Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 252 22.07.2011 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд………………………граждански състав ………………………….
На седми юли ………………………………..………… Година две хиляди и единадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар ……Ж.К. …………………....……………………………………………
Прокурор……………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от ………………С.Михов …………………
гражданско дело номер …………1845….………… по описа за ……2010….. година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.89 и чл.55 от ЗЗД от Я.Н.Н. с ЕГН ********** и С.А.Н. с ЕГН ********** ***, кантора № 27, адв.Б.Ж.Б. против Т.Г.Д. с ЕГН ********** и Г.Т.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят сумата от 23 000лв. дадена на отпаднало основание, лихва за забава върху тази сума в размер на 1300.47лв. за периода от 15.04.2010г. до 31.10.2010г., сумата от 8710лв. представляваща сумата, с която ответниците са се обогатили неоснователно, сумата от 492.49лв. лихва за забава за периода от 15.04.2010г. до 31.10.2010г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски. Приложени бяха писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответниците, в който е изразено становище, че предявените искове са допустими, но частично неоснователни. Ответниците са били готови във всеки един момент да върнат получената по предварителния договор сума или да прехвърлят на ищците правото на собственост върху друг апартамент в съседната сграда, което е било отказано. Възразиха, че ищците не са правили никакви подобрения в имота. Не приложиха писмени доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа исковата молба, като моли съда да я уважи изцяло. В подкрепа на претенциите ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспори исковете като неоснователни и недоказани, като отново изрази готовността да сключи споразумение с ищците. В подкрепа на защитната си теза ангажира свидетелски показания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Налице е правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 и чл.89 от ЗЗД.
Според представения предварителен договор от 14.12.2007г., ответниците са се задължили да продадат на ищците правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент 2 с площ от 63 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, баня-тоалетна, коридор и тераса, ведно с приспадащите се общи части от сградата, за сумата от 49 140лв. При подписване на договора ищците са платили на ответниците сумата от 23 000лв. и им е било предадено владението върху имота. С обективирана в нот.а.№ 165, т.ХХІХ, рег.№ 18762, н.д.№ 5575/06.10.2008г. на нотариус с район на действие РС-Несебър сделка, ответниците са продали на трети лица описания имот. Видно от нот.а.№ 174, т.ХІV, рег.№ 11557, н.д.№ 2687/04.11.2008г. на нотариус с район на действие РС-Несебър, процесният имот отново е бил предмет на прехвърлителна сделка между трети на правния спор лица. Не се спори, че описания в исковата молба имот е идентичен с описания в цит.нотариален акт самостоятелен обект в сграда 51500.503.269.1.11. С писмена покана, получена от ответниците на 14.04.2010г., ищците са ги поканили да върнат получените 23 000лв. и да заплатят 10 000лв., представляващи стойността на направени в имота подобрения. Приложен е акт за приемане на конструкцията от 01.04.2008г. на процесната сграда.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, претендираните за извършени от ищците в имота в посочения период СМР са на обща стойност 5227лв., включваща труд и материали. Стойността на монтираната фасадна дограма е 2760лв. общо за труд и материали.
Според показанията на свидетеля А.А. – баща на ищцата, през м.декември 2007г. ищците му се обадили и му казали, че са купили апартамент, а през пролетта на 2008г. го помолили да им помогне и той направил ел.инсталацията в имота, измазал стените. Дал на ищцата 2000лв. за поставяне на дограма, което според свидетеля извършила някаква бригада. Я. /ищецът/ сложил камък на терасата.
От показанията на свидетеля А.П. – познат на ищеца, става ясно, че през м.май 2008г. той е направил водопровод и гипсокартон на двете стаи в апартамента в Несебър, както и В и К в кухнята и банята. След това видял, че и терасата била иззидана.
Според показанията на св.Ф.Х. – майка на придобилия имота по силата на нот.а.№ 174/2008г. собственик, сградата е построена от Д. преди около три години. Апартамента е бил купен от В. от Сливен, както и горния над него, като и двата са били купени на гола тухла. Вътре нямало обособени стаи, директно се влизало в голямо помещение, като майстори са отделили две стаи и тоалетна. Блиндираната врата е поставила свидетелката, като е платила затова 1300лв. Свидетелката твърди, че е правила всички инсталации, в.т.ч. и кабелите. Дограмата и в двата закупени от В. апартамента е била поставяна от майстори, които свидетелката е наела. Не знае дали преди да постави блиндираната врата е имало монтирана друга.
С оглед така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи. Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С продажбата на процесния апартамент на трети лица, извършена на 06.10.2008г., сключеният между страните предварителен договор е останал без предмет и следва да се счита за развален по право съобразно чл.89 от ЗЗД. С оглед това, всяка от страните трябва да върне това, което е получила по него. Следователно ответниците дължат връщането на сумата от 23 000лв. като получени на отпаднало основание.
Претенцията за заплащане на лихва върху тази сума за периода от 15.04.2010 до 31.10.2010г. е основателна. Към този момент предварителният договор между страните вече е бил развален по право и ответниците не са имали основание да задържат получената сума. На 14.04.2010г. са получили покана да върнат сумата и от следващия ден дължат лихва за забава върху нея, тъй като не са я заплатили, вкл. до приключване на устните състезания по делото. Възраженията на ответната страна за неизпълнение на договора от страна на ищците са неоснователни. Каквито и алтернативи да са предлагали на Я. и С. Наневи вместо прехвърляне правото на собственост върху процесния имот, до сделка не се е стигнало, а и ответниците не са се възползвали от правата си по чл.19 ал.3 от ЗЗД, не са върнали и сумата след като е отпаднало основанието за получаването й. Искът обаче остана недоказан по размер. Съдът не разполага със специални знания по счетоводство, които биха му позволили да изчисли дължимата лихва, което налага тази претенция да бъде отхвърлена като недоказана.
Искът за заплащане на извършените в имота от ищците подобрения е частично основателен. Разпитаните в съдебно заседание на 13.01.2011г. свидетели описаха част от направените в имота подобрения. Показанията на св.А. не са безпристрастни, тъй като същия е баща на ищцата и описаните от него подобрения не могат да бъдат приети за безспорно доказани, тъй като противоречат на показанията на св.В., която не е известно да има някакви отношения с ответниците и изобщо със страните по делото. Описаните от свидетеля П. подобрения, изразяващи се в направата на водопровод и гипсокартон на двете стаи в апартамента в Несебър, както и на В и К в кухнята и банята, съдът приема за доказани. Според заключението на вещото лице /л.65/, тяхната стойност е: облицовка стени с гипсокартон, изолационна вата на металната конструкция – 234лв., вътрешна водопроводна инсталация с полипропиленови тръби – за студена вода: 36лв. и за топла вода: 28лв., полагане ПВС тръби за вътрешна канализация: Ф 50: 49лв., Ф 100: 34лв. или всичко на обща стойност 381лв.
Доказателства за поставяне на външна дограма от страна на ищците, не бяха представени. Според изразеното от ищеца Я.Н. в съдебно заседание от 13.01.2011г. становище, Д. бил наел фирма на едро да постави дограма, за да излезе с 10 % по-евтино. Така поставената дограма била платена от ищеца на Х.Х., зет на Г.Д.. Това твърдение остана изцяло недоказано в процеса. А и същото противоречи на показанията на св.В., която твърди, че дограмата е поставена от наета от нея бригада и свидетелката я е заплатила и за двата закупени от нея апартамента. Като краен резултат съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят подобрения на обща стойност 381лв. съобразно заключението на вещото лице, като иска до претендираните 8710лв. бъде отхвърлен.
Претенцията за заплащане на лихва върху така приетата за доказана стойност на подобренията съдът приема за основателна, но недоказана по размер. Съдът не разполага със специални знания по счетоводство, които биха му позволили да изчисли дължимата лихва.
Предвид уважаването, респ.отхвърлянето на част от исковете, на основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК, страните дължат заплащане на направените по делото разноски след приспадане. Направените по делото разноски от ищците са: 1350.20лв. внесена държавна такса, 2000лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 187лв. възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 3537.20лв. От ответника направени разноски са: 1100лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете ответниците дължан на ищците разноски в размер на 2468,54лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците дължат на ответниците разноски в размер на 332.20лв. Или след приспадане Т. и Г. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на Я. и С. Наневи сумата от 2136.34лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** и Г.Т.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят в полза на Я.Н.Н. с ЕГН ********** и С.А.Н. с ЕГН ********** ***, кантора № 27, адв.Б.Ж.Б. сумата от 23 000 /двадесет и три хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, като иска за заплащане на сумата от 1300.47лв. лихва за забава за периода от 15.04.2010 до 31.10.2010г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** и Г.Т.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят в полза на Я.Н.Н. с ЕГН ********** и С.А.Н. с ЕГН ********** ***, кантора № 27, адв.Б.Ж.Б. да заплатят сумата от 381 /триста осемдесет и един/лв. представляваща направени подобрения, като исковете до претендираните 8710 /осем хиляди седемстотин и десет/лв., и за сумата от 492.49 /четиристотин деветдесет и два лв. четиридесет и девет ст./ лихва за забава за периода от 15.04.2010г. до 31.10.2010г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** и Г.Т.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят в полза на Я.Н.Н. с ЕГН ********** и С.А.Н. с ЕГН ********** ***, кантора № 27, адв.Б.Ж.Б. сумата от 2136.34 /две хиляди сто тридесет и шест лв. тридесет и четири ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: