Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260013, 17.01.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети декември през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 622 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 3230/02.08.2019г. на „А за с на в” ЕАД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С ж.к.”Л”, бул.”Д-р П Д” № , офис-сграда “Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д ББ, действащ чрез
упълномощен юрисконсулт М. С, против А.С.Н., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищцовото дружество следните суми:
- 1 764.66 (хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и 66 ст) лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome № от 22.02.2018г.;
- 223.50 (двеста
двадесет и три лева и 50 ст) лева - договорна лихва по същия Договор,
за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска);
- 480.00 (четиристотин и
осемдесет) лева – сума за допълнителни услуги по
Договор от 22.02.2018г. за
допълнителни услуги, за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска);
- 1 320.00 (хиляда триста и двадесет) лева, представляваща застрахователна премия по
Договора за допълнителни услуги, за
периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена вноска) до 30.01.2019г.
(падеж на последната вноска);
- 61.64 (шестдесет
и един лева и 64 ст) лева – лихва за забава
по Договора за заем, за периода от
28.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед
за изпълнение за същите вземания;
- 55.80
(петдесет и пет лева и 80 ст/ лева – лихва за забава по Договора за
допълнителни услуги, за периода от 28.06.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания,
както и законната лихва върху главницата
от последната дата до окончателното изплащане на задължението. Вземанията били цедирани в полза на ищцовото дружество, съгласно подписано Приложение № 1 от 10.10.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015г., сключен между „М К“ АД,
ЕИК и ООД „А за с на в”-гр.С, ЕИК .,
като правоприемник на новия кредитор ООД „А за с на в”-гр.С е АД (сега ЕАД) „Аза
с на в”, ЕИК. Ищецът претендира за присъждане на направените разноски по
заповедното производство, водено за същите вземания, както и по настоящото исково
производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350.00 лева.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
А.С.Н., ЕГН-********** ***, не е намерена на посочения адрес,
установен като неин постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният й, при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.В.К.,***, представя
писмен отговор вх.№ 192/20.01.2020г., като счита предявените искове за
допустими, но ги оспорва като неоснователни. Счита, че със сумите, претендирани
по Договора за допълнителни услуги, вкл. и за застрахователната премия, както и
лихвите по същия договор, се цели заобикаляне ограниченията в Закона за потребителския
кредит (ЗПК). В съдебно заседание и въз основа на събраните по делото доказателства доразвива доводите си, като твърди
недействителност на Договора за заем поради противоречие с императивни
разпоредби на цитирания ЗПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е цесионер,
съгласно подписано Приложение № 1 от 10.10.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен между „М К“ АД, ЕИК и ООД „А за с на в”-гр.С, ЕИК ., като
правоприемник на новия кредитор ООД „А за с на в”-гр.С е АД (сега ЕАД) „А за с
на в”, ЕИК . По силата на цесията вземанията на
цедента срещу ответника А.С.Н.,
ЕГН-**********, произтичащи от сключен с нея Договор
за заем CrediHome № от 22.02.2018г със
Заемодател „МК“ АД, ЕИК, са прехвърлени изцяло с
всички превилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, в полза
на цесионера. Извлечение от Приложението
към цесионния договор е представено по делото (л.26-27 от делото), двустранно
подписано, като вземането от ответницата е вписано под номер 56.
Към исковата молба са приложени и 2 броя Уведомителни писма,
съответно изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00033150 от 16.10.2018г. и изх.№ УПЦ-С-МКР/1182-00033150 от 10.07.2019г., адресирани до ответницата А.С.Н., ЕГН-********** на посочения от нея
постоянен адрес, с които ищецът, действайки като пълномощник на цедента „М К“ АД, ЕИК (съгласно представено Пълномощно – л.28 от делото),
уведомява ответницата за извършената цесия и че цесионерът „А за с на в”
ЕАД-гр.С е новият кредитор на вземанията срещу нея. Определен е и 5-дневен срок
от получаване на поканата за погасяване на дължимите суми към новия Кредитор.
Писмата са изпратени на официално регистрирания в страната постоянен и настоящ
адрес на ответницата (установен по делото чрез служебна справка от НБД
„Население”), но не са получени, като се връщат в цялост с отбелязване върху
Обратната разписка (Известие за доставяне) на „Български пощи” ЕАД за първото
Уведомително писмо, че получателят отсъства от адреса, а второто е изпратено
чрез куриер и върнато неполучено, без отбелязване на причините за това.
Същите
Уведомителни писма, като част от приложенията към исковата молба, са връчени
лично на назначения от съда по настоящото дело особен представител на ответницата,
като е направено изрично искане за връчването им по този начин.
По силата на Договора за заем CrediHome № от 22.02.2018г., сключен
между „М К“ АД, ЕИК и А.С.Н., ЕГН-**********,
последната получила паричен заем в размер на 2 500.00 лева срещу
задължението да го върне ведно с договорна лихва, или общо дължима сума за
погасване от 3 008.16 лева. Погасяването на заема е
уговорено на 48 броя седмични погасителни вноски, платими в ден сряда, всяка в
размер на 62.67 лева, включващи изплащане на
главницата по кредита, както и лихвен процент, фиксиран за срока на договора – 40.67 %, от които първата вноска
платима на 07.03.2018г. с краен падеж (дата на последната вноска) – 30.01.2019г.,
съгласно Погасител план към Договора. Вписан е ГПР – 49.90 %.
На същата дата
– 22.02.2018г., между същите страни е сключен и Договор за допълнителни
услуги към заема за предоставяне на пакет от допълнителни услуги Пакет ”Комфорт”,
на стойност 720.00 лева, включващ: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
Клиента по банкова сметка *** „М К“ АД; 3.Безплатно внасяне на вноска, директно
в офиса на „МК“ АД; 4.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.Без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, като е предоставена
възможност за изплащане на дължимата пакетна цена за посочените услуги,
съобразно условията за погасяване на заема - чрез 48 седмични погасителни
вноски, всяка от по 15.00 лева,
платима в ден – сряда, както и предоставено на Заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на АД „Микро Кредит“ застраховка „Защита“, Пакет
„Премиум Живот“ към „УНИКА Живот“ АД, условията на която са предмет
на индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от
заемополучателя. Уговорено е разсрочено плащане на застрахователната премия в
общ размер на 1 980.00 лева, платима в срок от 48 седмици, на равни погасителни
вноски в размер от по 41.25 лева, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по Договора за заем, в ден - сряда.
Съгласно чл.19
от Общите условия към Договор за заем CrediHome от 01.01.2017г., при забава на дължима погасителна вноска,
Заемополучателят дължи лихва за забавау дължимата, но неизплатена сума в размер
на законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване на
задълженията си към Заемодателя.
Според
заключението вх.№ 1935/10.06.2020г. на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.91-96 от делото), ответницата-Заемател е получила паричния заем
по процесния договор чрез получаване на парична сума от 2 500.00 лева на
каса на «Изипей» АД.
Според
заключението на същата експертиза Заемателят е изплащала и със закъснение от
уговорените падежни дати частично дължимите погасителни вноски по Договора за
заем и Договора за допълнителни услуги към заема, като
изплътените суми възлизат на 735.34 лева
– главница по заема; 284.66 лева – лихва; 660.00 лева – застрахователна премия
и 240.00 лева – изплатена сума по Пакет ”Комфорт” за допълнителните услуги, изплатени в периода
от 22.03.2018г. до 30.06.2018г. Същите са отразени и
в счетоводството на Заемодателя. Не са констатирани данни за обявена предсрочна
изискуемост на задълженията, като срокът на договора е изтекъл на 30.01.2019г.,
когато е падежът на последната погасителна вноска.
При горните обстоятелства и поради продължаващото неиздължаване от
ответницата на дължимите суми, както към Заемодателя „М К“ АД, така и към новия
Кредитор „А за с на в ЕАД, ЕИК , предвид междувременно последвалата цесия на
вземанията, ищцовото дружество, в качеството си на Цесионер и Кредитор на
неизплатените задължения, предприело постъпки и със Заявление вх.№ 1881/08.05.2019г.
сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 337/2019г. по описа на
РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от
10.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неизплатените парични задължения, претендирани за установяване и в настоящото
производство: 1 764.66 (хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и 66 ст) лева -главница по Договор за заем CrediHome № от 22.02.2018г.; 223.50
(двеста двадесет и три лева и 50 ст) лева - договорна лихва по същия Договор,
за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска); 480.00
(четиристотин и осемдесет) лева – сума за допълнителни
услуги по Договор от 22.02.2018г. за
допълнителни услуги към заема, за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска); 1 320.00 (хиляда триста и двадесет) лева - застрахователна премия по
Договора за допълнителни услуги, за
периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена вноска) до 30.01.2019г.
(падеж на последната вноска); 61.64
(шестдесет и един лева и 64 ст) лева – лихва за забава по Договора за заем, за периода от 28.06.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания; 55.80
(петдесет и пет лева и 80 ст/ лева – лихва за забава
по Договора за допълнителни услуги, за периода от 28.06.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания – 08.05.2019г., законната лихва
върху главницата от последната дата до окончателното изплащане на задължението,
както и направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 лева и
дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 125.00 лева.
Тъй като Заповедта по чл.410 от ГПК била връчена на
длъжника (ответницата по настоящото дело)
при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на
съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ
бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.)
с Разпореждане от 27.06.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
Съдебно-счетоводната експертиза установява в заключението си
останалите неизплатени и изискуеми задължения на ответницата по процесните
Договор за паричен заем и Договор за допълнителни услуги към заема, възлизащи за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска) в размера на исковите
претенции, какато следва: 1 764.66 лева – главница по Договора за заем, 223.50 лева -
договорна лихва, изчислена за посочения период, 480.00 лева – дължима сума за допълнителните услуги по Договора от
22.02.2018г. за допълнителни услуги и 1 320.00 лева –
дължимата застрахователна премия по същия договор.
Експертизата изчислява и дължимото обезщетение за забава
върху главниците по двата договора, за периода от 28.06.2018г. до 08.05.2019г.
- датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение за
дължимите вземания, както следва: лихва за забава върху главницата от 1 764.66 лева по основния Договор за заем, възлизаща за
посочения период в размер на 98.86 лева, лихва за забава върху главницата по
застрахователната премия от 1 320.00 лева, по Договора за допълнителни услуги към заема, за същия период,
възлизаща на 75.80 лева и лихва за забава
върху главницата за допълнителните услуги, за посочения период, изчислена на
27.49 лева.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 54 от 14.10.2020г. (вх.№
260707/22.10.2020г. по Вх.регистър на съда) – л.137-142 от делото, изследва
печатния текст в процесния Договор за заем CrediHome № 1182-00033150 от 22.02.2018г. (състоящ се от 1 страница), ведно с
придружаващите го документи – Погасителен план, Договор за допълнителни услуги към заема, Искане за заем и Общи условия към Договора
за заем, представени в оригинал по
делото. Според експертното заключение, описаните документи са отпечатани на
кирилица, формат „Arial Narrow“, но с различен размер на шрифта, като Договорът
за заем и Общите условия към него са с размер 12 пиксела, Погасителният план –
11 пиксела, Договорът за допълнителни услуги към заема – 10 пиксела, Искането
за заем – 10 пиксела и Искането за допълнителни услуги към заема – 9 пиксела.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е
направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 983.39 лева, включващи:
заплатена ДТ в общ размер на 323.39 лева, от които 78.11 лева заплатени при
образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 337/2019г. на РС-гр.Исперих
и дължимата разлика от 245.28лева – доплатена при образуване на исковото
производство; 260.00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител на
ответницата, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
200.00 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Отделно са възнагражденията за юрисконсулт, от
които 125.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство
и претендирано възнаграждение по исковото производство в размер на 350.00 лева,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответницата не е направила
разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3 от ГПК – за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с
ответницата и цедирано в полза на ищеца.
Същият е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване
указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 27.06.2019г. по ч.гр.д.№ 337/2019г.
по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство „А за с на в” ЕАД-гр.С, ЕИК
. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 08.05.2019г.
Разгледан по същество – установителният иск е частично
основателен.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си
по отношение на процесните вземания и обосновава правен интерес от съдебното им
установяване, е Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015г., сключен с „М К“ АД, ЕИК , по който ищцовото дружество
има безспорното качество на Цесионер, като вземането срещу ответницата е
надлежно описано в Приложение № 1 от 10.10.2018г. към Рамковия договор. По
своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение,
като вземането преминава в патримониума на Цесионера в обема, в който го е
притежавал Цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Съдът счита, че
уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на
исковата молба, към която е приложено уведомление за прехвърляне на вземането,
изготвено от цедента чрез цесионера-ищец, който е изрично упълномощен за това.
Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази
като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомяването е станало чрез назначения
особен представител. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в редица решения (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.). Фигурата на особения
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да
вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.
Особеният представител осъществява представителството при единствените
ограничения съгласно чл. 29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 от ГПК получаване на отправено до
представлявания материално правно изявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019г. по
т. д.№ 193/2018г. на I ТО на ВКС, е прието, че
"връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че
особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от
страна на Кредитора. Съобразявайки горното, съдът приема, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на Цесионера и достигнало с нея до длъжника по посочения
начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда
изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора да
се извърши преди иницииране на заповедното производство. Съобщаването на
цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното производство в
конкретния случай е образувано от Цесионера срещу длъжника, като е достатъчно
уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по
установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК, както с исковата молба, така и в хода на
производството по делото, за да валидира всички процесуални действия на
страните по съобщаването на длъжника за цесията. При това съобщаването на цесията има действие за
длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да изпълни
задължението си за плащане - на цесионера или на цедента. След цесията плащания
не са извършвани от длъжника към нито един от тях.
По отношение на договорното правоотношение – Договора за
паричен заем, от което произтичат цедираните вземания, сключен
между „М К“ АД, ЕИК, като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ
и ответницата, като физическо лице - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
за предоставяне на финансова услуга (§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП), по своята правна
същност е Договор за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 от ЗПК - и в Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато нарушаването на тези норми
не е въведено като основание (в този смисъл са задължителните указания, дадени
в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
Въз
основа на горното, съдът прецени преди всичко, че процесният Договор за заем CrediHome № 1182-00033150 от 22.02.2018г, представен по делото в
оригинал – в писмен вид, на хартиен носител, ведно с всички приложения,
съставляващи неразделна част към Договора, вкл. и Договора за допълнителни услуги към този заем, изследвани от
съдебно-техническата експертиза, не отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Цитираната разпоредба изисква всички елементи на договора да
бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а според заключението
на посочената експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на решението
по-горе, категорично се доказа, че това изискване не е изпълнено.
Освен
посочения формален порок, съдът служебно следи и за наличието на нищожни поради
противоречие с императивните норми на ЗПК, неравноправно
договорени от доставчика на финансова услуга и в нарушение на добрите нрави,
клаузи в Договора. Така, в Договора за допълнителни услуги към заема, не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. Императивното правило на чл.10а, ал.4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В процесния Договор за заем CrediHome № от 22.02.2018г. изобщо не се
съдържа клауза относно допълващите го услуги. Освен това, за различните видове
допълнителни услуги, включени в избрания от Заемателя пакет, е определено общо
възнаграждение на разсрочено плащане като част от общото задължение по заема,
платимо на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем. По този
начин заплащането е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса (цена) за реалното ползване на определена услуга,
а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице са неравноправни клаузи в Договора за
допълнителни услуги към заема, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги.
Договорът
за заем не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК.
В текста на чл. 11, ал.1, т. 9
от ЗПК е посочено, че
в договора за потребителски кредит трябва да се посочи лихвения процент на
кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна
на лихвения процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен общо на
годишна база като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да се
приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В процесният
договор не е посочен текущия (месечен) лихвен процент, с който ще се олихвява
кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по
кредита.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в
Приложение № 1 от закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК).
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Както се установи в хода на делото, към процесния договор
е приложен Погасителен план, в който са посочени единствено размерът на
погасителната вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото
по закон съдържание, а именно разбиване по пера - главница, договорна лихва и
допълнителни разходи (такси), на задължението на кредитополучателя, респективно
липса на информация за това каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна погасителна вноска и
как се формира размера на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя
потребителя в невъзможност да разбере с извършените от него плащания каква част
от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима. По процесния
Договор е предвидено цената на допълнителните услуги да се кумулира към
погасителните вноски, независимо дали са ползвани тези услуги, което води до скрито оскъпяване на заема. Включена
по този начин към погасителните вноски, цената на допълнителните услуги на
практика се явява добавък и представлява сигурна печалба за Заемодателя. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит (Договор
за заем) е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК,
поради което същият е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК. Тази разпоредба от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни.
Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва и други разходи по кредита.
Както беше осъдено по-горе, чистата стойност
на заема, получена реално от ответницата, е доказана в своя размер от 2 500.00
лева, както се доказа частичното й изплащане до размера от 735.34 лева, при
останал неизплатен и изискуем остатък в размер на исковата сума от
1 764.66 лева. Съобразно горното,
предявеният иск следва да бъде частично уважен само за претендираната неизплатена
главница по Договора за заем – 1 764.66 лева, при недължимост на
акцесорните вземания за договорна лихва, допълнителни услуги и лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани, обсъдено
по-горе, в общия размер от 983.39 лева,
в това число разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях
следва да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по
заповедното производство в размер на 125.00
лева и претендираното юрисконсулско възнаграждение по исковото
производство, което съдът прецени, че следва да бъде определено при условията
на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 300.00 лева, съобразно материалния интерес на
делото. По този начин общият размер на ищцовите разноски възлиза на 1 408.39 лева. Съразмерно на уважената част от иска същите следва да бъдат
присъдени до размера от 636.35 (шестстотин
тридесет и шест лева и 35 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от
Закона за потребителския кредит, Договор за заем CrediHome № от 22.02.2018г.,
сключен между „М К“ АД, ЕИК и А.С.Н.,
ЕГН-********** ***, вземанията по който Договор са цедирани от Кредитора в полза на ищеца – Цесионер „А за с на
в” ЕАД, ЕИК, съгласно Приложение № 1 от 10.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответницата А.С.Н., ЕГН-********** ***, че същата
дължи на „А за с на в” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С,
ж.к.”Л”, бул.”Д-р П Д” №, офис-сграда “Л, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор Д ББ, сумата
от 1 764.66 (хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и 66 ст) лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome № от
22.02.2018г., което вземане е цедирано от
Кредитора в полза на ищеца – Цесионер „Аза
с на в” ЕАД, ЕИК , съгласно Приложение № 1 от 10.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установено, че ищцовото дружеството има парично вземане от ответницата в размер
на 223.50 (двеста двадесет и три лева и
50 ст) лева - договорна лихва по същия Договор за заем CrediHome № от 22.02.2018г., за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена вноска) до
30.01.2019г. (падеж на последната вноска); 480.00 (четиристотин и
осемдесет) лева – сума за допълнителни услуги по
Договор от 22.02.2018г. за
допълнителни услуги, за периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена
вноска) до 30.01.2019г. (падеж на последната вноска); 1 320.00 (хиляда
триста и двадесет) лева, представляваща застрахователна
премия по Договора за допълнителни услуги, за
периода от 27.06.2018г. (падеж на първа неплатена вноска) до 30.01.2019г.
(падеж на последната вноска); 61.64
(шестдесет и един лева и 64 ст) лева – лихва за забава по Договора за заем, за периода от 28.06.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания; 55.80
(петдесет и пет лева и 80 ст/ лева – лихва за забава
по Договора за допълнителни услуги, за периода от 28.06.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания,
както и законната лихва върху главницата
от последната дата до окончателното изплащане на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост на задълженията, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.С.Н.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на „А за с на в” ЕАД-гр.С, ЕИК , представлявано
от изпълнителен директор Д Б Б, сумата от 636.35 (шестстотин тридесет и шест лева и 35 ст) лева -
направени общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 337/2019г. на
РС-гр.Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 337/2019г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: