Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря С.
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 5198 по описа
за 2020 година
на РС
Варна, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.Ц.Б. срещу К.Р.И., иск по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинени от ответника на ищцата неимуществени вреди от смъртта
на ***Б., причинена по непредпазливост от ответника, за което е признат за
виновен с влязла в сила Присъда № 15/29.01.2016 г. по НОХД № ***/2015 г. на ОС Варна, ведно със законна лихва от
настъпване на смъртта – 22.05.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че ответникът
е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 15/29.01.2016 г. по НОХД № ***/2015 г. на ОС-Варна в извършването на престъпление
по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. Б, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.342, ал. 1 от НК, а именно: че на 22.05.2015 г. на
кръстовището на пътя с. ***,
Област Варна – с. Долище, Област Варна, при управление на моторно превозно
средство, лек автомобил *** нарушил правилата за движение (чл. 6, т. 1, чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП) и по
непредпазливост е причинил смъртта на ***Б.. Ищцата посочва, че е изградила с
покойната ***Б. много близки отношения, тъй като се е грижела за нея от дете. В
този смисъл заявява, че са имали силна емоционална връзка. Посочва, че ***Б. е
живяла в жилището на ищцата до смъртта си. Навеждат се доводи, че ищцата е
преживяла тежко смъртта на ***– затворила се в себе си, мислила само за нея.
Живеела с постоянно чувство на болка и страдания. Негативните емоции
продължавали и към настоящия момент.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че ищцата не
попада в кръга на лицата, които имат право да искат обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява се и
че ***Б. е допринеса за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е
ползвала предпазен колан.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска. Допуснато е изменение на предявения частичен иск,
чрез неговото увеличаване в размер от 25000 лева.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ответникът подържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 21.05.2004 г. по гр. д. №
***/2004 г. на РС Варна ***Б.
е настанена при нейния дядо по бащина линия и неговата съпруга – ищцата, с
влязло в сила Решение № 3578/19.12.2008 г. по гр. д. № ***/2008 г. на РС Варна майката на ***Б. е лишена от
родителски права.
С влязла в сила Присъда № 15.29.01.2016 г. по НОХД
№ ***/2015 г. на ОС Варна
ответникът е признат за виновен за това, че на 22.05.2015 г. при управление на
моторно превозно средство по непредпазливост е причинил смъртта на ***Б..
От заключението по извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че дори
починалата да е била с поставен предпазен колан по време на ПТП, е възможно да
влезе в контакт с вътрешни детайли от купето. В съдебното заседание на зададен
въпрос, вещото лице уточнява, че смъртта би настъпила дори починалата да е била
с поставен предпазен колан по време на ПТП.
От заключението по извършената по делото
съдебно-психологична експертиза се установява, че вследствие на смъртта на ***Б.,
ищцата е изпаднала в състояние на реакция на тежък стрес с разстройства на
адаптацията – протрахирана депресивна реакция към
момента. Психогенно възникналото разстройство е довело до депресивни
изживявания, сомато-вегетатични оплаквания, социална
изолация, които изменения персистират и към момента
на извършване на експертизата и тенденцията е неблагоприятна и към хронифициране. В съдебното заседание при зададен въпрос,
вещото лице уточнява, че ако ищцата бе потърсила специализирана помощ периодът
на страдания е щял да бъде съкратен.
Съдът дава вяра на заключенията, тъй като същите са
пълни, обосновани и кореспондират с останалите събрани по делото материали.
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели ***(сестра на починалия съпруг на ищцата) се
установява, че след раждането на ***Б., ищцата е помагала на нейната майка в отглеждането
ѝ, като след август месец 1995 г. е спряла работа и изцяло е поела
грижите за нея до деня на смъртта ѝ. Починалата е живеела с ищцата и е
наричала същата „мамо“, тъй като родителите ѝ не са проявявали
загриженост към нея. Ищцата и починалата са били изключително близки и
непрекъснато са прекарвали времето си заедно. Ищцата е записала починалата на
уроци по танци и пияно. След смъртта на ***, ищцата се е изменила личностно,
като е сменила жилището си, тъй като това, в което са живеели с починалата
събуждало спомени у ищцата. Ищцата имала много приятели, с които често се
събирали, но след смъртта не желаела дори да излезе от дома си, освен за да
отиде на гроба на ***.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като
същите са пълни и взаимно безпротиворечиви. Изключение
правят показанията на свидетелката *** в частта относно източника на средства за издръжка на починалата. В тези
показания първо се заявява, че ищцата изцяло е издържала починалата приживе, а
след това, че е напуснала работа за да се грижи за нея. По тези съображения,
съдът не дава вяра на показанията в частта, в която се заявява, че ищцата е
издържала починалата.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки – 1) твърдяното в исковата молба ПТП, вследствие, на
което е настъпилата смърт на ***Б.; 2) видът и обема на претърпените
неимуществени вреди 3) причинна връзка между вредите и смъртта; 4) тайна и
дълбока емоционална връзка, която ищцата е имала с починалата приживе; 5)
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът следва да установи всички свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вколючително възражението за погасителна
давност и за съпричиняване на вреди от пострадалия.
Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразявайки това правило и зачитайки отсъденото във влязла в сила Присъда №
15.29.01.2016 г. по НОХД № ***/2015
г. на ОС Варна, съдът приема, че ответникът на 22.05.2015 г., при управление на
моторно превозно средство, по непредпазливост е причинил смъртта на ***Б..
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирано да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт е всяко лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
От събраните по делото доказателства се установи,
че още от най-ранна детска възрасти между починалата и ищцата е изградена
дълбока емоционална връзка. За такава се съди по обстоятелството, че родителите
на починалата са я изоставили от дете и ищцата е поела функциите на нейна
майка, напускайки работата си, за да може изцяло да поеме грижата за
починалата. Тези грижи са продължили до смъртта на ***. Установено е, че ищцата
и починалата са били неразделни, а последната е наричала ищцата „мамо“. Това
доказва, че между ищцата и починалата е съществувала трайна и дълбока връзка,
основана на емоционална подкрепа и доверие, каквато обичайно съществува между
майка и дъщеря. По изложените съображения, настоящият състав приема, че ищцата
е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт, което е равно по обем на това, което би получила една майка
за смъртта на своето дете.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Относно понятието
справедливост разяснение са дадени в т. 2 от Постановление № 4 ОТ 23.12.1968
Г., Пленум НА ВС, според които същото не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Тези разяснения са доразвити в практиката на Върховният
касационен съд, според която при определянето на справедливо обезщетение следва
да се взимат предвид и продължителността на претърпените емоционални страдания,
а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането –
в този смисъл е Решение № 100/12.10.2020 г. по дело № 2871/2018 г. на II т.о. на ВКС.
По делото е установено, че до смъртта на
пострадалата, която е починала в сравнително млада възраст, ищцата е била
социално ориентиран човек, с широк кръг от приятели, а след смъртта е
преустановила контакт със същите и е спряла да излиза от дома си, освен за да
отиде на гроба на ***и на починалия си съпруг. Установи се, че след смъртта,
ищцата се е напуснала досегашното си жилище, тъй като последното и е напомняло
за починалата. От заключението се установи, че психогенното разстройство
възникнало у ищцата след смъртта не се развива към оздравяване, а обратно към хронифициране. От смъртта до извършване на експертизата са
изминали пет години, през които това състояние не отминало, което сочи на
изключително дълга давност на отшумяване на емоционалните страдания. Като взе
предвид и минималния размер на работната заплата (420 лева) за страната към
момента на смъртта, установен в ПМС № 375/28.12.2015 г. съдът определя като
справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 25000 лева.
Изложеното налага съдът да се произнесе и по
своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вреди от пострадалия и по конкретно, обстоятелството дали смъртта на
пострадалата би настъпила ако към момента на ПТП е била с поставен предпазен
колан. От депозираното по делото заключение по възложената САТЕ по несъмнен
начин се доказа, че смъртта е щяла да настъпи независимо дали пострадалата е
била с поставен предпазен колан или не, тъй като същата е починала от удар в
страничните части на автомобила, а предпазния колан би я предпазил от преден
удар. По изложените съображения, съдът приема възражението за неоснователно.
Едва след съдебното заседание, с писмени бележки,
процесуалният представител на ответника е изтъкнал, че предвид уточнението на
вещото лице по СПЕ даден в хода на съдебното дирене, обезщетението следва да се
намали, тъй като с непредприемане на съответното лечение ищцата е забавила
възстановяването си. Въведеното едва с писмените бележки, представлява
възражение за неограничаване на вредите от ищцата, чрез непредприемане на
необходимите мерки за по-бързо възстановяване. Посоченото възражение е материално
правно и поради това - преклудирано още с изтичане
срока за отговор, в който ответникът е имал възможност да наведе твърдения в
тази насока и да направи своите възражения, като поиска събирането на съответни
доказателства за установяване на възражението си в хода на процеса. Видно от
депозирания отговор такова възражение не е направено, поради което и по този
въпрос експертиза не е допускана. По тези съображения, съдът не следва да взема
предвид направеното в писмените бележки на ответника възражение, като
същевременно не разполага с правомощие служебно да редуцира обезщетението без
да е надлежно сезиран за това чрез възражение.
Изводът за основателност на исковата претенция
налага разглеждането на своевременно направеното възражение за погасителна давност.
Давността при делктните обезщетения е пет годишна и
започва да тече от причиняване на вредите – в случая от смъртта през 22.05.2015
г. Според разпоредбата на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват права на частноправните субекти. Според § 13. от Преходни
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Този закон е обнародван на 13.05.2020 г. и сроковете започват да
текат на 20.05.2020 г. Следователно давностният срок
по претенцията за неимуществени вреди не е изтекъл към 13.03.2020 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 27.05.2020 г., с което давността е
прекъсната и спряна по силата на чл. 116 б. „б“ и чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема направеното
от ответника възражение за погасителна давност за неоснователно.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Варна сумата от 1200 лева, от които държавна такса в размер от
1000 лева, на основание чл. 1 от ТДТССГПК и депозит за СПЕ в размер от 200
лева.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат *** АК Варна
сумата от 1280 лева, представляваща адвокатско възнаграждение определено в
минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗА.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Р.И., ЕГН ********** с адрес *** **** да заплати на Г.Ц.Б., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 25000 лева /двадесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта
на ***Б., причинена по непредпазливост от ответника, за което е признат за
виновен с влязла в сила Присъда № 15/29.01.2016 г. по НОХД № ***/2015 г. на ОС Варна, ведно със законна лихва от
настъпване на смъртта – 22.05.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, К.Р.И., ЕГН ********** с адрес *** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, К.Р.И., ЕГН ********** с адрес *** *** заплати на адвокат *** АК Варна, сумата
от 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :