Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
Гр.Попово,07.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 598 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен установителен иск по чл.415 от ГПК във чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Ищецът- “Банка ДСК” ЕАД, гр.София,
твърди, че с ответника на 05.05.2015г. сключила
договор за издаване и обслужване на кредитна карта, за сумата 500.00 лв., при
изрично уговорени условия за дължими лихви, начини и срокове за издължаване.
Кредитът бил усвоен чрез
сметка на кредитополучателя, като сумите от картата били теглени на АТМ
Твърди се, че до 10.01.2018г. ответника теглили и
погасявал суми по кредитната карта, като след тази дата преустановил ползването
й, съотв.плащанията към банката.
Тъй като имало
непогасени месечни вноски, банката отправила нотариална покана към
ответника, с която го уведомила за кредитното задължение.
С оглед липсата на плащания по кредита, въпреки
отправените покани, банката обявила кредита за изискуем.
На 22.11.2018г. от Банка „ДСК“ било входирано
в Районен съд-П.заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 603,67лв., представляваща общо
задължение към 22.11.2018г. на кредитополучателя към кредитора по извлечение от
счетоводната книга на “Банка “ДСК” ЕАД за сметка №13/25013293, от която сума
главница - в размер на 218,52лв.,
договорна лихва от
11.07.2017г. до 21.11.2018г. - в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от 09.11.2018г. до 21.11.2018г.- в размер на 0,39лв., заемни
такси-в размер на 295,29лв..
За посочените суми по ч.гр.д. № 1063 по описа за
2018г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 982/23.11.2018г., като с Определение от
24.06.2019г. е указано на Банка ДСК ЕАД, да предяви настоящия иск.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, моли се за решение, с което да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата
603,67лв., представляваща общо задължение към 22.11.2018г. на кредитополучателя
към кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Банка “ДСК” ЕАД за сметка
№13/25013293, от която сума главница - в размер на 218,52лв., договорна лихва от 11.07.2017г. до 21.11.2018г. - в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от
09.11.2018г. до 21.11.2018г.- в
размер на 0,39лв., заемни такси-в размер на 295,29лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2018г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1063/2018г. по описа на ПпРС. Претендират се
разноски.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приемел,
че не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, ищцовата страна моли съда да осъди
ответника да заплати посочените по-горе суми, като исковата молба се приемела
за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
В с.з. се
явява представител, който по същество
поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на
ответника М.В.Ю. ***Д. от ТАК е подал писмен отговор, с който счита, че същия дължи суми на банката на основание
сключения договор за кредитна карта. Твърди, че размерът на задължението на
ответника, което било предмет на настоящото производство не било събрано
окончателно, не било опростено, или по друг начин да било недължимо. Редовно
призован за с.з. се явява назначения му
особен представител, който по
същество поддържа депозирания отговор по
исковата молба.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
1063/2018г. по описа на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.417 от ГПК
срещу ответника М.В.Ю. ***, била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№982/23.11.2019г., за заплащане на
сумата 603,67лв., представляваща общо задължение към 22.11.2018г. на
кредитополучателя към кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Банка
“ДСК” ЕАД за сметка №13/25013293, от която сума главница - в размер на
218,52лв., договорна лихва от 11.07.2017г. до 21.11.2018г. - в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от
09.11.2018г. до 21.11.2018г.- в
размер на 0,39лв., заемни такси-в размер на 295,29лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2018г. до изплащане на вземането.
След издаване на заповедта, на основание подадена молба от банката -кредитор е образувано изп.дело №2019352204000035/2019г. по описа на СИС при ПпРС
С Определение от 24.06.2019г. е указано на „Банка ДСК“ ЕАД, да предяви
настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
От събраните по делото
писмени доказателства съдът приема, че
на 05.05.2015г., в гр. Попово, между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и М.В.Ю., като
кредитополучател, е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица, в размер на
500.00лв., с падеж за издължаване на месечните вноски 10-то
число на месеца при лихва и условия описани в представения договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Неразделна част
от договора са Общите условия за договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на банката, в сила от 22.08.2014г.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита е обвързан
със срока на валидност на кредитната карта. Определя се и минимална сума за револвиране, която е различна в зависимост от размера на
погасената част от ползвания кредит.
Представения договор и ОУ са
подписани от ответника и същите
обвързват редовно страните.
Поради невнасяне изцяло или
частично на минимална сума за револвиране четири
поредни месеца на определените падежни дати ,съгласно чл. 30 и чл. 31 от Общите
условия, вземането на банката ставало изискуемо
за целия използван кредитен лимит, и започвало да се олихлява
с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка
за забава.
Съгласно чл. 30 от ОУ в
случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира
със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част започва да се олихвява с
лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за
забава.
На осн.
чл. 31 от ОУ при непогасяване на задълженията за минимална сума за револвиране в
срок до края на петия гратисен
период ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на банката за
целия използван кредитен лимит става изискуемо, като последиците настъпват
автоматично, а ако законът го изисква, след уведомяване на клиента
От
представеното от банката извлечение за
периода от 21.03.2015г. до 12.07.2019г.,
от кредитната сметка на ответника се установява, че същия на 28.05.2015г., 02.06.2015г. и
30.06.2015г. е изтеглил от тази сметка
сума в общ размер от 494,00лв. Установява се, че в периода от 29.06.2015г. до
19.07.2017г. същия е правил и плащания
за погасяване на вноски по тази кредитна карта, в различни размери. След тази
дата не са постъпвали плащания по кредита, и на осн.
ОУ, на 10.01.2018г. банката е преустановила ползването на кредитната карта. От
приложеното извлечение се установява, че
непогасената главница е в размер на 218,52лв., непогасената
договорна лихва от
11.07.2017г. до 21.11.2018г. е в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от
09.11.2018г. до 21.11.2018г.
е в размер на 0,39лв., а дължимите заемни такси са в размер на 295,29лв.
По делото е приложени и нотариална покана,
изпратена за връчване на ответника,
изх.№914/28.06.2018г., като видно от приложените разписки, нотариуса е посетил
адреса на ответника на 25.07.2018г. и
25.08.2018г. След като същия не е
установен, са залепени и уведомления, на посочените дати. Въпреки това
ответникът не се е явил, за да получи изпратената му от банката нотариална
покана.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните
съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че
е налице валидно сключен договор за кредит; че е изправен кредитор по договора-
предоставила е на кредитополучателя сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна лихва; наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава; размерът на претендираното
обезщетение за забава-лихвена надбавка забава; че задълженията по договора са
изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически
състав води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 05.05.2015г., „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя М.В.Ю., кредит в размер от 500.00лв., който от своя страна се е задължил да погасява задълженията си по
кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния
договор главница и лихви. Не се спори, а от доказателствата по делото се
установява, че кредитополучателя е усвоил така предоставения му кредит на 28.05.2015г.,
02.06.2015г. и 30.06.2015г., като е изтеглил от кредитната си сметка сума в общ размер от 494,00лв. Установява се, че до 19.07.2017г. е заплащал
редовно месечни погасителни вноски по този кредит, като след тази дата е
преустановил плащанията. Установен е и размера на непогасената част от този
кредит, като непогасената главница
е в размер на 218,52лв., непогасената договорна лихва от 11.07.2017г. до 21.11.2018г. е в размер на
89,47лв., лихвена надбавка за забава
върху просрочена главница, за периода от 09.11.2018г.
до 21.11.2018г. е в размер на
0,39лв.,
а дължимите заемни такси са
в размер на 295,29лв.
Съгласно изискванията на закона договорът има силата на закон за страните, които са
го сключили и поетите с него
задължения трябва да бъдат изпълнени точно според уговореното. Трябва да бъдат
съобразени с него по естеството на предмета на изпълнението, което следва да
бъде извършено съобразно съгласуваната воля на страните. При това положение, следва да се приеме, че
ответника е неизправна страна по
договора, посочен по-горе. А съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД „Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение”. Предвид изложеното, съдът
намира, че предявения иск е изцяло
доказан по основание и размер.
Налице и предсрочна
изискуемост на кредита, за което длъжникът е надлежно уведомен, с оглед задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от ЗКИ по т.
18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, което постановява, че фактическият състав, пораждащ
възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане
на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки:
обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление,
достигнало до длъжника. Безспорно в договора е уговорена възможност за
обявяване на кредит за предсрочна изискуемост, при неплащане на четири поредни
месеца, считано от месечната падежна дата. Възползвайки се от това свое право,
банката е обявила предсрочна изискуемост на цялото вземане, за което е изпратила и нотариална покана, надлежно
връчена от нотариус, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Въз основа на изложените
мотиви съдът следва да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата 603,67лв.,
представляваща общо задължение към 22.11.2018г. на кредитополучателя към
кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Банка “ДСК” ЕАД за сметка
№13/25013293, от която сума главница - в размер на 218,52лв., договорна лихва от 11.07.2017г. до 21.11.2018г. - в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от
09.11.2018г. до 21.11.2018г.- в
размер на 0,39лв., заемни такси-в размер на 295,29лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2018г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1063/2018г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 75,00лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 1063/2018г. на ПпРС, както и сумата от
375,00лв., представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т.,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.В.Ю.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА Банка
“ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С *** представлявано от всеки измежду двамата: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и
прокуристи-Д.Д.М., В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л., СУМАТА
603,67лв. (шестстотин и три лева и
67ст.), представляваща общо задължение към 22.11.2018г. на кредитополучателя
към кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Банка “ДСК” ЕАД за сметка
№13/25013293, от която сума главница - в размер на 218,52лв., договорна лихва от 11.07.2017г. до 21.11.2018г. - в размер на 89,47лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница, за периода от
09.11.2018г. до 21.11.2018г.- в
размер на 0,39лв., заемни такси-в размер на 295,29лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2018г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1063/2018г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА М.В.Ю., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ наБанка
“ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С ***
представлявано от всеки измежду двамата: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и
прокуристи-Д.Д.М., В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л. СУМАТА 75,00лв. ( седемдесет и пет лева и
00ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №1063/2018г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 375,00лв. (триста седемдесет и пет
лева и 00ст.), представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: