РЕШЕНИЕ
12.12.2011г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти
гр. състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и
секретаря Илияна Куцева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6831/2010
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.341 и сл. ГПК –
по допускане на делбата.
Образувано по искова молба от Й. Г. М. и К.Д.М., с която против К. Г. М. е
предявен иск за делба на недвижими имоти – УПИ (двор), целият от 473 кв.м по
скица, а по протокол за делба от 07.10.1977г.-496 кв.м, представляващ имот
№56784.512.874 по КК и кад.регистри на гр.П., одобрени със заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*, с
трайно предназначание на територията – урбанизирана, начина на трано ползване –
ниско застрояване, със стар идентификатор : 875, квартал №2 по плана на кв.”П.”,
парцел ХІV-875, както и първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда със ЗП
от 102 кв.м, построена върху описания по-горе недвижим имот, с идентификатор
№56784.512.874.1.1. Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на 10/12
ид.части от гореописаните имоти, които Й.М. придобил от майка си М. М. чред
покупко-продажби през 2001 и 2010г., по време на брака си с К.М., а Й.М. – и на
1/12 ид.част тях, по наследство от баща му Г. Й. М.. Ответникът К.Г.М. също придобил
собствеността върху 1/12 ид.част от процесните имоти по наследство от баща му Г.
Й. М..
Ответникът е депозирал отговор на ИМ в срока по чл.131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на иска за делба. Посочва, че тъй като в
изградената в имота жилищна сграда има два жилищни етажа, е налице етажна
собственост, при което дворното място се явява обща част на сграда и делбата му
е недопустима. По отношение на първия жилищен етаж, делба на който се иска,
ответникът твърди, че всъщност това е приземен етаж, който обслужва другите
етажи в етажната собственост, поради което не следва да се допуска до делба,
тъй като не е самостоятелен обект на правото на собственост. Освен това, посочва,
че не следва се допуска делба на находящия се в приземния етаж гараж, тъй като
е изцяло негова лична собственост, придобит на основание давностно владение за
повече от 10г. По негово искане, в делбената маса е включена находящата се в
същия имот сграда с идентификатор №56784.512.874.1.2, с предназначение –
промишлена сграда (дърводелска работилница), със ЗП – 96
кв.м, на 1 етаж.
Предявеният иск за делба е допустим и е с правна квалификация по чл.34 ЗС.
Доколкото с ИМ е изрично посочено, че се иска делба на дворното място и на
първия етаж от сградата с идентификатор №56784.512.874.1, следва да се приеме,
че в обема на делбената маса, определен от ищеца, влизат само дворното място,
ведно с всички подобрения в него, които не представляват самостоятелни обекти
на правото на собственост, както и горепосочения първи етаж от жилищната
сграда. По искане на ответника, в делбената маса е включена и построената в
същото дворно място сграда с идентификатор №56784.512.874.1.2, с предназначение
– промишлена сграда, със ЗП – 96 кв.м, на 1 ет., която също е предмет на
делбата. По отношение на останалите сгради в имота, отразени на кад. скица –
селскостопански сгради с ид. 56784.512.874.1.3 и ид.56784.512.874.1.4, същите
не са предмет на предявеният от ищците иск за делба, тъй като в ИМ се посочва,
че са тяхна лична собственост, нито пък е поискано от другата страна да бъдат
включени в делбата маса, поради което и не са предмет на съдебната делба. Като
взе предвид становищата и възраженията на страните, съдът прие за установено
следното:
Изложената от ищците фактология относно възникването на съсобствеността с
ответника по отношение на дворното място и 1-я етаж от 3-етажната жилищна
сграда се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Установява се,
че майката на Й.М. и К.М. – М. К. М. е придобила ½ ид.част от процесното
дворно място и от паянтова едноетажна жилищна сграда в него, както и от
паянтови навес и барака в същото, по дарение от сестра й Г. К. Ч., извършено на
17.09.1976г. с нот. акт №*, том *, дело №*/*г. на нот. при ПРС, като
самостоятелна собственост, съобразно чл.13, ал.1 от действащия към този момент СК от 22.03.1968г., отм. 1985г. Впоследствие, посредством съдебна спогодба
между нея и сестра й по гр.дело №6745/1976г. по описа на ПРС, VІІ-ми гр.с-в,
процесният имот е поставен в самостоятелен дял на М. К. М., целия на стойност
5160 лв, срещу което М.М. заплаща парично уравнение на дела на Г. Ч. в размер
на 2580 лв – тоест, заплаща й стойността на дела й от ½ ид.части от
имота. Така, тъй като паричното уравняване е извършено по време на брака на М. М.
с Г. Й. М. и с платената сума фактически е платена стойността на другата
½ ид.част от имота, то тази част е придобита от двамата съпрузи в режим
на СИО. Така, след смъртта на Г. Й. М. на 15.12.1999г., СИО по отношение
½ ид.част от имота е прекратена и трансформирана в обикновена дялова
съсобственост между законните му наследници, като съобразно нормите на ЗН, преживялата
съпруга придобива общо 5/6 ид.части (10/12 ид.части), а двамата сина К.М. и Й.М.
– по 1/12 ид.част. Впоследствие, М. К. М. е извършила и следните разпоредителни
сделки – покупко продажба от 09.07.2001г. на 4/6 ид.части ид.части от процесния
поземлен имот, от 2-етажна с призем жилищната сграда в него със ЗП от 102 кв.м,
от масивна едноетажна производствена сграда – дърводелска работилница със ЗП от
96 кв. и от всички подобрения в имота, обективирана с нот. акт №*, том *, рег №*,
дело №*/* г. и покупко-продажба на 1/6 ид.част от поземления имот, извършена на
01.04.2010г., с нот. акт №*, рег.№*, дело №*/*г., с които е прехвърлила на Й.Г.М.
общо 5/6 (10/12) ид.части от процесния поземлен имот и 4/6 ид.части от 2-етажна
с призем жилищната сграда в него със ЗП от 102 кв.м, 4/6 ид.части от масивна
едноетажна производствена сграда – дърводелска работилница със ЗП от 96 кв. и
от всички подобрения в имота.
С оглед гореизложеното, се налага извод, че процесното дворно място е
съсобствено между страните при квоти, както следва: 10/12 ид.части в режим на
СИО за Й.М. и съпругата му К.М. – на основание описаните по-горе сделки между Й.М.
и майка му М. М., извършени по време на брака на ищците, 1/12 ид.ч за Й.М. – по
наследяване от баща му и 1/12 ид.част за К.М. – също по наследяване от баща му.
Искът за делба на същото обаче се явява неоснователен и следва да се отхвърли,
тъй като се установи от доказателствата по делото, че в построената в същото
триетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 102 кв.м, 2-ят и 3-ят етаж
принадлежат на отделни собственици, а именно – 2- етаж е еднолична собственост
на Й.М., а 3-я – на К.М., за което между страните няма и спор. При това
положение, следва да се приеме, че в сградата е налице етажна собственост,
поради което и дворното място, в което е построена, има характер на обща част
на сградата, поради което и делбата му е недопустима съгласно ЗС. Неоснователно
е възражението на ищците, че, тъй като всеки от двамата братя бил станал
собственик на етаж от жилищната сграда след реализиране на учредено им право на
надстрояване, те не са придобили автоматично и ид.части от дворното място,
поради което и същото нямало характер на обща част. В чл.38 ЗС, регламентиращ
кои са общите части при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, не се прави разграничение
дали земята, върху която е построена сградата, е обща част, в зависимост от
това дали етажния собственик притежава или не ид.части от нея. Следователно,
при съществуваща в сградата етажна собственост, дворното място, в което е
построена същата става нейна обща част и делбата му е недопустима, независимо
дали етажния собственик притежава ид.части от същото.
По отношение искането за делба на първи етаж от триетажна масивна жилищна
сграда със ЗП от 102 кв.м, построена върху описания по-горе недвижим,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №56784.512.874.1.1, съдът
намира следното:
Установява се, че с договор за покупко-продажба от 09.07.2001г., Й.М. е
придобил от майка си 4/6 (8/12) ид.части от него, както и от дворното място, от
дърводелска работилница в същото дворно място с площ 96 кв.м. Впоследствие, на 01.04.2010г.,
Й.М. купува от майка си още 1/6 (2/12) ид.части от поземления имот. И двете
сделки са извършени по време на брака му с К.М., поради което, следва да се
приеме, че ищците са придобили в режим на СИО чрез описаните покупко-продажби
4/6 ид.части от първия (приземен) етаж от жилищната сграда и 5/6 ид.части от
дворното място. Също така, Й.М. и К.М. са придобили по наследство и по 1/12
ид.част от дворното място от баща си Г. Й. М., поч. на 15.12.1999г.
