Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след отмяна на влязло в сила Решение № 235/06.06.2023 год., постановено по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на М. Р. Г. от гр. С., подадена чрез адв. Х. Х. – АК – С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен.

С Решение № 3854/01.04.2024 г. на Върховен Административен съд, постановено по адм. дело № 7649/2023 г. първоначално подадената жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен на основание чл. 248 от АПК е върната за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Сливен. ВАС е приел, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК - представени са нови доказателства – експертиза изготвена на 30.05.2023 год., удостоверяваща наличието на ново обстоятелство, а именно че към момента на извършената проверка – 12.12.2022 год. М. Г. не е управлявал МПС след употреба на н. в. - А..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. При издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че е налице разминаване във фактическата обстановка, описана в АУАН и тази описана в заповедта. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В о.с.з. оспорващият Г., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х. Х. – АК С., надлежно упълномощен, който моли жалбата да бъде уважена. Претендира за сторените по делото разноски в производството пред ВАС, по адм. дело № 13/2023 г. и адм. дело № 176/2024г. по описа на Административен съд Сливен, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощник, оспорва жалбата и моли съда за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2022 г. оспорващият М. Р. Г., около 22:46 часа в гр. Сливен по ул. “Ген. Скобелев“, при управление на лек автомобил Фолксваген Туран с рег. № [рег. номер] , собственост на Б. А., бил спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер № ARME-0068 уреда отчел Положителен резултат за у. на А.. Издаден бил талон за медицинско изследване № 098257/12.12.2022г. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН № GA 838966/12.12.2022 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

На 29.12.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000324 от Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен, с която на М. Г. на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № GA 838966/12.12.2022 г. нарушение. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098257/12.12.2022г.

Заповедта била връчена на нейния адресат на 19.12.2022 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 09.01.2023 г. М. Г. оспорил заповедта.

Като писмени доказателства по делото са приети: Протокол за извършване на проверка за употреба на н. в. или т. а. на М. Г. от 12.12.2022 г., с вписани начало на проверката 22:00 ч., край на проверката 22:28 ч., с положен подпис на провереното лице и с отчетен резултат от извършената проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер № ARME-0068 положителен резултат за у. на А.; Талон за медицинско изследване № 098257/12.12.2022г.; Мотивирана резолюция № 22-0804-М000328/12.12.2022 г. за прекратяване на административно наказателното производство по АУАН № GA 838966/12.12.2022 г. против Г.; Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен и писмо на РП – Сливен, от което се установява, че по досъдебно производство № 1847/2022 г. по описа на РУ - МВР – Сливен с постановление е назначено извършването на химико-токсикологично изследване на с. м. и. от М. Г., което е изпратено във ВМА – София, съгласно резолюция на наблюдаващ прокурор. Била изготвена експертиза рег.№ 4-5058/30.05.2023г. от специалисти на ВМА, която установила, че при изследването на к., предоставена от М. Г. на 12.12.2022 г. не са установени н. в. или т. а.. В резултат на това с Постановление от 29.06.2023г. на РП Сливен ДП № 1847/2022 г. по описа на РУ Сливен било прекратено.

При горната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2 от заповедта е посочен Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на н. в. или т. а.. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява след като е употребил н. в. или т. а..

Несъмнено по делото е установено, че М. Г. е управлявал на 12.12.2022г. в 22.10 ч. МПС, собственост на Б. А.. Но не е налице втората, предвидена в разпоредбата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката. Установено е, че оспорващият е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, но липсват доказателства да е управлявал автомобила след употреба на н. в. или т. а.. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства, тъй като от изготвената експертиза рег.№ 4-5058/30.05.2023г. от специалисти на ВМА се установява, че при изследването на к., предоставена от М. Р. Г. на 12.12.2022 г. не са установени н. в. или т. а..

Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на к. п.. Както се отбеляза от приложената по делото експертиза безспорно се установява, че М. Г. е д. к. на 12.12.2022 г. и в пробите не са установени н. в. или т. а.. Следователно отразения в заповедта факт, че оспорващият е управлявал лек автомобил след употреба на н. в. или т. а. към момента на установяване на нарушението, се оборва от представения протокол за извършена експертиза № 4-5058 от 30.05.2023 г., изготвена от специалисти от ВМА гр.София по ДП № 1847/2022г. по описа на РУ Сливен и води до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на н. в. или т. а..

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Доколкото след отмяна на влязлото в сила решение по предходно разглеждане на жалбата, отново се слага висящност на същата и производството се връща за ново разглеждане, то основателно се явява искането да се присъдят разноски предявени и при разглеждането на спора по адм. дело № 13/2023 г., по описа на Административен съд Сливен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В разглеждания случай процесната жалба е уважена. За основателно е счетено и искането за отмяна, подадено от оспорващия. Общият размер на направените от оспорващия разноски по производството е 2 040 лева, от които: 40 лева – внесена държавна такса /за настоящото производство – 10 лева и за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт -30 лева/, и 2 000 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна защита и съдействие при първоначалното разглеждане на делото от Административния съд - 1 000 лева, при производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт - 500 лева и в производството по настоящото дело – 500 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Заплатените от оспорващия суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, а са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото и съответстват на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения ОДМВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него разноски по административно дело № 13/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, административно дело № 7649/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Седмо отделение, както и по настоящото дело № 176/2024г. по описа на Административен съд Сливен в общ размер на 2 000 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Сливен, РУ Сливен, с която на М. Р. Г. от гр. Сливен, на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Сливен да заплати на М. Р. Г., с [ЕГН], с адрес: гр. С. [улица]сумата от 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 

Решението на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП е окончателно.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.