Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 16.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 235/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба
депозирана от ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, представлявано от М. С. М. Г. и П. В. Д. –
изпълнителни директори чрез процесуалния представител юрк. С. Л. ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, пл. „М.“
№ 3 да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 593.40 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1201-15-277038 сумата от 180.64
лв. – мораторна лихва за периода от 04.11.2016 г. до 30.10.2019 г. – датата
на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сторените в производството разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на
застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователна полица № 930015100245282, валидна от 21.04.2015 г. до 29.04.2016 г. До 20.04.2016 г. е изплатил на П. В.П., в
качеството ѝ на собственик на застрахования лек автомобил марка „БМВ“,
модел ‚530 Д“ с рег. № ********, обезщетение в размер на 593.40 лв., поради
това, че на 23.07.2015 г., около 13.50 часа, по път № 822 от с. Живково към гр.
Самоков, при движение горепосоченият л.а., управляван от Д.В.П., преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което по
автомобила на настъпили следните увреждания:
·
Задна дясна гума
за подмяна на стойност 388.50 лв., от които са признати 60% - 233.10 лв.;
·
Задна дясна
джанта за боядисване;
·
Предна дясна гума
за подмяна на стойност 388.50 лв., от които са признати 60% - 233.10;
·
Предна дясна
джанта за боядисване;
Като за труд, боя и материали са разходвани 90 лв., а
за режийни разходи за камера - 18 лв. Ремонтът е оценен на стойност 593.40 лв.,
съгласно сравнителна експертиза по щета № 0000-1261-15-277033, каквато сума е
заплатена на собственика на автомобила.
На тази база се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 593.40 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1201-15-277038 сумата от 180.64 лв. –
мораторна лихва за периода от 04.11.2016 г. до 30.10.2019 г. – датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторените в
производството разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание е размер. Твърди се, е не са
представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 23.07.2015 г.
застраховка и общи условия за застраховката. Непредставянето на общи условия ,
които са неразделна част от застрахователната полица, предвид разпоредбата на
чл. 344, ал. 1 КЗ, има за последица недоказаност на иска. Оспорва се
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Към исковата молба
не е представен снимков материал от застрахователя. Има неизяснени
обстоятелства относно механизма на ПТП и пътната обстановка (състояние на пътя,
скорост на движение, реакция на водача), с което по същество се правят
твърдения за съпричиняване. Оспорва се доказателствената стойност на доклад по
щета от 13.08.2015 г. Липсват доказателства за причиняване на вреди на
застрахования. Представената застрахователна полица от 20.04.2015 г. на ЗД „Л.
И.“ АД не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното събитие. В
исковата молба не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни
свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен
субект. Въз основа на изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал
безспорно наличие на предпоставките за уважаване на предявените искове.
Прави се възражение за погасяване по
давност на исковата претенция за сумата от 593.40 лв.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.); вр. чл. 49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ ищецът следва да докаже
по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с
увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото
/настъпване на суброгацията по чл. 213 КЗ (отм.);/,
както
и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника:
противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод
изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното
лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното
поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е
необходимо.
Наличието на първата посочена по-горе
материално-правна предпоставка за уважаване на регресния иск се установява от
приложената застрахователна полица с № 93001510024282 от 20.04.2015 г., Анекс №
1. между застрахователя- ищец и П. Веселинова П., че е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“
с обект на застрахователно покритие - лек автомобил
„БМВ 530“ с рег. № ********, през време на действието на който /на 23.07.2015
г. / и в рамките на покрития застрахователен риск – последици от злополука при
ПТП, застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Действително в
разглеждания случай представената по делото застрахователна полица не е
подписана от страните /респ. техни представители/, а същевременно за
застрахователния договор е предвидена писмена форма за действителност съгласно
чл. 184, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.). От друга
страна разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на
нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е
демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от
което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на
насрещната страна по договора, какъвто е именно разглеждания случай. И това е
така, доколкото от всички събрани доказателства по делото е видно, че след
настъпване на процесното ПТП – в срока на действие на договора за имуществено
застраховане, Д. Веселинова П. е подала до ищеца уведомление за щета и ищецът е
извършил действия по образуването на щета, определянето на застрахователно
обезщетение и престирането на такова в размер на процесната сума, като е
изготвен и опис на щетите, който е двустранно подписан. Следователно ищецът, а
още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не може да се
приеме, че разполага с възражение за нищожност на договора, такова не е и
релевирано.
В тази връзка следва да бъдат съобразени и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение
№ 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност
на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е
налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и
правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина
формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КТ /респ. чл. 184,
ал 1 КЗ – отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ /респ. чл. 183, ал. 2 КЗ – отм. /, дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл.
