Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.03.2016
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 февруари 2016 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
МИЛЕНА К.
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К.
гр.дело
№ 5375 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
Искът е за присъждане
на издръжка и е с правно основание чл.144 от СК.
Ищцата К.Й.П. твърди, че ответникът е неин баща. Родителите й били разведени с Решение
по гр.дело № 5729/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора. От брака си
имали родени три деца: Наум Йорданов Ж. с ЕГН **********, Сава Йорданов Ж. с
ЕГН *********, които към настоящия момент били непълнолетни и К.Й.Ж. с ЕГН **********,
вече пълнолетна. По силата на посоченото по - горе съдебно решение,
упражняването на родителските права над нея и братята й били предоставени на
майка им. С решение №729/2011г. на PC Стара
Загора, ответника бил осъден да заплаща за нея, ежемесечна издръжка в размер на
100 лв., считано от датата на влизане на решението в сила 12.09.2012г. Но от
тогава до настоящия момент издръжката събирали принудително чрез ЧСИ Биволова. С навършването й на пълнолетие на 27.01.2015г.
ЧСИ Биволова прекратила образуваното съдебно
изпълнително дело №282/2012г.
Заявява, че към момента продължавала средното си образование и през учебната
2015/2016г. е в 12 "з" клас в
ГПЧЕ "Ромен Ролан" гр.Стара Загора. Живее
заедно с майка си и двамата й братя на квартира. Единствено майка й полагала
грижи за тях. С баща си се виждали рядко, но той не помагал по друг начин на нея
и братята й. Намирала се в затруднено финансово положение, тъй като имала
разходи, свързани с обучението й за закупуване на скъпи учебни пособия и
помагала, разходи за храна, облекло, както и джобни средства. Предстояло й
абитуриентски бал, който също бил свързан със средства. Издържала се от
заплатата на майка си и не получавала доходи, към настоящия момент била
безработна.
Твърди, че ответникът работел и получавал доходи, живеел в служебно
жилище, находящо се в храм „Св. Троица" в гр. Ст.
Загора ул. „Св. Отец Паисий „ №161, поради което би могъл да продължи да се
включва в издръжката й без това да представлява особено затруднение за него.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника
да й заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано
от датата на завеждане на
исковата молба в съда, ведно със
законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства
водещи до нейното изменение или прекратяване.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител представя писмен отговор в законоустановения срок,
в който заявява, че предявеният от ищцата иск
бил допустим, но неоснователен.
Действително
ответникът бил баща на ищцата и законът предвиждал възможност родителят да бъде
задължен да заплаща издръжка и на навършилото пълнолетие дете, но само при
наличието на определени условия.
Законодателят
възприемал, че родителят дължи издръжка на детето си, но издръжката по чл.144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите
пълнолетие деца, не е безусловна. Родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца само ако последните учат редовно в средни и висши
учебни заведения за предвидения срок на обучение и до предвидената в закона
възраст, ако същите не могат да се издържат от доходите си или използване на
имуществото си и ако това няма да съставлява особено затруднение за родителя.
За да бъде уважена искова претенция за присъждане на издръжка на навършило
пълнолетие лице следва кумулативно да са налице и трите предпоставки предвидени
е чл. 144 от СК.
Не оспорва наведените в исковата молба твърдения, че са налице първите предвидени в цитираната норма предпоставки, а именно ищцата е ученичка и не може да се издържа от доходите си или от използване на притежавано от нея имущество. Счита обаче, че третата, предвидена в закона предпоставка, а именно - изплащането на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя, не била налице. Счита, че изплащане на издръжка на ищцата би довело до затруднение на ответника по смисъла на чл. 144 от СК.
Както е изяснено в
Решение №199 от 17.05.2011г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010г., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл.144 СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Ищцата твърди, а и е
видно от представеното към исковата молба Решение №817 от 13.07.2012 г.
постановено по гр. дело 5729/2011 г. по описа на Районен съд Стара Загора, че
ответникът Й.Ж.Ж. освен ищцата има и две непълнолетни деца, на които дължи
издръжка. Видно от представеното решение, ответникът е осъден да изплаща
ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. за детето си Наум Йорданов Ж. и
ежемесечна издържа в размер на 80 лв. за детето си Сава Йорданов Ж..
От представеното с
исковата молба Удостоверение №421/29.09.2015г. на Старозагорската митрополия е
видно, че брутния месечен доход, който е получавал ответника през последните 6
месеца преди подаване на исковата молба в съда, е под 500 лв. на месец като от
посочената сума съгласно осъдителното решение родителят следва да изплаща
сумата от 170лв. на месец като издръжка на непълнолетните му деца.
Задължението за
издръжка към непълнолетно дете /в случая още две непълнолетни деца/, когато
родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред
това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на
родителя да дава издръжка и на последното.
В Постановление №
5/1970г. на Пленума на ВС е залегнало принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. При издръжка по реда на чл. 144 от СК
"възможността " за доставяне на издръжка не съвпада с общото
изискване на чл.142, ал.1 от СК, според който размера на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Счита, че в конкретния случай ответникът няма възможност
да изплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря като особено изплащане на
издръжка в размер на 100 лв. на месец за ищцата би довело до сериозни финансови
затруднения за нейния родител.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, а в
случай, че намери основания да уважи исковата претенция, да определи размера на
присъдената издръжка под претендирания размер, при
отчитане на обстоятелството, че ответникът няма имущество и други доходи, освен
установените по делото, а същевременно е задължен да заплаща издръжка на
непълнолетните си деца и има необходимост от средства и за собствената си
издръжка.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.144 от СК, е
необходимо да се установи, че навършилото пълнолетие дете учи редовно в средно,
полувисше или висше учебно заведение, не може да се издържа от доходите си или
от използване на имуществото си и издръжката не съставлява особено затруднение
за родителя. Издръжката се дължи до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше
учебно заведение.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК при определяне
размера на издръжката следва да се има предвид нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на дължащия издръжка. Последните се определят
от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Разходите на
лицето за лична издръжка не се спадат от общия му доход, при преценка
възможността му да дава издръжка. В ал.2 на същия член е определена минималната
издръжка за едно дете, която е една четвърт от размера на минималната работна
заплата.
Задължението за
издръжка по чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила на чл.139 и 142
от СК, но и на определени ограничителни изисквания. „Особено затруднение”
означава ограничаване възможността за задоволяване елементарните конкретни
нужди на родителя.
От
представеното и прието, като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане с №
117/***г***, е видно, че К.Й.П.
е родена на ***г., т.е. към момента на постановяване на решението е навършила 19г.
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение
№ 1660/24.09.2015г., през учебната 2015/2016г. ищцата е ученичка в 12 „з“ клас при дневна форма на обучение в ГПЧЕ „РОМЕН
РОЛАН”, гр.Стара Загора.
От
приетата като доказателство по делото декларация за СИС на К.Й.П. се
установява, че същата не получава доходи от трудово правоотношение, свободни
професии, наеми, хонорари или други правоотношения и не притежава недвижими
имоти.
Видно
от удостоверение № 9/13.10.2015г. на „НИКО ГРУП” ООД гр.Стара Загора, се
установява, че Р.Н.Ж. получава средно месечно брутно трудово възнаграждение за
последните дванадесет месеца в размер на 413,97 лв.
От
приетата като доказателство по делото декларация за СИС на Р.Н.Ж. се
установява, че същата не получава доходи от свободни професии, наеми, хонорари
или други правоотношения и не притежава недвижими
имоти.
Видно
от удостоверение № 86/19.02.2016г. на „СТАРОЗАГОРСКА МИТРОПОЛИЯ” гр.Стара
Загора, се установява, че Й.Ж.Ж. получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение за последните дванадесет месеца в размер на 478,02 лв.
От
приетото като доказателство по делото Решение № 817/13.07.2012г. по гр.д. №
5729/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че ответникът е
осъден да заплаща издръжка на другите две непълнолетни деца, родени от брака му
с Р.Н.Ж. общо в размер на 170 лева.
Въпреки
дадената му възможност ответникът не представи по делото своя декларация за
СИС.
При определяне размера на издръжката
се вземат предвид всички получавани доходи от родителите, в това число от
трудово възнаграждение, от свободни професии, от имущество, влогове и самото
имущество. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и
конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице. Родителят отговаря по чл.144 СК тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без
особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете./
в този смисъл Решение №199 от 17.05.2011г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010г./.
От обсъдените по-горе доказателства следва да се направи
извода, че издръжката на К.Й.П. се поема изцяло от нейната майка. От събраните
по делото писмени доказателства се установи, че ищцата не работи постоянно по
трудово правоотношение, а нейния баща не й помага финансово. Предвид
представените доказателства, че същата учи редовно в средно учебно заведение и
невъзможността й да се издържа сама или с помощта на майка си, която получава
ниско трудово възнаграждение, а също така се грижи за още две ненавършили пълнолетие
деца, съдът намира, че искът се явява частично основателен.
Предвид
събраните доказателства по делото, съдът счита, че ответникът получава трудови доходи и те му
помагат да издържа себе си и другите две непълнолетни деца, поради което съдът
намира, че същият може да заплаща издръжка за пълнолетното си дете К. и даването на издръжка на ищцата в размера,
определен от съда, няма да представлява особено затруднение за него.
За
размера на издръжката е от значение при кого от двамата родители живее детето. Установи
се по делото, че ищцата живее при майката
и тя полага грижи за издръжката му.
С оглед възрастта на К., родена на ***г., също така имайки
предвид материалното положение на родителите, ръста на цените и нуждата от
средства за отглеждането на детето, съдът приема, че за издръжката му са
необходими минимум 200.00 лв., от които бащата следва да заплаща 50.00
лв., а останалата сума следва да се
осигурява от майката. Съдът намира, че следва да отхвърли иска в останалата му
част до размера на претендираната сума от 100.00 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Издръжката следва да се заплаща ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, считано от датата на предявяване на иска в съда на 21.10.2015г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване
или прекратяване.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 72,00 лв. върху уважения
размер на издръжката, както и сумата от 300 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за особения представител.
Водим
от гореизложените мотиви и на основание чл.144 от СК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Й.Ж. ***
Отец Паисий № 161, храм „Света Троица“, с ЕГН ********** да заплаща на К.Й.П. ***,
с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 50,00 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от 21.10.2015г. до
настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размера на претендираните 100.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.Ж. ***
Отец Паисий № 161, храм „Света Троица“, с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Стара
Загора държавна такса върху размера на присъдената издръжка в
размер на 72,00 лв.
ОСЪЖДА Й.Ж. ***
Отец Паисий № 161, храм „Света Троица“, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение
за особен представител по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд гр.Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: