Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

 

гр.Етрополе, 13.07.2021 год.

 

в  името   на   народа

 

Етрополски районен съд в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав

 

                                                                                  Председател: М. Николова

 

при секретаря: Климентина Чикова, в присъствието на р.прокурор:………………, след като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 00164 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Искът е предявен от Ц.В.Ц. и М.В.Ц.,***, срещу С.Й. *** с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС – за разпределяне ползването върху недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, ул.“Крушака“ № 15, за който имот е отреден УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г. и на приземния етаж на жилищната сграда, състоящо се от помещение – лятна кухня, работилница, котелно, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение.

            С определение от 01.08.2019г. съдът е прекратил производството по гр.дело № 00164/2019 година по описа на РС гр.Етрополе, поради недопустимост на предявения иск, в частта за разпределяне ползването върху недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, ул.“Крушака“ № 15, за който имот е отреден УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г. Определението е потвърдено с определение № 952 от 30.10.2019г. по в.ч.гр.д.№ 737/2019г. по описа на СОС.

            С разпореждане от 01.08.2019г. съдът е оставил исковата молба и без движение, като е указал на ищците, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочат на какво основание приземния етаж е съсобствен на страните, както и какви са квотите на страните от приземния етаж и дворното място,  в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено, на основание чл.129 ал.4 във вр.ал.3 от ГПК.

            В срок е постъпила молба от ищците, чрез пълномощника им адв.Василка Х., с която уточнява, че правото на съсобственост върху приземния етаж е придобито по силата на договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с решение по гр.д.№ 275/2006г. по описа на ЕРС, влязло в законна сила на 06.04.2007г. и вписано в службата по вписвания под № 71 т.1, вх.рег.264 от 07.04.2007г. и нот.акт № 43 т.I рег.№ 718, дело № 39/2016г. на нотариус № 552 Я.Д.. Заявява, че приземния етаж обслужва жилищните етажи на сградата, поради което частите на страните са: ½ ид.част общо за ищците и ½ ид.част за ответницата.

            Молят да се постанови решение, с което да се разпредели ползването върху приземния етаж на жилищната сграда, състоящо се от помещение – лятна кухня, работилница, котелно, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение, изграден в недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, ул.“Крушака“ № 15, за който имот е отреден УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г.

           

            Ответницата С.Й., чрез пълномощника си адв.Г.Д. от САК, е подала писмен отговор в предвидения в закона срок от получаване на исковата молба и приложенията към нея. На първо място твърди, че предявения иск за разпределение ползването на дворното място е недопустим /за което съдът се е произнесъл с определение от 01.08.2019г. и е прекратил производството по делото в тази му част/. Твърди, че иска за разпределение на приземния етаж също е недопустим, тъй като липсват доказателства за съсобственост. Представен е от ищците констативен нотариален акт, но не и доказателства, въз основа на които нотариусът ги е признал за собственици на ½ ид.ч. от обекта. Липсват и доказателства на какво основание ответницата е съсобственик, тъй като от приложения нот.акт за дарение, в който не е описан приземния етаж. Заявява, че твърдението на ищците, че приземния етаж е обща част на сградата, тъй като общи части са онези, без които съществуването на сградата е възможно, но имат за цел да обслужват всички етажни съсобственици, което не е налице по делото. Твърди, че иска за разпределение ползването на приземния етаж е и неоснователен, тъй като не представлява обща част, а и видно от архитектурния проект е предвиден като самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди, че ответницата и съпругът й, в качеството си на изключителни собственици на сградата към момента на построяването й, по своя вола са отнели предназначението на тези помещения да обслужват всички самостоятелни жилищни етажи и са построили приземния етаж като самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди, че за това към момента на сделките с двата етажа, приземния етаж не е бил обща част с обслужващо предназначение към тях, то той не следва съдбата на главните вещи – етажите и след като не е прехвърлен изрично с тези сделки, това означава, че прехвърлителите – ответницата и нейния съпруг са си запазили собствеността върху този самостоятелен обект и той е останал тяхна собственост, вкл. е такава и към настоящия момент, тъй като не е отчуждаван и в последствие от тях.

