Разпореждане по дело №629/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск за установяване право на собственост на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и е направено искане за отмяна на нот. акт № 154 по нот. д. № 5 по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата молба, че към настоящия момент правоприемник на „У." е „У.- Х." . В резултат на извършено преобразуване Ч. отделяне, били образували пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност- „У.- б." ЕООД, „У.- к." ЕООД, „У.- м." ЕООД, „У.- с." ЕООД и „У.- т." ЕООД, всяко от които, в условията на частно правоприемство, поело част от активите и пасивите на „У." , съгласно Приложение № 1, неразделна част от решение № 123/09.02.2004 г. на Кърджалийския окръжен съд. По силата на решението наименованието на дружеството „У." се променило на „У.- Х." . И тъй като от Приложение № 1 не било ясно процесния имот в патримониума на кое от изброените дружества попада, след извършеното преобразуване Ч. отделяне, ищецът предявил иска срещу „У.- Х." , което било и едноличен собственик на капитала на едноличните дружества с ограничена отговорност, а и в кореспонденцÞя с МРРБ „У.- Х." се легитимирало като собственик на процесните имоти. Ищецът твърди, че за имот „б.ов възел", находящ се в Г. К., бил съставен АДС с № 1636/03.07.1969 г. по реда на НДИ (отм.), с който били актувани само сградите, без земята, върху която са изградени, като било отбелязано, че имотът е предоставен за управление на ДСУ- К.. За същия имот, под наименованието „Вароб.ов Ц. № 1", от Областна администрация- Х., бил съставен АДС № 466/09.10.1997 г., на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./, в който не бил отбелязан АДС № 1636/1969 г. Имотът бил включен в капитала на търговско дружество „У." , на основание Разпореждане № 71/10.08.1993 г. на Министерски съвет, с което държавна фирма „У." се преобразувала в „У." ЕАД, с едноличен собственик на капитала- Д. чийто капитал бил 164229 хил. лв. към 31.12.1992 г., като в т. 5 на Разпореждането било записано, че новото дружеството поема активите и пасивите на държавна фирма „У." по баланса й към декември 1992 г. Сградите, формиращи „Вароб.ов Ц. № 1” били заведени в баланса на дружеството, но терен с площ от 24 дка не бил отбелязан в същия към 31.12.1992 г. В списъка на дълготрайните материални активи- застроени и заети площи, липсвала площадка на „Вароб.ов Ц. № 1”, нямало данни и към 1997 г. посоченият терен да е участвал във формирането на капитала на дружеството, или последният да е бил увеличен с направена апортна вноска с недвижим имот от 24 дка. Липсвала и последваща заповед на принципала- органът, упражняващ правата на собственост на държавата в държавното предприятие, за внасяне в капитала на търговското дружество на правото на собственост на земя по реда на § 34 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ във връзка с чл. 17 ал. 3 от същия закон. През периода 1996- 1997 г. „У.” ЕАД, Г. К. било включено в програма за приватизация Ч. инвестиционни бонове, като 58.5 % от капитала на дружеството бил продаден на трите сесии на масовата приватизация. През 1999 г. от Агенцията за приватизация били продадени още 8.3 % от капитала на дружеството, останалите акции били продадени на централизирани публични търгове, проведени от „Българската фондова борса- София" в периода 2002- 2004 г. От анализа на правното състояние на дружеството, изготвен във връзка с приватизационните сделки, т. II "Вещно правен режим на дълготрайните материални активи на дружеството", било видно, че ползваната от дружеството земя, се води на отчет по баланса му в счетоводна сметка 201. Земята, като част от дълготрайните материални активи, била включена в капитала на дружеството, като стойността на цялата земя на дружеството към 30.09.1995 г., била 16285 хил. лв. От Приложение № 8- „Разшифровка на дълготрайните материални активи от годишния баланс на дружеството за 1994 г." на „У." ЕАД, Г. К., можело да се направи извод, че в т. II. "Сгради с производствено предназначение", под номер 5 бил записан „Варобетенов Ц. № 1". В раздел V. "Земи", не бил посочен недвижим имот с площ 24 дка, представляващ земята, върху която са изградени сградите на вароб.овия Ц.. В изготвена Рецензия на правния анализ на „У." ЕАД било отбелязано, че дружеството ползва земя на стойност 16285 лв. по оценка към 30.09.1995 г., но терените не били индивидуализирани, не било посочено правното основание, на което се ползва земята, чия собственост е, от което следвало, че към 1995 г. земята под Вароб.овия Ц., не била включена в капитала на дружеството и не била заведена в неговия баланс. Твърди се в исковата молба и това, че не били изпълнени изискванията на чл. 81 ал. 1 и ал. 3 от НДИ /отм/. Към 1995 г. за „Варобетенов Ц. № 1”- сграда и земя, не бил съставен АДС по реда на наредбата и същия не би могъл да бъде предмет на приватизационната сделка и следвало да бъде изключен от обхвата й. В АДС № 466/1997 г., в раздел 3- „Вид и описание на имота", било посочено, че имотът включва: I. Сгради и II. Терен- 24 дка, като имота бил с идентификатор № *, пл. № 1200, кв. 157 по плана на Г. К.. През 1997 г. и през следващите, земя с площ от 24 дка, не била заведена в баланса на дружество, стойността й не била отразена в капитала на същото. През 1997 г. и 1999 г. капиталът на ответното дружеството бил в размер на 164.08 хил. лв. и съгласно раздел 9- "Цена на имота" по балансова стойност на сградите и земята, не била внесена в държавния бюджет, съгласно чл. 81 ал. 4 от НДИ /отм/., а вписаните в Г. 3 на АДС 1636/1969 г. обстоятелства, не кореспондирали с описаните имоти в АДС 466/1997 г. Съгласно разпоредбата на § 15а от ПЗР на ЗППДОП /отм./, областните управители се задължавали да актуват като държавни предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени по разделителни протоколи, което не било изпълнено. Твърди се, че ответното дружество не е имало годно правно основание, на което да придобие собствеността върху процесния имот. Незаконосъобразно бил издаден и констативен н. акт № 154 по н. д. № 574/2001 г. на нотариус с район на действие РС- К.. Със Заповед № КД-14-09-7/13.01.2010 г., издадена от началника на СГКК- Г. К., било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К., ЕКАТТЕ 40909, община К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК. От процесния имот с идентификатор № *, пл. № 1200, кв. 157 по плана на Г. К., били образувани три поземлени имота с идентификатори №№ * с площ от 8045 кв.м.; 40909.117.109 с площ от 4091 кв.м. и 40909.117.110 с площ от 11875 кв.м. и сграда с идентификатор *.1. Искането на ищеца е, да се признае за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на имот с идентификатор № *, пл. № 1200, кв. 157 по плана на Г. К., с площ от 24000 кв.м., находящ се в промишлен район „Горубсо", Г. К. и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен н. акт № 154 по н. д. 574/2001 г. на нотариус с район на действие РС- К., Калин Николов Димитров. В съдебно заседание и в писмени бележки ищецът поддържа исковете. Твърди, че видно от съдебно- техническата експертиза, процесният имот и този, за който бил съставен АДС № 466/09.10.1997 г., на основание чл. 148 от ПП на ЗДС /отм/. съвпадали. Имота бил идентичен и с имота, за който бил съставен констативен н. акт № 154 по н. д. № 574/2001 г., по силата на който „У." претендира право на собственост. От заключението на вещото лице не можело да бъде направен категоричен извод за идентичността на процесния имот с този, описан в АДС № 1636/03.07.1969 г., но това не променяло обстоятелството, че в капитала на ответното дружество били включени само сградите на съоръжение „Вароб.ов Ц. № 1", не и земята, върху която били изградени. Независимо от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, от писмените доказателства, представени по делото и тези от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и от балансите на дружеството, било видно, че земя с площ от 24 дка не била заведена в баланса на дружество и стойността й не била отразена в капитала на същото. Несъстоятелно било възражението на ответното дружество, че е собственик на процесния имот на основание изтекла придобивна давност в негова полза. Съгласно действащата в периода на 1951- 1990 г. разпоредба на чл. 86 от Закона за собствеността /ЗС/ не може да се придобива по давност вещ- социалистическа собственост, а след изменението й до 01.06.1996 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. На основание § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм. бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) бил наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спирала да тече до 31.12.2011 г. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на ЗС (Изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г. Моли направеното възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот, представляващ частна държавна собственост, да се остави без уважение. При уважаване на иска моли да бъдат присъдени таксите и разноските по производството, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Към писмените бележки е приложен списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

Ответникът „У.- Х.” ,Ч. пълномощниците си оспорва исковете и твърди, че той е придобил правото на собственост върху имота, за което излага подробни съображения в писмения отговор и в писмена защита. Прави и възражение за придобиване на имота по давност на, основание чл. 79 ал. 1 от ЗС. Ответникът поддържа, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес, а разгледан по същество- неоснователен. Сочи, че с Разпореждане № 71/10.08.1993 г. на МС на РБ, на основание чл. 17 ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП- отм./, Държавна фирма "У." била преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "У." ЕАД с капитал ********* лв., разпределен в 164229 броя акции с номинална стойност 1000 лв. всяка. Преобразуването било вписано в регистъра за държавни и общински предприятия с решение № 2043/08.11.1993 г. на Кърджалийски окръжен съд по ф. д. № 53/1989 г. и обнародвано в ДВ. Посочва, че съгласно чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на държавните предприятия, с акта за преобразуването им се предоставя в собственост на новоучредените еднолични търговски дружества с държавно имущество, освен ако в него /акта за учредяване/ не е предвидено друго. В т. 5 на Разпореждане № 71/10.08.1993 г. на МС било предвидено новоучреденото акционерно дружество с държавно имущество „У." ЕАД да поеме активите и пасивите на Държавна фирма „У."- К. по баланса й към 31.12.1992 г., без да са предвидени изключения. Посочва също, че съгласно § 15а на ЗППДОбП /отм./, общинските съвети /от 1996 г.- Областните управи/ се задължавали да актуват предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса им. ДФ „У.” била създадена с Решение на Министерския съвет № 78/22.05.1989 г. и Приложение № 42 към него. Фактът, че дружеството е собственик на процесния имот, бил признат и от Д. видно от писмо изх. № ДС-11-923/22.04.2002 г. на Областния У. на О.- К. до М. на Р. Р. и Б. и писмо изх. № РР-01-2483/17.12.2002 г. на Областния У. на О.- К. до Кмета на Община К.. Твърди се, че АДС № 1636/03.07.1969 г. се отнасял за друг имот, а единствен АДС за имота бил този с № 466/09.10.1997 г. От т. 2 от Правния анализ било видно, че за недвижимите имоти, собственост на дружеството, били издадени АДС с изключение на един обект- Вароб.ов Ц. № 1, Г. К. и била направена препоръка всички АДС да бъдат актуализирани, като в тях се укаже, че дружеството е собственик на посочените имоти. В периода 1996- 1997 г., "У." ЕАД преминало през процедура по масова приватизация. В изготвяните от Центъра за масова приватизация информационни проспекти при организацията на централизираните публични търгове било указано, че дружеството е собственик на процесния недвижим имот. Ответникът твърди, че е собственик на процесния имот и поради това, че е владяло същия за срок по- дълъг от десет години. В съдебно заседание и в писмени бележки поддържа изразеното становище и моли да се отхвърлят исковете. Излага съображения, че съгласно нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, от писмените доказателства и заключенията на вещите лица било видно, че от страна на държавата не бил представен титул за собственост и липсвали доказателства за това, същата да е собственик на процесния имот. От АДС- частна № 466/09.10.1997 г., издаден по реда на чл.148 от ППЗДД (отм.), било видно, че процесният имот бил включен в капитала на „У." , на основание Разпореждане № 71/10.08.1993 г. и е собственост на ответното дружество. Съгласно чл. 5 ал. 2 от ЗДС, АДС бил официален документ и неговото доказателствено значение следвало да се преценява в съответствие с нормата на чл. 179 от ГПК, за което била налице задължителна, съгласно ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009, ОСГТК, практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. С решение № 97/29.03.2011 г. по Г. д. № 431/2010 г. на II ГО, ВКС се приемало, че извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползват с доказателствена сила до установяване на противното. Същият следвало да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл. 193 от ГПК. Преценявайки доказателственото значение на АДС- частна № 466/09.10.1997 г., който не е оспорен, във връзка с нормата на чл. 179 от ГПК и задължителната съдебна практика по неговото приложение, можело да се направи извод, че държавата не е собственик на процесния имот, а такъв е „У. Х.” . Твърдението на ищеца, че за процесния имот бил налице предходен акт за държавна собственост с № 1636/03.07.1969 г. се опровергавало от събраните по делото доказателства. Видно от съдържанието на двата акта, описаните в тях имоти били различни и построени по различно време. Видно било от съдържанието на двата акта, че земята и пос.ките по Акт № 466/09.10.1997 г. се намират в кв. 157 по плана на Г. К., Промишлен район „Горубсо", а пос.ките по Акт № 1636/03.07.1969 г. се намират в кв. 153 по плана на Г. К.. От заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза безспорно се установило, че кв. 157 и кв. 153 по плана на Г. К. се намират на различни места в града и идентичност между имотите, описани в двата акта за държавна собственост, не е налице. Относно нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ била налице задължителна, съгласно ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009, ОСГТК, практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, в която се приемало, че нормата на чл.17а от ЗППДОП /отм./ е правно основание за прехвърляне правото на собственост от страна на държавата към новообразуваното търговско дружество с държавно участие, което се учредява в резултат на преобразуването на държавна фирма или държавно предприятие. Приемало се и, че същата норма следвало да намери приложение и в случаите, когато преобразуването е извършено преди 1994 г. Предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество в случая били налице. ДФ "У." и нейните праводатели- държавни организации, стопанисвали процесния имот, в период, в който всички активи били държавна собственост и всички тези държавни организации не са имали право на собственост върху тях. От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза безспорно се установявало, че процесния имот се е водил по баланса на ДФ „У.” към 31.12.1992 г. Посочва се и, че АДС- частна № 466/09.10.1997 г. бил издаден по реда на чл. 148 от ППЗДД (отм.), който предвиждал издаването на такива актове да се извършва, когато даден имот, който е бил държавна собственост е включен в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество. В АДС- частна № 466/09.10.1997 г. в раздел 9 било отбелязано, че балансовата стойност на имотите не е внесена в държавния бюджет, но това било без правно значение. За придобиването на правото на собственост върху имот по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ не било необходимо извършването на плащане от страна на новообразуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество към неговия едноличен собственик- държавата. В този смисъл било и решение № 118/22.03.2012 г. на ВКС, I г. о. по Г. д. № 1370/2010 г. Доколкото било обосновано реализирането на фактическия състав по чл. 17а от ЗППДОП (отм.), било безпредметно обсъждането на придобивно основание по чл. 79 от Закона за собствеността, но за пълнота ответникът посочва, че от представените доказателства, вкл. и показанията на свидетелите М. С. и К. П. се установило безспорно, че от образуването на еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „У.” ЕАД с решение № 2043/08.11.1993 г. на КОС по ф. д. № 53/1989 г. до днешна дата, процесният имот бил стопанисван и владян от ответното дружество. Нормата на § 1 от ПЗР на Закона за допълнение на Закона за собствеността, съгласно който „Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г.”, следвало да намери приложение само, ако бъде безспорно установено, че даден имот е частна държавна или частна общинска собственост, но не и ако титуляра на правото на собственост е друг субект, а по делото не били представени доказателства, от които да е видно, че държавата е собственик на процесния имот. Претендира разноски и представя списък на същите.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

През 1948 г. в Г. К. била създадена строителна група, която от 1956 г. станала „с.участък”- К. на самостоятелен баланс към ЦУ- Г. Димитровград. От 1958 г. „с.участък”- К. се преименувало на ДСУ „С.”- К. към ЦУ- Димитровград. През 1959 г. от сливането на ДСУ „С.”- К. и „с.кантора Местни строежи”- К. се образувала „Окръжна строителна организация" на подчинение на ОНС- К.. С Разпореждане на МС № 480/1963 г., от 01.07.1963 г. се създали във всеки окръг строително- промишлени предприятия за производство на стоманоб.ни конструкции и изделия към ОСО. От 1965 г. „О.с. о." се обособила като „С. у.”- К.- поделение ДСО- Г. Х.. От 1966 г. на основание ПМС № 12/1966 г. „С. у.”- К. минало на подчинение на ДСО „Т.”- Г. С. З.. С Решение № 178/11.05.1972 г. се създало ДСУ- Г. К.. С Разпореждане № 414/18.12.1975 г. ДСУ- К. се преобразувало в СМК на подчинение на МССМ- София. С Решение № 78/22.05.1989 г. на МС, била образувана държавна фирма „У.", която била правоприемник на част от активите и пасивите на прекратения Строително- монтажен комбинат- К. по баланса му към 30.04.1989 г. съгласно разделителен протокол. Тези обстоятелства се установяват от заключението на вещото лице Г. Д. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът приема като правилна и законосъобразно изготвена, и във вр. с приложените по делото протокол № 6/23.07.1959 г. на ИК на ОНС- К., заповед № 402/16.12.1959 г., докладна записка от 19.07.1959 г. за направата на виброполигон- Ц. към ОСО- К.. С Разпореждане на Министерския съвет № 71/10.08.1993 г. на основание чл. 17 ал. 2 от ЗППДОбП във връзка с чл. 159 ал. 2 от Търговския закон и чл. 1 от ПМС № 265 от 1992 г. за реда, по който Министерският съвет упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговските дружества, Държавна фирма „У.” била преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „У." ЕАД, със седалище К. и с предмет на дейност: строителство, строителни и транспортни услуги, хотелиерство, ресторантьорство, търговия в страната и чужбина, с капитал на дружеството към 31.12.1992 г. в размер на 164229 хил. лв., разпределен в 164229 акции по 1000 лв. всяка една, като дружеството поема активите и пасивите на Държавна фирма „У.”- К. по баланса й към 31.12.1992 г. Преобразуването на държавна фирма „У.”- К. в еднолично акционерно дружество било вписано с решение № 2043/08.11.1993 г., постановено по ф. д. № 53/1989 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в регистъра за държавни и общински предприятия и дружества на обществените организации при Кърджалийския окръжен съд и обнародвано в ДВ. Фирмата имала земи и терени на обща стойност 42000 лв., подробно описани по вид и стойност в Справка- 1 за предоставените земи и терени от ДФ „У.” на „У.” ЕАД по баланс към 31.12.1992 г., приложена към експертизата на вещото лице Г. Д.. Същата установява, че по счетоводни записвания към 31.12.1992 г., процесният имот представляващ „Терен с площ от 24 дка” бил заведен в сметка „Земи” и била посочена 1967 г. за година на въвеждане в експлоатация. Теренът бил записан като „Площадка вароб.ов Ц.- 1- К.” с обща площ 24393 кв.м. Към 31.12.1992 г. терена фигурирал под номер 201003 в сметка 201 „Земи” с отчетна стойност 7160 лв. Във връзка с ПМС 179/13.09.1991 г. била извършена оценка на имуществото на ДФ „У.” Г. К. към 31.12.1992 г. от експертна комисия, състояща се от 6- тима независими експерти от избраната експертна фирма- НИСИ Г. София. Оценката била извършена въз основа на инвентарни описи и данни от материалните отчети на държавна фирма „У.”, а за резултатите от оценка на имуществото, бил съставен и подписан протокол. Земите и терените на фирмата от 42000 лв. били оценени на 16615676 лв. Процесният „Терен с площ 24 дка”, записан като "Вароб.ов Ц. № 1", бил оценен от 7160 лв. остатъчна стойност, на 2832000 лв. Оценени били и останалите дълготрайни материални активи, в т. ч.- сгради от 9258276 лв. на 79507438 лв., строителни съоръжения от 3624812 лв. на 1165560 лв., машини и оборудване от 3436107 лв. на 21087310 лв., транспортни средства от 1723501 лв. на 4959560 лв., инвентар и прибори от 272237 лв. на 1098520 лв. В резултат на тази оценка капитала на дружеството от 37875 хил. лв. бил увеличен на 164229 хил. лв., като между оценката /16615676 лв./ и счетоводните данни /16616676 лв./ за дълготрайните материални активи съществувала разлика от 1000 лв., която не давала отражение върху направените констатации. В ГФО за 1993 г.- 1994 г., ДМА са посочени по счетоводни данни в размер на 16616676 лв.

В резултат на извършено преобразуване Ч. отделяне, за което не се спори, били образувани пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност- „У.- б." ЕООД, „У.- к." ЕООД, „У.- м." ЕООД, „У.- с." ЕООД и „У.- т." ЕООД, всяко от които, в условията на частно правоприемство, поело част от активите и пасивите на „У." , съгласно Приложение № 1, неразделна част от решение № 123/09.02.2004 г. на Кърджалийския окръжен съд.Наименованието на дружеството „У." се променило на „У.- Х.” , което било едноличен собственик на капитала на едноличните дружества с ограничена отговорност.Впрочем, не се спори по делото, че ответникът по иска „У.- Х." е правоприемник на „У." . Не се спори и за това, че през периода 1996- 1997 г. „У." ЕАД, Г. К. било включено в програма за приватизация Ч. инвестиционни бонове, като 58.5 % от капитала на дружеството бил продаден на трите сесии на масовата приватизация. През 1999 г. от Агенцията за приватизация били продадени още 8.3 % от капитала на дружеството, останалите акции били продадени на централизирани публични търгове, проведени от „Българската фондова борса- София" в периода 2002- 2004 г.

От Областна администрация- Х., бил съставен АДС- частна № 466/09.10.1997 г., на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./, съгласно която разпоредба се съставят актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество. В графа "Цена нÓ имота" в АДС е записано, че балансовата стойност на сградите е 228.500 лв. и земя- 2.832.000 лв., невнесена в държавния бюджет. В графа 3 на АДС- "Вид и описание на имота", продължена в графа 17- забележка- наред с останалите имоти в т. 12 е записан терен 24 дка, а в графа 15 на акта е записано, че имота е включен в капитала на търговско дружество „У.” Г. К. на основание РМС № 71/10.08.1993 г.

