№ 305
гр. Русе, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200228 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АГ. АВ. М., депозирана против наказателно
постановление № 21-189/21.10.2021г., издадено от Началник сектор „ОП“ при
Първо РУ при ОД на МВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл.
257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР
С жалбата се ангажират твърдения, касаещи явна несправедливост на
наложеното наказание и се моли за намаляване на същото, с оглед причините
за извършване на деянието и имуществото състояние на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа подадената от него
жалба по изложените в същата доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
1
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-189/21.09.2021г. (бланков № 982449) против
жалбоподателя, за това, че на 21.09.2021г., около 01,00 часа, в град Русе, ул.
„Петко Д. Петков“ – пред казино „Палмбет“ при поискване на документи за
самоличност от униформен служител не е представил такъв и е отказал да
представи като след издадено му устно полицейско разпореждане започнал да
ръкомаха и крещи, с което не е изпълнил издадените му разпореждания,
които факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 64, ал. 4
ЗМВР.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично със съдържащото се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, часа и мястото на
установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на съставът на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната
2
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка и доказват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Изложените в АУАН и НП правно релевантни факти, включени в
предмета на доказване, не се оспорват от жалбоподателя.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен
извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР,
както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.
Разпореждането до жалбоподателя, е било издадено от компетентен
орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР - Полицейски орган при ОД на МВР – Русе, при
изпълнение на служебните му функции. Разпореждането е издадено в устна
форма, възприето е от жалбоподателя, като на същия изрично е предписано
поведението, което следва да предприеме във връзка с изпълнение на
издаденото му от орган на власт разпореждане, което разпореждане е било в
кръга на компетентност на този орган и въпреки това ясно и недвусмислено
разпореждане, жалбоподателят не е съобразил своето поведение със същото.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на
вината пряк умисъл. В съзнанието на нарушителя са намерили отражение
всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно че е
3
издадено устно полицейско разпореждане, че същото изхожда от орган на
власт – полицейски служител, в кръга на неговите правомощия и въпреки
това във волево отношение, жалбоподателят пряко е целял настъпването на
последиците от своето деяние, касаещи неизпълнението на така издаденото
му разпореждане.
Правилно е издирена и приложена, и санкционната разпоредба на чл.
257, ал. 1 ЗМВР, съгласно която, за неизпълнение разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева, като в случая
наложената на нарушителя санкция е в максималния предвиден за това
нарушение размер, а именно 500 лева.
На се налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят, с оглед конкретните особености,
което разкрива същото, не може да обоснове извод, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Доколкото в оспореното наказателно постановление,
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на санкция в максималния предвиден в санкционната разпоредба
размер на наказанието, то наказателното постановление в неговата
санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на наложеното
наказание „Глоба“, следва да бъде намален от 500,00 лева на минимално
предвидения в закона размер на наказанието „Глоба“, а именно 100,00 лева.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от
27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г.
постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по
КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН, релевантни при определяне на административното наказание, касаещи
имущественото състояние на дееца, следва да бъде направен извод, че по
отношение на нарушителя, следва да бъде наложен именно минималния
4
размер на предвиденото в санкционната разпоредба наказание, с оглед
изложените в жалбата обстоятелства, касаещи липсата на доходи, които
реализира същия.
По изложените мотиви, съдът намира, че наказанието макар и в
минималния предвиден в санкционната разпоредба на закона размер, би
постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, както по отношение на
личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
С оглед уважаването на жалбата, предвид съдържащото се в същата
искане за изменение на наказанието, то разноски в полза на наказващия орган
не следва да бъдат присъждани.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7,
т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-189/21.10.2021г.,
издадено от Началник сектор „ОП“ при Първо РУ при ОД на МВР - Русе, с
което на АГ. АВ. М., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 257, ал.
1 ЗМВР е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500
лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „ГЛОБА“ от 500,00 лева на 100,00 лева (сто
лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5