293, ал. 4 ТЗ. Макар да се отнасят до действителността на застрахователния
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при липсата
на положен подпис от някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да
намерят приложение и в настоящия случай, доколкото договорът за имуществено
застраховане /„Каско“/ по правната си същност представлява абсолютна търговска
сделка, към която приложение намира посочената разпоредба от ТЗ.
По същите съображения не може да се споделят
възраженията на ответника, че поради липса на приложени общи условия към
договора, същият не е породил правното си действие. Дори да се приеме, че към
договора липсват общи условия, настоящият състав приема, че при установето по
делото подаване на уведомление за щетата от това лице на 23.07.2015 г.,
безспорно то е извършило потвърждаване на действията във връзка с ползването на
правата по застрахователния договор. Извън липсата на подпис, полицата съдържа
всички изискуеми по чл. 184 и сл. КЗ (отм.) реквизити, за да бъде установнена
волята на страните.
Налице са и доказателства за извършено застрахователно
плащане, предпоставящо суброгиране на застрахователя в правата на увреденото
лице.
Спорът между страните е концентриран върху това дали
процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на застрахования при ищеца
автомобил в необезопасена и необозначена дупка на път от републиканската пътна
мрежа, както и относно наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил. Направените в този смисъл от страна на ответника АПИ възражения са неоснователни.
Според представения протокол за ПТП, съставен по заявление на увреденото лице,
вредите по автомобила са причинени при попадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на републикански път 822 от, обозначен с посока от с.
Живково към Самоков. Протоколът за ПТП е оспорен от ответника /писмен отговор
на исковата молба/, но не досежно авторството и констатациите, възприети лично
от длъжностното лице, в която част има характер на официален свидетелстващ
документ, а досежно отразеното от увреденото лице. В тази част документът не се
ползва с материална доказателствена сила, поради което съдът не откри
производство по реда на чл. 193 ГПК. Несъстоятелни са твърденията, че в
протокола не описан механизмът на ПТП. Посочено е място на настъпване на произшествието,
в обстоятелствената му част е описан механизма на ПТП, изготвена е на ПТП, направени
са констатации за наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. Посоченото следва да бъде взето предвид доколкото са необорени от други
доказателства и напълно хармонират с посоченото в уведомление за настъпило ПТП,
попълнено от Д.П.. Тя е трето за процесния спор лице, очевидец на случилото се
и заинтересована от изхода на делото, но последното не е пречка писмените
ѝ изявления да бъдат кредитирани. Няма причина или индиция, която да
сочи, че същата е била недобросъвестна при деклариране на фактическата
обстановка. Още повече, че последното е осъществено под страх от наказателна отговорност.
В рамките на исковото производство същата не беше установена за провеждане на
разпит, но това не е пречка за ценене като достоверни на обсъжданите по-горе
две писмени доказателства, доколкото в същите участничката в ПТП П. е
обективирала възприятията си към момента на застрахователното събитие – 2015 г.,
когато са били най-пресни Както беше посочено по-горе материалната
доказателствена, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща лично възприетите от
длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в заглавната и в
обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице- служител на
МВР, в кръга на службата му, в деня на инцидента- 23.07.2015 г., т.е. актосъставителят
лично е установил уврежданията по автомобила на база извършен оглед и професионална
преценка. Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на
ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата
обстановка- такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП,
поради което и относно посочените по-горе релевантни факти, описани в
протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това писмени документи – протокол за ПТП
и уведомление за настъпило застрахователно събитие, съдържат и данни за наличието
на необозначена дупка на пътното платно, която имала остри ръбове и размери:
около 25 см. дълбочина, 110 см. дължина и 130 см. широчина. Длъжностното лице е
констатирало при огледа увреждане по предна и задни десни гуми, а по данни на
участника в ПТП и десните алуминиеви джанти.
При посочения в протокола механизъм на ПТП,
неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени средства, и въз
основа на приетото по делото като експертно заключение на авто-техническата
експертиза, което практически верифицира изложеното в протокола ПТП и
уведомлението за настъпилото застрахователно събитие, защото от същото и
изслушването на вещото лице следва извод, че констатираните увреждания добре
отговарят да са причинени по описания в посочените два документа начин. Вещото
лице разсяснява, че е напълно обяснимо, че полицейският служител не е
констатирал увреждане на джантите в деня на огледа, тъй като естеството на
увреждането предполага по-специфичен преглед от техническа гледна точка,
какъвто не може да се очаква да бъде осъществен от полицейски служител. Съдът
кредитира заключението на САТЕ в цялост доколкото е обосновано, логично и
безпристрастно изготвено. Вещото лице подробно разяснява как е достигнал до
изводите си, поради което няма причина да не бъде кредитирано. Предвид
констатираното хармониране между доказателствените източници доказана се явява,
по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за
застрахования при ищеца автомобил вреди.
Налице са и предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, който управлява пътищата, поради неизпълнение на задължението му
за ремонт и поддържане на републикански път- изключителна държавна собственост,
задължение, което се извежда от нормите на чл. 3, ал. 2, пр. 1; чл. 8, ал. 2;
чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 29; чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя- ответник за
съпричиняване, обосновано с твърдения, че водачът на автомобила се е движел със
скорост, несъобразена с пътната обстановка, атмосферните условия и знаците за
движение, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест /чл. 154,
ал. 1 ГПК/, не е ангажирал по делото доказателства, въз основа на които да се
направи обоснован извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат, поради което и липсват
предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във връзка с направените възражения за наличие на
съпричиняване трябва да се посочи още, че след като протоколът за ПТП е бил
надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било установяването
на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на неравности /дупки/ по
пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или
изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за
обозначаването на тези неравности.
Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение - до
размер на сумата 593.40 лв., покрива действителните вреди, понесени от
застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.);
суброгация, подлежат на възстановяване в този претендиран по делото размер.
Доводи относно размера на претендираното от ищеца регресно обезщетение в
отговора на исковата молба на АПИ не се съдържат, а претендираният размер се
установява безспорно от приетата по делото САТЕ.
Направеното от страна на ответника възражение за
погасяване на иска по давност е неоснователно.
Погасителната давност за претендираните чрез регресния
иск вземания на ищеца против ответника започва да тече от плащане на
обезщетенията на правоимащите увредени лица, от който момент тези вземания
стават изискуеми за ищеца /в този смисъл е съд. практика- т. 14 от ППВС № 7/78,
Решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС-Първо т.о. по т.д.№ 356/2008 г., постановено
в производство по чл. 290 ГПК/. Правото на ищеца да се суброгира в правата на
увредените лица възниква след плащане на обезщетенията, съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Преди да е възникнало вземането, предмет на регресния иск, не може
да тече давност /арг.от чл. 114, ал.1 ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 114, ал.3 ЗЗД е
неприложима, тъй като не се касае за пряк иск на увредените лица срещу
деликвента.
Срокът на общата давност по чл. 110 ГПК при регресните
притезания важи и за вземанията, произтичащи от платени лихви за забава върху
обезщетенията за вреди от непозволено увреждане. За платените от застрахователя
суми за лихви върху определените обезщетения на увредените лица, които са
предмет на регреса срещу деликвента, не се прилага 3 г. давностен срок по чл.
111 б. „в“ ЗЗД, а общата 5 г. давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като основанието за
регресния иск не е застрахователното правоотношение, нито непозволеното
увреждане, а фактът на изплащане на обезщетенията, вкл. с лихвите, на
правоимащите лица. /т.14 ППВС № 7/1977 г./.
В случая плащането е осъществено на 17.09.2015 г., а
исковата претенция е депозирана на 30.10.2019 г. Към тази дата 5-годишният
давностен по срок чл. 110 ЗЗД не е изтекъл.
Неоснователен е акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за
плащането на обезщетение за забава По отношение на претендираното обезщетение
за забава, следва да се съобрази обстоятелството, че застрахователят изпълнява
чуждо задължение – това на деликвента. Вземането по регресния иск произтича от
закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от същия закон ответникът изпада
в забава, след като бъде уведомен за извършеното плащане, съответно поканен от
кредитора да изпълни задължението си. В случая от представените доказателства не
бе установено, че на ответника е била връчена регресна покана, т. е. той не е
бил уведомен за размера на задължението си. По делото е представено копие на
писмо от 19.11.2015 г., съдържащо покана по процесната щета до ответника, но
без доказателства същото да е било връчено на ответника и кога. Съгласно чл.
84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. В случая, след като
липсват доказателства ответникът да е бил поканен да плати, той не е изпаднал в
забава, с оглед на което искът е неоснователен.
По разноските:
На първо място, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 в полза на всяка от страните следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Претенцията за присъждане на
възнаграждение в по-висок размер е неоснователна, тъй като делото не разкрива
съществена фактическа и правна сложност и е типово за процесуалните
представители на двете страни.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски (100 лв. държавна такса, 100 лв. юрк.възнаграждение и
300 лв. депозит за изготвяне на САТЕ) съразмерно с уважената част от исковете –
383.31 лв.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8
вр. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 23.38
лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, пл. „М.“ №
3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, представлявано от М. С. М. Г. и
П. В. Д. – изпълнителни директори чрез процесуалния представител юрк. С. Л. на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 593.40 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1201-15-277038, ведно със законната
лихва върху главницата от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 180.64 лв.
– мораторна лихва за периода от 04.11.2016 г. до 30.10.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, пл. „М.“ №
3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А,
представлявано от М. С. М. Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори чрез
процесуалния представител юрк. С. Л. 383.31 лв. – разноски в
производството съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, представлявано от М. С. М. Г. и П. В. Д. –
изпълнителни директори чрез процесуалния представител юрк. С. Л. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 ГПК на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, пл. „М.“ № 3 23.38 лв. – разноски
в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: