Мотиви към
присъда № 260013
от 24.03.2021 г. по нохд №
01333/2020 г. на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура П. на Д.А.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 23.03.2019 г. в гр.П.,
на ул. Търговска, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил чрез нанасяне на
удар с юмрук средна телесна повреда на Р.С.С.,
изразяваща се в причиняване на многофрагментна, раздробена, импресионна фрактура
(счупване) на лява половина на горната челюст (максила), както и енофталм
(хлътване) на лявото око и нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се
в диплопия (двоене на образите), довели до трайно отслабване на зрението.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, като анализира подробно събрания
доказателствен материал. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да бъде отложено за изпълнение
на основание чл. 66, ал.1, вр. чл. 69, ал.1 от НК за срок от две години.
Подсъдимият Д.А.Д. в хода на съдебното
следствие дава обяснения. Отрича да е извършил деянието за което е обвинен и не
се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия Д.Д.
- адв.Г.Б. от ПАК, счита, че подзащитния му следва да
бъде оправдан по предявеното обвинение, тъй като същото не е доказано по
категоричен и несъмнен начин.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.Д. е роден на *** ***.
Ученик е в 12-ти клас на ГПЧ „Симеон Радев” в гр. П.. Не е осъждан.
Свидетелите И.Ю.Г., В.И.С., П.С.Й. и К.М.Е. са родени
през 2002 г. и се познават много добре с подсъдимия Д.Д.,
тъй като са в близки приятелски отношения. Младежите са спортисти, които заедно
редовно тренират, включително и бокс.
Пострадалият Р.С.С. е роден
през 1992 г. Работи като учител в VІІ-мо ОУ „Г.С.Раковски” в гр. П. и до
инкриминирания случай не се познавал лично с подсъдимия и неговите приятели.
Вечерта на 22.03.2019 г. Д.Д. заедно със
свидетелите И.Г., В.С., П.Й. и К.Е. били в механа „Чановете” в гр. П., където
част от тях консумирали алкохол – бира. Малко след полунощ компанията напуснала
заведението. Пред денонощния магазин за алкохол и цигари, намиращ се в началото
на ул. Търговска (откъм плащад „Кракра Пернишки”) младежите се заговори с група
непознати момчета, които стояли до разположените отвън маси. В близост до тях
се намирал и пострадалия Р.С., който бил сам. Той имал уговорена среща със своя
братовчед – св. М.М.М. и го очаквал да излезе от
казино „Сезам”, намиращото се на ул. Търговска, след като приключи играта си.
Макар и С. да не познавал младежите, той се приближил до тях и се включил във
възникналия нормален словесен разговор. В определен момент момчетата, които
първоначално стояли пред денонощния магазин, си тръгнали, като на мястото
останали подсъдимия Д., пострадалия С. и свидетелите И.Г., В.С., П.Й. и К.Е..
Отношенията продължили да бъдат добронамерени. Предложението на пострадалия да
играе „канадска борба” (скендербег) на разположените открити маси пред
денонощния магазин било прието от св. И.Г., който загубил двубоя. Това не
породило напрежение между участниците. Пострадалият проявил желание да изиграе
още една игра, на което се отзовал Д.Д., който
победил Р.С.. Последният поздравил победителя, като отправил реплика,
че е видно, че подсъдимият тренира. Въпреки че проявил коректна реакция, на
пострадалия не му харесало, че загубил двубоя. Д.Д. и
неговите приятели твърдят, че С. започнал словесно да
агресира, учудвайки се, че е бил победен от момче на по-ниска възраст от неговата.
В този момент към компанията се приближил св. М.М.,
който бил приключил играта си в казиното. Между подсъдимия и неговите приятели,
от една страна, и от друга пострадалия и св. М. възникнала взаимна словесна
активност, при която групата на подсъдимия твърди, че С. и М. им поискали пари
и лични карти, за да отидат да играят в казиното, откъдето идвал последния, на
което младежите реагирали недобронамерено, а Р.С. и св. М. лансират друга
версия, като разказват, че някой от компанията на подсъдимия поискал цигара от М.,
след което младежите ги заобиколили и безпричинно нападнали.
При тази взаимна активност напрежението между разговарящите започнало да
ескалира, като двете групи се придвижили по ул. Търговска в посока към
Съдебната палата. В района пред ТБ „Пощенска банка” конфронтацията между св. М.
и компанията на подсъдимия ескалирала, като започнало взаимно блъскане между
тях. Към този момент пострадалият не взимал участие в отношенията между
спорещите и се намирал встрани от тях. В един момент св. И.Г. нанесъл удар с
ръка в областта на главата на св.М.. Подсъдимият също нападнал братовчеда на
пострадалия. М. отвърнал с удари по Г. и Д.. Това било възприето от С., който
се доближил до конфронтиращите. Опитал се словесно да предотврати по-сериозен инцидент, като неколкократно
заявил на нанасящите си взаимни удари да спрат.
В този момент подсъдимият, който се намирал лице срещу лице с
пострадалия му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лявата половина на
лицето. В резултат на удара С. паднал по гръб на земята. Това било възприето от
случайно преминаващите свидетели И.М.С. и А.З.Д., поради което и първият подал
сигнал на тел. 112. Били насочени два полицейски автопатрула, които при
приближаване към мястото на инцидента сигнализирали със звуков и светлинен
сигнал, при което подсъдимият и св. И.Г. побягнали. Това било възприето от
полицейските служители св. Д.С. и св. И.С., които ги последвали. В
междублоковото пространство между ул. Търговска и ул. Кракра подсъдимият и св. Г.
били задържани.
Междувременно полицейските органи при пристигане на местопроизшествието
констатирали, че Р.С. бил на земята и че по лицето му имало кръв, поради което
бил извикан медицински екип. До неговото идване пострадалия успял с помощта на
братовчед си да се изправи. Двамата се отправили през площад „Кракра Пернишки”
към кафе „Малибу”, където били открити от полицейските органи.
Незабавно след инцидента, в дежурната на полицейското управление св. И.И.Р. прегледал наблюдаваните там записи от охранителни
камери за видеонаблюдение, монтирани на
ел. стълб в района на ул. Търговска, в обсега на които бил заснет физическия
конфликт между двете групи. Предвид
възприетите от него дрехи, с които били облечени задържаните лица,
пострадалия и св. М., той
индивидуализирал част от действията на участниците в сбиването,
включително и че падането на земята на С. е в резултат на нанесен му удар.
В наличната по делото медицинска документация на името на пострадалия са
отразени следните травматични увреждания:Многофрагментарна, раздробена, импресионна
фрактура (счупване) на лява половина на горната челюст (максила) с ангажиране
на пода на лява очница, оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око.
Междувременно фрактурата на пода на
лявата орбита на окото на С. довела до енофталм (хлътване) на лявото око и
нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия (двоене на
образите). Тези увреждания са получени в резултат на нанесения от страна на подсъдимия удар с юмрук спрямо Р.С.
Вещите лица д-р К.Ч. и д-р Д.М. на
извършената комплексна съдебномедицинска експертиза, са категорични, че
счупването на горната челюст на пострадалия е травматично увреждане, което е
осъществило критериите на самостоятелния квалифициращ признак счупване на
челюст, а мекотъканните увреждания (оток и кръвонасядане) в лявата околоочна
област са причинили на С. болка и страдание.
Вещото лице – специалист очни болести
по извършената съдебномедицинска експертиза дава заключение, че при пострадалия
се установява лек енофталм (хлътване) на лявото око, ограничена подвижност на
същото в крайните позиции темпорално,
горе и горе темпорално, което води до двоене на образите (диплопия),
довели до трайно отслабване на зрението.
По доказателствата:
Не се спори по делото, че на инкриминираната дата, пред денонощния магазин за
алкохол и цигари, намиращ се в началото на ул. Търговска (откъм плащад „Кракра
Пернишки”), между подсъдимия и неговите приятели – свидетелите И.Г., В.С., П.Й. и К.Е., от една страна, и от друга, св. Р.С. е възникнал първоначално нормален словесен разговор, прераснал в коректни,
обичайни отношения, свързани с изиграните от пострадалия преки двубои по
„канадска борба” първо със св. И.Г., а след това и с подсъдимия. Неопровержимо
ясно се доказа, че към този момент св. М.
М. е бил в казино „Сезам”, намиращо се на ул. Търговска.
За настъпилите събития след пристигането на св. М.М. съдът разграничи две основни групи свидетелски показания
на лица, които непосредствено са възприели както причината за възникване на
конфликта, така и за точните действия на подсъдимия и пострадалия, като същите обособи с оглед противоречиво
пресъздадените чрез тях фактически обстоятелства. Едната от тях включва
пострадалия С. и неговия братовчед – св. М.М., а
другата група включва показанията на свидетелите И.Г., В.С., П.Й. и К.Е., които
са приятели на подсъдимия.
В показанията си пострадалия твърди, че след като се
присъединил към компанията на подсъдимия не е
разговарял за наркотици с младежите, както и че не употребява такива. Категорично свидетелства, че след като е загубил двубоя по „канадска
борба” е поздравил подсъдимия, след което се насочил към идващия по улицата св.
М.. Към двамата се приближила компанията на Д., която ги заобиколила. Р.С.
твърди, че някой от тях поискал цигара от братовчед му, след което младежите
започнали „да агресират”, предявявайки претенции да им дадат пари.
Св. М. М. изцяло подкрепя изложеното в показанията на
пострадалия относно повода за възникване на конфликтната ситуация, като твърди, че тя е била предизвикана от
безпричинното агресивно поведение на подсъдимия
и неговата компания. Свидетелства, че то се е проявило след като с пострадалия
са отказали да дадат на младежите поисканите им пари. Подробно обяснява, че е
носил на ръката си часовник, който към момента на инцидента е бил с метална
каишка. Отрича с него да е нанасял удари
по подсъдимия и неговите приятели, макар и в хода на съдебното следствие да
свидетелства, че за да се защити от тяхното поведение допуска за възможно и той
да е ударил някой от тях.
За първоначалния етап на възникване на конфликта
подсъдимия и свидетелите И.Г., В.С., П.Й. и К.Е., застъпват друга теза,
свързана както с поведението на пострадалия непосредствено преди изиграните
двубои по канадска борба с И.Г. и с Д.Д., така и с предприетите действия от св. М., след като той
се присъединил към компанията. Св. В.С. твърди, че след като Р.С. спечелил
двубоя със св. И.Г. заявил, че силата му идва от „багажо”, използвайки това известно жаргонно понятие за наркотични
вещества. Тази група свидетели установяват чрез показанията си, че след като загубил
двубоя от Д., Р.С. започнал да агресира словесно, учудвайки се, че е бил победен от
подсъдимия, който е на видима възраст по-малка от неговата. Твърдят, че след
като към тях се присъединил св. М., той и пострадалия започнали да им искат пари и лични карти, за
да влязат в казиното да играят, което те отказали, в резултат на което М.
сложил верижката на часовника на юмрука си и започнал да нанася удари по
подсъдимия и св. И.Г..
Съпоставяйки показанията на двете групи свидетели с
останалия събран по делото доказателствен материал съдът прие, че първоначалния
етап на възникване на инцидента е станал при една взаимна активност от
участниците в него, каквато е и позицията на държавното обвинение. Този извод
се налага, тъй като изложеното от
пострадалия и св.М. за безпричинно нападение от страна на компанията на
подсъдимия е в явно опровержение с обективно установените след инкриминирания
инцидент травматични увреждания на Д. и на св. И.Г., които са отразени в
медицински удостоверения съответно № 44/2019 г. и № 43/2019 г. и двете издадени
на 25.03.2019 г. от началника на Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Р.А.”***.
За констатираните увреждания на подсъдимия
вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е дало заключение,
че са получени когато Д. се е намирал с лице обърнато към лицето от което е
получил ударите, като идентични увреждания на установените такива в областта на
носа и по долните клепачи на двете очи на Д.Д. биха
се получили при нанесен удар с юмрук и/или с поставен на ръката предмет,
включително и ръчен часовник в каквато насока
са показанията на втората група свидетели. От една страна техните гласни
доказателствени източници са последователни и еднопосочни по отношение на
категорично установения факт, че М. се е присъединил към тях след като е
излязъл от казино, където е играл. При неудовлетворяването на неговите
претенции да получи от младежите пари, за да се върне в казиното, житейски
съвсем логични са техните показания в частта, в която разказват, че той е
иницирал удари по подсъдимия и св. Г.
именно по разказания от тях начин. От друга страна, обаче, показанията на
втората група свидетели, че са били заставени да си дадат парите и личните си
карти и то при положение, че освен поведението на М., не установяват някакви
по-активни действия от страна на С., не следва да се кредитират безкритично, защото не е логично и житейски правдиво
младежите да не са реагирали, при положение, че са със спортна подготовка,
включваща редовни фитнес тренировки, включително и такива по бокс, както и
предвид явното им физическо надмощие, тъй като макар и да са били непълнолетни
и на по-малка възраст от М. и С., съотношението на участниците в ситуацията е
било в тяхна полза - били са пет лица срещу двама.
Показанията на св. И.Г. и св. В.С., в частта в
която разказват, че пострадалият след победата в първия двубой по „канадска
борба”, е заявил, че наркотиците му дават силата (св. Г. твърди, че С. е
използвал термина „багажо”, известен като жаргонно понятие за определен вид
наркотично вещество), съдът прие като недобросъвестни и пристрастни, предвид
последващия развой на събитията и опита да обяснят падането на пострадалия на
земята именно като резултат на предполагаем прием от негова страна на такива
вещества, поради което и тяхната заинтересованост от изхода на делото се
отразява на истинността на показанията им. Същевременно компанията на
подсъдимия не установява пострадалият да им е предлагал наркотици, което да е
предивзвикало тяхното неодобрение и да е довело до последващите действия на
подсъдимия спрямо св.С..
По несъмнен начин се установи по делото, че при
възникването на инкриминирания инцидент не са присъствали други очевидци,
поради което и предвид изложеното съдът категорично счита, че повода за
конфликта е бил взаимната активност както от страна на компанията на
подсъдимия, така и на по-активната такава от страна на св. М. в сравнение с
поведението на пострадалия.
След възникване на конфликта между обособените
по-горе две групи лица съдът изведе съответните изводи за последващите
действия на Д.Д. и Р.С., като анализира следния
доказателствен материал:
На първо място настоящият състав кредитира изцяло
показанията на св. Р.С., като не намери основание да се усъмни в тяхната
достоверност, макар и същият в качеството на пострадал да е заинтересован от
изхода на делото. Посоченият свидетел както в хода на досъдебното производство, така и пред
съда добросъвестно излага пряко и непосредствено възприетите от него факти,
свързани със стеклите се на инкриминираните време и място събития и в частност
осъщественото спрямо него агресивно и насилствено поведение от подсъдимия.
Пострадалият обяснява, че след като е възприел нанесен от св. И.Г. удар с ръка
в областта на главата на св. М., след който подсъдимия също нападнал братовчед
му, той се е опитал словесно да успокои обстановката, като се доближил към
групата и неколкократно извикал: „Спрете, какво правите!”. В този момент Д. се
е намирал с лице към него. С. е категоричен относно обстоятелството, че именно
подсъдимият му е нанесъл силен удар с юмрук в лявата половина на лицето, в
резултат на който е паднал на земята. Твърди, че след този момент е загубил за
кратко време съзнание. Преди да падне на земята, обаче, излага ясни спомени за
интензивността на удара, който е бил значителен по сила („беше доста тежък”),
за мястото в което същият е попаднал – именно в областта, в която е установено
счупването на лява половина на горната челюст (максила), както и за
претърпяната при този удар силна болка, която е изпитал, наложила в по-късен
момент освидетелстването му в болнично заведение.
Обективно пострадалия отбелязва факта, че към
момента в който е играел „канадска борба” с подсъдимият, е имал непосредствена
възможност да го възприеме визуално, както и да констатира, че Д. е бил с
най-висок ръст в сравнение с приятелите си, поради което съдът прие, че С.
добросъвестно, еднопосочно и последователно свидетелства, че именно подсъдимият
е лицето, което по указания начин му е нанесъл процесния удар. Настоящият
състав констатира и че показанията на пострадалия по отношение на авторството и
механизма на полученото от него нараняване освен, че са категорични и
достатъчно детайлни, в тях не се наблюдава никаква изменчивост в целия
период от извършване на деянието до неговия разпит в хода на съдебното
производство, което налага извод за тяхната достоверност.
