Решение по дело №8912/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3558
Дата: 3 август 2011 г.
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20083110108912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                        3558

                                       03.08.2011год.град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ  в публично съдебно заседание проведено

на  тринадесети април през две хиляди и единадесета година , в състав

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:Румяна Христова

 

при участието на секретаря С.С. разгледа докладваното от съдията  гражданско дело номер 8912 по описа за 2008 год.

 

Производството е образувано по предявен от ищцата И.С.С., ЕГН ********** ***, чрез процесуалният й представител адв.от  АК  Варна – Б. срещу ответника В.А.Т. и съпругата му М.Я.Т. установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК с искане да бъде прието за установено, че ответниците не са собственици на ПИ * и обективираното при условията на евентуалност искане с правно осн. чл. 537, ал. 2 ГПК - да бъдат отменени *. на нот. Св. С. и *. С протоколно определение от 13.04.2011год. е допуснато изменение на иска с което се претендира за установяване между страните, че ответниците не са собственици на 696 кв.м. включени в поземлен имот №*ключени в поземлен имот №*”, тъй както е посочено със син щрих в цветната комбинирана скица , изготвена от вещото лице.

В исковата молба  и в уточнителната ,  ищцата е посочила че е наследник по закон на * които почива 1939г. и е неин дядо. Също така се твърди, че в полза на наследниците на * е постановено решение на *. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и с въпросното решение на * на наследниците е било възстановено право на собственост върху лозе от 2,773 декара, пета категория попадащо в терен по параграф 4 в местност „*, а по КП от 1956г., представляващ имот с пл. *, а по плана на старите имотни граници от 1999г. ,  представлява имоти с *. Излага , че ответника В.Т.  владее и разполага с титул на собственост на процесния имот , който не го легитимира , като собственик.  Намира, че нот.акт  №*. по регистъра на нотариус * с район на действие ВРС , с който имота е придобит от ответника , чрез дарение от родителите му , както и  нот.акт * С. , съдебен район – ВРС , с който праводателите му се легитимират , като собственици са нищожни  , поради невъзможен предмет . Аргумент за нижощност на тези сделки , според ищцата е обстоятелството , че същите са извършени преди да е налице одобрен и влязъл в сила план на новообразувани имоти за мест. * град * който да индивидуализира вещта-обект на правото на собственост. Преди да има влязъл в сила ПНИ имотните граници на прехвърляемия имот не са конкретизирани. Пълната индивидуализация на имота-предмет на прехвърлителна сделка се извършва само и единствено с ПНИ. Освен това ищцата оспорва наличието на извършена замяна по реда на ЗТПС   с имот на * , която е послужила , като основание за издаване на *. Счита , че такава замяна не е била извършена или, ако е била извършена , същата не е била валидно извършена , поради което не е могла да породи своето правно действие. Именно по тази причина , според ищцата *  не е могъл да прехвърли правото на собственост върху 500/1000ид.части  от имота в полза на * по силата  на общото правило, че никой не може да прехвърли другиму повече права отколкото има. Тъй като ищцата е лице , в чиято полза е постановено реституционно решение на ПК град *. и е лице с предполагаеми права за имота, същата има интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за собственост, предвид на обстоятелството , че реституционното производство не може да приключи докато не бъде решен по общия исков ред спорът за материално право между страните. С оглед на това  и предвид факта, че ищцата не разполага с друга правна възможност за завеждане на друг петиторен иск - ревандикационен или положителен установителен, аргументира интерес от воденото на настоящият отрицателен установител иск.

В съдебно заседание искът се поддържа, като процесуалния представител на ищцата представя подробни писмени бележки.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответника Т. е изразил становище в отговор на исковата молба, с което  оспорва изцяло иска. Счита, че защитата на твърдяното да е засегнато право на ищцата е следвало да стане по друг начин, чрез предявяване на иск с правно основание пар.4 И от ПЗР на ЗСПЗЗ, за предявяването на който преклузивните срокове по закон са изтекли. Искът се явява неоснователен , според ответника , тъй като той владее имота на основание , противопоставимо на ищцата , като основава правата си на поредица от правни сделки ,  като предходен собственик на имота е придобил същият след замяна , извършена по реда на отменения ЗТПС, при което конкуренцията на права между тях и собственика по реституция се решава на основание нормата на чл.18”з”, ал.3 от ППЗСПЗЗ, при което е налице изключението на закона - с имота, предмет на замяната има извършени разпоредителни сделки. В условия на евентуалност , навежда довод за придобиване на имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност, при присъединяване на владението на имота от неговите родители и праводатели за времето от 18.07.2001год. и неговото лично владение от 17.07.2006год. до датата на предявяване на иска в съда . Оспорва активната материално правна легитимация на ищцата, като оспорва твърдението й , че наследодателят е бил собственик на имота към момента на извършване на кооперирането на земеделието. Оспорва идентичността на имота по евентуално представените пред ПК град Варна писмени доказателства за собственост , като заявява, че няма идентичност на граници и съседи  по отношение на : имота описан в писмените документи , представени пред поземлената комисия и послужили, като основание за постановяване на реституционното решение; съседите по разписния лист към плана предхождащ кооперирането на земеделието, ако такъв има изработен; границите и съседите на имота по помощния план на старите граници, одобрен заедно с влезлия в сила план за новообразуваните имоти. Счита решението на ПК за незаконосъобразно  и защото имотът не е бил внесен в ТКЗС за кооперативно обработване , нито включен в блок на ТКЗС. Сочи , че имота е бил изоставен  и като безстопанствен с него има извършена замяна по реда на отменения ЗТПС , при което първоначалният заменител се е разпоредил с част от имота, а след това наследниците на двамата собственици през 2001год. са го продали на родителите на ответника. Предвид на това ответникът е собственик на дворното място на основание правна сделка, след което са го владяли спокойно и необезпокоявано над 5 години, при което дори да е имало порок на придобиването , те са станали собственици на имота в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответницата  Т. допълнително конституирана  не е подала отговор.

В съдебно заседание , процесуалния представител на ответниците адв. Т. моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № * е признато правото на собственост на наследниците *  в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе  с площ от 2.773дка,  пета категория, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на  гр* по плана на стари имотни граници на местност „* от 199год.

От представените удостоверения за наследници /листи 9, 10 и 11/ се установява, че ищцата  е наследник по закон на *.

Съгласно нот.акт *  се установява , че е констатирано правото на собственост  на  * придобито по замяна  върху празно дворно място , находящо се в землището на град *” с пространство от един декар , при граници: *, дадено му от ТПС комисия в замяна срещу включено в землището на с.Кранево, в местността „* с пространство от 800кв.метра и на основание чл.12 от ПМС за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС./Изв. Бр.72/54год./

Съгласно приетият по делото нот.акт №*. на нотариус при ВРС  се установява , че * с 500кв.м. идеални части от лозе в местността *, цялото от 1000кв.м. , при граници на цялото лозе: *

Съгласно  * С.  с район на действие ВРС се доказва извършена продажба  в полза на * Т.  на недвижим имот, представляващ ПИ-дворно място , находящ се в град *” с обща площ от 1000кв.м. ,съставляващ пл.№№* по плана на местността.

 

Според нот* се доказва , че на 17.07.2006год. * Т. и * Т.  са  дарили на сина си В.А.Т. , правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място в град * заедно с всички подобрения и приращения в имота.

По делото е приета служебна бележка , издадена от сектор „Общинска собственост” при Община Варна, установяваща  зем.имоти на наследниците на *, според декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти от 1949год., която декларация е приобщена към доказателствата по делото /л.206-207/.

Съгласно заверен препис от протокол №*. на комисията за ТПС по молба на наследниците на * е отчужден и причислен към ДПФ недвижим имот, представляващ нива от 3.000дка в землището на град *.

По делото е приета  заповед *. за определяне на комисия за приемане на план на старите имотни граници на местности : „*” в землището на град * която комисия , съгласно протокол от 10.02.1999год. е приела плановете на старите имотни граници в терени по параграф 4 на тези местности.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /л.252-254/ , кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че  в границите на признатия за възстановяване имот на наследодателя на ищците , попада част от ПИ * с обща площ от 855кв.м. , посочена със син щрих на комбинираната скица , от които 159кв.м. попадат в имот №*.м. в имот 526, т.е. налице е идентичност в размери на посочената квадратура   между признатия  с решение №*а имот и този придобит от ответника с *

В полза на всяка от страните са допусната гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел. В полза на ищцата свидетеля * – без родство и дела със страните и в полза на ответната страна * – баща на ответницата. Показанията на свидетелите съдът кредитира в частта , съдържаща данни за относими към спора обстоятелства , с оглед наведените твърдения и направените възражения от страните .

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим.  Съобразно редакцията на ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение * за завършване на фактическия състав на реституционната процедура е необходимо да е налице издадена заповед от кмета на община Варна по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на предявяване на иска такава няма, поради което единствената възможност за защита на ищцата, като наследник на * е предявяване на отрицателен установителен иск.

          Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК  всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

От анализа на събраните по делото доказателства  и най-вече от назначената по делото СТЕ се установява по несъмнен начин , че е налице идентичност между владения от ответниците към настоящия момент имот с част от възстановения на наследниците на * имот с решение на ПК град * Съгласно заключението на ВЛ по СТЕ   поземлен имот №*” е с площ от 701.96кв.м. и по площ и граници е съответен на * и по площ и граници е съответен на ПИ №* Част от ПИ * с площ от 653кв.м. попада в обхвата на стар имот №*по ПКП /стари имотни граници/ и част с площ от 43кв.м. попада в обхвата на стар  имот №*по ПКП/стари имотни граници/ , описан в решение №*. Част от ПИ * с площ от 159кв.м. попада в обхвата на стар имот №100 по ПКП /стари имотни граници/ описан в решение №*. Т.е. в границите на признатия за възстановяване имот на наследниците на *,  попада част  от ПИ №№525 и 526 с  обща площ от 855кв.м. , посочена със син щрих на комбинираната скица, на която границите на имоти №№* по ПКП /стари имотни граници/ са посочени със зелен цвят, границите на имот №№* по ПНИ на м*” с червен цвят. Няма спор , че  ответниците владеят процесния имот. За да е налице обаче основание за осъществяваното от тях владение е необходимо да установят , че са собственици на процесния имот на валидно правно основание. Ответника основава правата си на поредица от правни сделки , като предходен собственик на имота е придобил същият след замяна, извършена по реда на отменения ЗТПС. Имота е бил предмет на замяна от ТПС комисия , получен е в собственост от * , който се е разпоредил с имота в полза на родителите на ответника , чрез покупко-продажба, осъществена с нот.акт *. Правоприемниците от своя страна се разпоредили с имота , чрез дарение в полза на ответника по делото. В този случай замяната остава в сила, съгласно изричния текст на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, т.е. имотът не може да бъде възстановен на бившия собственик, респ. на наследниците му. Неоснователни са възраженията на ищцата, свързани със замяната от 1966год.  Наличието на такава замяна е удостоверено в констативния нотариален акт *., издаден в полза на *. Удостовереното в него не обвързва ищцата, която не е били страна в охранителното производство по издаването му и на която той се противопоставя. Тя може да обори доказателствената сила на нотариалното удостоверяване, т.е. нейна  е тежестта да докаже, че такава замяна не е имало. Това е така, тъй като при съставяне на констативен нотариален акт за собственост  се формира обвързваща доказателствена сила само досежно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя като собственик. Съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното в констативния акт вещно право, а съобразява това по вътрешно убеждение. Разполагащият с констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва основанието, на което е придобил удостовереното в акта право на собственост. Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже , като при успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на законната доказателствена сила на нотариалния акт. Разбира се, може да не се доказват собствени права, а да се ангажират само доказателства за факти, чието установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице. Ищцата  не  е  установили в процеса, че такъв протокол не е имало, поради което съдът приема оспорването за недоказано. /в този смисъл и Решение № 1396/22.01.2008г. по гр.д. № 359/2007г. на ВКС, ІІ ГО/. След като констатациите на нотариуса, обективирани в НА № *. не са оборени по един несъмнен начин, не могат да се отрекат правата на ответника  върху спорния имот. Предвид на това ответника е придобил имота в резултат на осъществените правни сделки, правещи извършената през 1966год. замяна ,  валидна и оставаща в сила , съгласно разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.  С оглед на това съдът намира за безпредметно разглеждането на заявеният при условията на евентуалност довод за придобиване на имота от ответника по давност в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност , при присъединяване на владението на имота от неговите родители и праводатели за времето от 18.07.2001год. и неговото лично владение от 17.07.2006год. до датата на предявяване на иска в съда.

С оглед факта , че ответната страна не черпи права за  правото си на собственост ,  позовавайки се  на  пар. 4а от ПЗР  на ЗСПЗЗ ,  съдът намира , възражението на ищцата за нищожност , поради липса на предмет ,   на разпоредителните сделки , като извършени  , преди да е налице одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за неоснователно.

            Наред с горното  оспорените в хода на производството  материално правни предпоставки за издаване на реституционното решение  в полза на наследниците на *  не се установи  да са налични. От представената по делото декларация за непокрити имоти не се установява валидно и законосъобразно  осъществена реституционна процедура. * е починал през 1939год. , докато образуването на ТКЗС и отнемането на земи , реституирането на които е предмет на ЗСПЗЗ е станало  след 1955год., респ.1944год. С оглед факта , че * е починал през 1939год.  и към този момент е преминала собствеността на притежаваните от него имоти върху наследниците му , няма как от неговия патримониум да са отнети зем.имоти , които да подлежат на реституция. Липсват данни кога е бил отнет имота , по какъв начин и от кого. Откъде произлиза собствеността върху имота за Ст.* или за неговите наследници.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният срещу ответника В.А.Т.  иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По отношение на ответницата М.Я.Т. искът се явява недопустим, предвид на което производството по делото, спрямо нея , следва да бъде прекратено. Спорното право на собственост върху имота , ответника Т. е придобил в резултат на безвъзмездна сделка – дарение от своите родители , предвид на което неговата съпруга няма права върху имота и съответно пасивна  материално правна легитимация да участва в производството. Липсва такава легитимация за ответницата Т. и по отношение на заявеният при условията на евентуалност,  придобивен способ от ответника по чл.79, ал.2 от ЗС , тъй като добросъвестното владение , на което ответника се позовава  не води до придобиване на права за ответницата, дори  да е налице  валидно осъществен фактически състав,който да го поражда.

При този изход на спора формулираното искане от ответната  страна с правно основание чл. 78,ал.3 и ал.4 от ГПК  за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно. Тъй като по делото липсват доказателства, установяващи размера на сторените от ответниците разноски за платено адвокатско възнаграждение , съдът не присъжда разноски на ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                 

 Р    Е    Ш     И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от ищцата  И.С.С., ЕГН ********** ***  срещу ответника  В.А.Т.,  ЕГН ********** ***  иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника, не е  собственик  на  855кв.м. в син щрих  от  комбинираната скица към заключението на ВЛ , от които  159кв.м.  от  *.

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото , по отношение на ответницата М.Я.Т., ЕГН ********** ***, * , като недопустимо.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на  обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен  срок , а в прекратителната част в едноседмичен срок от получаване на съобщението , от страните , че е изготвено и обявено, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                   /Р.ХРИСТОВА/