            В съдебно заседание ищците, лично и чрез пълномощника си адвокат Василка Х., поддържат предявения иск и молят да се уважи изцяло, като им се прсъдят направените по делото разноски. Молят при разпределяне ползването на приземния етаж да се вземе вариант 1-ви към заключението на вещото лице по назначената СТЕ.

            В съдебно заседание ответницата, лично и чрез пълномощника си адвокат Г.Д., оспорва предявения иск. Поддържа изцяло изложените доводи в писмения отговор на исковата молба. Моли искът да се отхвърли, като претендира заплащане на направените по делото разноски.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не се спори между страните, че въз основа на договор за отстъпено право на строеж, обяснителна записка от 24.06.89г.; разрешение за строеж от 29.06.89г.;  протокол за определяне на строителна линия и ниво от 06.08.90г. за ограда; протокол за определяне на строителна линия и ниво на жилищна сграда и архитектурен проект, съпругът на ответницата и свидетел Васил Йорданов е изградил еднофамилна жилищна сграда, на два етажа и приземен етаж, състоящ се от помещение – лятна кухня, работилница, котелно, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение, изградена в недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, ул.“Крушака“ № 15, за който имот е отреден УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г.

            Не се спори между страните, че с решение по гр.д.№ 275/2006г. по описа на ЕРС, влязло в сила на 06.04.2007г., вписано в службата по вписвания под № 71 т.1, вх.рег.264 от 07.04.2007г., е обявен за окончателен договор, по силата на който ответницата С.Й. и съпругът й Васил Йорданов са продали на ищеца и техен син Ц.Ц. /по време на брака му с ищцата М.Ц./ следния недвижим имот: ВТОРИЯ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в груб строеж, върху общинско място, съставляващо УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г., ведно с припадащото се отстъпено право на строеж.

            Не се спори между страните, а това се установява от приложения нот.акт № 50/2005г. на ЕРС, че ответницата С.Й. и съпругът й Васил Йорданов са дарили сина си Христо В.Ц. с първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в груб строеж върху общинско място, съставляващо УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г., ведно с припадащото се право на строеж.

            Безспорно е, че по силата на нот.акт № 30 т.I рег.№ 795 дело № 25/2012г. на нотариус № 552 Я.Д. с район на действие ЕРС, синът на ответницата – Христо В.Ц. е дарил на ответницата първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в груб строеж върху общинско място, съставляващо УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г., ведно с припадащото се право на строеж.

            Спори се между страните изградения в жилищната сграда приземен етаж представлява ли самостоятелен обект на собственост или същия е предназначен за обслужване на двата жилищни етажа, съсобствен ли е между страните по делото, следва ли да се разпредели неговото ползване.

            От показанията на разпитаните свидетели Мария Попова и Гергана Михайлова се установява, че ищците живеят на втория жилищен етаж. Също така те ползвали и част от приземния етаж, като в стая държали багаж, колело на детето им. В друга от стаята били складирали тухли, дадени им от св.Мария Попова, като с тях искали да направят ремонт на приземния етаж, като обособят самостоятелна стая за голямата си дъщеря, като последната споделяла на свидетелите, че това ще бъде нейната стая. Преди време свидетелите установяват, че брата на ищеца и съпругата му изнесли вещите му /тухли, багаж, кашони/ на двора. Вторият етаж свидетелите установяват че се отоплява с парно, като котелът е под стълбището за този етаж. До приземния етаж е изградена постройка, обособена на фитнес със съблекални и баня с тоалетна, която се ползва от брата на ищеца – Христо Ц..

            В показанията си свидетелите Васил Йорданов, съпруг на ответницата и баща на ищеца Ц. и Христо Ц., син на ответницата и брата на ищеца Ц.Ц., установяват, че св.Йорданов изградил сградата н периода от 1986 до 2013 година. Първоначално на първия жилищен етаж живеел св.Христо Ц. със семейството си. Втория жилищен етаж родителите прехвърлили на сина си – ищеца Ц.Ц.. Приземния етаж св.Йорданов не могъл да стегне. На този етаж няма мази, има котелно, ПРУ /противорадиционно укритие/, баня, тоалетна, коридор, работилница и две помещения.  Половината от този етаж се ползва от св.Христо Ц., със съгласието на баща му – св.Йорданов, а другата половина не се ползва от никого. В нея св.Йорданов мислил да живее със съпругата си – ответницата С.Й.. Св.Йорданов установява, че по план в приземния етаж следвало да се изгради котелно помещение, което да обслужва и двата жилищни етажа. Но ищецът изградил отделно котелно помещение под стълбището, обслужващо само неговия втори жилищен етаж. Първия жилищен етаж се отоплявал с електричество, поради което и котелното помещение не било изградено.

            За изясняване на обстоятелствата съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза.

            В заключението си вещото лице инж.П.П., неоспореното от страните и възприето изцяло от съда, установява, че приземния етаж по проект е с обслужващи помещения на жилищната част – ПРУ, котелно помещение, коридор, обект на допълващо застрояване – лятна кухня и самостоятелен обект в сграда – работилница. По проект общата площ на приземния етаж е 101.48 кв.м., но при строителството е разширен и реалната му площ е 112.80 кв.м. В приземния етаж вещото лице установява не са изградени тоалетната в ПРУ-то и част от стената между лятната кухня и ПРУ-то.  В ПРУ-то и лятната кухня не са изпълнени довършителните архитектурно-строителни работи. Котелното не се ползва по предназначение. Целият приземен етаж е с височина 2.65м, вместо по проекта – 2.45м. Вещото лице установява, че реално предвиждането част от приземния етаж да се използва за обслужващи дейности на еднофамилното жилище по проект са отпаднали. С новия закон за ТСУ от 2001г. не се предвижда задължително изграждане на ПРУ. Котелното помещение е с отпаднала потребност, тъй като самостоятелните жилища на първия и втория етаж са със самостоятелни отоплителни системи. Лятната кухня е допълващо застрояване към еднофамилната жилищна сграда, която никога не е съществувала. Работилницата е самостоятелен обект и не е функционална част на самостоятелните жилища. Приземния етаж е строителна част, която не е функционален придатък към останалите самостоятелни обекти. Същата може да се ползва като самостоятелно жилище, тъй като изпълнява всички условия на чл.40 от ЗУТ: има самостоятелен вход, изграденото в недовършен вид помещение – лятна кухня, отговаря на всички нормативи на жилищна част, има изградена баня и тоалетна, котелното помещение отговаря на нормативите на складово помещение, а от недоизграденото ПРУ може да се оформи кухненски бокс към стаята – лятна кухня.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

            Не се установи по безспорен начин, че ищците са собственици на ½ идеална част от приземния етаж. Обстоятелството, че с нот.акт № 43 т.I рег.№ 718, дело № 39/2016г. на нотариус № 552 Я.Д., ищците са признати за собственици на ½ идеална част от приземния етаж, се оборва от събраните по делото доказателства.

            Ответницата и нейния съпруг се установи по безспорен начин, че са продали на ищците само втория жилищен етаж от сградата и съответното право на строеж върху мястото. Установи се по безспорен начин, че приземния етаж, както по проект, така и с изграждането му не обслужва жилищата на първия и втория етаж и може да се ползва като самостоятелно жилище, тъй като изпълнява всички условия на чл.40 от ЗУТ.

            С оглед изхода на делото ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на 1100.00 лева.

            Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

            ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН предявения иск от Ц.В.Ц. и М.В.Ц.,***, със съдебен адрес:***, адвокат Василка Х. Блескова, срещу С.Х.Й. ***, със съдебен адрес:***, адвокат Г.Д., за разпределение ползването върху приземния етаж на жилищната сграда, състоящо се от помещение – лятна кухня, работилница, котелно, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение, изграден в недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, ул.“Крушака“ № 15, за който имот е отреден УПИ IV-2018 в кв.182 по ПУП на гр.Етрополе, с урегулирана площ от 536 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ III-2018 и УПИ V-2018г.

            ОСЪЖДА Ц.В.Ц. и М.В.Ц. да заплатят на С.Х.Й. направените по делото разноски в размер на 1100.00 /хиляда и сто/ лева.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: