Р
Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………гр.
София,09.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, IV-В
състав, в открито съдебно заседание , проведено на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия: Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Зл. Чолева гр. дело № 11317 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 74 състав от 15.01.2018 г., постановено
по гр. дело № 11536/2017г., в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Д. срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ - за разликата над сумата от 2 500,00лв. – до пълния
предявен размер от 5 500,00лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП от 28.07.2016г. , настъпило на републикански път І-7 и път Т6V1167 по вина на водача на лек
автомобил „Мазда 323“ с рег.№ В 2710 РС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Решението се обжалва в горепосочената
част от ищеца.
Въззивникът
Д.С.Д. заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част, като постановено в нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че
присъденото му обезщетение е занижено по
размер и не съответства на принципа за
справедливост, с оглед вида, броя и
тежестта на претърпяните от него неимуществени вреди. Поддържа, че от първата инстанция
не са взети предвид показанията на разпитания по делото свидетел, от които се
установява продължителността на възстановителния период, която е била
няколко месеца, както и промяната в
живата му, свързана с преустановяване на работата. Заявява искане за отмяна на решението на СРС в
атакуваната отхвърлителна част и вместо
него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния
заявен размер, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ЗД ,,Б.И.”АД - не заявява становище по повод
депозираната жалба.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно нормата на чл. 269, предл. 2
от ГПК.
Първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 2500 лв.
Настоящият
съдебен състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на
пресъдено нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с
която е установено наличието на предпоставките по чл.432,ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпяни от ищца, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „Мазда 323“ с рег.№ ******, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП,
неимуществените вреди, претърпени от ищеца
и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и наличието на
валидна застраховка „Гражданската отговорност“ на водача на автомобила,
причинил процесното ПТП при ответното дружество.
Спорният въпрос между страните във въззивното
производство е само по размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Нормата на чл.52 ЗЗД постановява, че
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът отчита при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, продължителността на възстановителния
процес, медицинската прогноза за бъдещото здравословно състояние на пострадалия
и пр. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които
ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лв. не съответства на принципа за справедливост, установен
от нормата на чл.52 от ЗЗД, при
съобразяване на конкретните доказани обективни обстоятелства, съгласно
разясненията на ППВС № 4/1968г. Настоящият
съдебен състав приема, че определено при спазване на принципа за справедливост, обезщетението за конкретните доказани
претърпяни от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 2000,00лв. а
определяне на този размер настоящият съдебен състав на първо място съобразява
доказаните с представените по делото медицински документи и приетото заключение
на СМЕ, причинени на ищеца физически увреждания, които не са тежки и се свеждат
само до повърхностна травма на главата, свързана с разкъсване на кожата и
образуване на рана, без увреждане на черепа и главния мозък, и повърхностна
травма на поясния отдел на гръбначния стълб, без увреждане на прешлените и
гръбначния мозък. Зачита обстоятелството, че ищецът е търпял болки с по-голям
интензитет непосредствено след ПТП за 6-7 дни, след което интензитетът на
болките е намалявал за около 13-14 дни. Отчита факта, че не се установява
причинените на ищеца физически травми от ПТП да са оставили трайно отражение
върху здравето му след изтичане на горепосочения възстановителен период. Съдът отчита също така установения със
събраното гласно доказателство факт на изпитван през определен период от време от
ищеца страх за каране на велосипед след ПТП, /при управлението на велосипед ищецът е ударен от автомобила,
причинил ПТП /, който страх впоследствие
е бил преодолян. Настоящия съдебен състав кредитира показанията на св.С.Д.С.относно
горепосочения факт, като отчита неговата очевидна заинтересованост като син на
ищеца по реда на чл.172 от ГПК , от една
страна, но от друга съобразява ,че относно този факт показанията му са достоверни
като са житейски обосновани, тъй като установяват обичайна и нормална човешка
реакция на преживяния от ищеца стрес в резултат на ПТП. Настоящият съдебен
състав не кредитира показанията на свидетеля Салиев относно установения от него
факт, че възстановителният период при ищеца е продължил в рамките на няколко месеца, както и относно
факта, че и към момента на разпита му ищецът продължава да накуцва. Съдът
намира, че относно тези факти показанията на свидетеля не са достоверни, като
отчита по реда на чл.172 от ГПК, че те са
дадени от него като заинтересован - син на ищеца и съобразява, че за тези обстоятелства
показанията на свидетеля не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Напротив - опровергават се от събраните по делото писмени доказателства
/медицински документи/ и заключението на СМЕ, от които се установява много
по-кратък и пълен възстановителен период. Що се отнася до установеното от
свидетеля напускане на работа от ищеца след ПТП, самият свидетел признава, че
не може да установи дали причината за
това са травмите, получени от ищеца в
резултат на ПТП или е поради факта, че
работата на обекта, на който ищецът е работил е приключила. При липсата на безспорни
доказателства за причинно-следствена връзка между твърдяното напускане на
работа, /като негативна житейска промяна при ищеца/ с травмите от ПТП, съдът намира за неоснователен
довода на ищеца, че този факт следва да бъде зачетен при определяне размера на
дължимото му обезщетение.
При отчитане вида и тежестта на горепосочените травмите, причинена на ищеца, кратката продължителност на възстановителния
период, както и липсата на трайно
отражение върху здравето на ищеца в резултат на причинените му физически и
психически травми, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с принципа за справедливост, установен с нормата на
чл. 52 ЗЗД, дължимото на ищеца
обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 000,00
лв. От тази сума следва да
се приспадне платеното от ответника ЗД ,,Б.И.” АД- извън и преди настоящия процес
- в полза на ищеца обезщетение за репариране на същите вреди от деликта, в размер на 500 лв., или дължимото на ищеца
обезщетение възлиза на сумата от 1 500,00лв. Доколкото, обаче, в
конкретния случай решението на първата инстанция е обжалвано само от ищеца в
отхвърлителната му част и съдът следва да зачете забраната, установена с
нормата на чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК – за влошаване на положението на
жалбоподателя, решението на първата инстанция в атакуваната част, с което искът
е отхвърлен за разликата над 2 500,00лв. – до пълния предявен размер от 5 500,00лв. следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има правото на
разноски за въззивното производство, но тъй като от него искане за присъждане
на такива не са заявени, съдът приема, че те остават в тежест на страните така,
както са направени.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 15.01.2018г. на СРС, ІІ ГО, 74
състав, постановено по гр.д.№ 11536/2017г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Д.
срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ - за разликата над
сумата от 2 500,00лв. – до пълния предявен размер от 5 500,00лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в
резултат на ПТП от 28.07.2016г. ,
настъпило на републикански път І-7 и път ***** по вина на водача на лек
автомобил „Мазда 323“ с рег.№ В 2710 РС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
В останалата част, с която искът по
чл.432,ал.1 от КЗ е уважен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.