ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….01.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 30 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 30/2019год. по описа на ВОС е
образувано по частна жалба на К.Р.Ч. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.И.В., АК Варна, против определение № 12852 от
07.11.2018г., постановено по гр.дело № 16087/2018г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството
по гр. дело 16087/2018г. по описа на ВРС, образувано въз основа на предявен от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК ********* против К.Р. Ч. иск за
приемане за установено в отношенията между страните съществуването на вземане
по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №14145/2013г., по описа на РС-гр.
Варна, 31 с-в.
В хода на проверката за допустимост на
заявената претенция исковият съд е констатирал, че доказателствата по ч.гр.д. №14145/2013г. по описа на ВРС сочат, че поканата за доброволно
изпълнение относно вземанията по заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
от съдебния изпълнител на 18.11.2013г. При положение, че възражението по чл.414
от ГПК е заявено в заповедното производство на 28.06.2018г., съдът е приел, че
срокът за подаване на възражението е пропуснат, ЗНИ е стабилизирана, съотв.искът за установяване на вземането – недопустим.
Жалбоподателят К.Р.Ч. излага доводи, че
възражението срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл.414 от ГПК, тъй като заповедта за незабавно изпълнение не му е връчена редовно от ЧСИ.
Твърди, че са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на връчване на
книжата, което е осуетило възможността му да възрази срещу ЗНИ. На първо място
се излага, че книжата са изпращани на адрес, различен от постоянния и настоящ
адрес на длъжника. На следващо място се сочи, че приложената от ЧСИ рег. № 895
ПДИ с изх. № 53712 от 06.11.2013г., изд. по изп.д. №
20133110400500, не удостоверява надлежно връчване на ЗНИ, доколкото липсват
данни – три имена и в какво качество, лицето положило подпис в призовката с
покана за доброволно изпълнение е получило същата. Оспорва се твърдението, че
към датата на връчване на ПДИ, ведно със ***ООД гр.П. е работодател на длъжника. Въвежда се
твърдение, че едва след наложен запор върху заплатата му през 2018г. и получена
ПДИ от ЧСИ Людмил Станев на 11.07.2018г., длъжникът разбира, че има непогасено
задължение към кредитора, съотв. е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14145/2013г. по описа на
ВРС. Моли за отмяна на постановеното прекратително
определение с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Насрещната страна по частната въззивна жалба „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК
*********, подава писмен отговор в срока по чл.2761 ал.1 от ГПК, оспорва
въведените в същата възражения и настоява за отхвърлянето й като неоснователна.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД като съобрази
становищата на страните и въз основа на данните по делото, намира за установено
следното :
По допустимостта : Защитата на
длъжника в заповедното производство включва подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК - двуседмичен от връчване
на заповедта, а ако е бил лишен от възможността да оспори вземането - чрез
възражение по реда на чл.423 от ГПК.
Подаването на възражение срещу заповедта за
изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта, който
кредиторът предявява в срока и по реда на чл.422 във вр.
чл.415 от ГПК.
Когато заповедният съд прецени,
че възражението по чл.414 ГПК не е подадено в законоустановения
срок, следва да върне това възражение /в хипотезата на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК/ или да откаже издаването на изпълнителен лист /в хипотезата на
чл.410 ГПК/. Срещу неправилната преценка на заповедния съд длъжникът може да се
защити като обжалва разпореждането на издаване на изпълнителен лист въз основа
на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК, когато счита, че възражението по чл.414 ГПК е в срок, респ. да обжалва разпореждането за връщане на възражението,
когато производството е по реда на чл.417 ГПК /по арг.
от т.5а от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В хипотезата, когато заповедният
съд приеме за подадено в срок възражението по чл.414 ГПК и разпореди на
кредитора да предяви иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК,
исковият съд дължи служебна проверка за допустимостта на производството, като
не е обвързан от констатациите на заповедния съд и ако установи, че
възражението по чл.414 ГПК не е подадено в преклузивния
законоустановен срок, следва да прекрати
производството като недопустимо. В този случай длъжникът има правен интерес да
обжалва определението за прекратяване, независимо, че е ответник по делото, тъй
като с влизане в сила на определението за прекратяване на производството се
разрешава и спорният въпрос относно влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения подадената
от ответника К.Р.Ч. частна жалба срещу
определението за прекратяване на производството по предявения срещу него установитителен иск по реда на чл.422 във вр.чл.415 от ГПК е допустимо. Доколкото исковият съд не е
постановил връчване на препис от определението за прекратяване на
производството по гр.д. № 16087/2018г. по описа на ВРС по отношение на
ответника по него, съотв.длъжник в заповедното
производство, то обжалваното определение не е съобщено на
заинтересованата страна, срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК не е започвал да тече,
поради което следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок.
В обстоятелствената част на жалбата са
въведени твърдения, че длъжникът изобщо не е могъл да подаде възражение поради
ненадлежното връчване на заповедта; оспорена е редовността на връчването,
извършено от СИ по изп.д. № 20133110400500 по описа на СИС при ВРС; посочена е дата, на
която длъжникът е узнал за издадената ЗНИ.
Доколкото от формална страна в заповедното
производство са налице данни за надлежно връчване на ЗНИ на 18.11.2013г., а с
частната жалба не са ангажирани доказателства, опровергаващи
законосъобразността на връчването, по своята същност въведените твърдения
обуславят наличието на хипотезата на възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Провеждането на производството по чл.423 от ГПК е преюдициално
по отношение на защитата срещу прекратяването на исковото производство поради
констатирано просрочване на възражението по чл.414 от ГПК.
С оглед вида и характера на особеното
производство по чл.423 от ГПК, първоинстанционното
дело следва да бъде върнато на ВРС като препис от частната жалба следва да се
отдели за разглеждане в самостоятелно производство и да се администрира като
възражение по реда на чл.423 от ГПК. Настоящото производство ще бъде спряно до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който ще се реши окончателно
въпроса относно наличието на
предпоставките за реализиране правото на защита на длъжника срещу последиците
на издадената заповед – дали съществуват основания за закъсняло оспорване на
вземането, при наличието на предвидените в закона предпоставки.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по възз.ч.т.дело № 30/2019г. по описа на
ВОС, ТО, до приключване на производството по възражението по чл.423 от ГПК, за
което първоинстанционното
дело следва да бъде върнато на ВРС, пред който препис
от частната жалба следва да се отдели за разглеждане в самостоятелно
производство и да се администрира като възражение по реда на чл.423 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.
СЛЕД изпълнение на горното и приключване на производството по
чл.423 от ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния състав за довършване
на съдопроизводствените действия по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с ЧЖ пред ВнАС в 1 седмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.