Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на тридесети октомври , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 1305 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В подадената искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч.,
с адрес ***, срещу Г.Г.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** се излагат обстоятелства,
че на 31.10.2018 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Пазарджик за вземанията си към Г.Г.Т., в размер на
176,83 лв. По входираните документи било образувано
ч.гр.д. № 4455/18г. по описа на РС-Пазрарджик, по
което дело била издадена заповед за изпълнение. PC Пазарджик е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, поради
факта, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 , поради което дружество ищец
е подало искова молба в срока по чл.
415 от ГПК.
Твърди, че ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/Ю.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn- ec.bg/ba/gesetze/agb.asp. Твърди, че на
22.03.18 г. Г.Г.Т. чрез пълномощник Невена Г. Гочева
с пълномощно, заверено от завеждащ консулска служба гр. Атина, била подала заявление-декларация за започване
продажба на електрическа енергия за обект на потребление с ИТН: 4295102, гр. Пазарджик, ул. батак 27, ТП.Г.Димитров137 , ап. 5, както и Декларация за достъп до мрежата, ведно с
нотариален акт за собственост на гореописаният обект на потребление, от който
било видно, че на 16,102007г. е придобила собствеността върху обекта.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ
се в с гр. Пазарджик, ул. Батак 27,ТП Г.Димитров 137, ап. 5, индивидуализиращо
се с ИТН: 4295102. За Г.Г.Т. бил открит клиентски
номер **********.
Ответницата
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се била задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Същата е била задължена в 30-дневен
срок от придобиване на собствеността да
уведоми ищцовото дружество за настъпилата промяна в
собствеността, но не била сторила това.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД било доставило на обекта на Г.Г.Т. за периода от
05.06.2017г. до 04.04.2018г. електроенергия на обща
стойност 166,48лв.,която до този момент не била заплатена от ответника. Поради
забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва
в общ размер от 10,35 лв. за периода от 21,07,2017 г. до 30.10.2018г. Законна
лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до
датата на образуване на настоящото производство върху дължимите главници по
всяка една от петте издадени фактури.
Твърди,
че фактурите били издадени на името на предишния собственик, защото не били уведомени за това, едва последната
фактура била на името на Г.Т..
Във
връзка с изложеното, моли съда да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД към Г.Г.Т., както следва: -166,48
лв. стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 05,06,2017 г. до 04,04,2018 г.; - обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 21,07,2017 г. до
30,10,2018 г.., в размер на 10,35 лв. ;-законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 31,10,2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Направено
е искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ЧГД № 4455/18. по описа на PC-Пазарджик
разноски в размер на 75 лв.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответницата по делото
е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище,
че поради отсъствието й от страната не била изпълнила задължението си към ЕВН
България Електроснабдяване. Твърди, че
на 12.06.2019г. била изпълнила задължението, като е погасила изцяло претендираната
сума, ведно със законната лихва. Моли, производството по делото да бъде
прекратено.
В писменото си становище ищцовото дружество чрез процесуалният си защитник не оспорва извършеното плащане на дължими суми в заповедното производство –
главница и лихви , като поддържа , че ответницата е дала повод за завеждането на настоящото
дело и моли в нейна тежест да бъдат присъдени сторените
съдебно- деловодни разноски.
Пазарджишки районен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Производството по делото е образувано
по подадено от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., с пълномощник
юрисконсулт Р.Т.С. – Ч. против Г.Г.Т.,
ЕГН **********,***0, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , като по ч.гр.д. № 4455/2018
г. по описа на ПРС е осъдена ответницата
Г. Г.Т. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано
от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., с пълномощник
юрисконсулт Р.Т.С. - Ч., сумата
от 166,48 лв. – главница; сумата от 10,35 лв. – обезщетение
за забавено плащане на главницата
за периода от 21.07.2017 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда –
01.11.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото
в размер на 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП. Посочено е в заповедта за изпълнение,
че вземането произтича от следните обстоятелства:
незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
05.06.2017г. до 04.04.2018г. по
партидата на Г.Г.Т. с клиентски № **********, отнасяща се за обект
на потребление в гр.Пазарджик, ул.“Батак“ №27, ТП Г.Димитров 137,
ап.5, ИТН:4295102, съгласно Общи
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
чл. 98а от Закона за енергетиката.
В заповедното
производство ответницата не е намерена на нейния постоянен адрес и по месторабота, поради което на основание
чл. 47 ал.5 ГПК , съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск.В предоставения едномесечен срок по чл.
415, ал.1 ГПК, кредиторът е предявил настоящите искови претенции.
Съдът намира, че
така предявените искове са допустими, като предявени в преклузивния срок и
следва да се разгледат по същество.
Ищецът в
настоящото производство с писмена
молба признава извършеното от
ответницата плащане, като поддържа ,че
това плащане е погасило изцяло главницата и претендираните
лихви за забава. По делото ответницата е депозирала писмена молба с приложен
към нея платежен документ , видно от който на 12.06.2019 г. същата е внесла по сметка на ищцовото
дружество сумата в общ размер от 176,83
лв. , която сума изцяло покрива главница и лихва за забава до датата на
подаване на заявлението в съда / 166,48 лв. плюс 10,35 лв. /
С оглед на
безспорно установения по делото факт относно извършеното плащане по сметка на
ищцовото дружество и при налично признание на ищцовото
дружество за погасяване на вземанията изцяло съдът счита, че с тази сума ответницата
е погасила изцяло вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Следователно
няма спор и се установява , че процесните суми са платени в хода на процеса, като се
установява, че ищецът – заявител е
удовлетворен изцяло в посочените по-горе
размери , тъй като дължимите суми за главница и лихва за забава до датата на
подаване на заявлението са платени, с
изключение на разноските в заповедното производство и настоящото исково производство. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
съобрази извършеното погашение, поради което исковете за установяване
съществуването на вземания от главница и лихва за забава до датата на подаване
на заявлението следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства
по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските в настоящото производство :
Относно
разноските за исковото производство няма спор, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното
производство, са били дължими от длъжника, като неоснователността на претенцията е обусловена
от факти и обстоятелства настъпили в хода на настоящия процес. Спорното право е
погасено след подаване на исковата молба на 25.03.2019 г. с направено плащане на 12.06.2019 г. общо на сумата в размер на 176,83
лв. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната,
която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в
полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на
иска е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си
ответницата е дала повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасила дълга си преди процеса. В този смисъл следва да
се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не
освобождава ответницата от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето
защо се дължи заплащане на разноските в
полза на ищеца /в същия смисъл виж определение
№ 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС,
определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011
г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/. Затова ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лв., както и държавна такса в настоящото производство в размер
на 75,00 лв. Възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство не се
претендира.
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч., с адрес ***,
срещу Г.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение №
2471/06.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4455/2018 г. по описа на ПРС в следните размери
: сумата от 166,48 лв. – главница; сумата от 10,35 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от
21.07.2017 г. до
30.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане – като
неоснователен поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч., с адрес *** сторените в заповедното производство
разноски в размер на 75,00 лв., както и държавна такса в настоящото
производство в размер на 75,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: