тече на 30.08.2016 г. и е изтекъл на първия присъствен ден – 07.09.2016 г. Затова и с Разпореждане № 1605 от 16.09.2016 г. единствената касационна жалба, подадена от името и за сметка на подс.В.К., ведно с допълнението от 14.09.2016 г. бяха върнати на основание чл.351, ал.4, т.1 от НПК  като процесуално недопустими.

Горното Разпореждане е връчено на адв.Р.А. (14.10.2016.) и на подс.В.К. на 21.09.2016 г.

На 05.10.2016 г. С.К. в качеството си на защитник на подс.В.К. подаде частна жалба срещу Разпореждане № 1605/16.09.2016г. Частни жалби срещу това разпореждане постъпиха и от подс.В.К. и от адв.Р.А. (13.10.2016г.). След тяхното връчване на страните, частните жалби бяха изпратени на ВКС на РБ с писмо изх.№ 3125/20.10.2016г.

С определение № 113 от 26.10.2016 г. по ЧНД № 1123/2016 г. състав на ВКС, второ но, отхвърли частните жалби на подс.В.К. и неговите защитници – адв.Р.А. и С.К. против Разпореждане № 1605 от 16.09.2016 г. за връщане на касационната жалба.

Горното мотивира ВАпС да приеме, че подс.К. е узнал за пропуснатия срок и за причините за това още на 21 септември 2016 год., когато е получил копие от Разпореждането на съдията-докладчик за връщане на нередовната касационна жалба. От този момент за него е започнал да тече 7 дневния срок по чл.186 от НПК. Постановената присъда по отношение на В.К. е влязла в сила на 26.10.2016 г., когато с акт на ВКС е прието, че в правния мир не съществува негова касационна жалба.

Искането по чл.186 НПК е постъпило във ВКС на 02.12.2016 г., препратено по компетентност на ВАпС на 06.12.2016 г., т.е. близо два месеца след този момент, което сочи на извод за неговата недопустимост. То е недопустимо и на второ основание – подадено е след влизане в сила на атакуваната присъда по отношение на В.К., което сочи на недопустимост на каквото и да е възстановяване на срокове за нейното обжалване. В този смисъл е Решение № 639 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2735/2011 г., III н. о., с което е прието, че са недопустими всякакви производства по молби за продължаване на срокове по чл. 183 НПК или за възстановяване на срокове по реда на чл. 186 НПК по дела с влезли в сила съдебни актове.

На следващо място и единствено с оглед пълнота на изложението, следва да изложи и становището на ВАпС за неоснователността на искането.

Подс.К. не е упражнил лично правото си да подаде касационна жалба, нито пък е отстранявал нередовности на подадената от неговия адвокат – защитник такава. Затова и съдът  намира, че не се касае за пропускане на каквито и да било срокове от страна на подс.К., а за негово бездействие. За подс.К. не са били налице каквито и да било пречки да упражни правата си лично, но той е избрал да не стори това, а да възложи тези действия на защитника си - адвокат. Декларацията му, че срокът е бил пропуснат по обективни и уважителни причини е доказателствено необезпечена.

Единствената страна пропуснала срок (този по чл.351, ал.4, т.1 от НПК) е адв.А., като в нито един момент не са били сочени от нея някакви обективни причини за този пропуск – напротив действията на съда по връщане на жалбата са били атакувани от нея пред ВКС на РБ като незаконосъобразни с аргумента, че касационната жалба може да бъде допълвана до даване ход на делото в касационната инстанция. Тези оплаквания са били отхвърлени като неоснователни.

Твърденията на молителя К., че бил подведен от защитника си, че не разполагал с нужните правни знания, за да упражни правата си, не могат да бъдат разглеждани като обективни и уважителни по смисъла на чл.186 от НПК. Според ВКС "уважителни причини" са тези, които са настъпили за страната след постановяването на акта, подлежащ на обжалване и които обективно, извън волята й, са препятствали възможността на недоволната страна да го атакува в предвидения от закона срок, независимо че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл. В случая срокът е било пропуснат по субективни причини, които не могат да обосноват възстановяване на срока. В този смисъл причини от вида на нарушена комуникация между страните по делото и техните пълномощници, или лично между самите пълномощници, не могат да бъдат приети като уважителни причини по смисъла на чл. 186 от НПК. В този смисъл Решение № 502 от 17.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 545/2008 г., III н. о.

В Решение № 335 от 1.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 278/2010 г., III н. о., е посочено още, че неефективната защита от страна на защитник, неизпълнението на задълженията му по Закона за правната помощ, Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката могат да инициират дисциплинарно производство по реда на Закона за адвокатурата, но не съставляват уважителна причина за пропускане срока за касационно обжалване на въззивното решение.

Открита за осъществяване правото на защита на молителя В.К., при твърдения за нарушени негови права и законни интереси с въззивния акт, остава възможността за иницииране на производство по за възобновяване на наказателното производство, по реда на чл. 420, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като въззивната присъда спрямо него е останала непроверена по касационен ред.

 

Изложеното мотивира ВАпС да приеме, че не са налице условията по чл.186 от НПК за възстановяване на сроковете по чл.319 от НПК и по чл.351, ал.4, т.1 от НПК по ВНОХД № 184/2015 г. за В.К..

 

Водим от горното Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.П.К. за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивна присъда № 12/04.05.2015 г. по ВНОХД № 184/2015г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15 дневен срок от получаване на съобщението.

 

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.