РЕШЕНИЕ
№
1813
гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и
участието на прокурора Анелия Трифонова,
като разгледа КАНД №1813/2021 година
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК,вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.И.Н. ЕГН********** ***, подадена чрез процесуалния
му представител адв. П. срещу Решение №473/22.04.2021г., постановено по
административно- наказателно дело №519/2021г. по опис на Районен съд – Пловдив-IХ нак. състав, в частта, в която е потвърдено НП
№20-1030-013886, изд. на 10.12.2020г. от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- град Пловдив за наложено на осн. чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП
административно наказание „глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец“ за административно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Касаторът
поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с
материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил в тази част
правилно събраните в производството доказателства, касаеща пътната обстановка и
счита, че не е осъществено вмененото на Н. административно нарушение. Намира,
че необосновано съдът е изградил довода си, че се касае за своевременно подаден
сигнал от контролните органи и за виновно извършено деяние. В подкрепа на
тезите си излага подробни аргументи в жалбата. Редовно призован, в съдебно
заседание не се явява. Постъпило е писмено становище от адв.П., с което
поддържа касационната жалба и излага допълнителни съображения по същество на
спора. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяване на друго,
с което оспореното НП да бъде отменено. Претендира разноски. С подадена частна
жалба оспорва и Определение №245/31.05.2021г. , постановено в производство по
чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, като се иска неговата отмяна и
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, редовно призован чрез началник
сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява, не изразява и
становище по същество на спора и по подадената частна жалба. Не претендира
разноски.
Контролиращата
страна чрез участващия прокурор при Окръжна прокуратура -Пловдив дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната
жалба, като счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
оставено в сила.
Касационният
съдебен състав при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда
на чл. 218, ал.
2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол от Районен съд- Пловдив е била законосъобразността на Наказателно
постановление № 20-1030-013886/10.12.2020 г., издадена от Началник група в
сектор „ПП“ при при ОД МВР –Пловдив. Със същото е била ангажирана
административно наказателната отговорност на М.Н. за две административни
нарушение- по чл.104Б т.1 ЗДвП и по чл.103 ЗДвП, за което на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП е наложено и процесното
административно наказание глоба в размер 50лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец. За да потвърди НП в тази му част първоинстанционният
съд е счел, че са налични достатъчно доказателства, които да послужат като основание да бъде привлечено към административно
– наказателна отговорност лицето по вмененият му състав на административно
нарушение по чл.103 ЗДвП, като законосъобразно му е определено и наложено и
съответното административно наказание. В тази връзка е посочил, че липсват съществени
нарушение на проведения административно – наказателен процес, както и
изключващи отговорността доказателства.
Обжалваното
решение е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство
е вменено задължението при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От събраните в производството доказателства- показания на свидетеля Стилиян
Учорджиев се установява, че касационният жалбоподател виновно е нарушил именно
посочената разпоредба, което законосъобразно е установен същият като автор. В
тази насока с АУАН и НП са изяснени по категоричен и несъмнен начин именно такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства по отношение на поведението на
касационният жалбоподател като водач на МПС, което представлява нарушение на посочената
разпоредба, какъвто извод е направил и районният съд. Ето защо касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях. По изложените съображения наведените в касационната жалба
оплаквания за механизма на установянане на
нарушението, са неоснователни. Районният съд се е произнесъл при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд
изводи се явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Съобразно
изхода на спора, по отношение на разноските, такива в настоящото производство
се дължат на касационният ответник, който не е направил искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Във
връзка частна жалба от касационният ответник срещу Определение №245/31.05.2021г.,
постановено от първоинстанционният съд в производство по чл.248 ал.1 от ГПК,
вр. чл.144 АПК, с което оставена без уважение молба от 29.04.2021г. на адв.П.
като пълномощник на М.Н. за изменение на решението в частта за разноските с
искане за присъждане на такива в размер на 440 лева, касационният състав
намира, че то се явява незаконосъобразно и неправилно. Съдът не е присъдил по
съразмерност дължими разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
отменената част от атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В този случай в частта, в
която е било отменено НП
№20-1030-013888,
изд. на 10.12.2020г. от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
град Пловдив, на жалбоподателят са се дължали разноски, определени по реда на
чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.1 т.2 от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски
възнаграждения. Същите се констатираха в размер на 432.79 лева, съразмерно на
уважената част от жалбата съобразно наложената санкция глоба в размер на 3000
лева. За останалата част за разликато от 432.79 лева до 440лева те се явяват
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо подадената частна жалба се
явява основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено, като се допълни
съдебното решение в частта за разноските, като на оспорващата страна се
признаят по съразмерност направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 432.79 лева. Разноски на частния тъжител в настоящето производство
не се дължат, тъй като производството по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на производството по делото по
повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. Това производство е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез
неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по
същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане по
чл. 248 ГПК
е допълнение на вече постановен акт в производството пред инстанцията, за която
вече са присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. По тази причина интересът в това производство е
материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в "процеса относно
разноските" за страните, по аргумент на противното на уредбата на чл. 78 ГПК.
С оглед на горното искането на частният жалбоподател за присъждане на разноски
за настоящата инстанция в това производство, следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2
и чл.235 от АПК, Административен съд-Пловдив
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА №473/22.04.2021г.,
постановено по административно- наказателно дело №519/2021г. по опис на Районен
съд – Пловдив-IХ нак. състав, в частта, в която е потвърдено НП
№20-1030-013886, изд. на 10.12.2020г. от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- град Пловдив за наложено на осн. чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП
административно наказание „глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец“ за административно нарушение на чл.103 от ЗДвП
ОТМЕНЯ Определение №245/31.05.2021г.
по АНД №519/2021г. по опис на Районен съд – Пловдив-IХ
нак. състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи да заплати на М.И.Н. ЕГН********** *** сумата от 432.79 /четиристотин тридесет и два лева и
седемдесет и девет стотинки/ разноски за адвокатско възнаграждение, като оставя
без уважение молбата за присъждане на разноски за разликата до 440 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.Н.
чрез адв.П. за присъждане на разноски в производството за разглеждане на
частната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:1. /П/ 2. /П/