Р Е Ш Е
Н И Е
№ 271
град Велико Търново, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 448/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано по
жалбата на Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********, против Решение № РД-02-36-1030/14.07.2020 г.
на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж
2014-2020“, с което на бенефициера е наложена финансова корекция в размер на 588 лв. с ДДС, представляващи
5 % от допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.009-0001-C01-U-01 от 24.04.2018 г. с
изпълнител „Финанс одит консулт 2002“ ООД, ЕИК *********.
Според жалбоподателя решението е изцяло
незаконосъобразно и неправилно като издадено при съществени нарушения на закона.
Жалбоподателят твърди, че това решение страда от всички възможни пороци,
предвидени в чл. 146 от АПК, но конкретни оплаквания са формулирани единствено
досежно материалната законосъобразност на акта. Конкретно се поддържа, че липсват нередности,
представляващи нарушения при откриване и провеждане на процедура по обществена
поръчка. Счита, че при публичното състезание с предмет „Извършване на независим
финансов одит на проект „Развитие на модерна образователна инфраструктура в
град Велико Търново“ по приоритетна ос „Устойчиво и интегрирано градско
развитие“ на ОПРР 2014 - 2020 са налице съобразени изисквания към екипа на
участниците с предмета на поръчката и с характеристиките на дължимото
изпълнение - одит на финансова информация. Посоченото според него се подкрепяло
от постъпването на пет оферти, при което е постигната цена, която е в пъти
по-ниска от прогнозната. Именно поради това е необоснован извода на
ръководителя на управляващия орган за нанесена вреда при финансирането чрез ЕСИФ
на посочения договор. Счита, че са неоснователни твърденията в процесното
решение за ограничителни минимални изисквания към участниците в процедурата по
ЗОП. Според него правилно общината се е позовала в обявлението за поръчката на
разпоредбите от ЗНФО от една страна, като необосновано се претендира
приложимостта на ЗВФОПС от друга страна, който регламентирал вътрешния одит от
звено за вътрешен одит. Всъщност, в Методическите указания, които са били
изготвени от самия управляващ орган, на стр. 41-43 било посочено, че за, цит. „бенефициенти
– общини окончателното плащане се извършва при условие, че са представени
следните документи.... доклад за фактически констатации /ангажимент за
договорени процедури/ от сертифициран външен одитор или ЗВО /ако е приложимо/...
". Според жалбоподателя констатациите
в решението противоречат и на административния договор, част от който е
Приложение А "Формуляр за проектно предложение", според което
страните са постигнали съгласие подпомагането да се предостави за дейност одит,
която ще се осъществи като външен финансов одит от външен изпълнител физическо
или юридическо лице. Поради това – предвид изискването за външен одит – резонно
и законосъобразно бенефициерът препраща в обявлението си към ЗНФО. Поддържа, че
е неправилно становището на ответника за нарушаването и на разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от ЗОП, което е квалифицирано като нередност. Изискването на
бенефициера за регистрация по чл. 22 и чл. 23 от ЗНФО просто възпроизвежда
императивното изискване на закона, а не формулира изискване на бенефициера. Счита,
че компетентността на вътрешните одитори е законово ограничена до рамките на
институцията, в която същите работят, при което е извън техните възможности да
проведат такъв одит в друга институция, респективно лишено от практически
смисъл и противоречащо на разума на закона, е включването на същите в
обявлението и документацията за участие в процедурата по ЗОП. Счита за
неотносимо прилагането на Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като
случаят не попадал в хипотезата на чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗУЗЕСИФ. С тези и
други изложени в писмена защита аргументи, се иска отмяната на оспореното
решение на ответника и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата, заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в представено писмено становище. Излага
доводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответната
форма, при спазена процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка,
която не е спорна между страните:
Община Велико Търново е
бенефициер /бенефициент според терминологията на договора/ по Договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № РД-02-37-135/04.10.2017
г. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, Приоритетна ос 1
„Устойчиво и интегрирано градско развитие“ за изпълнението на проектно
предложение „Развитие на модерна образователна инфраструктура в град Велико
Търново“. Съгласно договора, помощта е в размер от 100% от одобрената
инвестиция в максимален размер до 8 694 068,16 лв., в т.ч. 805 767,50
лв. собствено финансиране.
В изпълнение на договора, от
Община Велико Търново е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка
чрез публично състезание по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/, с предмет „Извършване
на независим финансов одит на проект „Развитие на модерна образователна
инфраструктура в град Велико Търново“ по Приоритетна ос „Устойчиво и
интегрирано градско развитие“ на ОПРР 2014 – 2020 година. Между страните не се
спори и от доказателствата по делото се установява, че решението за откриване
на процедурата и обявлението за поръчка /с прогнозна стойност 50 000 лв. без
ДДС/, са оповестени чрез публикуване в регистъра на обществените поръчки.
Безспорно е и че като изискване за годност от условията за участие по т. III.
1. 1) от обявлението е посочено, че съгласно чл. 7 от Закона за независимия
финансов одит, участници в процедурата могат да бъдат регистрирани одитори
/физически лица и/или одиторски дружества/, които са вписани в Регистър на
регистрираните одитори, поддържан от Института на дипломираните
експерт-счетоводители по чл. 20 от закона. Вписването е задължително съгласно
закона и за регистрирани одитори от други държави - членки на Европейския съюз
/чл. 22 от ЗНФО/ и за регистрирани одитори от трети държави /чл. 23 от ЗНФО/. В
същата точка са определени и начините на удостоверяване изпълнението на това
изискване. Освен това в т. III. 1. 3) от обявлението „Технически и
професионални възможности“, възложителят е посочил като минимално изискване към
одитиращия екип, в него да има ръководител на одитния екип и одитор, които да
са „регистриран одитор“ по смисъла на ЗНФО. След приключването й е сключен
договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-1.009-0001-С01-U-01/24.04.2018
г. с изпълнител „Финанс одит консулт 2002“ ООД – гр. Варна, на стойност 9800
лв. без ДДС /11 760 лв. с ДДС/, предмет „Извършване на независим финансов одит
на проект „Развитие на модерна образователна инфраструктура в град Велико
Търново“ по посочените по-горе програма и приоритетна ос.
С уведомително писмо изх.
№ 99-00-6-389(1) от 03.06.2020 г. Ръководителят на УО на ОПРР е уведомил кмета на
Община Велико Търново за регистриран сигнал за нередност № 1392 във връзка с
изпълнение на процесния договор и стартиране на процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
като били установени следните нарушения: поставяне на ограничителни критерии за
подбор /цитираните по-горе изисквания към участниците, формулирани в т. III. 1.
1) и т. III. 1. 3) от обявлението/, което УО счита да обосновава налагане на
финансова корекция на основание т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.
1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване
на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от
28.03.2017 г. /Наредбата/. Предложено е да се наложи финансова корекция в общ размер на 5 %
от стойността на процесния договор с „Финанс одит консулт 2002“ ООД.
В срока по чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ е депозирано възражение от Община В. Търново с изх. № 04-15-16/15.06.2020
г., с което подробно оспорва основателността и размера на предложената
финансова корекция. Административната процедура е приключила с издаването на
процесното Решение № РД-02-36-1030/14.07.2020 г. на ръководителя на
управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в което
след подробно обсъждане на възраженията на бенефициера и възприемането им за неоснователни,
на Община Велико Търново за извършените нарушения е наложена финансова корекция
в размер на 588 лв. с ДДС, представляващи 5 % от безвъзмездната финансова помощ
по договор № BG16RFOP001-1.009-0001-C01-U-01 от 24.04.2018 г. с
изпълнител „Финанс одит консулт 2002“ ООД, ЕИК *********, като е уточнено, че
неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи
по договора и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за
верифицирани разходи по договора с изпълнителя, финансирани със средства от
ЕСИФ. Според административния орган възложителят е допуснал нарушение на чл. 2,
ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Посочено
е, че въведеното условие към участниците и членове на екипа да отговарят на
изискванията за регистрация по ЗНФО, представлява нередност по т. 11, б.
