МОТИВИ към решение №366/01.07.2011г., по НАХД №346/2011г.
по описа на Районен Съд -
Димитровград
Против Х.Н.К. ***, е повдигнато обвинение от
РП-Димитровград за престъпление
по чл.343, ал.1, б.„б", предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК- за това, че на
15.08.2010г.,
управлявайки по третокласен път №534 в землището на село Райново,
Димитровградска община, Хасковска Област моторно превозно средство (лек
автомобил „Фолксваген-Голф" с рег.№ Х-16-19-ВА), нарушил правилата за
движение, визирани в чл.20, ал.1 и в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, в резултат на
които нарушения причинил по непредпазливост на К.Т.И. от град Димитровград,
Хасковска област средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота чрез разкъсно-контузни рани по лицето, довели
до деформации на горният клепач и мигления ръб на дясното й око, предизвикващи
постоянно дразнене на роговицата на окото, сълзене и субективно усещане за
замъглено виждане, при запазена зрителна острота.
С оглед наличието на
предпоставките за задължителното приложение разпоредбите на Глава ХХVІІІ,
чл.375 и следващите от НПК, съдът с разпореждане от 07.06.2011г. насрочи и
разгледа производството именно по този ред. За да
приеме разглеждането на делото по този ред, съдът прие също, че: - обвинението е за извършено престъпление
по непредпазливост; -предвиденото наказание за престъплението- предмет на
обвинителният акт е „лишаване от свобода” за срок до 3 години или „пробация”; -
от престъплението, за което е повдигнато обвинение не са настъпили съставомерни
и невъзстановени вреди; - деецът не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Т.е. налице са
всички законови предпоставки за императивното приложение на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, пледира за признаване на обвиняемия за виновен
и за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Счита, че
предвиденото наказание следва да е в размер- под средния, но близък до него,
както и другото предвидено наказание- „лишаване от право да управлява МПС”- да
е за срок отново под средния предвиден, но близък до същия.
Обвиняемия Х.К.- редовно призован, не
се явява. Съобразно разпоредбата на чл.378, ал.1 от НПК, ход на делото беше
даден в негово отсъствие, като правата му са надлежно защитени от
упълномощеният от досъдебното производство защитник. Последният пледира за
освобождаване на подзащитният му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК. Не оспорва
фактическата обстановка, моли при определяне размера на наказанието, съдът да
вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и да наложи
минималните по размер предвидени наказания.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Обв.К. има право да управлява
моторни превозни средства категория „В" от 1997г. На отчет като водач на
МПС е в сектор „ПП" на ОД-МВР-Хасково. Не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, в последните четири години не
е наказван по ЗДвП. Чрез изискуемият се писмен договор с нотариална заверка на
подписите, обв.К. закупил на 15.08.2008г. от съгражданина си Д.А.. лек
автомобил „Фолксваген-Голф" с рег. № Х 16-19 ВА, но цели две години след
покупко-продажбата никой от двамата не бил заявил в Пътна полиция промяната в
собствеността на превозното средство.
С този автомобил на 15.08.2010г.
обв.К. посетил Димитровградския неделен пазар, заедно с майка си Г.Д.Х,
съпругата си Т. Н.К. и двугодишният им син Н.Х. К.. След приключването на
пазара потеглили към гр.Симеоновград по третокласния път № 534 (през селата
Брод, Злато поле и Райново), като обв.К. управлявал автомобила, майка му и
детето седели зад него, а съпругата му - на предната дясна пътническа седалка.
Около 13,30ч.
управляваният от обв.К. *** и навлязъл в прав участък на пътя. В този участък
пътното платното било за двупосочно движение, с по една пътна лента за срещуположните
посоки, като и двете пътни ленти били с ширина от по 3,50 метра. Докато
автомобилът се движел в участъка, двугодишният син на обв.К. започнал да
затулва с ръчички очите на баща си. Обв.К. отклонил вниманието си от пътя и се
заиграл с детето. Движейки се със скорост от около 48,92 км/час, автомобилът
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент срещу него със
скорост от около 88,67 км/час се приближавал лек автомобил „Пежо-406" с рег.№
Х 98-12 ВВ, управляван от К.К.И. на предната дясна пътническа седалка до когото
седяла съпругата му К.Т.И., а на задната - тригодишният им син К.К.И..
Излизайки от плавен десен (по посока на неговото движението) завой, К.И. видял
от около 82,26 метра навлезлият в лентата му за движение „Фолксваген" и
реагирал незабавно на създадената от обв.К. опасност като отклонил
управляваното от него „Пежо" плътно в дясно, едновременно екстремно
задействайки спирачната уредба. Въпреки тези му действия, двата автомобила се
сблъскали. Пострадали всички (и водачи и пътници в тях), силно повредени били и
самите превозни средства.
Видно от заключението на назначената
авто-техническа експертиза, ударът е челно-ексцентричен, изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „Пежо", чиято остатъчна скорост в момента на
удара е била 62,86 км/част, а скоростта на лекия автомобил „Фолксваген" е
продължавала да бъде 48,92 км/час. Вещото лице е посочило, че за св.К.К.И. не е
съществувала техническа възможност да предотврати удара чрез своевременно
предприетото от него аварийно спиране. С техническа възможност да предотврати
удара (чрез коригиране траекторията на движение на лекия автомобил
„Фолксваген") е разполагал обв.К., който въобще не е реагирал на
опасността за движението.
Видно от заключенията на
оценителните експертизи, към датата на пътнотранспортното произшествие
(15.08.2010г.) пазарната стойност на лекия автомобил „Пежо" с рег.№ Х 98-12
ВВ е възлизала на три хиляди и петстотин лева, а пазарната стойност на лекия
автомобил „Фолксваген" с рег.№ Х 16-19 ВА е възлизала на две хиляди лева.
Вещото лице е посочило, че необходимите парични суми за
ремонтно-възстановителни дейности на всеки един от двата автомобила биха надвишили
значително пазарната му стойност.
Видно от заключенията на
съдебномедицинските експертизи, в резултат на пътнотранспортното произшествие Х.К.
е получил счупване на лявото бедро, довело до трайно (в смисъла на чл.129 от НК) затрудняване движението на левия му долен крайник; Т. К. е получила
счупване на талусната кост на лявото ходило, довело до трайно (в смисъла на
чл.129 от НК) затрудняване движението на левия й долен крайник и счупване на
шесто и седмо ребра в ляво, счупванията на които две ребра довели до
разстройство на здравето й извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; малолетният
Н. К. е получил счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно (в смисъла
на чл.129 от НК) затрудняване движението на десния му долен крайник; Г. Х. е
получила контузия на главата и тялото, разкъсно-контузни рани по лицето,
дясната мишница и лявата подбедрица, сътресение на мозъка със степенно
помрачение на съзнанието, които увреждания довели до разстройство на здравето й
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; К.И. е получил охлузвания и
кръвонасядания по шията, дясната предмишница и лявата ръка, дълбоки драскотини
по дясното коляно и тежко навяхване на лявата глезенна става, които увреждания
довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
малолетният К. И. е получил контузия на главата, хематом и охлузване на челото,
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, които увреждания
довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
К. И. получила контузия на главата, сътресение на мозъка със степенно
помрачение на съзнанието и разкъсно-контузни рани по лицето, които увреждания
довели до разстройство на здравето й извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
но в резултат на усложнения от раните по лицето й, горният клепач и мигления
ръб на дясното й око останали деформирани, което довело до постоянно дразнене
на роговицата на окото, сълзене и субективно усещане за замъглено виждане, при
запазена зрителна острота, представляващо имащото се предвид в чл.129 от НК
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Свидетелят К.И. е изпълнил
изискването на чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, задължаващо водачите на пътните
превозни средства да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да
спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението. Пътнотранспортното произшествие е в пряка причинно-следствена
връзка с допуснатите от обв.К. нарушения на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
задължаващо водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и на правилото на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, забраняващо им на
пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти да навлизат и да се движат
в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
Съставомерна по чл.343, ал.1,
б.„а" от НК общественоопасна последица от пътнотранспортното произшествие
е причинената на семейство И. имуществена вреда, защото щетата е в размер на
цялата пазарната стойност на унищоженият им семеен автомобил „Пежо-406"
(три хиляди и петстотин лева), която стойност е повече от 14-кратния размер на
минималната работна заплата от двеста и четиридесет лева, установена за
страната към датата на деянието. Съставомерна по чл.343, ал.1, б.„б" от НК
общественоопасна последица е причиненото на К.Т.И. увреждането на здравето,
квалифициращо се като средна телесна повреда. Следва да се има предвид обаче,
че съгласно Постановление на Пленума на върховния съд №1/17.01.1983г. по Н.Д. №
8/82г., съставомерната по чл.343 от НК последица средна телесна повреда поглъща
съставомерната последица значителни имуществени вреди.
Съставомерни по чл.343, ал.1,
б.„б" от НК обществено-опасни последици от това пътнотранспортно
произшествие са и уврежданията на здравето, причинени на Т. Н.К. и Н.Х. К.,
квалифициращи се също като средни телесни повреди, но тъй като те са съпруга и
низходящ на Х.Н.К., съгласно разпоредбата на чл.348б от НК, наказателно
преследване срещу него за причинените на Т. и Н.К.. увреждания на здравето е
допустимо само по тяхна тъжба, а не по реда на публичното обвинение.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена от писмените материали- приложени по дознание №685/2010г.
по описа на РУ-П-Димитровград, приобщени по реда на чл.283 от НПК, включително
и от заключенията на назначените експертизи.
Може да се подчертае непротиворечивостта на събраните
доказателства, които установяват описаната по-горе фактическа обстановка. Сред
тях няма такива, които да внасят съмнения или неяснота по отношение на
описаното по-горе. Доказателствата са последователни и безпротиворечиви, поради
което и съдът ги възприе и кредитира като достоверни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установено, че обв.Х.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б", предл. второ, вр. чл.342,
ал.1 от НК- а именно-
на 15.08.2010г., управлявайки по третокласен
път №534 в землището на село Райново, Димитровградска община, Хасковска Област
моторно превозно средство (лек автомобил „Фолксваген-Голф" с рег.№
Х-16-19-ВА), нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 и в чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, в резултат на които нарушения причинил по непредпазливост на
К.Т.И. от град Димитровград, Хасковска област средна телесна повреда,
изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота чрез
разкъсно-контузни рани по лицето, довели до деформации на горният клепач и
мигления ръб на дясното й око, предизвикващи постоянно дразнене на роговицата
на окото, сълзене и субективно усещане за замъглено виждане, при запазена
зрителна острота.
При осъществяване
на престъпното деяние обв.К. е действал непредпазливо- не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Обвиняемият
Х.Н.К.
е роден на ***г***, с последен известен адрес в същия град, българин,
български
гражданин, грамотен, женен, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му
данни са положителни.
За извършеното
престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3
години или пробация.
Обвиняемият К. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК. От престъплението, за
което е повдигнато обвинение от прокурора, няма установени настъпили и
невъзстановени имуществени вреди.
Съдът счете, че са налице всички предпоставки за
приложението на чл.78а от НК - института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства положителните характеристични данни, факта,
че обвиняемият не е бил наказван за нарушения на ЗДвП, както и до някъде
обстоятелството, че причиненото му
нараняване е попречило да окаже помощ на пострадалите и съответно да се
възползва от по-благоприятната разпоредба на закона. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе нанасянето на телесни повреди на повече от едно
лице, както и нанасянето на значителни материални вреди.
Съдът счете че на обвиняемия Х.К. следва да бъде наложено
наказание глоба в размер – близък до минималния предвиден, а именно в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева, тъй като прие превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. За постигане целите на наказанието, съдът намери,
че на основание чл.343г от НК, вр. чл.78, ал.4 от НК, следва да бъде наложено и
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което съдът
определи за срок от 10 /десет/ месеца. При определяне вида и размера на
така наложеното наказание съдът взе предвид формата на вината- несъзнавана
непредпазливост, високата общественост опасност на самото деяние, липсата на
такава у самият деец, преобладаващото наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, но и факта на наличие и на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът намери, че с така наложеното наказание
ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както по отношение на обвиняемия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
приема, че причина за извършване на престъплението е инцидентното
пренебрежителното отношение към установените правила за управление на моторни
превозни средства.
След като призна обвиняемият за виновен, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на общо- 505/петстотин и пет/ лева- за
възнаграждения на вещите лица- изготвили назначените по делото експертизи.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
