РЕШЕНИЕ
№ 3419
гр. Варна, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110107166 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.
С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник: адвокат
А. И. А. против М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й..
Твърди се, че по силата на безсрочен трудов договор от 01.04.2023 г., на основание чл.
67 от КТ ищцата Д. С. А.-К. е изпълнявала длъжността „рентгенов лаборант" в "М. ц. С. С. -
М." ЕООД в квартал „М.", гр. В., с продължителност на работното време 8 часа, основна
заплата 790 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
С допълнително споразумение за изменение на трудовия договор от 01.01.2024 г. по чл. 119
КТ и във връзка с изменението на минималната работна заплата в страната е преназначена в
същото предприятие, на същата длъжност с основна заплата 933 лева. От 01.01.2025 г. с
ново споразумение за изменение на договора по чл. 119 КТ трудовото възнаграждение било
променено на 1077 лева. Твърди, че реално е получавала по- високо възнаграждение, но не
представя писмени доказателства за този факт.
Ищецът заявява, че на 05.03.2025 г. на работното си място научила от собственика на
дружеството- ответник Б. Л., че трудовият й договор е прекратен на 28.02.2025 г. поради
съкращаване на щата и закриване на част от предприятието. Обяснено било, че
работодателят е изпратил вече уведомление в *** за прекратяване на договора от 28.02.2025
г. Въпреки това била принудена да подпише заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 239/28.02.2025 г. и предизвестие № 228/31.01.2025 г. със задна дата.
1
Твърди, че в действителност работила до 07.03.2025 г. включително.
Ищецът сочи още, че е подала заявление вх. № 031-00-1381/07.03.2025 г. в ** на ***-
В. за регистрация като безработна и на основание разпореждане № 031-00-1381-1/25.03.2025
г. на ** на *** В. и е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.02.2025
г. Ищецът останала без работа и в следващия месец, след 07.03.2025 г. , включително и към
датата на предявяване на иска. В тази връзка претендира обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ
в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа,
но за не повече от 1 месец.
Претендират се следните суми за трудови възнаграждения и обезщетения:
- 150.00 лева- неизплатен остатък от брутното трудово възнаграждение за месец
февруари 2025 г.
- 1 600.00 лева- обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение;
- 380.95 лева- обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5
дни;
-1 600.00 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е
останала без работа, но за не повече от 1 месец.
- законната лихва върху всяка една от горепосочените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите на основание чл. 86 от
33Д, както и разноските по делото.
На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на
24.06.2025 год. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в законовия срок отговор не е
постъпил. На 27.08.2025 год. ответникът е редовно призован за съдебно заседание на
основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. В проведеното на 04.09.2025 год. открито съдебно заседание
ответникът не се яви и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът иска да
бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането
по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени
доказателства: : Заповед № 239/28.02.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение;
Предизвестие № 228/31.01.2025 г.; Копие от трудова книжка на Д. С. А.; Уведомление по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда – 2 бр.; Придружително писмо от 05.03.2025 г.; Разпореждане №
031-00- 1381-1/25.03.2025 г.; Регистрационна карта на Д. С. А. в Д. „Б. по т.“.
2
Съдът взема предвид и процесуалното поведение на ответника, като санкционира
неизпълнението на дадените указания във връзка с разпределената доказателствена тежест
на основание чл. 161 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона
предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Претендират се разноски, които съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени
изцяло в тежест на ответника в размер 500.00 лева- адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважените искове в размер на 50.00 лева по иска за заплащане на трудово възнаграждение,
50.00 лева за по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, 64.00 лева по иска с правно
основание чл. 222, ал. 1 от КТ и 64.00 лева по иска с правно основание чл. 220 от КТ или
общо 228.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати на
Д. С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник:
адвокат А. И. А. следните суми за трудови възнаграждения и обезщетения:
- 150.00 лева- неизплатен остатък от брутното трудово възнаграждение за месец
февруари 2025 г.
- 1 600.00 лева- обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение;
- 380.95 лева- обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5
дни;
-1 600.00 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е
останала без работа, но за не повече от 1 месец, както и законната лихва върху всяка една от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2025 год. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати на
Д. С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник:
адвокат А. И. А. сумата 500.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
3
район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати по
сметка на В. р. с. сумата 228.00 лева, представляваща държавни такси по обективно
съединените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4