Ето защо, следва да се приеме, че ищците са станали собственици в режим на
СИО на общо 10/12 ид.части от процесния първи (приземен) етаж – на основание
покупката на 4/6 (8/12) ид.части от същия и като собственици на 5/6 (10/12)
ид.части от дворното място, в което е построен, на основание чл.92 ЗС.
Съответно, като собственици по наследяване на по 1/12 ид.част от дворното
място, в което е построен първия (приземен) етаж, Й.М. и К.М. са собственици на
по 1/12 ид.част от приземния етаж, на основание чл.92 ЗС.
Съгласно заключението на допуснатата по делото СТЕ, първият етаж от
жилищната сграда, предмет на иска за делба, е разположен на ниво „Терен” в
западната си част и вкопан на 25 см в източната си част. Сградата е жилищна,
като на втория и третия етаж има по едно жилище, а над тях – тавански етаж. На
първия етаж, освен жилищни и складови помещение, е разположен и гараж, със
самостоятелен вход от запад към двора. Достъпът и до трите етажа, както и до
таванския етаж са осъществява по общо за сградата стълбище. Според
заключението, процесният етаж се състои от следните помещения, както следва: помещение 1
– гараж, разположен в югозападния край на сградата, със самостоятелен вход
откъм двора, с площ от 15,99 кв.м полезна площ (съгласно уточнението на ВЛ в
с.з на 19.04.2011г., че в заключението погрешно е посочена площ от 13,94 кв.м),
помещение 2 – стая за живеене, в югоизточния край на сградата, с полезна площ
13,94 кв.м (съгласно уточнението на ВЛ в с.з на 19.04.2011г., че в заключението
погрешно е посочена площ от 15,99 кв.м), помещение 3 – баня с тоалетна, в
източния край на сградата, с полезна площ 2,53 кв.м, помещение 4 – стая за
живеене, в североизточния край на сградата, с полезна площ 7,10 кв.м, помещение
5 – склад с площ от 1,51 кв.м, помещение 6 – общо стълбище, ЗП от 14,50 кв.м,
помещение 7 – стая за живеене, стая за живеене – с полезна площ 16,63 кв.м,
площадка с външна стълба пред главния вход, помещение 9 – коридор, с полезна
площ 6,01 кв.м, помещение 10 –коридор, с площ 4,57 кв.м, помещение 11 – склад,
в северния край на сградата, под стълбище, обособено в обема на стълбището.
Общата застроена площ на етажа според заключението е 101,50 кв.м (съгласно
уточнението в с.з. на 19.04.2011г.), от които 14,50 кв.м – ЗП на стълбището, 87
кв.м ЗП на помещенията, в т.число 19,80 кв.м ЗП на гаража и 67,20 кв.м на
останалите помещения (3 стаи, склад, два коридора и санитарен възел).
С оглед заключението на ВЛ, не може да бъде споделено възражението на
ответника, че процесният 1-ви етаж няма самостоятелен характер, а обслужва
горните два жилищни етажа. Безспорно се установява, че достъпът, както до него,
така и до 2-та етажа над него се осъществява от едно и също стълбище, като
всеки от трите етажа има самостоятелен вход. На представената по делото кад.схема
на 1-вия етаж, същият е посочен с предназначение – друг вид самостоятелен обект
в сграда, с площ 102 кв.м. Независимо от това, дали процесният 1-ви етаж има
или не жилищно предназначение, или се ползва по друг начин, релевантно в случая
е обстоятелството, че този етаж няма характер на обслужващ жилищата на горните
етажи обект. Доказателства за противното не са ангажирани от ответната страна,
направила такова възражение в отговора. Напротив, процесният първи (приземен,
доколкото е на ниво „терен” съгласно СТЕ) етаж е със самостоятелен вход, има 3
помещения за живеене, складови помещения, баня и тоалетна, т.е. безспорно
съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което може да
бъде предмет на съдебна делба. Този извод не се променя дори и като се вземе
предвид представеното от ответника планово задание към проект за жилищна сграда
на Й. и К. Г. и М.К. М., одобрен през 1977г., тъй като, от една страна, същото касае
сграда с 3 жилищни етажа и приземие, състоящо се от два гаража и избени
помещения, която очевидно е различна от процесната жилищна сграда, която има
само 2 жилищни етажа над първия приземен етаж, предмет на иска за делба. Ето
защо, не се установява въпросният проект, съгласно който приземния етаж се
състои от изби и гаражи да е реализиран. От друга страна, по делото не се
установи процесния етаж да е предназначен за общо ползване от собствениците на
жилищата на горните етажи и пък фактически да се ползва общо от собствениците
на горните етажи, в който случай би имал характер на обща част по см. на чл.38
ЗС или пък че има обслужващо жилищата на 2-ри и 3-ти етаж предназначение, което
би изключило самостоятелния му характер, т.е. не се установява на приземния
етаж да се намират складовите помещения към жилищата на горните етажи, които
при това положение биха имали характер на прилежащи към тях части, с оглед
изискването към всяко жилище да има складово помещение, в или извън него.
