Определение по дело №287/2019 на Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1277

гр. Плевен, 02.07.2019  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори юли  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                   

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №287 по описа  на Административен съд-Плевен за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от З.В.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, чрез адв. М. от САК срещу Решение №1040-21-583/19.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-гр.София, с което е потвърдено Разпореждане №1012-21-673#3/01.11.2018 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София.

По делото е постановено Решение №249/13.05.2019 год., с което съдът е отменил Решение №1040-21-583/19.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-гр.София, като вместо него е отменил  Разпореждане №1012-21-673#3/01.11.2018 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София, и е върнал  преписката на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите по чл.40, ал.3 от КСО при ТП на НОИ-гр.София за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на постановеното съдебно  решение, в едномесечен срок от получаване на влязлото в сила решение.

С решението по делото съдът е отхвърлил искането на жалбоподателката за присъждане на претендираните разноски. Съдът е изложил мотиви в постановеното решение относно разноските, че въпреки благоприятния за жалбоподателката изход на делото, разноски не й се присъждат, тъй като съгласно чл.120 КСО осигурените лица (каквато е жалбоподателката) не внасят държавна такса за делата по глава осма от КСО. Внесената по сметка на АССГ държавна такса не може да бъде възложена в тежест на НОИ, но може да бъде поискано връщането й от АССГ. По отношение на претендирания адвокатски хонорар за един адвокат по делото съдът е приел, че липсват доказателства за заплащането на хонорар и за размера му.

По делото е постъпила Молба с вх. №3177/21.06.2019 год.  от З.М. чрез адв.М., с която е поискала изменение на постановеното решение по адм.дело №287/2019 год. в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 от ГПК. Твърди в молбата, че  с молба, подадена по пощата  на 26.03.2019 год., преди откритото с.з. от 25.04.2019 год. е направено искане в полза на процесуалния представител на М. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в определен от съда размер съгласно Наредба №1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че искането за присъждане на разноски е направено  до приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция. Твърди, че е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и този списък се намира в молбата за присъждане на разноски от 26.03.2019 год. и не е необходимо в същия да се посочва конкретен размер на възнаграждение, тъй като последното се определя от съда въз основа на Наредбата. Претендира адвокатското възнаграждение да се присъди в полза на упълномощения адвокат, а не на страната, която той е представлявал. Счита , че са налице предпоставките затова- осъществена по делото правна помощ без данни за договорен размер на възнаграждение; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Сочи за ненужно доказването на обстоятелството, че лицето, на което е предоставена правна помощ, съставлява  „близък“ по смисъла на закона. Претендира присъждане на възнаграждение за оказаната правна помощ в размер на 420 лева, от които 350 лева  минимално възнаграждение  съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата и 70 лева ДДС.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Плевен  е депозирал писмено становище по молбата, в което сочи, че по делото не е наличен списък с разноските, а последното е процесуална предпоставка за искането за изменение на решението в частта за разноските. Моли на това основание да се остави молбата без разглеждане като недопустима, алтернативно-да се отхвърли като неоснователна.

Настоящият състав на съда намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в преклузивния 14-дневен  срок от постановяване на решението по делото, т.е. в срока за обжалване на самото решение, каквото е изискването на чл.248, ал.1 от ГПК. Същата е процесуално недопустима обаче, поради непредставен до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК, по аргумент от т.9 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, поради следните съображения:

В определение № 97 от 3.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/17 г. на ВКС, III г. о., определение № 9 от 7.01.2016 г. по ч. т. д. № 3590/2015 г. на II т. о. и определение № 593 от 11.12.2017 г. по ч. т. д. № 1758/2017 г. на I т. о., определение № 50 от 23.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 772/2018 г., II г. о., се приема, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, но по отношение на него са приложими процедурните правила на чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК, включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено в списъка на разноските. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се третира от ГПК като разноски, аналогично на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително; независимо дали е платено или се дължи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл. 80 ГПК. Тълкуването, направено в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, е валидно и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ГПК. Затова молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Настоящият състав на съда приема, че жалбоподателката не е представила списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК до приключване на устните състезания. Такъв не е наличен самостоятелно, нито е инкорпориран  в жалбата, поставила началото на настоящото производство, находяща се на л.5-15 от адм.дело №698/2019 год.на АССГ,  нито е инкорпориран в друго писмено изявление по делото, доколкото никъде не е заявен размера на претендираното адвокатско възнаграждение за безплатната правна помощ. Съдът намира за неоснователно твърдението, че такъв списък е инкорпориран в подадената молба до съда от 26.03.2019 год. Същата е приложена на л.8-12 от делото, като  в заключителната част на молбата на л.12 единствено е направено искане на основание чл.143, ал., от АПК за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА, но никъде освен искането не се сочат вида и  размера на направените разноски по делото, още повече, като се вземе предвид, че по делото е бил направен и друг разход-за заплатена държавна такса, макар и последният да е бил недължим. Затова съдът приема, че направеното на л.12 искане за присъждане на разноски не обективира и не съставлява едновременно с това и списък по чл.80 от ГПК. Нещо повече-дори в приложените на л.16-17 от адм.дело №698/2019 год. пълномощни за защита правата на М. във връзка с обжалване актове на НОИ и негови длъжностни лица и процесуално представителство, не е посочено, че правната помощ се предоставя на основание чл.38 от ЗА в някоя от хипотезите на този текст, а предпоставка да упражни адвокатът това свое право, е да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. С оглед на това не може да се приеме, че списъкът на разноските е обективиран в друг, изходящ от страната и адресиран до съда писмен документ по делото, по аргумент от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 2. Предвид горното Молба с вх. №3177/21.06.2019 год.  от З.М. чрез адв.М., с която е поискала изменение на постановеното решение по адм.дело №287/2019 год. в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 от ГПК, поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК, се явява процесуално недопустима на основание т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

 

          ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с вх. №3177/21.06.2019 год.  от З.М. чрез адв.М., с която е поискала изменение на постановеното решение по адм.дело №287/2019 год. в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: