РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 215 по
описа на АдмСЛ за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Административното дело е образувано по жалба с
вх.№2140/24.06.2021 г. подадена от младши инспектор Т.П.К. ЕГН**********,
полицай група „Охранителна полиция” в РУ гр. Луковит при ОДМВР Ловеч, с посочен
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.М. – ЛАК, срещу Заповед № 297з-154/31.05.2021 г.
на За Началник на РУ Луковит към ОД на МВР Ловеч.
С оспорения акт на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
чл. 197, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.
11, пр. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца за извършено от него дисциплинарно
нарушение, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се излагат доводи, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради допуснати нарушения при
издаването й – твърди се, че от
заповедта не се разбира какво нарушение е извършено, не е налице съответствие
между описаните в заповедта фактически обстоятелства и посочените като нарушени
правни норми.
В представените по делото писмени бележки по
съществото на спора се посочва, че при издаване на заповедта са допуснати
съществени нарушения – описано е нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР на
подзаконов нормативен акт чл.60, ал. 1 от Инструкция №8121з-929/2014 г. за
патрулно-постовата дейност, а деянието се квалифицира като нарушение по чл.
194, ал. 2, т.2 от ЗМВР, т.е. като неизпълнение на служебни задължения.
Иска се отмяна на оспорената заповед и да осъди
ответника да възстанови сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява лично,
представлява се от адв.М.. Поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства. Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че жалбоподателят Т.П.К. е
държавен служител на длъжност полицай в група Охранителна полиция в РУ –
Луковит при ОДМВР – Ловеч. На 09.03.2021 г. от 20,30 ч. до 8,30 ч. на 10.03.2021 г. същият е назначен в
наряд за изпълнение на патрулно-постова дейност заедно със служителите мл.инсп.
М.М.и мл.инсп. Ц.Г., със служебен автомобил ******** /лист 66,67,70 и 71/.
Според Разпореждане №297р-4912/08.03.2021 г. в
часовете от 02,30 ч. на 10.03.2021 г. до 6,30 ч. на 10.03.2021 г. автопатрулът
е следвало да осъществява дейността си на ул.“Кирил и Методий“/НУ „инж. Вълков“
и на ул. Възраждане в гр.Луковит /лист 71 и 72/.
Със Заповед № 297з-111/13.04.2021 г. на началник на РУ
– Луковит, е разпоредено извършване на проверка за извършено дисциплинарно
нарушение и е назначена комисия. Проверката е във връзка с постъпили данни, че
служителите от наряда са напуснали границите на разпоредените им за обслужване
постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица и
дежурните в ОДЦ/ОДЧ.
При проверката е извършен преглед на видеозаписи от
файлове от автоматизирана информационна система „Видео-заснемане на
охранителната дейност и пътния контрол“. За установеното при прегледа е
изготвен протокол (лист 59 и сл.), в който е посочено, че на видеозаписите от
03,17 ч. до 05,12 ч. служебният автомобил е в покой пред сградата на РУ
Луковит, в него и около него няма служители от наряда.
В резултат на проверката е изготвена справка №
297р-9216/29.04.2021 г. (лист 56 и сл.), с която е предложено да бъде
образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, с която да се
запознаят служителите М.М., Ц.Г. и Т.К., жалбоподателя.
Със Заповед № 297з-136/10.05.2021 г. на За началник РУ
Луковит е образувано дисциплинарно производство за нарушение изразяващо се в
напускане от патрул в състав: М. М., Т.К. и Ц.Г. на границите на разпоредените
им за обслужване постове и маршрути, без съгласуване и разпореждане на
длъжностните лица и дежурните в ОДЦ/ОДЧ.
На 11.05.2021 г. със заповедта е запознат Т.П.К..
На 13.05.2021 г. Т.П.К. е представил писмено обяснение
по случая, в което описва обстоятелствата: на 10.03.2021 г. около 2,30 ч.
нарядът, част от който е и жалбоподателят, е изпратен по сигнал за скандал в
гр.Луковит. Служителите установили на адреса две лица, които били в нетрезво
състояние и в конфликт. Взели мерки за прекратяване на конфликта, като останали
на адреса до 3,10 ч. След това патрулът отишъл в РУ Луковит за съставяне на
докладна записка по случая, и използвали времето до 5,40 ч. за почивка, храна и
физиологични нужди, след което били изпратени на сигнал за ПТП (лист 46).
Събрани са писмени доказателства по образуваното
дисциплинарно производство.
Въз основа на установеното при проверката, е изготвена
Обобщена справка от 20.05.2021 г., в която комисията е стигнала до извод, че на
10.03.2021 г. за времето от 3,17 ч. до 5,40 ч. жалбоподателят не е изпълнявал
задълженията си като част от наряда съгласно разстановката по издаденото
разпореждане, на определени места и време, а патрулният автомобил е бил в покой
пред сградата на РУ Луковит, като за този период няма записани сигнали от
автопатрул 83 за извършена административна работа и за ползване на време за
храна и отдих. Въз основа на тези обстоятелства комисията е приела, че е налице
нарушение на чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за
патрулно-постова дейност, което нарушение на служебната дисциплина е
квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР с предвидено по чл.
200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца до 1 година /лист 23-25/.
На 20.05.2021 г. на жалбоподателя е връчена покана
(лист 22) за запознаване с изготвената Обобщена справка и явяване до 24 часа от
запознаване със справката, т.е. до 14,30 ч. на 21.05.2021 г. пред дисциплинарно
наказващия орган в РУ – Луковит за даване на обяснения или възражения.
Няма данни по делото К. да е
дал обяснения или възражение, или да се е явил за изслушване до 21.05.2021 г.
пред дисциплинарно-наказващия орган.
Въз основа на данните
установено от комисията и изготвената Обобщена справка на 31.05.2021 г. е
издадена Заповед № 297з-154 от За началник на РУ – Луковит, с която за
нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 60, ал. 1 от Инструкция №
8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр.първо от ЗМВР
„порицание“ за срок от 6 месеца.
Във фактическото описание на действията на служителя,
които дисциплинарно-наказващият орган е приел, че осъществяват състава на
дисциплинарно нарушение „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди“ се
сочи, че в гр.Луковит на 10.03.2021 г. за времето от 03,16 ч. до 05,44 ч. К.,
като част от наряд с патрулен автомобил, не е спазил утвърдения часови график и
не се е намирал на указаните места за контрол по Разпореждане №
297р-491/08.03.2021 г. за ППД за разстановката на силите и средствата, без до
дежурният в ОДЧ на РУ – Луковит да е налице сигнал от автопатрул 83 за
извършена административна работа, сигнали и ползване на време за храна и отдих,
и ОД при РУ Луковит не е разпореждал пренасочване на работа на друго място.
Т.е. жалбоподателят не е осъществявал ППД съгласно изрично определените и
разпоредени постове и маршрути в посочените часове, без предварително
съгласуване и разпореждане от дежурните в ОДЧ, съгласно изискването на чл.60,
ал.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност.
Заповедта е връчена на служителя срещу подпис (лист
15).
Съдът се запозна с представените по делото от страните писмени
доказателства. След анализа им по отделно и в тяхната съвкупност се налагат
следните изводи:
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени процесуални нарушения, същата е издадена от материално компетентен
орган.
Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено в
нито един момент и по никакъв начин. Дадено е писмено сведение от
жалбоподателя, а по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР е бил поканен да даде
обяснения или адресирани до дисциплинарно-наказващия орган възражения.
Предвидената в ЗМВР процедура и срокове за налагане на
дисциплинарното нарушение са спазени. Жалбоподателят е уведомен за извършваната
проверка, и му е предоставена възможност да дава сведения и писмени обяснения.
