Р Е Ш Е Н И Е №420
07.11.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №468 по описа на съда за
2022 г.
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от З.С.С. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора в град Стара Загора против Решение № 264/16.06.2022г., постановено по
а.д. №401/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Касаторът сочи, че обжалва решенето в законен срок, тъй
като било неправилно и незаконосъобразно, като с него се потвърждавала заповед
на началника на затвора в град Ловеч. Със същата той бил наказан за нещо, което
не извършил и нямал вина. Съдът отказал да му приеме доказателства.
Неправилността на решението се следвала и от това, че в делото не бил участвал
прокурор. Моли касационният състав да отмени решението на първоинстанционния
съдебен състав.
Касаторът С., редовно призован в с.з., се явява лично, който поддържа
касационната жалба на доверителя си. В хода по същество сочи, че съдът не
събрал всички доказателства, които представил към жалбата, отказал да го
изслуша да приеме доказателства , с които
щял да докаже, че нямал вина за драскането в килията. Не познавал лице с името З.
А.. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг
състав на съда.
Ответникът по касационната жалба на началник на Затвора в Ловеч, редовно
призован в с.з. не се явява и не се представлява. Не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за правилността и законосъобразността
на решението и поради това следвало да се остави в сила.
Старозагорски административен
съд, трети касационен състав намира касационата жалба на З.С. за процесуално допустима, като подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятни и при спазване на срока по
чл.211, ал.1 АПК.
От фактическа страна първоинстанционият съдебен състав приел, че за периода
23.05.-10.06.2022г. касаторът бил приведен от Затвора в град Стара Загора в
Затвора в град Ловеч за явяване в съдебни заседания по различни дела по описа
на РС и ОС Ловеч, ОС Плевен и АС Велико Търново. По време на пребиваването си в
затвора в Ловеч бил настанен в самостоятелна килия № 106 – девета група. От
представена по делото докладна записка на мл. инсп. П. П. и на Д. Д.-ИСДВР, се
установявало, че на 31.05.2022г. в спално помещение №106, където бил настанен С.,
били установени надписи по стените на килията, направени с химикал, съдържащи
вулгарни и нецензурни изрази с адресат ИСДВР Д.. От докладните било установени,
че килията се отваряла ежедневно и преди 31.05.2022г. не били констатирани
такива надписи, в т.ч. и при извършеното извънредно основно претърсване и
проверка на килията на 27.05.2022 година. От приложено писмено обяснение от л.
св. С. Д., допълнително се установявало, че на 31.05.2022г., когато давал храна
на затворниците, видял, че в килия №106 било писано на стената. Тъй като л.св. Д.
работел като чистач на зоната и се грижил за килиите и коридора, то преди
идването на З.С. знаел, че килията била чиста и без драскано по стените.
От приложени други писмени доказателства, Съдът установил, че С. за периода
от 11.07.2012г. до настоящия момент имал наложени двадесет дисциплинарни
наказания и влезли в сила четири заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Процесната заповед била
фактически мотивирана с това, че лишеният от свобода С. извършил действия по
увреждане на имуществото и демонстриране на обидно отношение към служител, като
правно били основани на чл.96, т.2-3 и чл.88а, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗНИЗС.
При така установеното от
фактическа страна, от правна първоинстанционният съд извел извод за процесуална
допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. Приел, че заповедта
била издадена от компетентния /материално и териториално/ административен орган
по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС, че същата била издадена в предвидената писмена форма
и съдържала фактически и правни основания за наложеното на С. дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“. Съдът не констатирал допуснати
процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, спазени
били сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС,
като преди налагане на наказанието нарушителят бил изслушан от наказващия
орган.
На следващо място Съдът мотивира и извод за издаване на процесната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон. Приел за доказана по несъмнен начин и
въз основа на целият доказателствен материал описаната в акта фактическа
обстановка, а от там и извел извод за извършено от С. дисциплинарно нарушение
на чл.100, ал.1, вр. с чл.100, ал.2, т.1 и т.5, вр. с чл.96, т.2-3 от ЗИНЗС и
чл.88а, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗИНЗС, а именно, че наказаният лишен от свобода бил
автор на нецензурните надписи в килия №106, като така увредил имущество-държавна
собственост и демонстрирал обидно отношение към служител на ГДИН, като
подчертал, че такова поведение С. демонстрирал спрямо този служител дори в
проведеното с.з.
Относно така определения размер на наказанието, съдът приел, че наказващият
орган отчел вида и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от
свобода към него, като наложеното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС се явявало
съразмерно и адекватно на нарушението. Наказанието било наложени при условията
на системност по чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС, тъй като се
удостоверило пред съда, че С. за последната година имал наложени три наказания
по чл.101 от ЗИНЗС, които не били отменени или заличени, като това обосновавало
и системността в поведението на лишения от свобода, поради което органът
законосъобразно приложил чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС.
Касационната инстанция намира жаленото решение за валидно, допустимо и
правилно, и по отношение на него не Е налице претендираното касационно
основание по чл. 209, т.3 от АПК – неправилно приложение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно се претендира от касатора, че съдът ограничил правото му на
защита, като не му позволил да сочи доказателства в подкрепа на защитната му теза,
че не той надраскал въпросните нецензурни надписи по стените на килия №106 в
затвора в град Ловеч. В жалбата си до
съда С. е направил три доказателствени искания - за изискване на справка
относно това на коя дата бил изпратен за делегация в Затвора в Ловеч, справка
от дежурен офицер на коя дата постъпил в затвора в Ловеч и на коя дата бил
настанен в килия №103, както и да се изискат охранителните камери от ЗПС на
първия етаж за дата 23.05.2022г. Първите две искания са надлежно удостоверени
от ответника чрез писмени доказателства, които не са оборени в с.з. от С.,
съотв. правилно и при спазване на процесуалните норми те са били приети от съда
като доказателства и са послужили за обосновка на фактическите изводи на съда,
а от там и за правните му такива. В проведеното открито с.з. С. не е поддържал
останалото доказателствено искане, нито е направил ново пред съда, като Съдът
му е дал възможност да изрази становището си по фактите и доказателствата преди
приключване на съдебното дирене.
Ето защо, касационната инстанция не намира за основателно твърдението на
касатора, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения при първоинстанционното съдебно производство, поради
което решението се явява неправилно.
Не е налице и неправилно приложение на закона. Относимите за спора факти са
правилно и законосъобразно установени и изведените въз основа на тях факти
еднопосочно сочат на извършено от С. на дисциплинарно нарушение, за което се
следва налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“,
като срокът е съобразен с поведението на наказаният лишен от свобода, с
характера и тежестта на извършеното от него, вкл. и с факта, че е в условията
на „системност“. Първоинстанционният съд
с оглед удостоверените пред него факти е постановил едно правилно решение,
което е изцяло в съответствие с приложения материален закон. Същото съдържа
подробни мотиви относно законосъобразността на жалената заповед, като
касационната инстанция за процесуална икономия намира, че следва да препрати
към същите на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С оглед горното и поради не установяване на касационното основание по
чл.209, т.3 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 264/16.06.2022г., постановено по а.д.
№401/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.