№ 3787
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100510796 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, чрез юрк. М., срещу решение № 13160/03.07.2024г., постановено по гр.д. №
45503/2023г. по описа на СРС, 178-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата
495.99 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета № 470423232309033 и обичайните разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение в обжалваната част. Неправилно и в несъответствие с
доказателствата съдът приел механизъм на произшествието и вината за настъпването
му, фактическият състав на вземането на ищеца не бил установен при дължимото от
него пълно и главно доказване. Не се установила вина на водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ****, от свидетелските показания се установявала
изключителна вина за настъпване на ПТП на Е.П. -водач на т.а. марка „Рено“ с рег. №
****. От заключението на САТЕ не се установил механизмът на ПТП, причинно-
следствената връзка на деянието и вредата – вещото лице изложило хипотетична и
предполагаема верига от събития, която би могла да доведе до увреждането, за
изводите си се водило единствено по твърденията на ищеца в исковата молба, съдът не
1
следвало да кредитира заключението. Съществени противоречия били налице между
заявеното от застрахования при ищеца водач, протокола за ПТП и свидетелските
показания. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, евентуално – намален размерът на присъденото
обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, чрез адв. С., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен
от доказателствата по делото – застрахованият при ответникът водач В.Х. заявил
вината си в двустранно съставения протокол за ПТП, двамата водачи били разпитани
като свидетели, СРС правилно съобразил и определил съпричиняване от 50%.
Установена от доказателствата била и причинно-следствената връзка на настъпилото
ПТП с вредите на товарния автомобил. Моли първоинстанционното съдебно решение
да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение
в обжалваната част на въведените във въззивната жалба основания настоящият
съдебен състав намира следното:
Спорните по делото въпроси са единствено тези относно механизма на
настъпилото на 17.02.2023г. ПТП и вината на участниците в него.
От съдържанието на представените по делото писмени доказателства -
двустранен констативен протокол и описи-заключение по щета №
470423232309033/2023г., неоспорени от страните, гласни доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите Х. и П. и неоспореното заключение на САТЕ
съдът приема за установено, че процесното ПТП настъпило на 17.02.2023г., около
17.00 часа, в гр. София, в района на кръстовището, образувано от бул. „Св. Климент
Охридски“, ул. „182“ и ул. „183“, в края на обособеното уширение, в което били
паркирани автомобили, при следния механизъм: л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****,
управляван от св. Х., се движил по ул. „183“, като в края на уширението с паркирани
автомобили предприел ляв завой, за да се включи за движение по бул. „Св. Климент
Охридски“. Същевременно т.а. „Рено Канго“ с рег. № ****, с водач св. П., се движил
по бул. „Св. Климент Охридски“, покрай уширението с паркирали автомобили, като в
края му, при кръстовището с ул. „182“ и ул. „183“, предприел завиване надясно.
Между двата автомобила настъпил удар, след който т.а. „Рено Канго“ с рег. № ****,
2
имал увреди в предната броня и капак, а л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, бил
увреден отпред вляво – фар, предна броня и калник.
За да възприеме този механизъм, настоящият съдебен състав напълно кредитира
възприетия от вещото лице Й. механизъм на ПТП в неоспореното заключение на САТЕ
с уточнението при разпита му по чл. 200 ГПК, че ударът настъпил в края на
обособеното място за паркиране. След удара, видно от отбелязяното от двамата водачи
в ДКП за ПТП, т.а. „Рено Канго“ с рег. № ****, имал увреди в предната броня вдясно
и „усукан“ капак, а л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, бил увреден отпред вляво –
фар, броня и калник. Получените от т.а. „Рено Канго“ увреди се установяват и от
преписката по образуваната от ищеца щета № 470423232309033/2023г. по
имуществената застраховка. От показанията на двамата разпитани по делото свидетели
и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че на мястото липсвала
хоризонтална и вертикална пътна маркировка.
Св. П. – водач на застрахования л т.а. „Рено Канго“ с рег. № ****, излага, че
пътувал от „Ринг Мол“ по бул. „Св. Климент Охридски“ и на площад „Ханчето“
предприел десен завой. Вдясно имало много паркирани коли. От пряката зад
паркираните коли излязъл другият автомобил. Двамата водачи се възприели един друг
непосредствено преди удара. Настилката била с пясък и не се спирало лесно.
Видимостта и за двамата била ограничена от паркираните автомобили. На място
съставили ДКП за ПТП, не се обадили на органите на МВР. След удара управляваният
от него автомобил имал увреди в отпред вдясно – предна броня, фар и други неща.
Разпитан св. Х. добре си спомня ПТП. Излизал от кв. „Малинова долина“ и
искал да се включи по бул. „Климент Охридски“. Там имало едно по-широко място,
където постоянно имало паркирани коли. Инцидентът станал на широкото място – не
на пътното платно, а на самия паркинг. Между двамата участници имало паркирани
автомобили. Разстоянието било малко и не могли да избегнат удара. Другият водач
нямало как да го види преди удара. Свидетелят Х. намира, че и двамата водачи били с
неподходяща скорост. Съставили двустранен протокол, посочили св. Х. като виновен.
Повредите по управлявания от него автомобил били отпред вляво – фар, броня,
калник, капак.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на и на
двамата разпитани свидетели. Същите са непосредствени, логични и
безпротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото
писмени доказателства и с неоспореното заключение на САТЕ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ
се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Напълно
голословни са твърденията във въззивната жалба, че вещото лице, изготвило САТЕ,
изградило хипотетична и предполагаема верига от събития, която би могла да доведе
3
до увреждането и че за изводите си се водило единствено по твърденията на ищеца в
исковата молба. Напротив – категорично е заключението на съдебната автотехническа
експертиза, че описаните в ДКП за ПТП и описите на застрахователя вреди,
настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. За да изготви
заключението вещото лице изследвало двустранно съставения от участниците ДКП за
ПТП, в който те изчертали скица на пътната обстановка и настъпилото ПТП, отразили
обстоятелствата на настъпване в съответното поле, видимите увреждания по двата
участвали автомобила вследствие на инцидента и по взаимно съгласие взели
отношение относно вината, за което положили подписите си в протокола. Експертът
съобразил и изготвените от застрахователя по имуществената застраховка описи с
констатирани увреждания по застрахования автомобил и снимков материал.
Заключението на САТЕ напълно кореспондира с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. То е обосновано и компетентно изготвено, предвид на
което при оценката му по чл. 202 ГПК въззивният съд го кредитира напълно.
Предвид нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая и двамата водачи, извършвайки маневри в края на пътното
уширение с паркирани автомобили, не съобразили поведението си с изискванията на
упоменатите разпоредби, вследствие на което ПТП настъпило.
Поради това преценявайки обстоятелствата, при които настъпило
произшествието, поведението на водачите на двете превозни средства с оглед
доказателствата по делото, настоящият състав намира, че съпричиняването на водача
на МПС т.а. марка „Рено Канго“ с рег. № **** за настъпване на ПТП правилно е
определено от първата инстанция на 50%.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
4
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната
норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 400 лева, което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено. Възнаграждението на
адвоката е в минимален размер, предвид на което възражението на въззивника по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13160/03.07.2024г., постановено по гр.д. №
45503/2023г. по описа на СРС, 178-и състав, в частта, в която по предявения иск с
правно основание чл. 411 КЗ, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
сумата 495.99 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № 470423232309033 и обичайните разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
*********, сумата 400 лева – разноски по делото, сторени във въззивното
производство пред СГС.
В частта, в която СРС е отхвърлил предявения иск по чл. 411 КЗ, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6