№ 55694
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125582 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 и чл. 418 от ГПК от „НФ“ ООД с ЕИК ***. Прави се искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми за главници, лихви,
наказателни лихви, договорни неустойки и законна лихва, като се твърди вземанията да
произтичат от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №5 от 23.11.2018 г. , том
VI, рег. №18726, дело №922 от 2018 г., вписан под вх. рег. № 78986, акт №108, том XXXIX,
дело №57734 на АВ, Служба вписвания София, където са обективирани текстовете на
договор за заем №301-СФ-22.11.2018 г. и Договор за заем №303-СФ-23.11.2018 г.
Така депозираното заявление съдът намира за допустимо, но разгледано по същество -
неоснователно, по следните съображения:
Видно от изявленията на заявителя, обективирани в заявлението, по което е образувано
настоящото производство, същият твърди, че е бил в облигационни отношения с длъжника
по силата на два договора за заем - договор за заем №301-СФ-22.11.2018 г. от 22.11.2018 г.,
по силата на който е предоставил на длъжника сума в размер на 3000 лева и Договор за
заем №303-СФ-23.11.2018 г. 23.11.2018 г., по силата на който предоставил на длъжника
сума в размер на 92000 лева.
От представените от заявителя документи единствено договорната ипотека отговаря на
изискването за форма на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, доколкото същата е във формата на
нотариален акт. Представените договори за заем не са с нотариална заверка на подписите,
нито са обективирани в нотариален акт и следователно не биха могли да бъдат основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Следователно на
обсъждане подлежи въпросът дали представената договорна ипотека е документ по смисъла
1
на чл. 417, т.3 ГПК, в който да се съдържат задължения за заплащане на парични суми.
Настоящият състав намира, че следва да се даде отрицателен отговор на така възникналия
въпрос. Действително в представената от заявителя договорна ипотека са описани заемните
правоотношения, които се твърди да са възникнали с длъжника, както и част от договорните
клаузи, които се претендира да са част от съдържанието на договорите за заем. Договорът за
ипотека обаче не представлява основанието, от което са възникнали задълженията на
длъжника, тъй като неговата функция е да обезпечи вземанията на кредитора. По тази
причина и самият заявител при подробното описание на твърдените от него вземания като
основание на възникването им освен договора за ипотека, сочи и разпоредбите на
договорите за заем. Поради това и не би могло да се приеме, че представеният договор за
учредяване на ипотека е акт по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК за твърдените от заявителя
парични вземания по договорите за заем. С договорната ипотека длъжникът не е поел
описаните в заявлението задължения за заплащане на главници, лихви, неустойки. Това се
твърди същият да е сторил с приложените договори за заем и погасителните планове към
тях, които именно съдържат процесните задължения и обективират волята на длъжника да
се задължи, но същите не са с нотариална заверка на подписите и не съставляват документи
по чл. 417 ГПК, поради което и не са налице основания за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземанията на заявителя, които произтичат от заемните
му правоотношения с длъжника. Следва да се посочи и че договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на самата
сделка. В случая предаване на сумата не се установява от представените нотариални актове,
а се претендира да се установява от други доказателства, които представя заявителя. В
допълнение видно от представените платежни нареждания част от нея се претендира да е
платена на трето лице /София ККГ – л. 21/, а друга част – на дата след сключване на
договорите / л. на 29.11.2018 г. – л. 20/.
На следващо място заявителят твърди да са възникнали в негова полза вземания за
мораторни неустойки поради забава плащанията на месечни вноски, които съгласно
договорите за заем са само за договорна възнаградителна лихва, доколкото главницата е
предвидено да се дължи еднократно в края на договора. Дори да се приеме, че представеният
договор за учредяване на ипотека съдържа задължения за заплащане на парични суми по
смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК налице са основания да се приеме, че клаузите, от които
заявителят претендира да произтичат задължения на длъжника за наказателна лихва
/съставляваща мораторна неустойка са нищожни/ –поради противоречие с добрите нрави.
Заявителят претендира възникването в негова полза на вземания за наказателна лихва,
дължима от длъжника поради забава в плащането на погасителни вноски за периода на
забавата в размер на 5% от заетата сума на месец. Уговорка в подобен смисъл е в
противоречие с добрите нрави, тъй като предвижда изчисляване на обезщетението за забава
като процент не от просрочената сума, а от пълния размер на заетата сума /чийто падеж е
изтичането на срока на договора/, т.е. претендира се обезщетение за забава и върху суми,
чиято изискуемост не е настъпила. Прилагане на посочения начин на изчисляване на
2
обезщетението за забава води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, тъй като същият би получил обезщетяване на забава, която за непадежирали
задължения за заплащане на главница не е настъпила. Преценката на неустойката съдът
извършва при съобразяване на цялостната уредба на отношенията между страните и
съвкупността от уговорки, които са приложими в случай на забава на длъжника. Забавата на
длъжника е предвидено да бъде санкционирана и с предсрочно прекратяване на договора,
ако е продължила повече от 30 дни, а предсрочното прекратяване от своя страна е скрепено с
друга санкция – неустойка в размер на 60 % отново от заемната сума. Следователно
изначално уговарянето на задължението за мораторна неустойка в размер на 5 % на месец от
целия размер на главницата излиза извън обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което и при съобразяване насоките, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСTK клаузата е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, като това ограничение се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки. Добрите нрави съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
При съблюдаване насоките, дадени с цитираното тълкувателно решение съдът съобразява,
че към момента на сключване на договорите за наем неизпълнението на поетото парично
задължение за заплащане на вноски на уговореното възнаграждение за ползване на заетата
сума – възнаградителната лихва е предвидено да води до дължимост на мораторна лихва в
размер, определен от цялата главница при едновременното обезпечение и с ипотека на
вземанията, едновременно и при уговорка за дължимост на неустойка в размер на 60 % от
заетата сума при предсрочна изискуемост. Неизпълнението на една вноска за
възнаградителна лихва за една година води до дъжимост на мораторна неустойка в размер
на 60 % годишно от заемната сума /5%*12/. Освен това неизпълнението на всяка месечна
вноска за възнаградителна лихва води до акумулиране на ново задължение за мораторна
неустойка отново в размер на 5 % от заетата сума. При тези параметри на неустоечното
задължение уговорената неустойка превишава в пъти очакваните от неизпълнението на
задължението вреди. При комплексната оценка на изложеното съдът намира, че целта на
така уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като създава предпоставки за съществено неоснователно обогатяване
на заемодателя, който без да предоставя каквато и да било насрещна престация претендира
да получи повече от половината от предоставената в заем сума наред със санкциите за
неизпълнение в рамките на установените срокове, наред и с договорното възнаграждение за
предоставяне ползването на сумата. Предвид посоченото клаузата за неустойка се явява
нищожна както поради противоречие с добрите нрави.
3
Предвид посоченото, доколкото уговорките от договорите за заем, на които се основават
претенциите на заявителя са нищожни, същите не биха могли да бъдат източник на тези
вземания и да обосноват дължимостта им, дори и да се приеме, че са обективирани в
документ по чл. 417, т.3 ГПК.
Предвид посоченото съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на
направеното искане, тъй като заявителят не се легитимира като кредитор на валидно
възникнали в негова полза вземания, които да се съдържат в документ по чл. 417 ГПК,
поради което и заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „НФ“ ООД, ЕИК *** срещу длъжника „ЛГ 58“ ЕООД с ЕИК ***.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя на посочения съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4