Предоставена му възможност да се запознае с обобщената справка, което той е
направил на 20.05.2021 г., но в предоставения срок не се е явил за бъдат
изслушани обясненията му и не е представил адресирани до
дисциплинарно-наказващия орган възражения. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от предписаната от закона писмена форма
съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР, и съдържа изискуемите реквизити, изброени в същата норма, като изрично
препраща и към изготвената Обобщена справка.
Но правната квалификация на нарушението не съответства
на фактическото описание на деянието на жалбоподателя. Очевидно от описанието
на нарушението става дума за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като е описано неизпълнение на задължения по чл. 60, ал. 1 от Инструкция
№ 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, т.е. нарушението е неспазване на подзаконов
нормативен акт, издаден на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. По този начин
правилно е било квалифицирано нарушението в изготвената предварително Справка №
297р-9216/29.04.2021 г. и в изготвената Обобщена справка от 20.05.2021 г., но
не и в издадената Заповед от 31.05.2021 г.
В издадената заповед нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“.
Законът разграничава неспазването на подзаконов
нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, от неспазването на служебни
задължения. В единия случай задълженията на служителя са императивно
регламентирани в подзаконов нормативен акт, във втория са част от длъжностната
му характеристика.
Очевидно е, че по време на цялото производство пред
него дисциплинарно-наказващият орган не е имал предвид нарушение на служебните
задължения, т.е. неизпълнение на задължение по длъжностната характеристика, тъй
като длъжностната характеристика изобщо не е обсъждана в мотивите на заповедта,
не са посочени конкретни задължения от нея като нарушени, няма приложено копие
от нея по делото, а е представено копие от цялата преписка по издаване на
заповедта.
Изписването на законовия текст в административния акт
не покрива изискването за мотивиране на акта, ако към него не са отнесени
конкретни фактически обстоятелства. В случая няма никакви доказателства ДНО да
е анализирал задълженията на жалбоподателя по длъжностна характеристика, при
преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение и каква е квалификацията му,
преди да стигне до извод, че е налице нарушение именно на служебните
задължения. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ не може да квалифицира нарушението
от правна страна, тъй като няма фактическо описание какви конкретни задължения
по длъжностната характеристика не е изпълнил служителят, по какъв начин са му
вменени те /няма посочена разпоредба от длъжностната характеристика/ и чието
неизпълнение би ангажирало неговата дисциплинарна отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискването
за писмена форма и в съответствие с процесуалните правила, но при липса на
материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание за
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – няма доказателства, че деянието на
служителя нарушава конкретни разпоредби от длъжностната му характеристика,
поради което същата изобщо не е била част от дисциплинарната преписка. Няма и
такива мотиви в оспорения административен акт, а описаната фактическа
обстановка, попадаща изцяло в състава на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган необосновано е квалифицирал като
нарушение по чл. 194, ал. 2 , т. 2 от ЗМВР.
Предвид изложеното съдът счита, че са допуснати
съществени нарушения на материално-правните разпоредби, регламентиращи
предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 200, ал. 1,
т. 11 във вр. с чл. 192, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, поради което същата се явява
незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Подадената срещу нея
жалба следва да бъде уважена, като се отмени заповедта.
Жалбоподателят е направил искане за възстановяване на
сторените деловодни разноски. При този изход от делото следва да се уважи
претенцията за сумата от 10 лв. платена държавна такса и 400 лв. възнаграждение
за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № 297з-154/31.05.2021 г. на За Началник на РУ
Луковит към ОД на МВР Ловеч, с която на Т.П.К. ЕГН**********, полицай група
„Охранителна полиция” в РУ гр. Луковит при ОДМВР Ловеч, на основание чл. 204,
т. 3 от ЗМВР, чл. 197, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР и чл.
200, ал.1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от шест месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Ловеч, представлявана от директор, да заплати на Т.П.К. ЕГН**********, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лв./
представляващи сторени деловодни разноски.
На осн. чл. 211, изр. последно от ЗМВР решението не
подлежи на касационно обжалване.
Административен съдия: