Решение по дело №855/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 5750/19.04.2024г. от „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Карпузица“, ул. „Княжевска“ № 50, представлявано от управителя Г. С. А., чрез адв. П. П.-Д. от АК-Варна, срещу Решение № 398/22.03.2024 г., постановено по АНД № 5487/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав, с което е потвърдено НП № BG2022/2000-256 от 10.02.2023 г. на Директора на ТД „Митница“ Варна в Агенция „Митници“, с което на „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 13 381,03 (тринадесет хиляди триста осемдесет и един лв. и 3 ст.) лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява. С писмено становище поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация – директорът на ТД „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител твърди неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано след връщане за ново разглеждане от АС Варна на производство по жалба на „МАГНА ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ № 185, представлявано от управителя Г. С. А., чрез адв.П. - Д. от АК Варна, срещу НП № BG2022/2000-256/10.02.2023г., издадено от Директора на ТД Митници Варна, с което за нарушение на чл. 234 ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 1 ЗМ на „МАГНА ОЙЛ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 13 381,03 (тринадесет хиляди триста осемдесет и един лв. и 3 ст.) лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

От фактическа страна е установено, че на 15.12.2020год. в МП Пристанище Варна, дружеството е декларирало с митническа декларация MRN 20BG002005045712R0 от 15.12.2020г. „лек автомобил употребяван с повреда/ мар.: ПОРШЕ, мод: MACAN S, тип DIESEL, бр. места: 5, първ. per: 20150417, цвят: черен, раб. обем: 2967 куб. см., мощност: 184 KWDIN, шаси WP1ZZZ95ZFLB33199“, с начислени и заплатени: мито - 0.00 лв. и ДДС - 497,97 лв., вместо дължимите според предоставената от швейцарските власти фактура (FATTURA/RICEVUTA DI VENDITA от 09.12.2020 г.) на стойност 23 700 CHF вземания - вносно мито 4337,19лв. и ДДС 9541,81лв., като по този начин дружеството е избегнало заплащането на вносното мито и част от другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи в размер на: мито - 4337,19 лв., лв., ДДС - 9043,84 лв., общо - 13 381,03 лв.. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № BG11092022/2000/М-316/ от 11.09.2022г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени възражения са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № BG2020/2000-256/10.02.2023n, издадено от Директора на ТД Митници Варна, с което на дружеството „МАГНА ОЙЛ” ООД, ЕИК ********* била наложена имуществена санкция в размер на 13 381.03 лв. (тринадесет хиляди триста осемдесет и един лв. и 03 ст.), представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

За да постанови решението си, ВРС приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че е осъществен състава на описаното в НП административно нарушение, както и че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица, в сроковете, установени в ЗАНН и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Приел е, че отговорът от швейцарските митнически органи е издаден по надлежния за това ред, след извършена проверка при износителя. Възражението на дружеството за допуснато съществено процесуално нарушение с приобщаването към АНП на писмо, съставено на чужд език, без да е било придружено с превод на български език към момента на съставяне на акта е прието за неоснователно. Въззивният съд е констатирал, че от приложения по делото превод на документа се установява, че съдържанието му съответства на фактическите твърдения в акта и в издаденото НП. Така постановеното решение е правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд установява, че от събраните по делото доказателства е безспорно извършване на нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Крайните изводи в тази насока са формирани въз основа на данните от представена от продавача пред швейцарските митнически власти фактура със завишена стойност на стоката, митническата декларация и писмо от швейцарската митническа администрация, писмо от Окръжна прокуратура – Варна, доклад от проверката на „Магна Ойл“ ООД. Прието е също, че в дминистративнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. От въззивния съдебен състав е формиран извод, че процесното деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение по чл. 234, ал. 1 т. 1 от ЗМ, наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ, не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Този извод се налага тъй като от страна на въззивния съд са обсъдени всички събрани в производството доказателства, както и всички въведени от жалбоподателя, във въззивната жалба, възражения, изпълнение са и указанията на АС Варна, дадени в Решение № 1750/11.12.23г. по КНАХД № 2484/23г.

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

В разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания – за нарушение по ал. 1, т. 1.

Общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност е установен в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно тази разпоредба, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 71, § 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

Въззивното решение се оспорва като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че отговорът на швейцарските власти не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, защото е получен по молба за административна помощ. Допълнително се излага, че в самите писма няма посочване на конкретни МПС. Сочи се, че исканията за помощ се предоставят в писмена форма, като следва да съдържат редица реквизити. Твърди се, че не е било представено запитването от Агенция „Митници“ до митническите власти на Швейцария, както и че последните не са извършили разследване за събиране на допълнителна информация. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил представения от дружеството превод, че направеното пред властите на Конфедерация Швейцария изявление касае само един автомобил. Твърди се, че изпълнителното деяние не е описано в разпоредбата на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. На изложените основания се настоява за отмяна на въззивното решение ведно с оспореното НП.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не се налага да бъдат мултиплицирани още веднъж в мотивите към настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК.