Съгласно заключението обаче, в площта на първия етаж, която по кад.схема е
102 кв.м, а според ВЛ е 101,50 кв.м, измерена на място, влиза и гараж,
разположен в югозападния край на сградата, със самостоятелен вход откъм двора,
с площ от 15,99 кв.м, отразен в заключението и скицата към същото като помещения
№1, който не е отразен на кад.схема като самостоятелен обект, както и част от
общото за трите етажа стълбище с площ 14,50 кв.м. Ответникът е направил
възражение, че гаражът е негова лична собственост, на основание изтекла в
негова полза придобивна давност. Твърди, че го е владял като свой от 1980 г.
насам в продължение на повече от 10г.
От събраните по делото гласни доказателства обаче не се установи
ответникът, от една страна, да е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано
фактическа власт върху гаража в продължение 10г. и повече години след 1980г., а
от друга – да е демонстрирал първоначално на родителите си, а впоследствие – и
на брат си, че го владее като своя собственост, т.е. да им е демонстрирал
намерението си да го свои и да е отблъснал недвусмислено техните собственически
права върху гаража. Упражняването на фактическа власт върху недвижим имот може
да има за следствие придобиването му по давност само ако владеещия го
несобственик или съсобственик демонстрира недвусмислено на собствениците или на
другите съсобственици промяната в намерението си по отношение на имота – т.е.
че е започнал да го владее като негова собственост, като следва недвусмислено с
действията си да е отблъснал правата на собствениците, респ. на другите
съсобственици. Поради това, направеното от ответника възражение, че е придобил
по давност гаража, разположен в югозападния край на процесния първи (приземен)
етаж с идентификатор №56784.512.874.1.1, със самостоятелен вход откъм двора, с
площ от 15,99 кв.м, отразен в заключението и скицата към същото като помещения
№1, чрез упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на
повече от 10г., от 1980г. и да настоящия момент, следва да се приеме за
неоснователно и недоказано.
Трайната съдебна практика приема, че гаражът представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, като е без значение дали са намира в сграда,
или съществува като самостоятелна постройка. Така, независимо, че ищците са
посочили като предмет на иска си целия първи етаж от жилищната сграда, с идентификатор
№56784.512.874.1.1 по КК на гр.П., без да посочват гаража като отделен
самостоятелен обект, съдът е длъжен при допускане на делбата да се съобрази с
действителното фактическо положение, установено по делото, а именно - че
посочения в ИМ първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 102
кв.м, построена върху описания по-горе недвижим, с идентификатор
№56784.512.874.1.1, се състои от 2 самостоятелни обекта на право на
собственост, а именно – гараж, със
застроена площ 19,80 кв.м, разположен в югозападния край на сградата, със
самостоятелен вход откъм двора, обозначен като помещение 1 на скицата към СТЕ
на вещото лице С.Ж., както и самостоятелен обект в сграда, с площ от
67,20 кв.м, състоящ се от три стаи, обозначени като помещения №2, 4 и 7 на
скицата към СТЕ на вещото лице С.Ж., склад, обозначен като помещение №5 на
скицата към СТЕ на вещото лице С.Ж.– с №9 и 10 на скицата към СТЕ на вещото
лице С.Ж., два коридора и санитарен възел.
По изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че тези обекти,
находящи се на първия (приземен) етаж на жилищната сграда, с идентификатор с
идентификатор №56784.512.874.1.1, са съсобствени между страните, при следните
квоти: 10/12 в режим на СИО за Й.М. и съпругата му К.М. – на основание
описаните по-горе сделки между Й.М. и майка му М.М., извършени по време на
брака на ищците, 1/12 ид.ч за Й.М. – по наследяване от баща му и 1/12 ид.част
за К.М. – също по наследяване от баща му.
