гр.
Плевен,10.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. №
8154 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано
по искова молба от Л.Е.Г. *** против „В.“ ООД гр.Плевен. В исковата молба
ищцата твърди, че работила в ответното дружество на длъжност „***Твърди, че със
Заповед №10/30.10.2019г. трудовото и правоотношение било прекратено на
основание чл.328 ал.1 т.6 КТ поради липса на необходимото образование за
заемане на длъжността. Ищцата оспорва заповедта като незаконосъобразна. Твърди,
че когато и била връчена длъжностната
характеристика през 2012г., когато бил сключен трудовият и договор, е
отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, тъй като притежава висше
икономическо образование. Твърди, че през седемте години, в които е заемала
длъжността трудовите и задължения не са променяни, условията на работа също.
Твърди, че през месец септември 2019г. работодателят извършил промени в
изискванията за заемане на длъжността и, а именно изискване за висше техническо
образование, което тя не притежава и прекратил трудовото и правоотношение.
Отделно от това твърди, че е майка на дете до тригодишна възраст, а не е
изисквано разрешение от ОблИТ. В заключение моли съда да отмени заповедта и да
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди
ответника да и заплати обезщетение в размер на 3540 лева за периода
30.10.2019г. – 30.04.2020г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работник
едностранно, когато той не притежава нужното образование както при сключването
на трудовия договор, така и след това. Твърди, че трудовото правоотношение е
прекратено, като работодателят е упражнил правото си на оперативна
самостоятелност да определи изискванията си за образователен ценз спрямо
работници и служители. Твърди, че през 2019г. работодателят е изменил и
актуализирал длъжностните характеристики на служителите си, като за заеманата
от ищцата длъжност било въведено изискване за висше техническо образование.
Твърди, че се касае за несъответствие между изискуемото за длъжността и притежаваното
от ищцата образование. Твърди, че ищцата не се ползва от закрила по чл.333 КТ,
тъй като основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение не е
предвидено в този текст.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител и поддържа предявените искове.
Ответникът поддържа писмения отговор.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
Установява се от представения по
делото трудов договор, че ищцата работи при ответника на длъжност „технически
сътрудник в офис“ считано от 27.09.2012г. с място на работа гр.Плевен. По
делото е представена длъжностна характеристика за длъжността, подписана от
ищцата, в която подробно са описани задълженията и. Представено е допълнително
споразумение по делото, от което се установява, че считано от 01.01.2015г.
трудовото и възнаграждение било изменено от 565 лева на 590 лева.
Представено е предизвестие от
работодателя, връчено на ищцата на 30.10.2019г., с което работодателят я
уведомил, че трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328
ал.1 т.6 КТ.
Представена е и длъжностна
характеристика от 28.09.2012г. за длъжността „технически сътрудник офис“, в която
подробно са описани задълженията на служителя. Ищцата е запозната със
съдържанието и, което се удостоверява от подписа на същата. Представена е и
длъжностна характеристика от 09.09.2019г., в която е налице изискване за висше
техническо образование.
По делото са представени длъжностно
щатно разписание и поименно щатно
разписание от 01.01.2019г. и длъжностно щатно разписание и поименно щатно разписание от 01.11.2019г. При
съпоставка на двете щатни разписания се установява, че и в двете длъжностни
разписания съществува длъжност „технически сътрудник офис“ с Код по НКП
41102005. При съпоставка между двете длъжностни характеристики се установява,
че е налице разлика в изискванията за заемане на длъжността. Докато в
длъжностната характеристика от 28.09.2012г. в т.2 Функционални и длъжностни
изисквания липсва изискване за висше образование, то в длъжностната
характеристика от 09.09.2019г. за заемане на длъжността задължително се изисква
висше образование от Технически университет. Въпреки, че в двете длъжностни
характеристики са налице значителни разлики в задълженията на служителя, съдът
приема, че се касае за една и съща длъжност, тъй като от една страна това
обстоятелство не е оспорено от страните (в исковата молба ищцата твърди „През
месец септември 2019г. работодателят е извършил промени в изискванията за
заемане на длъжността ми, а именно висше технически образование“), и от друга
кодът по НКПД и в двете характеристики е един и същ.
За да изясни законосъобразна ли е
оспорената заповед, следва да се отговори на въпроса подлежи ли на контрол правото на работодателя да
променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в
хипотезата на чл.328,
ал.1, т.6 КТ обективна необходимост
от извършената промяна. По този въпрос съдебната практика категорично и
еднозначно приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на това
основание, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност.
Също в практиката на ВКС (Решение
№321/31.10.2011г. по гр. дело №13/2011г.
на ІІІ-то г.о. на ВКС) се приема, че само при наведен от ищеца довод за
злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши
проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на
работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в
съответствие с чл.8,
ал.1 от КТ, или е налице
злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл.328,
ал.1, т.6 от КТ.
В
този смисъл е и Решение
№239/21.05.2012г. по гр. дело №799/2011г. на ІV г.о.
на ВКС, където е прието, че съдът има задължение да изследва проява на
злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в
изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива
факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди,
че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които
могат да се направят подобни изводи. В случая ищецът не е навел такива доводи,
не е посочил такива обстоятелства в исковата молба, нито е представил
доказателства в тази насока.
След
като такива доводи не са наведени от страна на ищеца, съдът счита, че този
въпрос не трябва да се изследва по делото. Това е
прието и в Решение № 248/23.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 254/2009г., IV г. о., съгласно което с оглед спецификата на работата и нуждите
на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за
образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на
работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за
определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на
съдебен контрол.
Неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на заповедта
поради наличие на закрила при уволнение по чл.344 КТ. В хипотезата на чл.328
ал.1 т.6 КТ, работникът или служителят не се ползва със закрила при уволнение,
тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в чл.328 ал.1
т.6 КТ не е сред предвидените такива в чл.333 КТ. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск по
чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Искът
с правно основание чл.344 ал.1 т.2- за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност е акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и като такъв следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Същото се отнася и по отношение на предявения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение. Той също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основяние чл.78, ал.3 от ГПК, следва
ищецът да заплати на ответника сумата 1090 лв., направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Е.Г. с ЕГН ********** *** против „В.“
ООД ***, представлявано от управителя П.Р. иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ за признаване на уволнението със Заповед № 10/30.10.2019г. на
управителя на В. ООД за незаконно и за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Е.Г. с ЕГН **********
*** против „В.“ ООД ***, представлявано от управителя П.Р., иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на длъжността „технически
сътрудник офис”с код по НКПД 4110 2005 заемана преди прекратяване на трудовото
правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Е.Г. с ЕГН ********** *** против „В.“
ООД ***, представлявано от управителя П.Р., иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода 30.10.2019г. – 30.04.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Е.Г. с ЕГН **********
*** да заплати НА „В.“ ООД ***, представлявано от управителя П.Р., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 1090 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 12.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: