МОТИВИ към Решение №
260665/14.05.2021 г. по НАХД № 311/2021 г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура гр. Бургас, с
което на основание чл. 375 от НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Х.Г.Г. с ЕГН:********** за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именнно за това, че на 13.03.2020 г. в гр
.Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Бургас, пред св.К.Н.
- инспектор в Сектор „Пътна полиция”, потвърдил неистина - в писмена декларация
с рег.№ 769000-6281, която по силата на закон - чл.189, ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на властта /декларирал, че на
26.11.2018г. в 15:40 часа л.а. „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с peг. № *** бил във владението на руския гражданин
- С.А.А., роден на ***г./ - за удостоверяване истинността на изложените
обстоятелства в нея, като в действителност л.а. „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с peг. № *** е бил
в негово владение.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния
размер.
В съдебно
заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, а се представлява
от защитник. Последният излага становище, че от събраните доказателства по
делото не се е доказало по несъмнен начин нейният подзащитен да е осъществил
твърдяното престъпление. Намира, че не е установен по несъмнен начин умисъла на
Г.. Алтернативно посочва, че извършеното от обвиняемия не се характеризира с
обществена опасност или, че същата е явно незначителна. С оглед на горното,
смоли съда да признае Х.Г. за невинен и да го оправдае.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Х.Г.Г.
е роден на *** г. в гр.Бургас и е с ЕГН: **********. Той е българин, български
гражданин, неосъждан, разведен с виеше обрзование. Постоянният му адрес в
България е ***, но към настоящия момент същият живее и работи в чужбина.
Св.Снежина Д.
била собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег***. На 02.04.2018
г. сключила договор с „П” ООД, чийто законен представител бил обв.Г., по силата
на който отдала под наем автомобила си дружеството. Автомобилът бил върнат на
свидетелката на 27.11.2018 г.
През лятото на
2019 г. св.Д. отишла до Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Бургас, за да поднови
свидетелството си за управление на МПС. Там на свидетелката бил връчен фиш
серия К № 2407557 за извършено при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270
ЦДИ” с рег*** нарушение на 26.11.2018 г. С електронния фиш й се вменявало, че
на 26.11.2018 г., около 15,40 часа, в гр.Бургас, на път 1-9 до Гробищен парк в
посока към бул.”Транспортна” при разрешена скорост от 50 км/ч била управлявала
автомобила със скорост от 78 км/час. Тя попълнила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че по време на установяване на нарушението автомобилът
бил в държане на „П” ООД по силата на договора за наем.
С оглед на това издаденият ЕФ бил
анулиран. Спазвайки буквата на закона, административнонаказващият орган издал
ЕФ серия К е №2874523 на 11.03.2020 г., в който било посочено, че автор на
твърдяното административно нарушение бил обв .Х.Г. като законен представител на
ползващото кола юридическо лице. Електронният фиш бил връчен на Г. лично на
11.03.2020 г., за което била оформена разписка. След като получил ЕФ Г.
направил справка в архива на управляваното от него дружество и намерил договор
за наем от 26.11.2018 г., сключен на името на руския гражданин С.А.А. за
наемане на въпросния автомобил. С оглед на това, обвиняемият попълнил на
13.03.2020 г. декларация е рег.№769000-6281, която представил в Сектор „Пътна
полиция” пред св.К.Н.. В декларацията обвиняемият посочил, че на 26.11.2018 г,
в 15,40 часа, в гр.Бургас лек автомобил „Мерцедес В 270 ЦДИ” е рег*** бил във
владението на руския гражданин С.А.А..
С оглед
изложените в декларацията обстоятелства относно ползването на лекия автомобил
от чуждия гражданин, служител в Сектор „Пътна полиция” направили справка за
пътуване на лице-чужд гражданин в информационната система на полицията. В нея
било посочено, че С.А.А. бил влязъл на територията на Република България на
27.11.2018 г. и е излязъл на 11.12.2018 г. С оглед на това, било образувано
настоящото досъдебно производсвто. В хода на същото била назначена и графическа
експертиза, от заключението на която е видно, че положеният подпис на
декларатор върху декларация с рег.№769000-6281 от 19.03.2020 г. бил изпълнен от
обв.Х.Г..
По доказателствата:
Съдът възприе
горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание
на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: свидетелските показания на Снежина Д. и К.Н.;
писмените такива - справка за съдимост; заверени копия на следните документи -
ЕФ Серия К №2874523, ведно със снимков материал, разписка от 11.03.2020 г.,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на Х.Г., копие на паспорт на С.А.А., договор
от 24.11.20218 г., справка за пътуване на лице- чужд гражданин, ЕФ Серия К
№2407557, разписка за получен ЕФ, подписана от Д., декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП на Снежина Д., Договор за наем на МПС от 02.04.2018 г., справка за
собственост на МПС по отношение на лек автомобил „Мерцедес В 270 ЦДИ” е рег***,
договор от 24.11.20218 г., както и от заключението на СГрфЕ.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради
което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото
не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Съдът основава
своето решение и на заключенията на изготвената на досъдебното производство
експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно
пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от
тях за сметка на други.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав от правна страна намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин всички признаци както от обективна,
така и от субективна страна на деянието. На първо място, Районен съд-Бургас в
настоящия си състав, намира, че не се доказа подс.Г. да е осъществил
инкриминираното деяние от обективна страна. За да се осъществи престъплението
по чл.313, ал.1 от НК в първата му форма, то трябва активно действие, а именно
потвърждаване на неистина в писмена декларация. В конкретния случай обвиняемият
действително е подал декларация, която по силата на закон - чл.189, ал.5 от
Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства - той е депозирал такава пред св. К.Н. -
инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас. Посоченото обаче в
нея, а именно, че на 26.11.2018г. в 15:40 часа л.а. „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с per. № *** бил във владението на руския
гражданин - С.А.А., роден на ***г., не бе доказано по несъмнен начин да е
неистина. Органите на досъдебното производство, както и самият наблюдаващ
прокурор, са приели това обстоятелство за установено по несъмнен начин,
уповавайки се единствено на справката за пътуване на лице-чужд гражданин,
изведена от системата на полицията. В самата декларация било посочено, че С.А.А.
бил влязъл на територията на Република България на 27.11.2018 г. и е излязъл на
11.12.2018 г. Дали обаче това обстоятелство действително е така не е проверено
чрез други способи на доказване при условие, че е възможно тези справки да са
непълни или неточни, или чуждият гражданин да е влязъл и респективно излязъл на
територията на Република България незаконно, през места, различни от ГКПП. С
оглед на това, съдът намира, че обективната страна на деянието е недоказано по
несъмнен начин.
Съдът намира, че
деянието е несъставомерно и от субективна страна. Видно от писмените материали,
обвиняемият е подписал разписка, срещу която му е връчен електронния фиш.
Впоследствие е установил наличие на договор за отдаване на автомобила на руския
гражданин в архива на управляваното от него дружество, съгласно който
автомобилът е следвало да се отдаде под наем на руския гражданин С.А.А. за
периода 24.11.2018 г. - 28.11.2018 г„ в който и попада датата, на която е
извършено административното нарушение. Изхождайки от тази информация,
обвиняемият е попълнил и декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е
посочил, че не е управлявал той, а трето лице. Предвид това, от една страна, а
от друга, че основната дейност на управляваното към онзи момент дружество от
обвиняемия е била отдаване под наем на трети лица на множество автомобили,
съдът намира, че подсъдимият действително е вярвал в истинността на отразените
от него факти. В този смисъл, единственият възможен и обоснован извод може да
бъде и за субективна несъставомерност на извършеното от страна на обвиняемия
деяние. Действително, за да е осъществен съставът на престъплението по чл.313,
ал.1 от НК, деецът трябва да е осъзнавал общественоопасния му характер, да е
предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването им. В
конкретния случай това не се установи, напротив, доказа се, че обвиняемият
Генчев е действал с ясното съзнание, че автомобилът е бил предоставен на
договорно основание за ползване от руския гражданин.
Въз основа на
изложените съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова
произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано
с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно
такава, поради което постанови оправдателна присъда.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски остават за
сметка на държавата.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 2 от НПК, съдът постанови решението
си.