Неправилно е възражението на касатора за некоректно тълкуване на отговора на швейцарските власти към момента на съставяне на АУАН , поради отсъствието на негов превод на български език , защото в хода на административнонаказателното производство е събран превод от лицензиран преводач, който е бил съобразен от наказващия орган при издаване на финализиращия това производство акт - наказателното постановление.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение, тъй като не е било представено по делото запитването от Агенция „Митници“ до митническите власти в Швейцария, за да се установи каква точно мярка и каква помощ е била поискана. Пред въззивния съд от страна на дружеството не е било направено искане за събиране на такива доказателства. В жалбата срещу НП е изложено, че от отговора на запитването не става ясно какво точно е съдържанието на писмото, като са развити различни хипотези в зависимост от съдържанието. От страна на дружеството не са били представени категорични доказателства, които да опровергаят констатациите в НП, както и писмото на митническите власти на Конфедерация Швейцария. Неправилно се твърди в касационната жалба, че в отговора на Швейцарските власти няма данни дали е било извършено разследване, както и не са били изискани, съответно представени копия от документи на износителя за автомобилите. В писмото изготвено от сектор „Митнически контрол“ ясно е „указано“, че следва да се извърши последваща проверка на документи на 54броя употребявани автомобили, което е еквивалентно на разследване. Също от текста на писмото става ясно, че митническите власти на Конфедерация Швейцария следва да извършат проверка на конкретни МПС, поради което неоснователни са твърденията на касатора, че не са били представени доказателства за износа на автомобилите. Отговорът на митническите власти на Конфедерация Швейцария е ясен – износителят не е декларирал и не е подписвал декларации за произход на стоките, включени в посочените документи. В писмото от митническите власти на Швейцария е приложена таблица с автомобилите, за която е била извършена проверка, сред които са и процесния автомобил – ред 14 на л.41 от преписката. След като процесният автомобил не е бил деклариран от износителя и не е подписвал декларация за произход, то неоснователно е твърдението, че не са били изискани документи на износителя за автомобила.

Твърдението на касатора, че липсват мотиви и обсъждане от въззивния съд по отношение на представения от дружеството лицензиран превод, че направеното пред властите на Конфедерация Швейцария изявление касае само един автомобил, е неоснователно. Запитването до митническите власти на Конфедерация Швейцария е било направено за 54 бр. автомобили, в случай, че действително отговорът касае само един автомобил, както твърди касатора, то изрично щеше да е посочено, че отговорът се отнася конкретно за един автомобил, а за останалите е налична, съответно липсва такава. В писмото от Федерално министерство на финансите изрично е посочено, че е по проверка на доказателства за произход - 53 доказателства за произход в 53 фактури. Следва да се посочи, че на 09.06.1997г. е прието споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно добавяне на протокол за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария ( допълнителен протокол към Споразумението – L 169/77 на официален вестник на Европейския съюз). Неоснователно е възражението на касатора, че отговорът на митническите органи на Конфедерация Швейцария не отговаря на изискванията за форма по чл. 7 и 8 от допълнителния протокол от 1997 г. към споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за свободна търговия от 22.07.1972 г., защото изрично в чл. 8 на този протокол е записано, че запитваният орган предава резултатите от извършените разследвания на запитващия орган не само под формата на документи, заверени копия на документи, доклади, но и под друга форма/. В настоящия случая писмото от 15.06.22г. представлява „друга форма“ и не предполага извод за нередовно от външна страна изявление на запитвания орган. Неоснователни са и допълнително наведените възражения в писменото становище, представено в съдебното заседание. Дали в НП е посочен международния договор, въз основа на който е направено запитването /въпреки, че в НП е налице изрично позоваване на СЕОКШ/ и дали писмото, с което е изискана информацията от Швейцарските митнически власти, съдържа всички реквизити по чл.6 от СЕОКШ, не са обстоятелства, които могат да доведат до незаконосъобразност на НП. От значение в случая е това, че представените по делото писмени доказателства безспорно водят до извода, че в производство по реда на чл.84д от ЗМ от отдел „Последващ контрол“ при АМ, е извършена проверка от компетентните митнически органи на Конфедерация Швейцария при посочения във фактурата износител на процесните автомобили, при която е установено, че последния не е съставил и подписал декларациите за произход. Писмото, с което е предоставена тази информация, има характера на официален документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и МПС не могат да се считат с преференциален произход.

В обобщение административнонаказаващият орган е проявил нужната процесуална активност по изследване достоверност на декларирания от вносителя преференциален произход на стоката, включително използвайки процедурата на международното сътрудническо, като получената в тази връзка информация от запитваният орган на Конфедерация Швейцария опровергава верността на декларацията за произход на стоката върху фактурата за покупко-продажба, представена от вносителя пред българските митнически органи, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „МАГНА ОЙЛ“ – дружеството, което е осъществило вноса на стоката в Република България.

Предвид изложените съображения, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и не са на лице нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателно искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП следва да бъде 80 лв.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398/22.03.2024 г., постановено по АНД № 5487/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав.

ОСЪЖДА „МАГНА ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80 / осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.