Р Е Ш Е Н И Е
№ 308, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 07.07.2020
г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
БУКОВА
при участието на секретар : Елена Ангелова
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 487
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление - бул. “Черни връх” № 51Д, *** от *** М. С. М.-Г. и
П. В. Д., ***, а също и от пълномощника му *** К.К.,
твърди, че на *** г., около 18:20
часа, в гр. *** С.Г.Ц. с *** от него товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„3243 Акрос“, рег. № РВ *** ВХ със закачено на
последния ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № РВ *** ЕН,
натоварено с багер, при което височината на композицията била 4,63 м. и представлявала
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на
чл. 2 във връзка чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, достигнал
кръстовището на бул. *** и бул. *** в гр. *** и при извършване на маневра
„завой надясно“ в ръкава на кръговото кръстовище, преминавайки под въздушната
контактна тролейбусна мрежа, рамото на натоварения багер закачило въже, което
се скъсало и заедно с други елементи паднало на земята. Ц. не видял скъсаното въже
от тролейбусната мрежа и продължил движение с товарната композиция, вследствие
на което скъсаното въже ударило чакащата на пешеходния остров пешеходка Г. В. Х.
в областта на шията и от инерционната сила я изтеглило назад и нагоре и тя паднала
зад товарния автомобил, като пристигналият на мястото на инцидента екип на
спешна медицинска помощ констатирал смъртта й. За така извършеното от Ц.
виновно деяние има влязла в сила присъда № 90/14.11.2014 г., постановена по н. о.
х. д. № *** по описа на Окръжен съд – Пловдив за *** г., която по силата на чл.
300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици досежно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. По
силата на сключен между собственика на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „3243 Акрос“, рег. № РВ *** ВХ и ищеца договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на полица № *** и постигнато в хода на съдебно гражданско исково производство
между
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 2/8
дружеството и наследника на Г. В. Х. – А.К.Х., неин
съпруг, извънсъдебно споразумение на последния е заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65000 лева, като поради
обстоятелството, че Ц. като водач на горепосочения товарен автомобил е
управлявал технически неизправно МПС и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност, то в полза на ищеца е
възникнало право да получи от последния платеното застрахователно обезщетение.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 65 000 лв. Претендира присъждане на
разноски.
Регресен иск с правно основание чл. 274,
ал.1, т. 2 Кодекс за застраховането /отменен с § 34 от ПЗР на Кодекс за
застраховането, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г., но действал към датата на настъпване
на застрахователното събитие – *** г./
Ответникът С.Г.Ц. с ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника му *** С.Г.Д., в депозирания в срока по чл.
367, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявения иск, като твърди, че : липсват
фактически и правни основания за ангажиране отговорността му; не е управлявал технически
неизправен автомобил на ***г.; не е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог; не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението и пътното произшествие е възникнало в
резултата на това; не е управлявал моторното превозно средство без свидетелство
за управление; инцидентът с Г. Х. е възникнал поради неправилно позициониране
на товар, което не е хипотеза на чл. 274 КЗ /отм./, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът не се е възползвал от
предоставената му в чл. 372, ал. 1 ГПК и не е депозирала допълнителна искова
молба.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните връзка със събраните по делото и неоспорени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Съобразно чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ
/отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. Или предпоставките за ангажирана
отговорността на застрахования в тази хипотеза са следните : валидно
застрахователно
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 3/8
правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; възникване на застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие, произтекло в резултат на това, че
застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, като това негово бездействие трябва да
е виновно - съзнателно да е допуснал настъпването на вредата, съответно макар
да не е предвиждал настъпването на определен резултат, да е бил длъжен или да е
могъл да го предвиди или ако е предвиждал настъпването на вредата, да се е
надявал да я предотврати /в този смисъл решение № 130/03.05.2012 г. постановено
от ВКС на РБ по т. д. № 244/10 г., І т. о./; вреди на трети лица; плащане на
застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК
ответникът не е оспорил, че към *** г. гражданската му отговорност за
причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „3243 Акрос“, рег. № РВ *** ВХ е
била застрахована по сключен между собственика на последния и ищеца договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във
формата на застрахователна полица № ***.
Видно от приложеното за
послужване към настоящото дело н. о. х. д. № 720/13 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив на 14.11.2014 г. по него е постановена присъда № 90, с която
подсъдимият С.Г. Ц. е признат за виновен в това, че на *** г. в гр. ***, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 3213 Актрос“ с рег. № РВ *** ВХ с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80“ с рег. № РВ *** ЕН, е нарушил
правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г. В. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл.
342, ал. 1 във връзка с чл. 54 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК е осъден на
две години лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил
престъплението при независимо съпричинителство с П. Г.С.,
както и да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2,
т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 127, ал. 1 ЗДвП, по чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 и
чл. 169, ал. 1, т. 1 ППЗДвП, по чл. 8, ал. 2 и чл. 17
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. Така постановената присъда е изменена с
Решение № 20/25.01.2016 г. постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. н. о.
х. д. № 413/15 г., като е отменена в частта относно правната квалификация на деянието
във връзка с чл. 2, ал. 2 НК и това решение е оставено в сила с Решение №
129/10.08.2016 г. постановено от ВКС на РБ по н. д. № 441/16 г., което е
окончателно.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда постановена по н. о. х. д. № 720 по описа на Окръжен съд – Пловдив за
2013 г. е задължителна за
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 4/8
настоящия граждански съд по въпросите:
извършено ли е деянието; неговата противоправност и
виновността на дееца, с оглед на което въз основа на посочената норма и на
влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 720/13 г. на Окръжен съд – Пловдив
съдът приема за установено, че на *** г. в гр. ***, при управление на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „3213 Актрос“ с рег. № РВ ***
ВХ с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ
3080“ с рег. № РВ *** ЕН, ответникът С. Ц. е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г. В. Х., като извършеното от обективна и субективна страна осъществява
фактическия състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл.
342, ал. 1 Наказателен кодекс.
Установява
се и от приложеното за послужване по настоящото дело гр. д. № 71 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2014 г., че : срещу ищцовото
дружество е бил предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от съпруга на
починалата при процесното пътнотранспортно
произшествие – А.К.Х., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; по
това дело ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на страната на
застрахователя; на 07.07.2017 г. е постановено
решение № 910, с което предявеният иск е уважен до размера на сумата от
150 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
– отхвърлен като неоснователен; срещу постановеното по гр. д. № 71 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2014 г. решение е подадена въззивна жалба от „ЗК Лев Инс“
АД, по която е образувано в. гр. д. № 748 по описа на Апелативен съд – Пловдив
за 2017 г., в хода на производството по което – на 13.09.2017 г., е подписано Споразумение
№ 447, посредством което дружеството се е задължило да заплати на А. Х. на основание чл. 267 КЗ /отм./ във връзка с
чл. 45 ЗЗД сума в размер на 65 000 лв., представляващи паричната стойност
/еквивалент/ на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания съобразно претенцията му по гр. д. № 71 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2014 г. претърпени от смъртта на съпругата му Г.В.Х., а Х. от своя
страна е заявил, че няма повече претенции по повод на настъпилото на *** г.
събитие, като се задължава в 3-дневен срок от подписване на споразумението да
депозира молба за отказ от предявените срещу „ЗК Лев Инс“
АД искове по гр. д. № 71/14 г. на ОС – Пловдив; такава молба не е депозирана,
но с оглед на това споразумение с решение № 54/20.03.2018 г. Апелативен съд –
Пловдив е отменил решение № 910/07.07.2017 г.
постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр. д. № 71/14 г. и е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и така постановеното
решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 654/19.11.2018
г. постановено от ВКС на РБ по т. д. № 1643/18 г.
По погрешка
е изискано за послужване и т. д. № 71 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХІ с.
за 2014 г., което няма връзка с настоящото дело, поради
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 5/8
което на основание чл. 253 ГПК определението постановено
в открито съдебно заседание 05.11.2019 г., с което така изисканото дело е
приложено към висящото пред настоящия състав дело следва да бъде отменено и т.
д. № 71/14 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІ гр. с. следва да бъде върнато на
състава.
Видно от
заключението на вещото лице Й.П. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в
банкова сметка *** А.К.Х. – ищец по гр .д. № 71 по
описа на Окръжен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2014 г., са постъпили суми в общ
размер на 65 000 лв. по дати както следва : 07.09.2017 г. – 1000 лв.;
13.09.2017 г. – 4000 лв.; 29.09.2017 г. – 30000 лв. и на 13.10.2017 г. – 30000
лв., всички с основание за превода : „Получен превод от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по
споразумение № 447/13.09.2017 г.“ Заключението не бе оспорено, като въз основа
на същото съдът приема, че в съответствие с постигнатите договорености по Споразумение
№ 447/13.09.2017 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото
от процесното пътнотранспортно произшествие лице С.Х.,
поради което следва да бъде изяснен основният спорен въпрос по делото дали
пътнотранспортното произшествие е възникнало именно в резултат на бездействието
на ответника да спре и да вземе мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност на управлявания от него товарен автомобил.
В действителност законът – чл.
139, ал. 1, т. 1 Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ предявява изискване движещите се по пътя пътни превозни средства да
бъдат технически изправни, като в тази връзка вменява задължение на водача на
пътното превозно средство при възникване
по време на движение повреда
или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване – чл. 101, ал. 1 ЗДвП. Но както се установи по-горе от приложеното
за послужване към делото н. о. х. д. № 720 по описа на Окръжен съд – Пловдив за
2013 г. ответникът
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1
Наказателен кодекс поради нарушаване на правилата за движение по чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, постановяващи съответно, че : „Движещите
се по пътя пътно превозни средства трябва да бъдат : с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението;“ /чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП/;
„Допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване са за : височина на всички видове ППС – 4,00 м;“ /чл. 5,
ал. 1, т. 2 Наредба № 11 от 03.07.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства/, а не на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Следователно в тежест на ищеца
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи, че процесното
пътнотранспортно произшествие е в резултат на бездействието на ответника да
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 6/8
спре и да вземе мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в товарния автомобил.
В тази връзка по искане на ищеца
бе допуснато извършване на комплекса съдебна автотехническа
и електротехническа експертиза, според заключението на вещите лица, по която :
най-вероятен от техническа гледна точка
е следният механизъм на пътнотранспортното произшествие – водачът Ц. е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с ремарке „Шварцмюлер“,
превозващо багер по платното за движение на *** в посока от север на юг, като
при преминаване на композицията в участъка непосредствено преди навлизане в
кръстовището рамото на багера върху ремаркето е закачило напречно носещо или
фиксиращо въже от контактната мрежа на тролейбусния транспорт, при което същото
се е скъсало и заедно с другите елементи на контактната мрежа е паднало на
земята и при падането и завлачването на мрежата въже
от нея е ударило стоящата на островчето в близост до платното за движение
пешеходка Г. Х. в областта на шията; първоначалният контакт между рамото на
багера и напречното носещо или фиксиращо въже е настъпило на мястото, което
приблизително се намира – по дължина на около 10 – 15 м. северно от ориентира
приет в протокол за оглед, а по широчина на около 3 - 6 м. източно от западния
край на платното за движение; височината на най-високата част на статичната
композиция е била на 4,42 м. от земята, а височината на мястото на първия
контакт при динамична композиция е възможно да бъде на височина 4,28 плюс/минус
0,13 м. от земята, т. е. между 4,15 м. и 4,41 м.; височината на най-високата
част на композицията при динамична композиция е възможно да е била на 4,42
плюс/минус 0,13 м. от земята, т. е. между 4,29 м. и 4,55 м. от земята; рамото
на багера може да се постави под нивото на кабината, при което габаритната
височина на цялата композиция ще бъде 3,98 м.; след като преди произшествието
водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ е позиционирал багера върху ремаркето
по начин, при който рамото на багера в най-високата му част е било на 4,42 м.
от земята, водачът на товарния автомобил е нямал техническа възможност да
избегне произшествието; водачът е нямал видимост към стрелата на багера по
време на движението на композицията, а ако височината на контактната мрежа е
била равна на нормалната 5.50 м., то тогава независимо от височината на рамото
на багера в най-високата му част от земята произшествие не би настъпило;
съгласно техническите изисквания нормалната височина на контактните проводници
от повърхността на пътното платно е 5,50 м., като минималната височина в
точките на провисване е 5,00 м.; светлият габарит на платното за движение по
височина зависи от класа на улицата, като за клас І е 5,00 м., за клас ІІ –
4,70 м., а за останалите класове – 4,50 м., следователно контактна мрежа в
района на местопроизшествието не е отговаряла на техническите изисквания;
основни причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са –
позициониране на багера върху ремаркето теглено от товарен автомобил „Мерцедес“
по установения начин, при който рамото на багера в най-високата му част е било
на 4,42 м от земята; височината на контактната мрежа в района на
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 7/8
местопроизшествието, която е била на около 4,15 – 4,41 м.
от платното за движение и не е отговаряла на техническите изисквания.
Заключението на вещите лица инж. С.М.
и инж. В.С. не бе оспорено, като същото е в пълен синхрон и с постановената по
н. о. х. д. № 720 по описа на Окръжен съд – Пловдив
за 2013 г. присъда, с която ответникът е
признат за виновен в извършване на престъпление по транспорта вследствие на
нарушение на правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, като въз основа на анализа му и липсата на други
доказателства, които да разколебават изводите на експертите, то и предвид
констатациите на последните при извършен от тях допълнителен оглед на процесния товарен автомобил, при който са установили, че
рамото на позиционирания върху товарното ремарке теглено от автомобила багер в
деня на пътнотранспортното произшествие е могло да бъде поставено под нивото на
кабината, при което габаритната височина на цялата композиция е щяла да бъде
3,98 м., настоящият състав приема за установено, че пътнотранспортното
произшествие е в резултат на неправилно позициониране на багера и на техническа
неизправност на контактната мрежа в района на пътнотранспортното произшествие,
а не вследствие на възникнала по време на движение повреда или неизправност на
управлявания от ответника товарен автомобил. Следователно в правната сфера на ответника
не е възникнало регресно вземане по чл. 274, ал. 1,
т. 2 КЗ /отм./ и искът за плащане на платеното от застрахователя на увреденото
лице застрахователно обезщетение като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В действителност делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност, с оглед което искането на
ищеца за редуциране на заплатеното по представената по делото Разписка от
07.08.2019 г. /лист 146 на гърба/ от ответника адвокатско възнаграждение от
4500 лв. до минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, равняващ се към датата на плащането /редакцията на
Наредбата съгласно ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г./ на 2480 лв. следва да бъде
уважено. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2480 лв. разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление - бул. “Черни връх” № 51Д, *** от *** М. С. М.-Г. и П. В. Д., ***, а
също и от пълномощника му *** К.К., против С.Г.Ц. с
ЕГН **********,***, иск
Продължение на решение по т. д. №
487/19 г. на ОСПд – стр. 8/8
с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 Кодекс за
застраховането /отменен/ за заплащане на сумата от 65 000 лева,
представляваща изплатено от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД застрахователно обезщетение на основание договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите сключен във
формата на застрахователна полица № *** г. и по силата на постигнато в хода на
производството по гр. д. № 71 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за
2014 г. между дружеството и увреденото лице А.К.Х. Споразумение №
447/13.09.2017 г. за репариране на неимуществени вреди, произтекли от
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 във,
причинено виновно от С.Г. Ц., който на *** г. в гр. ***, при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 3213 Актрос“ с рег. № РВ *** ВХ с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80“ с рег. № РВ *** ЕН, нарушавайки
правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства по непредпазливост е причинил смъртта на Г.
В. Х., чийто наследник по закон е съпругът й А.К.Х., в извършването на което
престъпление С.Г.Ц. е признат за виновен с
присъда № 90/14.11.2014 г. постановена по н. о. х. д. № 720/13 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. “Черни
връх” № 51Д, *** от *** М. С. М.-Г. и П. В. Д., ***, а също и от пълномощника
му *** К.К., да заплати на С.Г.Ц. с ЕГН **********,***,
сумата от 2480 лв. /две хиляди четиристотин и осемдесет лева/ разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ протоколно определение
постановено в открито съдебно заседание 05.11.2019 г. по т. д. № 487 по описа
на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г., с което по него е приложено за
послужване т. д. № 71 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХІ с. за 2014 г.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Окръжен съд –
Пловдив, ХІ гр. с. т. д. № 71/14 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :