№ 518
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 4228545, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на ЯНК. АТ. Д.,
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че обжалваният
електронен фиш бил незаконосъобразен. При констатирането на нарушението
и съставянето на фиша били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Нарушението не било констатирано по предвидения
в закона ред. Квалификацията на нарушението била непълна. Деянието било
несъставомерно. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Претендира разноски по чл.38 ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
1
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба, с която поддържа жалбата, моли съда да
отмени обжалвания електронен фиш. Излага подробни съображения в
подкрепа на жалбата си. Сочи, че електронният фиш не съдържал
законоустановените реквизити по закон. Протоколът по чл.10 от Наредбата не
съдържал номер на първо и последно статично изображение. Снимковият
материал нямал уникален идентификационен номер, и не можел да се свърже
с издадения протокол по чл.10 от Наредбата. Протоколът по чл.10 от
Наредбата не бил съставен от упълномощено за това лице. Техническото
средство заснело нарушението не било преминало техническа проверка.
Нямало снимка на разположението на уреда, която не съдържала дата и час на
изготвяне. Не било доказано мястото, на което било установено нарушението.
В протокола по чл.10 от Наредбата било посочено, че посоката на задействие
била приближаващ, а заснетото на снимката МПС се отдаличавало, което
било посочено и в снимката. Била нарушена процедурата по връчване на
електронния фиш. Претендира разноски по чл.38 ал.2 от ЗА.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 02.12.2020г. в 15.47 часа в
гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе- пътен възел „Скобелева майка“ северно
платно на надлеза в посока „Запад“, нарушението е установено с АТСС
CORDON – M2 MD 1196, при отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил марка Опел Астра, с рег. №
***, се движел с установена наказуема скорост от 83 км/ч, а именно с
превишаване на скоростта в населено място с 33 км/ч. Собственик на
2
регистрираното моторно превозно средство е „АН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, а
негов законен представител и управител е жалбоподателят ЯНК. АТ. Д..
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в
електронния фиш, описаният в него автомобил е извършил движение с
превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство, надлежно съответстващо на
одобрения тип, с правилно и законосъобразно съставен протокол по чл.10 от
Наредбата за използване на АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол, както следва:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON M2 MD1196, представляващо мобилна система за контрол на
скоростта;
- техническото средство е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под номер B-46- видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2,
видно от приложеното по делото писмо от Български институт по
метрология.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от представения по делото протокол от
проверка № 10-С- ИСИС/ 21.02.2020г. на Български институт по метрология.
-надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
този смисъл /Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив./
3
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка се установява от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и
категоричен начин индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и
модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено
нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от ЗДвП е въведена
презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за
нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е
установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при
спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в
чието владение е бил автомобилът, именно това лице се наказва. В този
смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и
снетото от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да
позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното
превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може
непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив./
В приложеното статично изображение са посочени географските
координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и
соченият адрес, че е в границите на населеното място се установява, както от
приложения протокол за използване на АТСС, така и от служебно
извършената справка в „Google maps”, така и от приложения снимов
материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. №
2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 718 / 2020 г./
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
ЯНК. АТ. Д., като законен представител на фирмата собственик на моторното
превозно средство, предвид разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, което се
4
установява от приложената по делото справка за регистрация и собствеността
на моторното превозно средство. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
От приложеното по делото писмо АУ 00023 № 33913 от 09.07.2018г. от
Български институт по метрология, за вписване в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението е вписано под номер B-46- видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, като
обхвата на измерване на скорост е от 20 км/ч до 300 км/ч., грешката при
измерване на скоростта е +- 1 км/ч в лабораторни условия, а грешката при
измерване на скоростта в пътни условия е +- 3 км/ч до и над 100 км/ч.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нямало
доказателство, че конкретно използваното техническо средство е преминало
през техническа проверка. От представения по делото протокол от проверка
№ 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г. от Български институт по метрология се
установява, че техническото средство е преминало през проверка на
21.02.2020г. Установява се, че уредът съответства на одобрения тип, като това
съответствие е установено както от проверка при симулация на скорост, така
и посредством мобилен полеви тест. Техническото средство има знак за
провекра № 102, и защитни стикери № 06066, 06067 и 06068. В заключение е
посочено, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания.
Нарушението предмет на електронния фиш е установено на 02.12.2020г.
Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията, „когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип." Следва да се
има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва
техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е
констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.
43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния
5
бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018г. на председателя
на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл.31 от заповедта е една година. Предвид това, следва да бъде
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021г. по
к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на Административен съд- Пловдив./
По нататък, в цитирания протокол от проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г. от
Български институт по метрология, в посочено в него проверено средство
CORDON M2, триножник, се установява, че преминалото средство от
проверка е средството, с което е заснето нарушението. Същото обстоятелство
е посочено и в съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на
АТСС, в който изрично е посочено и номерът на протокола за извършената
проверка, а именно „протокол № 10-С- ИСИС от 21.02.2020г.“ В покрепа на
този извод е, приложената по делото снимка на уреда извършил заснемането
(триножник). Ето защо, за настоящият съдебен състав не съществува
съмнение, че техническото средство CORDON M2 MD 1196, с което е заснето
нарушението е същото техническо средство, което е преминало проверка с
протокол № 10-С- ИСИС от 21.02.2020г.
Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
-3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима
грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното
АТСС при измерена скорост до и над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 86 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс от 3 км/ч, се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с електронния фиш, а именно 83 км/ч.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.63 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От дадената
6
дефиниция е видно, че при уредбата на електронния фиш законодателят е
употребил нова и специфична техника, като се е дезинтересирал от
субективния, човешкия фактор, като е въведен принцип на автоматизъм на
установяване на нарушението и налагане на санкцията. В този смисъл,
доколкото електронния фиш представлява не изявление на конкретно лице, а
автоматизирано, електронно изявление, то напълно обосновано в същия
липсва графа за издател и негов подпис. В този смисъл /Решение № 1570 от
20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1335 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив./
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че издаденият
електронен фиш не съдържал законоустановените реквизити съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш
съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е
утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе
предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е
определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, без да
препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на НП, поради което не може да се счита за съществено
процесуално нарушение липсата издател на електронния фиш. Посочената
норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от
7
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив./
Нарушението е било установено с АТСС. След като нарушението е
било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното
нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да
бъде издадено наказателно постановление /НП/.
При заснемане на нарушението и издаване на атакувания електронен
фиш е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на
формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите
реквизити. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата- в него е
посочено мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на
техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта,
начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за
измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила,
неговият регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената
скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол,
който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не
изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито
и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен
номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на
разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за
контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения
снимков материал, както и с посоченото в електронния фиш място на
8
извършване на нарушението. В съставения протокол за използване на АТСС
служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил всички
изискуеми по реквизити по закон, наличието на общо ограничение на
скоростта- 50 км/ч в населено място, видът на АТСС – CORDON M2 MD
1196, датата на осъществявания видеоконтрол (02.12.2020г.), мястото на
осъществявания видеоконтрол- гр. Пловдив, ПВ Скобелева майка, посоката
на движението на контролираните МПС- от изток към запад, наличието на
дигитална снимка за временно монтирани АТСС-да, изготвената снимка на
мястото, където е позиционирано техническото средство, посоката на
задействане "П" , режима на измерване "С" – стационарен, точният час на
начало (11.00 часа) на работа и точният час на край( 19.00 часа) на работа. От
изготвената снимка на нарушението се установява, че автомобилът е заснет в
населеното място, в което важи общото ограничение на скоростта- 50 км/ч. За
разлика от многобройни други случаи, в които без това да се отразява на
правото на защита на наказваното лице, редица полета са оставяни
непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити
на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран
участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на
движение на контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой
на установени нарушения (211), брой на часове работа на АТСС (8). Посочен
е номерът на служебния автомобил. Положен е и подпис на длъжностното
лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните
и техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е
извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този
начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.
В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
липсата на посочване на номера на първото и последното статично
изображение в съставения протокол по чл.10 от Наредбата, отричала
възможността за установяване на връзката между протокола и снимковият
материал, който също нямал уникален идентификационен номер. Както и по-
горе бе посочено, от приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., което е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол се установява, по ясен и
категоричен начин индивидуализацията на регистрационния номер, марка и
9
модел на заснетото моторно превозно средство (Опел Астра с рег. № ***), с
което е извършено нарушението. В приложеното статично изображение са
посочени географските координати на мястото на контрол ( N 42.147835
северна ширина и Е 24.801320 източна дължина), от което след извършена
служебна справка в „Google maps” се установява, че са пряко относими и
еднакви с мястото на извършване на видеоконтролът, посочено в съставения
протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, и в издадения
електронен фиш, предвид което съдът приема, че е извършен
законосъобразен видеоконтрол. Отделно от това, данните посочени в
статичното изображение- дата и час на нарушението 02.12.2020г. в 15.47 часа,
измерената скорост, разпознатият регистрационен номер, посоката на
движение (Запад), мястото на видеоконтрол, видът на АТСС, съвпадат изцяло
със съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС. В
този смисъл Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к.адм. н.д. № 1642 / 2021 г.
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к.
адм. н. д. № 670 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 380
от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г., на
Административен съд – Пловдив. Следва отново да бъде посочено, че
протоколът по чл.10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. В този смисъл /Решение № 848 от 15.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив./ За пълнота следва да бъде отбелязано, че АТСС вид CORDON M2
1196, не дава информация за номер на първо и последно статично
изображение. Отделно от това, непосочването на първо и последно статично
изображение в протокола по чл.10 от Наредбата, и липсата на посочване на
уникален идентификационен номер на снимката, в случая, не се отразява по
никакъв начин на правото на защита на жалбоподателя, и не води до
нарушаване на процесуалните правила при ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Всъщност, неправилно
жалбоподателят твърди, че в протокола били посочени като брой нарушения
254. Видно от протокола заснетите нарушения са 211, а не 254. Ето защо, за
настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че приложената по
10
делото снимка и протокол по чл.10 от Наредбата, са издадени за едно и също
нарушение, а именно за нарушението извършено с процесния автомобил.
В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
посоката на действие посочена в протокола по чл.10 от Наредбата
(приближаващ) е неотносима към приложеното изображение, тъй като в него
била посочена посока отдаличаващ. На първо място, както и по-горе бе
посочено, за настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че
приложената по делото снимка и протокол по чл.10 от Наредбата, са издадени
за едно и също нарушение, а именно за нарушението извършено с процесния
автомобил. На следващо място, посоката на заснемане, контролиране и
движение на процесния автомобил (посока „Запад“) е изрично посочена,
както в обжалвания електронен фиш, така и в съставения протокол по чл.10
от Наредбата, така и в приложеното статично изображение. И не на последно
място, посочването на посока „приближаващ“ в съставения протокол по чл.10
от Наредбата, и посока „отдалечаващ“ в изготвеното статично изображение,
може да се дължи на техническа грешка при изготвянето на протокола по
чл.10 от Наредбата, но във всички случай, не нарушава процесуалните права
на жалбоподателя, и не ограничава правото му на защита, а и не представлява
процесуално нарушение от категорията на съществените. След като, при
обикновенния прочит на приложеното по делото статично изображение, в
което изрично е посочено, че процесният автомобилът е „разпознат“, се
установява, че заснетият автомобил е именно процесният, то не същестува
съмнение, че именно този автомобил е бил заснет с АТСС, за който
автомобил е съставено приложеното статично изображение, протокола по
чл.10 от Наредбата, а в последствие и издаден обжалваният електронен фиш.
Във всички случай, вън от съмнение е, че процесният автомобил се е движел
с установена наказуема скорост от 83 км/ч, и без съществено значение е, дали
в протокола е посочено, че е заснет при приближаване или отдалечаване, след
като от приложеното статично изображение категорично се установявят
идентификационните му белези- марка, модел, категория, цвят и
регистрационен номер. Ето защо, съдът приема, че представеният протокол
по чл.10 от Наредбата, касае конкретното извършено от автомобила, респ.
жалбоподателя, и заснето, видно от приложеното статично изображение,
административно нарушение.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
11
чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 400.00 лева за водач, който превиши
разрешената скорост в населено място от 31 км/ч до 40 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 33
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Следва да бъде отбелязано и, че съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълна правна
квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Именно това е законовата разпоредба, в която е разписано
конкретното задължение за водачите на пътни превозни средства да спазват
определено поведение – да избират скорост на движение, която да не
превишава нормативно определените стойности, чието виновно неизпълнение
ще представлява административно нарушение. Тъй като стойността на
скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с
пътен знак и не е била различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то
правната квалификация на нарушението е правилно определена.
Досежно възражението, че в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
предвидени няколко хипотези на допустима максимална скорост в зависимост
от категорията на МПС, то това не променя извода за наличието на коректна
и пълна правна квалификация на нарушението. Правното основание се
формулира с посочване на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и
ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
12
нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на правното
основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито
са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма правно
значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и
има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на
нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е
трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на
ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак.
дело № 574/2014 г. на ВКС; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. №
1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В електронния фиш изрично е посочен видът на превозното средство,
при чието управление е извършено нарушението, а именно лек автомобил.
Съгласно т. 12, б. „а“ от § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП леки са
автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП постановява, че категория В включва моторни превозни средства с
допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. Леките
автомобили се отнасят само към една, а не към различни категории. Въпросът
към коя категория спада определено превозно средство е на правна преценка,
която се прави въз основа на различни обстоятелства, описани в закона, като
допустима максимална маса, брой седящи места + водача. По делото те се
установяват от справката за данни по регистрация /т. нар. в съпроводителното
писмо справка за собственост/. Това позволява на съда да провери, че
нарушението действително е извършено при управлението на лек автомобил -
МПС от категория В, поради което стойността на максимално допустимата
скорост съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено, след като в електронния фиш изрично е
посочено, че стойността на разрешената скорост, срещу която трябва да се
защитава, е 50 км/ч, както и че тя е определена, тъй като нарушението е
извършено при управлението на МПС, което е лек автомобил.
По твърдението на жалбоподателя за недоказаност, че служителят,
боравил с процесното АТСС, е преминал обучение за работа с него, следва да
13
се отбележи, че такова възражение не е направено нито с жалбата, нито по-
късно до приключване на съдебното следствие, като същевременно
процесуалният представител на жалбоподателя е взел становище (в
допълнителната молба, че няма други искания и да се даде ход по същество),
че делото е изяснено от фактическа страна и няма доказателствени искания.
Едва в депозираната молба с изложение по същество, след приключване на
етапа от процеса, в който се събират доказателства, за пръв път се ангажират
такива твърдения. В случая обаче това не е пречка за разкриване на
обективната истина. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изрично е удостоверено, че: „Автоматизирано техническо
средство или система е разположено/а и настроено/а съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания“. Протоколът
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има
материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото
същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната
уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на
надлежното настройване и привеждане в работен режим на техническото
средство, а непредставянето на документ за преминато обучение не оборва
доказателствената му стойност - така изрично Решение № 2049 от 13.11.2020
г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1530/2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1297/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Освен това липсата на представен протокол за преминато обучение за
работа с АТСС не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на
процедурата по установяване на деянието. Присъствието на контролен орган е
с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но без възможности той да
въздейства върху измерването, регистрирането и записването на
нарушението, която дейност се осъществява автоматично - така Решение №
1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на Административен съд –
Пловдив. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на
работа на мобилната система за видеоконтрол не са събрани по делото.
Същевременно изяснява се, че техническото средство е изготвило 211
статични изображения и видеозаписи на установени нарушения, поради което
14
доказано е, че системата за видеоконтрол е сработила и е извършвала годни
записи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не била направена
снимка на уреда извършил заснемането, а снимката приложена по преписката
не била направена на датата на извършване на нарушението, което водело до
невъзможност за установяване на местоположението на АТСС и процесният
автомобил. Наредбата за използване на АТСС не изисква направената снимка
на разположението на уреда да съдържа каквито и да е данни. Отбелязване в
насока, че е направена снимка на разположението на уреда съществува в
съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в графата
дигитална снимка само за временно монтирани АТСС (да). Ето защо,
направената и приложена снимка на уреда се обвързва с времето, мястото и
начинът на осъществявания видеоконтрол, както и с разположението на
АТСС, и с процесния автомобил. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Както и по-горе бе
посочено, при заснемане на нарушението и издаване на атакувания
електронен фиш е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на
формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите
реквизити. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата, в него са
посочени всички необходими реквизити. По преписката е приложен и
снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство и на регистриране на
нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената
разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на
разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Отразеното
в протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация,
видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в електронния
15
фиш място на извършване на нарушението. В този смисъл Решение № 1995 от
27.10.2021г.на Административен съд – гр. Пловдив по к.а.н.д. № 1530 по
описа на съда за 2021.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че била съществено
нарушена процедурата по налагане на административно наказание и по-
конкретно- на начина на връчване на електронния фиш. Видно от
представения по делото (административнонаказателната преписка)
електронен фиш, в най-долната му част, се установява, че същият е надлежно
връчен на 06.12.2021г. на пълномощник, чрез разписка, с имена (нечетливо
посочени три имена и положен подпис на пълномощника), упълномощен с
пълномощно с рег. № 10989/ 06.12.2021г. РС Хасково. Предвид редовното
връчване на електронния фиш, което съдът не поставя под съмнение, съдът
намира, че жалбоподателят е разполагал с възможностите предвидени в
чл.189 от ЗДвП, но въпреки това, не ги е упражнил. Отделно от това,
доколкото към производството по ЗАНН субсидиарно се прилагат правилата
на НПК, включително и принципа за разкриване на обективната истина,
настоящият състав намира, че жалбоподателят е имал обективната
възможност да упражни възможностите в чл.189 от ЗДвП, и в провелото се
съдебно производство, но не го е сторил. Изтичането на срока по чл. 189, ал.5
ЗДвП не преклудира възможността за собственика на автомобила,
респ.жалбоподателят, в рамките на съдебното производство по оспорване на
електронния фиш да установи с всички доказателствени средства, че друго
лице е управлявало автомобила към момента, когато е установено
нарушението, което не е сторено. На следващо място, в цялото се провело
съдебно производство, в това число нито в жалбата, нито в откритото съдебно
заседание, няма изложени такива твърдения, не са събрани такива
доказателства и не е направено искане за това. Жалбоподателят е имал е
възможност да упражни всички права виризрани в разпоредбата на чл.189 от
ЗДвП, в първоинстанционното производство, но не го е сторил, поради което
е недопустимо същият да черпи права от собственото си неправомерно
поведение и бездействие. Всъщност, в жалбата е посочено, че липсвали
доказателства, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателката
„М.А.“ с писмо с обратна разписка. Съдът обаче, не свързва посочването на
„М.А“ нито с жалбоподателката, нито с нейните инициали. В този смисъл
Решение № 1988 от 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, по к.а.н.д.
16
№ 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1760 от 04.10.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1637 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.
Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я
понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден. Следва на въззиваемата
страна да бъдат присъдени разноски в размер на 80.00 лева за
представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4228545, издаден от ОД
на МВР- Пловдив, с който на ЯНК. АТ. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева,
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЯНК. АТ. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ОД
на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
17