Доколкото се установи, че част от процесния първи етаж, със ЗП от 14,50
кв.м, представлява стълбище, обслужващо и трите етаж, разположено в
северозападната част на сградата, отразено като помещение 6 на скицата към СТЕ
на вещото лице С.Ж., неразделна част от съдебното решение, следва да се приеме,
че същата има характер на обща част на сградата, която не подлежи на делба,
поради което не следва да се допуска делба на същата и искът в тази част ще се
отхвърли.
По отношение искането за делба на сграда с идентификатор
№56784.512.874.1.2, с предназначение – промишлена сграда (дърводелска
работилница), със ЗП – 96 кв.м, на 1 етаж, включена в делбената маса, на
основание чл.341 ал.2 ГПК, по искане на ответника, последният е посочил, че
същата е съсобствена на Й.М. и К.М. по наследяване, тъй като родителите им са
били нейни собственици по приращение, като собственици на имота, в който е
построена. От своя страна, ищците оспорват наличието на съсобственост с
ответника по отношение на същата, като поддържат, че тази сграда е изключително
тяхна собственост – на основание покупко-продажба на 4/6 ид.части, по
наследство и на основание давностно владение.
Съгласно приетата по-горе за установена фактическа обстановка, ½
ид.част от имота е била придобита в режим на СИО родителите на Й.М. и К.М. – М.
М. и Г. М.. Така, след смъртта на Г. Й. М. на 15.12.1999г., СИО по отношение
½ ид.част от имота е прекратена и трансформирана в обикновена дялова съсобственост
между законните му наследници, като съобразно нормите на ЗН, преживялата
съпруга придобива общо 5/6 ид.части (10/12 ид.части), а двамата сина К.М. и Й.М.
– по 1/12 ид.част. По делото обаче няма доказателства кога е била построена
тази работилница, дали е съществувала в имота към момента на придобиването на
½ ид.част от него от М. М. чрез дарение от сестра й или към датата на
съдебната делба, на основание която М.М. и съпруга й придобили другата ½
ид.част от имота. Поради това, следва да се приеме, че М. М. и съпруга й са
били собственици на същата по приращение - като собственици на поземления имот,
в който е построена. Следователно, наследявайки по 1/12 ид.част от поземления
имот след смъртта на баща им през 1999г., К.М. и Й.М. са придобили и същите
ид.части от построената в същия сграда – дърводелска работилница, на основание
чл.92 ЗС. След като през 2001г., Й.М. купил от майка си 4/6 ид.части от
поземления имот и от работилница по време на брака си с К.М., ищците придобили
4/6 (8/12) ид. части от ПИ и работилницата в режим на СИО. Впоследствие, през 2010г.,
ищците придобили в режим на СИО още 1/6 ид.част от поземления имот, като така
дела им от него станал общо 5/6 (10/12) ид.част от поземления имот в режим на
СИО, съответно такъв се явява и делът им от собствеността върху построената в
него работилница.
По делото е представен нот.акт №*, том *, рег.№*, дело №*/*г. от
17.08.2007г. за собственост на недвижим имот, с който въз основа на извършена
обстоятелствена проверка, Й.Г.М. бил признат за собственик на 1/6 ид.част от
работилницата на основание давностно владение. Както е добре известно обаче,
нот.акт за собственост, съставен въз основа на обстоятелствена проверка, няма
правопораждащ право на собственост ефект, поради което, в спорното съдебно
производство, страната, която се позовава на права, констатирани с такъв акт,
следва на общо основание, при оспорване на констатираните права от другите
участници в процеса, да установи съществуването им, т.е. в конкретния случай,
че Й.М. е придобил 1/6 ид.част от работилницата по давност. Доказателства в
тази насока обаче не са ангажирани.
Поради това, следва да бъде допусната делба на сграда с
идентификатор №56784.512.874.1.2, с предназначение – промишлена сграда (дърводелска
работилница), със ЗП – 96 кв.м, на 1 етаж, между страните по делото при
следните квоти - 10/12 ид.части за ищците в режим на СИО, 1/12 ид.части за Й.М.
и 1/12 ид.част за К.М., като, на основание чл.537, ал.2 ГПК, и без да е
направено изрично искане от ответника, следва да бъде отменен горепосочения
нот.акт, с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка, Й.Г.М. бил
признат за собственик на 1/6 ид.част от работилницата на основание давностно
владение.
С оглед с оглед отхвърляне на иска за делба на дворното място, Й. Г. М., ЕГН:********** и К.Д.М., ЕГН:**********
следва да бъдат осъдени да заплатят 50 лв държавна такса по сметка на ВСС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Г.М., ЕГН:********** и К.Д.М., ЕГН:********** против К.Г.М.,
ЕГН:**********, за делба на следния имот:
- урегулиран поземлен имот, целият от 473 кв.м по скица, а по протокол за
делба от 07.10.1977г.-496 кв.м, представляващ имот с идентификатор 56784.512.874
по кадастралната карта и кад.регистри на гр.П., одобрени със заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*, с
трайно предназначание на територията – урбанизирана, начина на трано ползване –
ниско застрояване, със стар идентификатор : 875, квартал №* по плана на кв.”П.”,
парцел ХІV-875.
ДОПУСКА съдебна делба между Й. Г. М., ЕГН:**********, К.Д.М., ЕГН:**********
и К.Г.М., ЕГН:**********, на следното недвижимо имущество:
- гараж, със
застроена площ 19,80 кв.м, със самостоятелен вход откъм двора, обозначен като
помещение 1 на скицата към заключението на вещото лице С.Ж., неразделна част от
съдебното решение, находящ се в югозападния край на първи (приземен) етаж,
заснет с идентификатор №56784.512.874.1.1 по кадастралната карта на гр.П.,
одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ 102 кв.м, който
етаж е в жилищната сграда с идентификатор №56784.512.874.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.512.874, с адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*,
както и
- самостоятелен обект в сграда,
с площ от 67,20 кв.м, състоящ се от три
стаи, обозначени като помещения №2, 4 и 7 на скицата към заключението на
вещото лице С.Ж., неразделна част от съдебното решение, склад, обозначен като помещение №5 на скицата към заключението на
вещото лице С.Ж., два коридора с №9 и
10 на скицата към заключението на вещото лице С.Ж., санитарен възел, обозначен с №3 на скицата към заключението на
вещото лице С.Ж., находящ се на първия (приземен) етаж на жилищната сграда с
идентификатор №56784.512.874.1, заснет по кадастралната карта на гр.П.,
одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с идентификатор
№56784.512.874.1.1, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с
площ 102 кв.м, с адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*,
при следните квоти: 10/12 ид.части в режим на СИО за Й.Г.М. и К.Д.М., 1/12
ид.ч за Й.Г.М. и 1/12 ид.част за К.Г.М.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА по отношение на общо стълбище, със застроена
площ от 14,50 кв.м, отразено като помещение 6 на скицата към СТЕ на вещото лице
С.Ж., неразделна част от съдебното решение, разположено в северозападната част
на първия (приземен) етаж на жилищната сграда с идентификатор №56784.512.874.1,
заснет по кадастралната карта на гр.П., одобрена със заповед РД
18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с идентификатор №56784.512.874.1.1, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ 102 кв.м, с
адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*.
ДОПУСКА съдебна делба между Й. Г. М., ЕГН:**********, К.Д.М., ЕГН:**********
и К.Г.М., ЕГН:**********, на следния имот:
- сграда с идентификатор
№56784.512.874.1.2, с предназначение – промишлена сграда (дърводелска
работилница), със ЗП – 96 кв.м, на 1 етаж, находяща се в имот с идентификатор
56784.512.874 по кадастралната карта и кад.регистри на гр.П., одобрени със заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота гр.П., ул.”М.”№*, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване
– ниско застрояване, със стар идентификатор : 875, квартал №* по плана на кв.”П.”,
парцел ХІV-875
при следните квоти: 10/12 ид.части в режим на СИО за Й.Г.М. и К.Д.М., 1/12
ид.ч за Й.Г.М. и 1/12 ид.част за К.Г.М..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №*, том*, рег.№*, дело №*/*г. от
17.08.2007г. на нотариус Д. К., с район на действие Районен съд-гр.Пловдив,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег№ * от 17.08.2007г., акт №*, том *, дело
*/*г., с който на основание постановление от 17.08.2007г. на посочения
нотариус, въз основа на извършена обстоятелствена проверка, Й.Г.М. е признат за
собственик на основание давностно владение на 1/6 ид.част от следния недвижим
имот, находящ се в гр.П., ул.”М.№*, а именно: производствен обект – дърводелска
работилница, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от
96 кв.м, находяща се в източната част на УПИ ХІV-875, в кв.* по кад.план на кв.П.
ОСЪЖДА Й. Г. М., ЕГН:********** и К.Д.М., ЕГН:********** да заплатят 50 лв
държавна такса по сметка на ВСС с оглед отхвърляне на иска за делба.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала.
ИК