Разказаното от Р.С. се подкрепя в пълна степен и от
изложеното от св. М.М.,
който се явява пряк очевидец на действията на подсъдимия. Показанията на М.
удостоверяват по категоричен и убедителен начин възприетия нанесен удар от
страна на Д. в областта на лицето на С.. Този свидетел индивидуализира
подсъдимия като високо момче и с руса коса („Беше най-висок от всички”), което
кореспондира в пълна степен със заявеното от пострадалия при описание на
лицето, което му е нанесло удара, който му е причинил инкриминираните
увреждания.
При кредитирането с доверие като логични и взаимно
допълващи се на показанията на св. М.М. съдът отчете
наличието на близка роднинска връзка с пострадалия (първи братовчеди), но
същата не е от естество да постави под
съмнение тяхната истинност, тъй като показанията на тази група лица
кореспондира с депозираните такива на свидетелите-очевидци И.С. и А.Д., които
случайно са възприели част от инцидента, тъй като са минавали към този момент в
близост до него. Същите към момента на деянието не са познавали нито едно от
лицата в обособените по-горе две групи свидетели, поради което и се явяват
напълно назаинтересовани от изхода на делото. Тези свидетели са наблюдавали
инцидента непосредствено и от близко разстояние (св. И.С. свидетелства, че са
се намирали на около 20-30 метра от сблъсъка), което налага извод за тяхната
обективност и надеждност относно възприетите обстоятелства. В хода на съдебното
следствие св. И.С. категорично заяви, че визуално е възприел падналия на земята
човек. Вярно е, че той първоначално свидетелства пред съда, че не е видял самия
удар и лицето, което го е нанесъл, но съдът отдава това на неговото объркване,
свързано с явяването му в съдебна зала, и стремеж да не се замесва, тъй като
самият той разказа, че „за първи път изпадам в такава ситуация като свидетел”.
При прочитане на неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство
(в хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), които са оформени в
протокол за разпит от 19.08.2019 г. св. И.С. не се отрече от изложеното пред
разследващия орган, а именно, че е възприел високо русо момче, което е нанесло
удар в областта на лицето на пострадалия, който е паднал на земята.
Настоящият състав счете за нелогични и
непоследователни твърденията на св. И.С., че при даване на показанията в
досъдебното производство е бил насочван от разпитващите го полицейски
служители, тъй като той с категоричност и излагане на съответни факти не
обоснова това свое декларативно твърдение, а напротив изясни, че са му били
задавани конкретни въпроси за инцидента, на които той е отговарял, поради което
и реално възприетото от него обективно е изложил в показанията си пред разследващия
орган.
За да обоснове обективността на показанията на св. И.С.
от досъдебното производство съдът отчете и факта, че същите са дадени в
непосредствена близост до инцидента и са обясними с оглед
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
събитията, за които свидетеля дава показания, и тези на неговия разпит пред
съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и
пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Житейски съвсем логично е лицето
да има по-детайлен спомен за станалите събития, което води до извод и за
тяхната надеждност. Горните несъответствия, обаче, освен, са
преодоляни в хода на съдебното следствие чрез приобщаване на показанията на
свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, са в достатъчна степен ясни и точни,
както и депозирани обективно и безпристрастно. Същевременно показанията на св. И.С.
се подкрепят и от тези на неговия приятел -
св.А.Д.. Последният обективно и логично свидетелства, че момчето, което
е възприел паднало на земята е било ударено от рус, висок мъж. След прочитане
на части от неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство (в
хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), които са оформени в
протокол за разпит от 30.07.2019 г. св. А.Д., поддържа възприетите от него
обстоятелства, а именно: че непосредствено е възприел, че високото русо момче и
пострадалия са се намирали непосредствено един срещу друг преди първият да
нанесе в лицето на Р.С. юмручен удар, в резултат на който последния е паднал на
земята. А.Д. категорично е заявил, че поддържа дадените пред разследващия орган
показания относно тези обстоятелства, като съвсем нормално и житейски е обяснил
липсата на спомен за някои подробности именно с изминалия период от време между
датата на възприемане на събитията за които свидетеля дава показания, и тези на
разпита на лицето пред съда.
Вярно е, че и двамата незаинтеросовани
свидетели И.С. и А.Д. не разпознаха намиращия се в съдебната зала подсъдим,
като човека, който е нанесъл удар по пострадалия, но това е житейски логично и
оправдано, както с оглед продължителния период от време, който е минал от
датата на инцидента, така и предвид нормалните физически промени, които са
настъпили у Д.Д. във връзка с неговото израстване -
към момента на инцидента той е бил на 16 години и 9 месеца, а към периода на
провеждане на съдебното следствие вече е пълнолетно лице.
На следващо
място съдът прие, че А.Д. и И.С. свидетелстват обективно и непредубедено, тъй
като не са налице каквито и да са данни, които да навеждат на причина те да
искат да набедят подсъдимия.
Давайки вяра като обективни и незаинтересовани на
кредитираните по надлежния ред показания пред разследавщия
орган на И.С. и А.Д. съдът не може да не отчете и че двамата силно са били
притеснени за последиците от възприетия физически конфликт, тъй като не е
спорно, с оглед показанията на минаващия в близост покрай тях св. Г.М., че са
поискали да им услужи с телефонния си апарат, по който незабавно са подали
сигнал на тел. 112. Последното обстоятелство категорично се установява от приетото
по делото писмо УРИ 10581р-1800 от 19.06.2019 г. на началника на Районен център
112 при Дирекция „Национална система 112” и от предявения като веществено
доказателство CD диск, съдържащ аудио файл с
проведения разговор, инициран с обаждане на тел. 112 именно от св. С..
Предвид изложеното съдебният състав категорично изведе извод, че
свидетелите М.М., А.Д., И.С. и пострадалия се явяват преки очевидци на
действията на подсъдимия и удостоверяват по един непоколебим, категоричен и
убедителен начин възприетото нанасяне на юмручен удар от страна на Д. в лицето
на С.. Ето защо и несъстоятелно и неотговорящо на обективно дадените от тези
свидетели показания, е изложеното твърдение на защитата на подсъдимия, че не е
доказано физическо съприкосновения между подсъдимия и пострадалия и в частност
нанесения от Д. удар по отношение на пострадалия, който му е причинил телесната
повреда. Съдът
отбелязва, че показанията на тази група свидетели не се ограничава до формално
и уклончиво посочване на високото русо момче като извършител, а съдържат и
информация за стеклите се събития, а именно, че точно това момче, заедно с още
едно лице, незабавно е побягнало от мястото на инцидента при появата на
полицейските органи. Това поведение на подсъдимия се установява и с разказите
на полицейските служители Д.К.С., М.Д.П. и И.Б.С., които са възприели
обстановката непосредствено след акта на агресия от страна на Д.. Вярно е, че
тази група свидетели не са очевидци на деянието, но са възприели последващото
поведение на подсъдимия, след като са сигнализирали със звуков и светлинен
сигнал, че пристига полиция. По отношение на въведените от тях факти липсва
каквото и да е вътрешно противоречие.
Несъмнената установеност на авторството на
инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимия към неговото
осъществяване се извежда не само от показанията на Р.С., М.М.,
А.Д. и И.С.,
но и от показанията на И.И.Р., който непосредствено
след инцидента, в дежурната на полицейското управление лично е прегледал
записите от охранителните камери за видеонаблюдение, монтирани на ел. стълб в района на ул.
Търговска, в обсега на които е бил заснет физическия конфликт между подсъдимия
и пострадалия. Този свидетел подробно и последователно свидетелства, че при
добро качество на преглежданите видеозаписи е възприел част
от действията на участниците в сбиването. Разказвайки,
че е разпознал С. като лицето, което е паднало на земята
в резултат на нанесен му удар, Р. категорично
застъпва становището, че това е сторил с оглед на дрехите, с които са
били облечени лицата при снемане непосредствено след инцидента на обясненията
им в полицейското управление, което е индиция за висока степен на
категоричност, с която свидетеля излага възприетите от него факти от
видеозаписите. Вярно е, че разследващите органи е следвало своевременно да ги
приобщат като доказателствени източници в хода на разследването (включително и
такива от камерите на ТБ „Пощенска
банка”), но този пропуск не е съществен, тъй като
показанията на Р. относно механизма на причиняване на инкриминираното увреждане
кореспондират с тези на св. С., св. М., св.Д. и св. С., поради което и следва
да се кредитират като достоверни.
На следващо място, настоящият съдебен състав разгледа
показанията на втората група свидетели - И.Г., В.С.,
П.Й. и К.Е., чиито показания са сравнително съответни на обясненията на
подсъдимия.
За същите съдът констатира,
че са противоречиви и непоследователни по отношение както на мястото на което
се е намирал пострадалия при възникналия физически конфликт между св. М.М., от една страна, и от друга подсъдимия и св. И.Г., така
и по отношение на участието на С. по време на неговото развитие, както и
обстоятелствата,при които той е паднал на земята, поради което и тази група
свидетели не формират еднозначни изводи
по фактите.
Св. И.Г. разказва, че след като между подсъдимия и св. М.М. възникнал
физически конфликт, той с останалите младежи се опитали да отблъснат М. от
приятеля си. Твърди, че към този момент не знае къде се е намирал Р., но е
категоричен, че не е бил при тях. Свидетелства, че е видял пострадалия да седи
на земята едва след като пристигнали полицейските органи. Разказва, че
впоследствие разбрал от св. В.С., че С. му искал адреналин, защото му било
много лошо. Твърди, че по пострадалия не е имало наранявания.
Св.П.Й. излага обстоятелства, свързани с друго поведение на пострадалия.
Разказва, че Р.С. заедно със св. М.М. е замахвал с ръце към подсъдимия и св. И.Г.. Видял, че Д.Д. отблъсвал с ръце в гърдите пострадалия, като двамата
били един срещу друг. Няма спомен „как
приключи това налитане на Р. към Д.”, както и при какви обстоятелства
пострадалия е паднал на земята, но разказва, че е отишъл до него и го е вдигнал
от там. Твърди, че С. се е държал неадекватно, като го помолил да му даде
адреналин.
Св. В.С. разказва, че не е видял Р. да влиза във физически контакт с някой
от неговата компания, макар и да свидетелства, че той е бил в близост до
подсъдимия и св. М. при възникналия конфликт между тях. Не отрича, че е видял
пострадалия да лежи на земята, но твърди, че не знае как се е озовал там. Свидетелства, че когато се приближил към С.,
той му поискал адреналин.
Св. К.Е. разказва, че Р.С. не е бил при тях, когато е възникнал конфликта
между подсъдимия, св. И.Г. и св. М.М.. Твърди, че не
е видял съприкосновение между Д.Д. и С.. Разказва, че в момент, в който се обърнал е видял
пострадалия да лежи на около 10 метра от групата. Не отрича, че е имало моменти,
в които не е виждал подсъдимия. Не поддържа лансираната от него първоначална
версия в хода на досъдебното производство, предвид прочетените му показания,
дадени пред разследващия орган (в хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), че пострадалият е замахвал с ръка към него и св. П.Й., за да ги удари, в
резултат на което С. бил загубил равновесие и паднал на земята.
Съдът констатира, че разпитите на
тази група свидетели представят разнопосочни, изолирани и противоречиви
факти. В техните показания от една страна, са налице твърдения, че подсъдимият
не е влизал в близък контакт с пострадалия, а от друга - че е
възникнало сбутване между тях, при което Д. е бил обърнат с лице към Р.С., като
го е отблъсквал с ръце в гърдите. Вследствие
на тези действия, обаче, никой от групата не свидетелства как е
приключило това физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, както
и при какви обстоятелства последният е паднал на земята, което е индиция за
прозиращото тяхно желание да изложат благоприятна за подсъдимия информация. Съдът счита, че твърденията на тази група свидетели не
отразяват действителните факти по развитието на инцидента, тъй като са в явно
противоречие не само с показанията на първата група свидетели, с тези на
незаинтересованите очевидци А.Д. и И.С., но и с
показанията на Д.С., М.П. и И.С., които са възприели обстановката
непосредствено след акта на агресия от страна на Д. и неговото последващо
поведение чрез което е направил опит да избяга от местопроизшествието при
появата на полицейските органи. Същевременно категоричните твърдения на И.Г., В.С., П.Й. и К.Е., че не са видяли нараняване
по лицето на С., след като са го възприели паднал на земята не само, че е в
пълно противоречие с показанията на самия пострадал, както и с показанията на М.М., И.С., А.З.,
Д.С., М.П. и И.С., но и със заключението на назначената по делото
комплексна съдебномедицинска експретиза на пострадалия, която сочи механизъм на
причиняване на телесното увреждане, кореспондиращ напълно с показанията на
последно посечените свидетели. Експертите д-р К.Ч. и д-р
Д.М. са категорични, че при
установеното счупване на горната челюст на пострадалия не са констатирани мекотъканни увреждания в тази област на
лицето, които да говорят за падане върху твърда повърхност. При това положение
версията, че падането на С. на земята е резултат евентуално на предполагаем
прием на наркотични вещества, предвид акцентирането в показанията на втората група свидетели на обстоятелството, че той им е
бил поискал адреналин, е неправоподобна.
Съдът подложи на внимателна преценка и дадените от
подсъдимия обяснения в хода на съдебното производство, като отчете двойствената
им природа-както на доказателствено средство, така и на основно средство за
защита. Настоящият състав не ги кредитира с доверие относно обстоятелствата, че
Д. не е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, като намира,
че в тази си част те изразяват единствено негова защитна позиция и не излагат
действителната обстановка релевантна към предмета на настоящето дело, тъй като
се опровергават категорично от показанията на Р.С., М.М.,
И.С. и А.Д.Д., които установяват обстоятелствата по физическото
съприкосновение между страните и автора на нанесения по пострадалия удар с
юмрук в областта на лицето. Същевременно обясненията на Д. в частта, че след възникналия сблъсък със св. М.М. той не е възприел местонахождението на пострадалия, не могат да бъдат приети за
достоверни, тъй като същите се дисредитират и на собствено основание
поради необясними празнини, за които
самият подсъдим твърди, че се дължат на
адреналина му („Може би адреналина ми е изиграл лоша шега и не си
спомням много неща”).
Същевременно съдът констатира, че обясненията на подсъдимия са вътрешно неустойчиви и изолирани в
описания общ ход на събитията и не отговарят на обективните факти по делото,
намерили отражение и в извършената от вещите лица д-р К.Ч.
и д-р Д.М. комплексна съдебномедицинска експертиза относно установения механизъм на увреждането
на пострадалия. Тяхното неоспорено експертно становище е, че
установения вид счупване на горната челюст вляво е получено в резултат на
директен удар в лявата лицева половина с
твърд предмет, какъвто представлява и човешкия юмрук със значителна по
интензитет травмираща сила. Вещите лица изтъкват, че счупване на лявата половина на горната
челюст (максила) би могло да бъде получено в резултат на един удар, нанесен в
лявата лицева половина, но не е резултат на падане и удар в подлежащата
настилка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в случая обясненията на подсъдимия в частта в която
твърди, че не е нанасял удар с юмрук на пострадалия по време на възникналия
инцидент със св. М.М. по-скоро имат защитна функция и
целят изграждането на защитна версия на Д., и като такива не следва да бъдат
кредитирани.
Съдебният
състав приема за обективно и компетентно заключението на извършената по делото
от вещите лица д-р К.Ч. и д-р Д.М. комплексна
съдебномедицинска експертиза. Посредством нея се изяснява, че счупването на горната челюст на пострадалия
е травматично увреждане, което е осъществило критериите на самостоятелния
квалифициращ признак счупване на челюст, както и механизма на негово
причиняване. Предвид изложеното съдът прие, че
процесното увреждане е причинено в резултат на нанесен един единствен удар с
юмрук в лицето на пострадалия и то в момент, в който двамата с подсъдимия са
били обърнати лице в лице без С. да е бил в позиция на нападател, за да се
налагат действия за отбрана от страна на подсъдимия. Дори и да се примат
показанията на приятеля на подсъдимия – св.П.Й., че пострадалият е посягал
(замахвал) с ръка, това поведение не може да бъде възприето като нападение, още
повече предвид спортните умения на подсъдимия, които самият той коментира в обясненията си, разказвайки, че от няколко
години тренира бокс.
Същевременно краткият период от време, изтекъл от
момента на нараняването на пострадалия и посещението му в здравно заведение,
където е констатирано за първи път естеството на нараняването, както и липсата
на доказателства за реална и налична възможност пострадалия да бъде наранен по
друг начин или от друго лице затвърждават възприетите по-горе изводи на съда за
наличието на причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания на Р.С., като пряка и непосредствена
последица от поведението на подсъдимия.
От кредитираните като писмени
доказателства медицински документи се установява, че лицевата травма е
причинила усложнения в хода на болестните процеси, които са се проявили в енофталм (хлътване) на лявото око и нарушение на стереоскопичното
зрение, изразяващо се в диплопия (двоене на образите), а именно:
Лист за преглед на пациент в Спешно приемно отделение на МБАЛ„Р.А.”*** от
23.03.2019 г., удостоверява, че Р.С. е бил прегледан на процесната дата в
периода от 02:00 часа до 03:00 часа, при който е било констатирано
кръвонасядане в областта на лицето,кървене от носа и палпаторна болка в
областта на двете гръдни половини, като като основна диагноза е била отразета
повърхностна травма на главата с неуточнена локализация. Насочен е бил както за
ренгенови изследвания и за консултация с невролог, така и такива на 23.03.2019
г. от 08:30 часа с очен лекар. В допълнителния лист за преглед на пациент към №
003082/23.03.2019 г. е установено следното: ляво око– клепачи-оток и насиняване
на клепачите. Назначено е било лечение с капки Флоксал и Йелокс. Поради липса
на подобрение е прегледан отново в гр. П., като
е направена рентгенография на лицеви кости № 2331/04.04.2019 г. и е
установено прекъсване по горния контур на лявата зигоматична кост
медиално-суспектно за фрактура. Препоръчан е КАТ (скенер) за прецизиране и е
бил насочен за консултация в лицево челюстна хирургия в гр. София, където е бил
прегледан и насочен за скенер в „Света Екатерина”. При извършеното на 10.04.2019 г. изследване е била установена
фрактурна линия по инфраорбиталния канал и долен орбитен ръб, фрактура на пода
на лява орбита с изместване на костен фрагмент към кухината на максиларния
синус. Насочен е бил за консултация с д-р Д.–очен лекар от Александровска
болница, който при извършения на
пострадалия планов очен преглед на 21.04.2019 г. констатирал двоене на
образите, което обективно състояние са запазва без съществено промяна и при
последвалите контролни прегледи от д-р Д. на 15.07.2019 г. и 29.07.2019 г.
Според неоспореното в хода на наказателното
производство заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р И.Д. – специалист очни болести, причината за двоенето на образите е
наличната „блу аут” (хидравлична) фрактура на пода на лява орбита (доказана с
всички изследвания-Ренгенография, КТ-скенер), в която има „защипани” (включени)
вътреорбитни тъкани, ограничаващи движението на лява очна ябълка. Заключението
на експерта е категорично, че всичко това води до влошено качество на
зрителната функция – нарушено възприятие на дълбочината (стереоскопичността) на
зрителното възприятие, диплопия, което
увреждане е довело до трайно отслабване на зрението с лявото око и съставлява
средна телесна повреда. Същата е в причинно-следствена връзка с получените при нанесения удар с юмрук от
подсъдимия травматични увреждания, като не са налице убедителни доказателства,
които да установяват друг логичен начин за причиняване на разглежданото
увреждане.
По отношение на показанията на свидетелите А.Д.В. (баща
на подсъдимия) и С.С.М. (майка на св. И.Г.), които са
допуснати в това качество по искане на защитата на подсъдимият, съдът намира,
че житейски оправдано е било поведението на бащата на Р.С., който узнавайки от
сина си, че именно Д.Д. му е нанесъл процесния удар в
лицето, да иницира среща с първия свидетел предвид констатираните телесни
увреждания и съществуващата още към този момент възможност за предстоящо
лечение, свързано с причинени усложнения
в хода на болестните и оздравителни процеси. В този смисъл са и показанията на
св. М., която дава сведения и за физическото и психическо състояние на Р.С. на
следващата сутрин след инцидента, а именно, че той е носил тъмни очила, при
свалянето на които е възприела подутина в областта на „дясното или лявато око”,
както и за силното притеснение на пострадалия, което той обяснил с физическото състояние в което се намирал и неудобството,
което изпитвал във връзка с предстоящото му говорене пред публика.
От правна страна:
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдимият Д.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
23.03.2019 г. в гр.П., на ул. Търговска, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
причинил чрез нанасяне на удар с юмрук средна телесна повреда на Р.С.С., изразяваща се в причиняване на многофрагментна,
раздробена, импресионна фрактура (счупване) на лява половина на горната челюст
(максила), както и енофталм (хлътване) на лявото око и нарушение на
стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия (двоене на образите), довели
до трайно отслабване на зрението.
От обективна страна по делото е безспорно
установено, че на инкриминираните дата, място и час подсъдимият Д. е нанесъл с
ръка удар с юмрук по лицето на Р.С.,
вследствие на което му причинил многофрагментна, раздробена, импресионна
фрактура (счупване) на лява половина на горната челюст (максила), както и енофталм (хлътване) на лявото око и
нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия (двоене на
образите), довели до трайно отслабване на зрението. Настъпилите травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Д. - нанасяне удар с
юмрук по лицето на Р.С. и получените от последния увреждания.
От кредитираната по делото съдебна психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия става ясно, че Д.Д. може да
участва в наказателното производство, като към момента на деянието макар и да е
бил непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и на
постъпките си и да ги ръководи и оценява.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на
вината пряк умисъл, който е изводим от обективните признаци на самото деяние. Д.
е съзнавал общественоопасния характер на действията си и е предвиждал
общественоопасните последици от своето поведение. Във волево отношение е искал
и е целял настъпването на тези последици, а именно причиняването на телесна
повреда, тъй като като спортист по бокс, той е бил абсолютно наясно, че удряйки
от близко
разстояние
неподготвен на физическото му ниво човек, макар и на по-голяма възраст от
неговата, би довело до причиняване на сериозни телесни увреждания.
От страна на защитата на подсъдимия не се оспорва
посочената правна квалификация на деянието, като се твърди единствено, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. За изчерпателност, обаче, следва да се
отбележи, че съдът не установи да е било налице заплашително или агресивно поведение от
страна на пострадалия, което да води до извод, че подсъдимият е действал в състояние на афект по смисъла на чл. 132, ал. 1 от НК, а именно - в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място, изводимите от доказателствения
материал фактически обстоятелства не сочат пострадалият да е извършил подобни противоправни
действия. Дори и да се приеме, че е възникнал известен вербален конфликт между
двамата и са били разменени някакви реплики, поведението на пострадалия не би
могло да се тълкува като противозаконно действие по смисъла на цитираната
норма. Още повече, че трудно биха могли да настъпят някакви последици за
извършителя при тази обстановка, при която групата на подсъдимия е превишавала
по брой и физическа сила пострадалия и неговия братовчед. Съдебната практика приема изрично, че не е
налице противоправно поведение по смисъла на чл. 132 от НК, ако деянието на пострадалия не причинява и
не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови
близки. В заключението на кредитираната съдебна психолого-психиатрична експертиза
на подсъдимия вещите лица д-р Д.А. и Ц.Д. приемат възможност, предвид възрастта
на подсъдимият, той да е бил под влияние на емоционална възбуда,
раздразнителност, обидчивост, недостатъчна сдържаност, но в нерационалният
избор на поведение от страна на Д. експертите са категорични, че няма признаци,
които да харктеризират извършеното от него да е било в състояние на
физиологичен или патологичен афект. Поради това съдът приема, че обективираното поведение на Д. за внезапно нанасяне на удар
с юмрук в лицето на пострадалия Р.С. и причинените при това увреждания следва
да се квалифицира като престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Причини за извършване на деянието са слабите
морално-волеви задръжки на подсъдимия, несъумяването му да се справи с
възникналия конфликт по начин, кореспондиращ с моралните норми, който не
нарушава правата на другите лица, подценяване сериозността и опасността на
деянието.
По вида и размера на наказанието:
При определяне размера на наказанието, съдебният състав
отчете следното:
За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване
от свобода до шест години. При определяне наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази личният характер на наказателната отговорност, наличието на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства и разпоредбата на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи
съдът прие добрите му характеристични данни – същият е спортист, като по
делото липсват данни за регистрирани противообществени прояви от негова страна,
чистото съдебно минало, което демонстрира инцидентния характер на извършената
противообществена дейност. Наред с това макар раздразненото състояние, в което се е намирал
подсъдимия при извършване на деянието, да не дава основание за приложение на
привилегирования състав по чл. 132 от НК, то това поведение следва да се
отчете като смекчаващо обстоятелство при преценката за индивидуализация на
наказанието на подсъдимия.
Горепосочените смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да доведат до
приложението на чл. 55 от НК, но са напълно достатъчни при
съществен техен превес да определи размера на наказанието лишаване от свобода
за срок от пет месеца, отчитайки като отекчаващо отговорността обстоятелство, че се касае
за две увреждания, които са с характер на средна телесна повреда.
За така наложеното на подсъдимия наказание са налице формалните изисквания за
приложението института на условното осъждане - същото е в допустимия от
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК размер, като подсъдимият не е осъждан за
друго престъпление, а още по-малко за такова от общ характер, при това на
лишаване от свобода. Същевременно съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на Д.Д. не
е наложително той да изтърпи определеното наказание от пет месеца лишаване от
свобода. Основание за този извод дават не само посочените по-горе данни за
личността на подсъдимия, но и обстоятелството, че извършеното деяние се явява
негова инцидентна проява, поради което и
той не е личност с трайно изградени престъпни навици. Именно давайки приоритет
на личната превенция настоящият състав прие,
че за поправянето на Д. не е необходимо той да бъде изолиран от
обществото в пенитенциарно заведение. В този смисъл отлагането на изпълнението
на определеното наказание в достатъчна степен ще упражни своя възпитателен и
възпиращ ефект по отношение на осъдения. Според настоящия състав в най-пълна
степен тази цел, наред с останалите, визирани в чл. 36 от НК биха се постигнали, най-адекватно като определеното
наказание от пет месеца лишаване от свобода се отложи за изпълнение с
изпитателен срок от една година и осем месеца, който е над средния предвиден
такъв в чл. 69 от НК.
По вещественото доказателство:
С оглед приключване на наказателното производство съдът
постанови вещественото доказателство по делото – 1 брой оптичен носител,
представляващ СД-диск, съдържащ запис от тел. 112 да остане по делото в срока
на съхранението му и да се унищожи с него.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.А.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР – П.
сумата от 1971,00 лв (хиляда деветстотин седемдесет и един лева),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка
на Районен съд П. сумата от 450,00 лв (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие (постановени с
протоколни определения на съдебния състав в с.з. на 16.12.2020г.). Разноските
са дължими за изплатени възнаграждения на вещите лицеа по назначените и приети
експертизи.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