№ 326
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. З.А
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211169 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ш. С. (S. C.) против наказателно
постановление (НП) № 24-4332-015211/06.07.2024 г., издадено от полицейски
инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че АУАН
и НП не са съставени в присъствието на преводач и не отразяват
действителната обстановка. Твърди, че притежава свидетелство за управление
на МПС, издадено в Република Турция, респективно е бил правоспособен
водач за съответната категория превозно средство. Излага доводи, че е бил с
поставен колан при спирането му от контролните органи. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. В. А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. П. се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.07.2024 г. в 21.45 ч. жалбоподателят Ш. С. управлявал лек
автомобил „******“ с рег. № ****, в гр. София по улица „Проф. д-р Иван
Странски“ с посока на движение от ул. „Акад. Стефан Младенов“ към бул.
„Симеоновско шосе“, като при блок № 56А бил спрян за извършване на
проверка от служителите на ОПП – СДВР А. М. К. и Н. Н. З.. Контролните
органи установили, че водачът е турски гражданин, който не владее български
език, като пътник в автомобила му превеждал. На място не бил повикан и не
присъствал преводач от български на турски език и обратно. В хода на
проверката жалбоподателят представил единствено паспорт, но не и
свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители нямали
възможност на място да извършат проверка в системата на Република Турция
дали има издадено валидно СУМПС, поради което приели, че С. е
неправоспособен водач. С оглед на това свидетелят А. М. К. - мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу Ш. С. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1345833/06.07.2024 г. за извършени
нарушения на чл.150 и чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП). Актът бил съставен на български език и бил връчен на нарушителя на
същата дата, като С. подписал акта без възражения. При съставяне и връчване
на акта за установяване на административно нарушение също не присъствал
2
преводач от български на турски език.
На същата дата въз основа на така съставения АУАН полицейски
инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП №
24-4332-015211/06.07.2024 г., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на
Ш. С. била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на същата дата – 06.07.2024 г.,
като не му бил предоставен писмен превод на турски език, нито пък му бил
осигурен устен превод на съдържанието на наказателното постановление.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля А. М. К., както и от писмените доказателства,
надлежно приобщени на основание чл.283 от НПК – уведомление до ОДЦ-ГД
„ГП“, заповед № 513з-1224/10.02.2021 г. и заповед № 513з-7006/01.10.2015 г.
на директора на СДВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, копие на НП № 24-4332-015212/06.07.2024 г.,
застрахователна полица, електронна справка за застраховка „Гражданска
отговорност“, годишен технически преглед, копие на СУМПС на Ш. С.,
издадено от Р. Турция.
От показанията на свидетеля К. се установяват обстоятелствата относно
извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията му
са ясни и последователни, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Свидетелят посочва, че жалбоподателят не е владеел български език, превод е
осъществявал пътник в автомобила, но не е бил ангажиран заклет преводач,
като в хода на проверката С. е заявил, че „няма книжка“, което контролните
органи приели като изявление, че никога не е притежавал СУМПС. К.
изяснява също така, че е пристъпил към съставяне на АУАН без извършване на
справка дали водачът има издадено СУМПС в Република Турция. Свидетелят
няма добре съхранен спомен относно всички обстоятелства и в частност
относно това бил ли е водачът с поставен предпазен колан, като посочва
единствено, че пътник в проверяваното МПС е бил без колан, което е
житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на
служебните му задължения. В случая обаче не може да се приложи
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените
3
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
доколкото при извършената служебна проверка от съда се установи същият да
страда от процесуален порок, доколкото е съставен и предявен без участието
на преводач. Поради това не се явява доказано извършването на нарушението
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От
приложеното копие на СУМПС на Ш. С. се установява, че същото е издадено
от *****, с валидност до ***** за категории М, В1, В, D1, F.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди. Съгласно
т.4 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
в извън работно време (какъвто е и настоящия случай) наказателни
постановления на водачи, които нямат постоянен адрес в Република България,
се издават от полицейските органи в звено ОДЧ, каквато длъжност е заемал
полицейски инспектор К. Й. З..
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления са приложими нормите на НПК.
Според чл. 21, ал. 2 от НПК, лицата, които не владеят български език могат да
се ползват от родния си или от друг език, за което се назначава преводач.
4
Задължението за осигуряване на условия и възможности за ефективното
упражняване правото на защита е регламентирано и в чл.15 от НПК.
Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в
административнонаказателното производство произтича и от задължението на
актосъставителя по чл.43, ал.1 от ЗАНН да осигури възможност на
нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента
на предявяването му. Касае се за процесуално задължение, поради което не
следва да се счита, че ползването на преводач е предпоставено единствено и
само от проявена от самия нарушител инициатива. Невъзможността
нарушителят да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за
него език към момента на съставянето му е довела до ограничаване на правото
му да се защити и да участва ефективно в първата фаза на
административнонаказателния процес - тази пред
административнонаказващия орган. Последното не се оборва от факта, че
евентуално придружаващо го лице /без да е изяснено дали е преводач и на
какво ниво владее български и турски език/ е разяснило на нарушителя на
разбираем за него език за какво нарушение е привлечен към отговорност. Още
повече, че от събраните по делото доказателства се установява, че очевидно в
проведения разговор не е могло да се изясни какво има предвид водачът под
това, че „няма книжка“, което е индиция за недостатъчна степен на владеене
на двата езика от страна на лицето, осъществило устен превод по време на
проверката. Същевременно липсват каквито и да е доказателства, че
нарушителят Ш. С. владее български език до степен, позволяваща му да
разбере написаното в АУАН. Т.е липсват доказателства, че на нарушителя е
осигурен валиден процесуален способ - превод на акта на съответния език,
явяващ се в достатъчна степен, че да организира защитата си своевременно.
Освен по отношение съставянето и предявяването на АУАН, задължението за
осигуряване на преводач е относимо и за производството по Раздел
IV от ЗАНН за налагане на административните наказания.
В АУАН нарушителят не е вписал на разбираем за него език, че е бил
осъществен превод и че е разбрал в извършването на какво нарушение е бил
обвинен. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като само
при негово изрично и надлежно дадено съгласие може да бъде лишен от това
му право. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
административнонаказващият орган е този, който следва да докаже, че е
5
налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на
административнонаказателното производство, за какъвто няма данни да е
налице по делото. Следва да се посочи също така, че освен АУАН,
с превод следва задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като
именно с него се ангажира административнонаказателната отговорност на
конкретно лице.
Константна е практиката на ЕСПЧ, че административнонаказателното
обвинение следва да се приравни на наказателно обвинение по смисъла на
КПЧОС, поради което приложение следва да намерят всички гаранции за
осъществяване правото на защита. Следва да се отбележи, че националният ни
законодател е предвидил засилени гаранции за осъществяване правото на
защита по отношение на чуждите граждани, обвинени в извършване на
престъпление, уредени в глава XXX "a" НПК "Особени правила за
разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят
български език", в които се предвижда задължение за предоставяне на устен
превод и писмен такъв по отношение на основните актове, свързани с
предявеното обвинение. Съгласно чл. 395в ал. 2 НПК отказът на обвиняемия
от писмен превод на документите по чл. 55, ал. 3 НПК се удостоверява в
нарочен протокол. Предвид характера на административнонаказателното
обвинение, няма основание тези завишени изисквания и гаранции да не се
прилагат и в хода на административнонаказателното производство с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираното лице. Следва да се
отбележи и че изискването за осигуряване на устен и писмен превод касае
както досъдебната фаза, така и съдебната фаза на наказателното производство,
като на лицето следва да се осигури писмен превод, вкл. и
на постановлението за привличането му в процесуалното качество на
обвиняем, което е първия момент, в който по отношение на лицето се
повдига наказателно обвинение. Съдът намери, че няма основания за различен
подход в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
където именно със съставяне на АУАН се повдига
административнонаказателното обвинение и се образува
административнонаказателното производство. Не може да се приеме, че
липсата на превод и на наказателното постановление, с което наказващият
орган е извършил преценката, че лицето, против което е съставен АУАН, е
осъществило административно нарушение, за което следва да му бъде
6
наложено административно наказание, и е извършил дейността по
индивидуализация на това наказание, не ограничава правото на защита на
жалбоподателя.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в хода на
производството не се доказа с необходимата категоричност извършването на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, доколкото единственият
доказателствен източник в тази насока би бил съставения АУАН, който обаче
страда от горепосочените процесуални пороци. На следващо място, безспорно
се установи, че Ш. С. е правоспособен водач, има валидно издадено
свидетелство за управление на МПС за категорията на управлявания от него
лек автомобил, поради което не е извършено от обективна страна вмененото
му нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Установява се единствено
извършване на нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото не е носил в
себе си съответния документ, за каквото обаче нито му е повдигнато
административнонаказателно обвинение, нито съдът има възможност да
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, доколкото изцяло е
опорочена процедурата по съставяне на АУАН и НП.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление следва изцяло да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой. Така определеният размер съответства на минимално предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-015211/06.07.2024 г.,
издадено от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
7
което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ш. С. (S. C.) е наложена глоба
в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ш.
С. (S. C.), роден на **** г., паспорт № ****** сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8