От заключението на назначената по делото техническа експертиза от вещото лице Д. И. А., която проучила обстойно материалите по делото, плановете на Г. К. за периода от 1956 г. до настоящия момент и направила оглед на място, което съдът приема като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че Първи кадастрален и регулационен план на Г. К., изготвен в три части, бил одобрен със заповед № 2268/22.05.1956 г., на Кмета на ГОНС- К.. Плановете и разписния лист към тях се съхранявали в Община- К.. Със заповед № 260/14.05.1980 г. на Кмета на ОбНС на СС- К. бил одобрен Н. кадастрален и регулационен план на Г. К.. Със заповед № Д-18-66/18.10.2006 г., на изп. директор на АК били одобрени кадастралния план и кадастралния регистър на Г. К.. В кадастралния и регулационния план от 1956 г. и разписния лист към него, нямало отреждане за вароб.ов Ц.. По плана в промишлен район „Горубсо” нямало кв. 153, който бил записан в АДС № 1636/03.07.1969 г. В този акт нямало други идентификатори на терена, върху който били построени описаните сгради- нямало пл. сн. номер, парцел и най- вече граници. С последващи преписки по плана кв. 153 бил отразен в крайната северна част на Г. К. в стара градска част. В плана от 1956 г. терена, на който бил вароб.овия възел, нямал кадастрална основа- т. е. нямал идентификация на терена, защото бил част от терасата на р. Арда, но върху него били отразени две площадки /Приложение № 1/, отредени за: б.ов Ц. на ОСУ с площ 10000 кв.м. и за Строително промишлено предприятие с площ 4560 кв.м. Площадките не били идентифицирани- нямало вписани в тях пл. сн. номера, парцели и квартали и двата терена не били отразени в разписния лист. От проучването не установила кога било направено отреждането им по плана. В плана от 1956 г. имало отразено отреждане за полигон за виброб. за елементи. С докладна записка от 17.07.1959 г. зам. председател на ОНС К. /стр. 198/ предложил да се избере терен за виброполигон, като предложил свободен терен в непосредствена близост до р. Арда, където била устроена и пресевна инсталация за чакъл и пясък. В докладната записка било записано, че в този район ще се построи и б.ов възел за готов б. и варов разтвор. На заседание от 23.07.1959 г. ИК на ОНС К. била разгледана посочената докладна записка и било решено да се направи виброполигон- Ц. към ОСО- К. /стр. 193/. За целта, със заповед № 263/19.08.1959 г. Председателят на ОНС- К. /стр. 196/ назначил комисия, която да предложи терен за виброб.ов завод за производство на виброелементи и нови строителни материали. На заседание на 24.09.1959 г., ИК на ГОНС- К. /стр. 200/ взел решение № 7 /стр. 202/ и за полигон за виброб. за елементи определилтерена, находящ се между У. „Републиканска”, р. Арда и стадион „Горубсо”. Посочения терен обхващал имоти с пл. сн. № 1721 и пл. сн. № 1722 в кв. 142 по кадастралния план на Г. К., които били вписани в разписния лист към плана от 1956 г., /Приложение № 2 и Приложение № 3/, отредени за виброполигон, който бил изграден 1968 г., в който също имало б.ови възли. Вибро- полигона в имоти с пл. сн. № 1721 и пл. сн. № 1722 по плана от 1956 г., бил отразен с пл. сн. № 1203 в кв.106 като б.ов възел по плана от 1980 г. и разписния лист към него /Приложение № 4/. За този б.ов възел били съставени АДС- ЧДС № 465/09.10.1997 г. и НА № 152, д. 1352 от 2005 г. в полза на „У.” К., които продали тази промишлена площадка.

По плана от 1980 г., имот с пл. сн. № * в кв.157 по разписен лист бил записан също б.ов възел,за който били съставени АЧДС № 466/09.10.1997 г. и констативен н. акт № 154 по н. д. № 574/2001 г., /Приложение № 4/. По кадастралния план и кадастралния регистър на Г. К., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изп. директор на АК, имот с идентификатор * бил с начин на трайно ползване- за друг производствен, складов обект и съответствал Ýа посочения в картата стар идентификатор- имот с пл. сн. № 1200 в кв. 157. На база констатациите, вещото лице заключава, че в АДС № 1636/03.07.1969 г., няма вписани данни, с които да се идентифицира имота като местоположение в градоус.ствената структ.а на Г. К.. Вписания в акта кв. 153 не съответствал по местоположение с терена на б.овия възел, описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г. и в констативен н. акт № 154 по н. д. № 574/2001 г., съставен от нотариус № 020 при районен съд- К.. Установява също, че няма идентичност на имота, описан в АДС с № 1636/03.07.1969 г., издаден по реда на НДИ /отм./, с имот с пл. сн. № 1200 кв. 157 по плана на Г. К., описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./, съставен от Областна Администрация- Х. и с имота, описан в констативен н. акт № 154 по нот. дело № 574/2001 г. на нотариус К. Д. и с претендирания имот с идентификатор № *, пл. сн. № 1200 кв. 157 по плана на Г. К. с площ 24000 кв.м., находящ се в промишлен район „Горубсо” Г. К.. Имот с пл. сн. № 1200 в кв. 157 по плана от 1980 г., находящ се в промишлен район „Горубсо”- Г. К., описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г., бил идентичен с имота, описан в констативен н. акт № 154 по н. дело № 574/2001 г. на нотариус Калин Димитров и с претендирания имот с идентификатор № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К..

От показанията на св. М. И. С., която от 1970 г. е работела в ДСУ, назначена като помощник технически ръководител, а след това в СМК, в държавна фирма „У.”, „У.” ЕАД, а и понастоящем продължавала да работи в „У.- Х.” , и от показанията св. К. Т. П.- бивш О. У. с мандат от 2001- 2005 г. на О.- К., се установява, че процесния имот бил на бившето СМК и Вароб.ния Ц. се стопанисвал само от праводателите на ответното дружество. Свидетелката С. обяснява, че от 1992 г. била технически сътрудник в „У.- Х.” - Г. К.. Вароб.ния Ц. се стопанисвал само от тези организации, в които работела. Като организатор производство работела в отдел „Оперативно ръководство на строителството” и приемала на хартиен носител б.овите и варовите заявки, след което ежедневно посещавала вароб.овият Ц. и знаела, че този имот се е ползвал единствено и само от СМК. Св. К. П., обяснява, че когато бил О. У. на О. К., Министерството на Р. Р. разпоредило да се направи проверка чия собственост е имота. Такава била направена по документи, които изискали от фирмата, от общината и от всички институции и установили, че имота бил стопанисван и принадлежи на „У.” . Имота бил на бившето СМК, което било приватизирано и преминало във владение на „У.” , за което изпратили писма до Община- К. и до Министерството на Р. Р., като описали на кого е имота.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи, които съдът приема, показанията на разпитаните по делото свидетели М. С. и К. П..

Съдът приема, че е предявен иск с правна квалификация- установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК. С иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК ищецът иска да установи със сила на присъдено нещо правото си на собственост срещу лице, което оспорва или смущава правото му.

ВКС /Р. № 201/11.05.2011 г. по Г. дело № 449/2010 г. на ВКС на РБ І г. о., № 938 по Г. дело № 4305/2008 г. на I г. о., Р. № 665 по Г. дело № 1921/2009 г. на I г. о., Р. № 501 по Г. дело № 160/2009 г. на I г. о./, е създал задължителна по своя характер практика, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г.- за допустимостта на установителния иск, когато е предявен от невладеещия собственик. С оглед на същата, съдът приема, че е допустим предявения установителния иск за собственост, макар ищецът да не владее вещта и въпреки, че може да получи по- пълна защита Ч. предявяване на ревандикационния иск, тъй като от него зависи в какъв обем искова защита ще потърси и дали да предяви установителен иск или осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита, който е в по- ограничен обем, какъвто е този при установителния иск. С предявяването на установителен иск невладеещият съсобственик цели да установи правата си и съдът не може да налага на ищеца да води друг иск, когато той не желае да стори това. В този смисъл, доÔода на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, е несъстоятелен.

С оглед приетото от фактическа страна съдът намира, че предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, макар и допустим, по същество е неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е собственик на недвижим имот с идентификатор № *, пл. № 1200, кв. 157 по плана на Г. К., с площ от 24000 кв.м., находящ се в промишлен район „Горубсо", Г. К., от който са образувани три поземлени имота с идентификатори № № * с площ от 8045 кв.м.; * с площ от 4091 кв.м. и * с площ от 11875 кв. м. Неоснователно е и искането на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен н. акт № 154 по н. д. 574/2001 г. на нотариус с район на действие РС- К., К. Н. Д.. Съображенията на съда са следните:

Безспорно, съгласно заключението на вещото лице Д. А., имот с пл. сн. № 1200 в кв. 157 по плана от 1980 г., находящ се в промишлен район „Горубсо”, Г. К., описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./ от Областна администрация- Х., е идентичен с имота, описан в констативен н. акт № 154 по н. дело № 574/2001 г., на нотариус Калин Димитров и с претендирания имот с идентификатор № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К..

С разпореждане № 480- ДВ бр. 53/1963 г. във всеки окръг, между които и К., били създадени строително- промишлени предприятия на база съществуващите предприятия и виброполигони. Установява се по делото и не се спори, че ДФ „У." е правоприемник на съответната част от активите и пасивите на СМК- К., а ответното дружество „У. Х.” е правоприемник на едноличното търговско дружество с държавно имущество /ЕТД/, в каквото е била преобразувана ДФ „У.” с Разпореждане на МС № 71/10.08.1993 г. по баланса към 31.12.1992 г., в който били включени земи и терени, като с акта за преобразуване от капитала на държавната фирма не е било изключено недвижимо имущество.

Във връзка със съставения от Областна администрация- Х. АДС- частна № 466/09.10.1997 г., на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./, следва да се посочи, че съгласно чл. 5 от ЗДС, Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и няма правопораждащо действие. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, респ. има доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена по съдебен ред, респ. извършените в посочения АДС отбелязвания, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползват с доказателствена сила до установяване на противното. За да се открие производство по чл. 193 от ГПК, АДС следва да бъде изрично оспорен, което в настоящото производство не е сторено относно АДС- частна с № 466/1997 г., който е издаден по надлежния ред и форма, съставен и утвърден от посочените в закона длъжностни лица и същият се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което съдът не игнорира това писмено доказателство и го преценява по правилата на чл. 179 от ГПК.

Налице е задължителна практика на ВКС, постановена в решения по чл. 290 от ГПК и във връзка с приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм./. Така, в свои решения /Р. № 96/06.07.2010 г. по Г. д. № 886/2009 г. I т. о. на ВКС, Р. № 1079/01.12.2005 г. по Г. д. № 511/2003 г. на ВКС и др./ ВКС е дефинирал предпоставките за преминаване правото на собственост от държавата в преобразуваните държавни дружества на дълготрайни материални активи, между които и недвижими имоти. Прието е, че за първи път преминаването на правото на собственост от държавата в едноличните дружества с държавно имущество е регламентирано с ПМС № 201/1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, съгласно което правото на собственост върху недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление, принадлежало до този момент на Д. преминава в собственост на преобразуваните ЕТД с държавно имущество към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества. С разпоредбата на чл.17а ЗГТПДОП /отм./ по същество е възпроизведена разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ПМС № 201/1993 г., като окончателно е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост от тях. Преобразуваното търговско дружество придобива собствеността, само ако имота е бил собственост на Д. респ. общините, при условията на частно правоприемство с акта на преобразуването, ако не е предвидено друго в него. Изисква се също, това имущество да е отстъпено за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество, като с акта на преобразуването му следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им, правото на собственост преминава в патримониума на търговското дружество, и то се легитимира като негов собственик. В този случай имуществото излиза от патримониума на държавата с акта на преобразуване. В конкретния случай, посочените предпоставки са налице. А съгласно практиката на ВКС, нормата намира приложение и в случаите, когато преобразуването е извършено и преди приемането на разпоредбата през 1994 г. В случая, не се спори, че процесният имот е бил държавна собственост, стопанисван от ДФ "У." и нейните праводатели- държавни организации. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели М. С. и К. П.. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца и съдът го приема за установено. Безспорно е и това, че едноличното акционерно дружество "У." е поело активите и пасивите на Държавната фирма „У.”- К. по баланса й към 31.12.1992 г., като с акта на преобразуването му, не е било предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество. А от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установява, че процесният имот се е водил по баланса на ДФ „У.” към 31.12.1992 г. Относно твърдението на ищцовата страна, че за процесния имот не била внесена в държавния бюджет дължимата сума, представляваща балансовата стойност на сградата и земята, и въпреки отбелязването в АДС, че процесния имот е включен в капитала на „У.” , без съответно да било извършено увеличение на капитала със стойността на имота, не била налице хипотезата на чл. 2 ал. 4 от ЗДС, следва да се посочи следното: Действително, както вече се посочи, в АДС с № 466/09.10.1997 г. е отразено, че балансовата стойност на сгради и земя не е внесена в държавния бюджет, но ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесния имот още с акта на преобразуване- Разпореждане на МС № 71/10.08.1993 г. Капиталът, включен в преобразуваното дружество, е по баланса към 31.12.1992 г., а в него е включена стойността на земята на ДФ „У.”- правоприемник на съответната част от активите и пасивите на СМК- К.. Както вещото лице Д. посочва в съдебно заседание, същата, макар да не е запозната с разделителния протокол и баланса към 30.04.1989 г., тъй като към момента не се съхранявали в дружеството, поради изтекла давност /съгласно ЗСч тези документи се съхраняват за срок от десет години/, е изготвила експертизата на база баланса на Държавна фирма „У.” К. към 31.12.1992 г., справка за ДМА към същата дата, баланс към 31.12.1993 г., който бил направен след преоценката на ДМА, която била извършена във връзка с ПМС 179/13.09.1991 г., Разпореждане на МС № 71/10.08.1993 г., както и протокол за извършена оценка на имуществото на Държавна фирма „У.”- К. към 31.12.1992 г., съгласно ПМС 179/13.09.1991 г., въз основа на която оценка бил коригиран капитала на дружеството, извлечение от Сметка 201- Земи и терени към 31.12.1992 г., 31.03.1993 г. и към настоящия момент. Следва да се посочи още, че нормата на чл. 17а от ЗППДОП не изисква стойността на терена, или имуществото, което се включва в капитала на преобразуваното дружество, да се внася в държавния бюджет. Държавата получава стойността на внесеното имущество по пътя на приватизацията на преобразуваното еднолично търговско дружество с държавно участие. В този смисъл е и практиката на ВКС. Поради това, не кореспондира на нормативната уредба твърдението на ищеца, че щом стойността на сградите и земята не била внÕсена в държавния бюджет, процесния имот, представляващ терен с площ 24 дка не бил включен в капитала на търговското дружество с държавно имущество.

Следва да се посочи и това, че през 2002 година Държавата е признала, че дружеството- ответник е собственик на процесния имот, което е видно от писмо изх. № ДС-11-923/22.04.2002 г. на Областния У. на О.- К. до М. на Р. Р. и Б. и писмо изх. № РР-01-2483/17.12.2002 г. на Областния У. на О.- К. до Кмета на Община К., след извършена проверка на собствеността на процесния имот по искане на МРРБ. И не на последно място, следва да се отчете, че видно от представения от вещото лице Д. А. разписен лист към плана на Г. К., одобрен със заповед № 260/14.05.1980 г., имот пл. сн. № 1200 кв. 157 е записан като б.ов възел, собственост първоначално на Окръжна строителна организация, което записване е зачертано и е записано 24 дка- собственост на „У.” - К. с номер на документа за собственост Акт № 466/09.10.1997 г. за частна държавна собственост.

В подкрепа на извода на съда, че ищецът не е собственик на процесния имот е и приложеното по делото, влязло в сила на 11.10.2011 г., решение № 82/26.09.2011 г., постановено по административно дело № 58/2011 г. по описа на Кърджалийския А. съд, касаещо част от процесния имот по настоящото дело и, с което е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община К. да се произнесе по молба /искане/ с вх. № 53-00-187/22.02.2011 г., подадено от „У.- Х.” - К. за издаване на заповед по чл. 25 ал. 2 от ЗОС за принудително отчуждаване по Глава ІІІ от ЗОС на част в размер на 15966 кв. м. от поземлен имот, собственост на „У.- Х.” - К. с идентификатор * /заличен/- по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К. и която част съставлява поземлени имоти с идентификатор № 40909.117.109 и № 40909.117.110 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К. като преписката е върната на Кмета на Община К. за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от „У.- Х.” - К. молба /искане/ в едномесечен срок от получаване на преписката съобразно дадените от съда в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Няма данни по делото цитираното съдебно решение да е изпълнено, макар и влязло в сила.

Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че за процесния имот бил съставен АДС с № 1636/03.07.1969 г. по реда на НДИ (отм.), с който били актувани само сградите, без земята, върху която са изградени. В тази връзка вещото лице Д. А. установява, че по плана в промишлен район „Горубсо”, няма кв. 153, който бил записан в АДС № 1636/03.07.1969 г. В акта няма идентификатори на терена, върху който били построени описаните сгради- пл. сн. номер, парцел и най- вече граници. С последващи преписки по плана кв. 153 бил отразен в крайната северна част на Г. К. в стара градска част. Вещото лице посочва също, че в АДС № 1636/03.07.1969 г., няма вписани данни, с които да се идентифицира имота като местоположение в градоус.ствената структ.а на Г. К.. Вписания в акта кв. 153 не съответства по местоположение с терена на б.овия възел, описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г. и в констативен н. акт № 154 по н. д. № 574 от 2001 г., съставен от нотариус № 020 при Районен съд К.. Установява, че няма идентичност на имота, описан в АДС № 1636/03.07.1969 г., издаден по реда на НДИ /отм./, с имот с пл. сн. № 1200 кв. 157 по плана на Г. К., описан в АДС- частна № 466/09.10.1997 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС /отм./, и с имота описан в н. акт № 154 по нот. дело № 574/2001 г., на нотариус К. Д., както и с претендирания имот с идентификатор № *, пл. сн. № 1200 кв. 157 по плана на Г. К. с площ 24000 кв. м., находящ се в промишлен район „Горубсо” Г. К.. Впрочем, посочения АДС с № 1636/03.07.1969 г. се явява неотносим към спора.

Що се касае до твърдението на ищеца, че не били изпълнени изискванията чл. 81 ал. 1 и ал. 3 от НДИ /отм./, относими към задълженията на държавните организации, на които са предадени новопридобити или новопостроени държавни недвижими имоти, в едномесечен срок от приемането им да уведомят служба „Държавни имоти”, за да се извърши актуването им и когато при изготвяне на правни анализи по реда на чл. 4 от НООПП /ДВ, бр. 50 от 1992 г.) се установи, че предоставените на държавните предприятия недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени според разделителни протоколи, не са вписани в актовите книги или вписванията не са актуализирани, съответният орган по чл. 3 от ЗЗПДОП, уведомява служба „Държавни имоти”, следва да се посочи, че дори и да са били налице такива пропуски, същите не променят направените изводи относно придобиване на собствеността от ответното дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОП. Това е относимо и към разпоредбата на ал. 4 на чл. 81 от НДИ /отм./.

С оглед изложеното, следва да се направи извода, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, а сакта на преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество, същият бил предоставен в собственост на новосъздаденото дружество с държавно имущество- „У.” ЕАД. Ответното дружество е придобило правото на собственост върху включения в баланса му имот и го ползва на правно основание, респ. ответникът е придобил правото на собственост върху имота по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Затова предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото по този иск, не следва да се уважава и искането за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на констативен н. акт № 154 по н. д. 574/2001 г. на нотариус с район на действие РС- К., К. Н. Д..

Относно довода на ищцовата страна, че вещото лице Г. Д. при изготвяне на заключението е използвала счетоводна документация, която не е представена по делото, а се съхранявала в счетоводството на „У.- Х." и това обуславяло съмнение в правилността на същото, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ГПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, което обаче не задължава вещото лице да представи по делото- в случая счетоводната документация, въз основа на която е изготвило заключението, още повече, че вещото лице носи и наказателна отговорност при дадено невярно заключение, а и съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото.

Във връзка с довода на ответника за придобиване на процесния имот по давност, следва да се посочи, че съгласно отменената разпоредба на чл. 86 от ЗС /ДВ- бр. 92/1951 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а в редакцията й към 1990 г. и до 1996 г.- не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ЗДС имотите и вещите- частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго. В закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) е предвидено, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г. Или, довода на ответника за придобиване на имота по давност, е несъстоятелен.

При този изход на делото се следват разноски в полза на ответника по иска. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. С. И. е представил списък на разноските в размер на 10000 лв. адвокатско възнаграждение. Тъй като в съдебно заседание процесуалните представители на ищеца са направили възражения за прекомерност на възнаграждението, следва при присъждане размера на същото да се съобрази Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ЗА. С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва в полза на ответника да се присъди претендираното и доказано адвокатско възнаграждение в размер на 10000 лв., за което са представени списък на разноските и доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че при интерес от 704534.61 лв., какъвто е в случая, минималното възнаграждение е 14540 лв., респ. направеното възражение за прекомерност е неоснователно, поради което заплатеното и дължимо адвокатско възнаграждение за ответника, не следва да се намалява.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. от М. на Р. Р. и благоус.ство- Г. София, иск против „У. Х.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У. „. С. № 22, представлявано от Н. Н. и В. Х., за установяване право на собственост на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК на имот с идентификатор № *, пл. № 1200, кв. 157 по плана на Г. К., от който са образувани три поземлени имота с идентификатори № № * с площ от 8045 кв.м.; * с площ от 4091 кв.м. и * с площ от 11875 кв. м. и за отмяна на нот. акт № 154 по нот. д. № 5 по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. П. от М. на Р. Р. и благоус.ство- Г. София, да заплати на „У. Х.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У. „. С. № 22, представлявано от Н. Н. и В. Х., разноски по делото в размер на 10000 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: