Решение по дело №300/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 405а, ал. 7 КТ.

Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД,[населено място] против Предписание, обективирано в протокол за извършена проверка № ПР2306858 от 23.02.2023г. на главни инспектори при Дирекция“Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл.405а, ал.4 от КТ е указано на оспорващото дружество, като работодател, да предложи на работника Р. М. И. сключване на трудов договор със срок до 06.03.2023г.

В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправната разпоредба на чл. 405а, ал.4 от КТ, липсата на основание за прилагането й, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с целта на закона.

Твърди се, че предписанието е незаконосъобразно, тъй като такова било и посоченото основание за издаването му – Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал.1 от КТ от 23.02.2023г.

Наред с това се сочи, че понеже оспорващото дружество, управителят му и останалите ръководни длъжностни лица оправомощени от последния не били наемали посоченото лице и не изразявали съгласие за наемането му, или приемането му на работа в предприятието, то изпълнението на предписанието обективно не можело да изпълни предвидените в КТ цели, за които се издава. Със същото се разпореждало дружеството да предложи на работника сключване на трудов договор със срок до 06.03.2023г., който към подаване на жалбата вече бил изтекъл, а освен това съвпадал със срока на самото предписание, поради което сключването на трудовия договор не можело да изпълни целите на разпоредбата на чл. 405а, ал.4 от КТ.

Предвид изложеното, изпълнението на предписанието не съответствало на целта на закона и конкретно на разпоредбата на чл. 405а, ал.4 от КТ да бъдат уредени условията на трудовото правоотношение между работодателя и работника, тъй като обективно такова правоотношение не съществувало, въпреки издаденото постановление, което се обжалвало и тъй като към момента на депозиране на жалбата не било налице полагане на труд по трудово правоотношение от Р. М. И..

Наред с това, ако в действителност на 27.01.2023г. бил влязъл в производствения цех на „Н.“ЕООД и бил извършил някакви действия, и операции с машината, то Р. И. не бил добросъвестен, тъй като знаел че няма сключен писмен договор и не е бил нает на работа от управителя, или други лица оправомощени от него и без тяхно съгласие и знание.

При това положение отношенията между „Н.“ЕООД и Р. М. И. не можело да се уреждат като отношения при действителен трудов договор на основание чл.405а, ал.3 от КТ и за последния не можело да възникнат права като работник в оспорващото дружество .

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното предписание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответната страна – Дирекция “Инспекция по труда“, [населено място] се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р. М. И., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2023г. с вх.№23010962(л.15) Р. М. И. подал до Д“ИТ“, [населено място] сигнал за нарушение на трудовото законодателство. В същия отразил, че на 26.01.2023г. е започнал работа, а на 27.01.2023г. е пострадал докато работел с преса за метал, която затиснала ръката му. Посочил че няма трудов договор, а работното му място е цех за улуци на „Н.“ЕООД.

На 23.02.2023г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Хасково съставили Протокол за извършена проверка № ПР2306858-ЗХУ(л.12), в който отразили извършване на проверка на 06.02.2023г. на работни меса и на 20.02.2023г., и 23.02.2023г. по документи в Дирекция “Инспекция по труда“, [населено място], с предмет спазване на трудовото законодателство по отношение обект цех за метални улуци, стопанисван от „Н.“ ЕООД и находящ се в [населено място], [улица], в присъствието на В. В. - работник и Ж. В. К. – управител.

С Постановление от 23.02.2023г. издадено от Главни инспектори при Дирекция “Инспекция по труда“, [населено място] било обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Р. М. И. от [населено място] и предприятието „Н.“ ЕООД, считано от 27.01.2023г.

На същата дата – 23.02.2023г. бил съставен и протокол № ПР 2306858 от същите длъжностни лица при Дирекция“Инспекция по труда“. В протокола е отразено, че от разговор(интервю) с работниците В. И. В. и А. К. М. на 06.02.2023г., поисканите с призовка от 06.02.2023г. и представените в Д“ИТ“ [населено място] документи, проведения разговор и предоставените писмено обяснение, и други документи от заинтересованата страна, в. т.ч. лист за преглед на пациент в КБД/СО от 27.01.2023г. и амбулаторен лист № 230345027АС9 от 03.02.2023г. и заверено копие на тетрадка със запис на изработените детайли от Р. И., както и от справка от регистъра за уведомленията за трудови договори документи проверяващите лица са установили, че на 27.01.2023г. Р. М. И. е предоставял работна сила в полза на работодател“Н.“ЕООД, без сключен трудов договор, на работно място “работа на хидравлична преса за изготвяне на елементи на метални улуци“ в цех за улуци, стопанисван от „Н.“ЕООД. По време на проверката била констатирана и настъпила с Р. И. трудова злополука на 27.01.2023г., когато между 16.00 и 16.30 ч. при работа с хидравличната преса изразяваща се в изготвяне на части/детайли/ за произвежданите метални улуци, поради неволно/неосъзнато движение на ръката, дясната му ръка е попаднала в опасна зона, като е затисната от работния орган, което е довело до нараняване и неработоспособност. Отразено е, че информацията за посоченото е предоставена от работника В. В. по време на проверката на работни места от 06.02.2023г. и се потвърждава от пострадалото лице в разговор и писмено обяснение от 20.02.2023г. Посочено е също, че с призовка от 06.02.2023г. са изискани писмени обяснения от В. В. и А. К., но такива не са предоставени. В протокола са отразени и характера на работа, мястото на работа и установеното работно време.

Поради това е прието, че "Н. " ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 27.01.2023 г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Р. М. И., с което е нарушил чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

С протокола е дадено и обжалваното в настоящото производство предписание на работодателя – „Н.“ЕООД, [населено място], а именно да предложи на работника Р. М. И. сключване на трудов договор със срок до 06.03.2023г.

Протоколът е съставен при отказ на управителя на „Н.“ЕООД – Ж. В. К. да подпише и получи екземпляр от същия на 23.02.2023г., удостоверено с подписа на един свидетел.

Жалбата срещу предписанието обективирано в протокол № ПР2306858/23.02.2023г. е депозирана на 09.03.2023г. чрез Дирекция “Инспекция по труда“, [населено място] и заведена с рег.№ 23012334 от същата дата.

В подкрепа обстоятелствата посочени в протокола с преписката се представят призовка до „Н.“ЕООД, изх.№ 23007253 от 06.02.2023г. Идентификационна карта на „Н.“ЕОД от 20.02.2023г., сертификат на В. В. за завършен квалификационен курс"Безопасност и здраве при работа“ № РД-0440 от 14.02.2023г., декларация от А. М. К. от 06.02.2023г., обяснения от Р. М. И. от м.02.2023г., лист за преглед на пациент от 27.01.2023г., Амбулаторен лист № 230345027АС9 от 03.02.2023г., съдебно медицинско удостоверение № 43/23 издадено от съдебен лекар [населено място] с отразена дата на прегледа 3.02.2023г. регистър на уведомленията за трудови договори, лист от тетрадка със саморъчно изписана дата, действия, цена и подпис .

За изясняване делото от фактическа страна като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, както и допълнително представените от страните такива свързани с установяване релевантни за спора факти, а именно постановените съдебни решения по обжалване на постановлението от 23.92.2023г. за обявяване съществуване на трудово правоотношение.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспореният акт е издаден от гл.инспектор при дирекция "Инспекция по труда"-[населено място] – представляващ контролен орган на инспекция по труда по смисъла на чл. 405а, ал.4 от КТ, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 399 КТ във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

Обжалваният акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.

Спорните по делото въпроси са дали на 27.01.2023г. Р. М. И. е престирал работна сила в полза на “Н.“ЕООД, [населено място], дали е следвало отношението между тези две страни да бъде уредено като трудово и оттук – дали законосъобразно на жалбоподателя е дадено предписание да предложи на работника сключване на трудов договор .

Съгласно чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудово правоотношение може да се установява, с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната датата на възникването му. Съответно в чл. 405а, ал.4 от КТ е посочено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

По делото безспорно е установено, че Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.02.2023г. на служители на Дирекция“Инспекция по труда“, [населено място] на което ответникът се е позовал при издаването на оспореното предписание, е потвърдено с влязлото в сила Решение № 5185 от 24.04.2024г. постановено по адм.дело № 62/2024г. на Върховен административен съд. Следователно спорът относно престиране на работна сила от заинтересованата страна в полза на дружеството и възникнало ли е трудово правоотношение между „Н.“ЕООД, [населено място] в качеството му на работодател и Р. М. И. от [населено място] в качеството му на работник, е окончателно разрешен със сила на присъдено нещо с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо неоснователни в жалбата се явяват възраженията за незаконосъобразност на оспореният акт поради незаконосъобразност на посоченото основание за издаването му. Същевременно тълкувайки двете норми в тяхната взаимна връзка, видно че е при наличието на хипотезата на ал.1 от чл.405а от КТ, а именно наличие на издадено постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение контролният орган е длъжен да действа при условия на обвързана компетентност, като издаде предписание за сключване на трудов договор. Именно това е сторено в процесния случай. Следователно, оспореният в настоящото производство акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон.

Иррелевантни са доводите на оспорващата страна, че предписанието няма да изпълни предвидените в КТ цели, тъй като управителя и оправомощени от него ръководни лица не били изразявали съгласие с наемането на Р. И., а освен това последния бил недобросъвестен. Тези възражения са били относими в производството по оспорване постановлението за обявяване съществуване на трудово правоотношение между страните, в хода на което следва да се извърши преценка за това възникнало ли е валидно съществуващо такова или не. В настоящото производство предмет на доказване се ограничава до това издадено ли е постановление за обявяване съществуващо правоотношение и ако да - придобило ли е същото стабилитет. В противен случай би се стигнало до пререшаване на въпрос вече разрешен с цитираното влязло в законна сила решение на Върховен административен съд, което е недопустимо. Наред с това следва да се отбележи, че волята на работника да сключи или не трудов договор, а оттук добросъвестно ли е действал последния знаейки че осъществява трудова дейност без сключен писмен трудов договор са неотносими към преценката на органа дали да издаде необходимото предписание по чл. 405а, ал.4 от КТ - същото се издава по силата на Кодекса на труда, т.е. по силата на закона когато съответната Дирекция „Инспекция по труда“ издаде постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение, след като прецени, че елементите по трудовото правоотношение са били налични. Обстоятелството, че към момента срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл е без правно значение и не се отразява на материалната законосъобразност на оспореният акт. Това е така, тъй като съгласно чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалния закон съдът е длъжен да извърши към датата на издаване на акта. Към датата на издаване на предписанието имащо характер на принудителна административна мярка по чл. 404 от КТ този срок не е бил изтекъл, а самото предписание по силата на чл.405 от КТ подлежи на предварително изпълнение и депозираната срещу същото жалба няма суспензивен ефект.

С оглед материалната законосъобразност на административния акт същия съответства и на целта на закон по чл. 1, ал. 2 и ал.3 от КТ, вр. с чл. 61 от КТ - предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, за да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, като престирането на работна сила да бъде уредено винаги с трудов договор, който дава значителни гаранции за защита на правата на работниците.

При този изход на делото основателна е претенцията за разноски на ответника, поради което такива следва да се присъдят в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер .

Водим от горното,

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.“ ЕООД,[населено място] против Предписание, обективирано в протокол за извършена проверка № ПР2306858 от 23.02.2023г. на главни инспектори при Дирекция“Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл.405а, ал.4 от КТ е указано на оспорващото дружество, като работодател, да предложи на работника Р. М. И. сключване на трудов договор със срок до 06.03.2023г.

ОСЪЖДА „Н.“ЕООД, [населено място], с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ разноски по адм.дело № 300/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.