"б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ. Аргументът на ръководителя на УО по ОПРР е, че по този начин и в
нарушение на изискването за осигуряване на конкуренция възложителят е изключил
от възможно участие одитори със сертификат по Закона за вътрешния одит в
публичния сектор /ЗВОПС/, или други лица, които не са дипломирани
експерт-счетоводители по смисъла на ЗНФО, но притежават еквивалентен
международно признат сертификат – CGAP, CIA и др. Решението е
публикувано в ИСУН на 14.07.2020 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е
оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 20.07.2020г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146
от АПК, приема за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.
73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, от надлежна страна и съответно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното решение на ответника е валиден акт.
Видно от него е, че то е издадено от заместник-министъра на МРРБ и ръководител
на УО на ОПРР 2014 – 2020, като от заповед № РД-02-26-1179/26.09.2018 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството /л. 12/ се установява,
че подписалият писмото заместник-министър е определен за ръководител на УО на
програмата, като е налице и оправомощаване да издава заповеди за предоставяне
на БФП, както и всички индивидуални актове по смисъла на ЗУСЕСИФ. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ
„Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и
изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането
на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице.“ В процесният случай, за програмата е
отговорно Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като
ръководителят на тази администрация е министърът на регионалното развитие и
благоустройството. Нормата обаче предвижда възможност за делегиране на
правомощията на ръководителя на УО на овластено от него лице. Именно тази
правна фигура е налице в случая, тъй като министърът е овластил заместника си с
функциите на ръководител на УО. При това следва да се приеме, че е оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. Според представените от
ответника доказателства решението е подписано с квалифициран електронен подпис,
като съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.
Оспорваното волеизявление
е в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Действителното
наличие на сочените от УО на ОПРР факти и направените въз основа на тях правни
изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност
на наложената финансова корекция.
Спазени са и регламентираните
в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по определяне на
финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ,
преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят
на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен
срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция. На бенефициера е осигурен
14-дневен срок за възражение след получаване на цитираното писмо с данни за
констатираните нарушения и предлаганите финансови корекции.
Относно приложението на
материалния закон:
Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал.
1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2)
Регламент № 1303/2013, държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират
нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за
нередност се съдържа в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съгласно които „нередност“ е всяко нарушение на
правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект,
което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно при
определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като
„нередност“ следва да се вземат предвид три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2.което води до нарушение
на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане, и 3.
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице – Община
Велико
Търново има качеството на икономически субект по смисъла на чл.
2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Спорът по делото е налице ли са вторият и третият елемент на определението, за
да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание.
В случая от ръководителя
на УО се претендира нарушение на установените правила за провеждане на
процедурата „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка, а именно определяне
на условия за участие /основания за отстраняване/, които не са дискриминационни
по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на
кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на
обществена поръчка. Нарушението е квалифицирано от органа като необосновано
ограничаващо участието на стопански субекти в обществената поръчка, в
противоречие с разпоредбата чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал.
2 от ЗОП. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. Съответно с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП е вменено
задължението обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципите на
ДФЕС, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане
на дискриминация, и на свободна конкуренция. Изводът за наличието на условия за
участие, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак,
но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до
конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, ответникът мотивира
със следните обстоятелства: в т. III. 1. 1) от обявлението е посочено, че
съгласно чл. 7 от ЗНФО, участници в процедурата могат да бъдат регистрирани
одитори, които са вписани в Регистър на регистрираните одитори, поддържан от
Института на дипломираните експерт-счетоводители по чл. 20 от закона; в т. III.
1. 3) от обявлението „Технически и професионални възможности“, възложителят е
посочил като минимално изискване към одитиращия екип, в него да има ръководител
екип и одитор, които да са „регистриран одитор“ по смисъла на ЗНФО.
Управляващият орган е счел, че посредством цитираните изисквания е нарушена
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, според която „възложителите могат да
използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този
закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят
поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността,
обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени
позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да
съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция“.
Видно от съдържащото се в
преписката обявление, предметът на поръчката се състои в извършването на одит
на проект „Развитие
на модерна образователна инфраструктура в град Велико Търново“, който
проект от своя страна е финансиран от ЕФРР, чрез оперативната програма.
Посочено е изрично, че одитът се извърша, за да се гарантира правилното и
коректно изразходване на средствата по проекта и изпълнението на бюджета, както
и да се потвърди правомерността, целесъобразността и ефективността на
разходваните средства. Всъщност, видно от описанието на предмета на поръчката,
одитът обхваща всички дейности по проекта, финансиран въз основа на ДБФП.
В Насоките за
кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП по конкретната ОП и
конкретната приоритетна ос е предвидено, че при разработването на проектните
предложения бенефициерът задължително трябва да предвиди и изпълнението на
проектните дейности за одит на проекта, представляващ доклад за фактически
констатации, който се прилага към окончателното искане за плащане.
Според Методическите
указания за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по процесната
оперативна програма, „бенефициентите“ по терминологията на тези указания
осигуряват извършване на ангажимент за договорени процедури от лицензиран
одитор /именно така е посочено в тези указания/ или от звеното за вътрешен одит
за проект/бюджетна линия /финансов план/ с размер на предоставената помощ над
200 000 лв. Бенефициерите организират според тези указания извършването на
одитна проверка на изпълняваните от тях проекти с цел предоставяне на
допълнителна увереност по отношение законосъобразността на разходите,
ефективното и ефикасно изпълнение на дейностите по проекта и спазване на
изискванията на нормативните правила на ЕС.
При тези констатирани от
съда факти следва да се приеме, че изводите на ответника са правилни като краен
резултат с оглед действащото право.
На практика спорът е
правен и се концентрира върху законосъобразността и обосноваността на
изискването към участниците в посочената процедура по ЗОП, състоящо се в това
кандидатите да са регистрирани одитори, вписани в регистъра по чл. 20 от ЗНФО и
да се обезпечат с ръководител на одитния екип и един одитор, които да са
регистрирани одитори по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗНФО във вр. с § 1, т. 36 от
ДР на ЗНФО.
Предмет на поръчката е
одит на всички дейности, финансирани въз основа на административния договор
/ДБФП/ чрез ОПРР, които ще се осъществяват в рамките на поне 30 месеца /т. е.
две пълни календарни години и още шест месеца/, като средствата по него,
целесъобразността на разходването на които ще се одитира, са общо 8 694 068,16
лв. При такъв предмет на обществената поръчка, за бенефициера е било
задължително прилагането на разпоредбите на Глава пета от Закона за вътрешния
одит в публичния сектор и на разпоредбите на Наредба № Н-2 от 30.06.2016 г. за
реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните
одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз. Посоченото следва от
изискването на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗВОПС, според една от
хипотезите на който императивно е предвидено, че дейностите по тази глава на
закона включват одити на операциите, съфинансирани от Европейския фонд за
регионално развитие. Посочената одитна дейност следва да бъде извършвана
единствено от одиторите и ръководителите на одиторските екипи, отговарящи на
условията на чл. 45, ал. 1 от закона. Казано с други думи, с оглед предмета на
поръчката е обоснован извода, че изискванията към ръководителят на одитния екип
и одитора трябва да отговарят на приложимите редакции на разпоредбите на чл.
45, ал. 1 от ЗВОПС, а не тези, които са вписани в обявлението за обществена
поръчка и които на практика изискват одиторите да са тези, които са дефинирани
в § 1, т. 36 от ДР на ЗНФО.
Следва да се отбележи, че
бенефициерът провежда обществена поръчка за специфични одитни дейности в
противоречие с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-2
от 30.06.2016 г. за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация
на специфичните одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз, като
обаче спазва Методическите указания, на които е адресат, при което за него важи
проявлението на принципа на правна сигурност и на оправданите правни очаквания
/вж. по аналогия решение по дело С- 145/14, ECLI: EU: C: 2015: 502, т. 25 в
контекст/. Затова, въпреки ясната вреда за бюджета на проекта с оглед на
конкретно направените разходи във връзка с проведената обществена поръчка и
сключения с оператора „Финанс Одит Консулт 2002“ ООД договор, в процесния
случай по отношения на жалбоподателя е неприложима хипотезата на чл. 72, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице проявление на принципа на правна сигурност и на
оправдани очаквания предвид налично конкретно уверение от страна на МРРБ чрез
Методическите указания за възможността одита на операциите, извършени със
средствата програмата да е следствие на проведена процедура по ЗОП /вж. т. 3, 7,
изречение трето от тези указания/.
При това положение,
правилно е прието от страна на ответника, че изискванията на бенефициера,
поставени в т. III, 1. 1 и т. III. 1. 3 от обявлението за обществена поръчка нарушават изискването на чл.
59, ал. 2, изречение второ от ЗОП. Законосъобразно ответникът е приел, че посоченото
нарушение съставлява нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата, тъй като са налице поставени критерии за подбор, които не
са свързани със специфичния и конкретен предмет на поръчката. Допуснатото
нарушение законосъобразно е квалифицирано като нередност, тъй като е нарушена
конкретна разпоредба на националното законодателство - чл. 2, ал. 2 ЗОП;
нарушението произтича от действието на бенефициера - възложител; нарушението
има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от ЕСИФ - при неспазване
принципите на чл. 2 от ЗОП възложителят е ограничил участието на неопределен кръг
заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което сериозно
е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта. В случая вредата е в
резултат на ограничена конкуренция.
За
нередността по т. 11, б. „б“ е
предвидено налагането на финансова корекция в размер от 5 на сто, каквато е
определена и от УО на ОПРР.
Неправилно обаче е определена
основата, към която да бъде приложен този процентен показател, съответно
неправилно е изчислена финансова корекция в размер на 588 лв. с ДДС. Както бе
посочено, видно от договора за безвъзмездна финансова помощ, същият
регламентира финансиране на процесния проект със средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, но и от собствено финансиране на общината –
целият проект е на стойност 8 694 068,16 лв., от които 7 888 300,66
лв. са безвъзмездни средства и 805 767,50 лв. са собствени средства на
бенефициера. Финансовата корекция може да се определя само върху допустимите
разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, но не и върху собствените средства на
бенефициера, тъй като автоматично би превърнало финансовата корекция в санкция
в нарушение на член 4 от Регламент № 2988/95.
Органът е определил финансовата
корекция върху „стойността на всички допустими разходи“, а не върху допустимите
разходи, финансирани със средствата по чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ. Това прави решението му в тази част неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Предвид това съдът следва да отмени обжалваното решение в тази част и
вместо него да постанови друго, с което да измени обжалваното решение в частта
за основата, на която е определена финансовата корекция.
С оглед на изхода на правния спор и
своевременно направеното искане, в полза на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени направените разноски за
настоящата инстанция-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съразмерно
с отхвърлителната част на жалбата, а на община Велико Търново се присъдят
разноски съразмерно с уважената част на жалбата в размер на 51,57 лева –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Решение № РД-02-36-1030/14.07.2020 г. на ръководителя на управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ в частта, с която
на Община Велико Търново е определен размер на финансовата корекция от 588 лв. ИЗМЕНЯ Решение № РД-02-36-1030/14.07.2020 г. на ръководителя на управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ в частта, с която
за основа на финансовата корекция са определени всички допустими разходи по
договор № BG16RFOP001-1.009-0001-C01-U-01 от 24.04.2018 г. с изпълнител
„Финанс одит консулт 2002“ ООД, като определя за основа на финансовата
корекция „допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове по договор № BG16RFOP001-1.009-0001-C01-U-01 от 24.04.2018 г. с изпълнител
„Финанс одит консулт 2002“ ООД“. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико Търново,
БУЛСТАТ *********, против Решение №
РД-02-36-1030/14.07.2020
г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“, в останалата част. ОСЪЖДА Община Велико Търново, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 17 - 19, сумата в размер на 100 /сто
лева/, представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 17 –
19 да заплати на Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********, сумата в размер на
51,57 /петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: