№ 29
гр. ***, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200526 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0261-000260 от 13.09.2021
година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.*** Г.В., с което на Д.Л.Х. от гр. ***,
ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за това,
че на *** г. в 20.30 часа в гр.*** на ул.„***“, пред ***, в посока от кръстовището с ул.
„***“ към градския парк, управлява лек автомобил БМВ 525 ТДС с peг. № ***,
собственост на К.Е.М. ЕГН**********, като водача е неправоспособен, не притежава
валидно СУМПС - нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от Д.Л.Х. от гр. ***, с която се желае отмяна
на същото като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че не оспорва,
че е извърши посоченото в НП нарушение, но желае да се намали размера на
наложеното наказание, тъй като в момента е в *** и не разполага със средства да плати
този размер на глобата.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, но при изпращането на АНП в съда е заявил, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ЯРП- ТО ***, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1
На *** година след 19.00 часа, свидетелите Х.Д. и С.Я. - служители на РУ на
МВР ***, били на работа и изпълнявали служебните си задължения по осъществяване
контрол на движението по пътищата, като се намирали на кръстовището на ул. „***“ и
ул. „***“ в гр. ***. Около 20.30 часа те спрели за проверка с подаден със стоп палка
сигнал на ул. „***“, пред дом ***, движещ се в посока от село Изгрев за влизане в
града, лек автомобил БМВ 525 ТДС с peг. № ***. Водачът спрял управляваното МПС
до полицейския автомобил и св. Д. поискал от водача документи за проверка. В този
момент водачът – жалбоподателят Д.Л.Х. излязъл от автомобила си, заключил вратата
и казал на полицаите, че той не е управлявал автомобила, макар други хора в МПС да
не е имало. Свид. Д. и Я. поискали от дежурния в РУ да изпрати друг служител – от
пътен контрол, който да им окаже съдействие и да извърши проверка.
След известно време на мястото на проверката пристигнал свид. П.К. –
служител на РУ ***, на длъжност „младши автоконтрольор“. Той видял Д.Х. да стои до
паркиран автомобил марка БМВ. Колегите на св. К. му казали, че Д.Х. е управлявал
същото МПС преди да бъде спрян от тях за проверка, но от справка с дежурния са
установили, че той не притежава СУМПС. Св. К. също извършил проверка и
установил, че Д.Л.Х. бил неправоспособен, не притежавал СУМПС от каквато и да е
категория. След това св. К., в присъствието на св.Я. и Д. и на жалбоподателя Х.
съставил против последния АУАН бл.№ 220443 от ***г. за това, че на *** г. в 20.30
часа в гр.*** на ул.„***“, пред ***, в посока от кръстовището с ул. „***“ към градския
парк, управлява лек автомобил БМВ 525 ТДС с peг. № ***, собственост на К.Е.М.,
като водача е неправоспособен, не притежава валидно СУМПС, извършена справка с
РСОД и ОД на РУ *** - нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Така съставеният АУАН бил
предявен на Д.Х., след което последният го подписал като посочил, че няма
възражения и получил копие от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от съставянето на АУАН, жалбоподателят Д.Х.
не е депозирал писмени възражения пред административно наказващият орган.
По-късно, въз основа на съставения АУАН № 220443 от ***г. е издадено от
Началника на РУ на МВР гр.*** Г.В. обжалваното Наказателно постановление № 21-
0261-000260/13.09.2021година, с което на Д.Л.Х. е наложено на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за
нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Фактическото описание на нарушението е идентично с
това, посочено в съставения АУАН. Издаденото НП е връчено на Д.Х. на 18.10.2021
година, видно от отбелязването на разписката върху самото НП. Жалбата против това
НП е изпратена по пощата на 25.10.2021г., което се установява от пощенското клеймо
върху плика.
От приложените към АНП Заповеди рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 година и с
рег. № 8121з-825 от 19.07.2019г., двете на Министъра на МВР, се установява
материалноправната компетентност на определени служители на ОД на МВР и СДВР
/вкл. заемащи длъжността мл. автоконтрольор, какъвто е св. П.К./ да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, както и на Началник РУ ***
при ОДМВР Ямбол да издава НП въз основа на такива актове за нарушения на
обслужваната територия.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото
2
административно-наказателна преписка и от показанията на тримата разпитани в хода
на съдебното дирене свидетели – актосъставителят П.К. и свидетелите при
установяване на нарушението и съставянето на АУАН С.Я. и Х.Д.. Същите изразяват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях
действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, поради което съдът ги кредитира. Св. Д. и Я. са категорични в показанията
си, че именно по време на проверката на ***г., извършена на ул. „***“ в гр. ***, водач
на спряното за проверка МПС е бил жалбоподателят Д.Л.Х., а тримата свидетели
сочат, че той не е представил СУМПС и след извършена проверка с РСОД и с ОД в РУ
*** е установено, че Х. изобщо не притежава такова СУМПС от каквато и да е
категория, както и че управляваното МПС се изисква да бъде управлявано от
правоспособен водач.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно
процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не констатира да са
налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на
издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на Д.Л.Х. е ангажирана в
напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в
надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН,
съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано
словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е
цифрово и нарушената разпоредба – чл. 150 от ЗДвП – както в АУАН, така и в НП. Т.е.
даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т.
4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и
обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и
обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.
Досежно материалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП поставя изискване всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се управлява от правоспособен водач, освен в изрично предвидените случаи, в които
настоящият не попада. За да е правоспособен водача, той трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. По делото безспорно се установява, че на инкриминираната
дата жалбоподателят Д.Л.Х. е управлявал МПС – лек автомобил марка БМВ 525 ТДС с
peг. № ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС и като такъв е
неправоспособен водач. Самият жалбоподател не оспорва извършването на
нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП. Това обуславя извод, че
управлението на МПС от неправоспособен водач запълва съдържанието на законово
регламентирания фактически състав за налагане на санкция по чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от
ЗДвП.
3
Правилно и законосъобразно административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.1, т.2, предл. І от ЗДвП, съгласно която се
наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач. Съдът намира, че наложеното на Х. наказание в среден
размер - глоба от 200.00 лева, е правилно определено, като
административнонаказаващият орган е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразил е тежестта на нарушението, обусловена от
времето и мястото на управление на МПС, данните за извършени преди това други
нарушения по ЗДвП от Д.Х., които обстоятелства според настоящия съдебен състав, са
основания за определяне на административното наказание в предвидения в Закона
среден размер, което е в състояние да осъществи целите, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Данните за предходни нарушения по ЗДвП, извършени от Д.Х., макар и назад във
времето – три през 2015година и други преди това – за нарушения по чл. 150 от ЗДвП и
наложени наказания по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП глоба в максимален размер от 300.00
лева, очевидно не са въздействали възпитателно и предупредително спрямо
нарушителя. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за изменение на
атакуваното НП и намаляване размера на наложеното адм. наказание глоба.
Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай на административно
нарушение и не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл.28 от
ЗАНН с оглед характера на извършеното деяние и обществените отношения, които се
засягат с него, създаването на предпоставки за нарушаване безопасността на
движението на МПС и допускането на ПТП.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-0261-000260/13.09.2021година, издадено от Началника на РУ на
МВР гр.*** Г.В., с което на Д.Л.Х. от гр.***, ЕГН – **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 177, ал.1,
т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4