Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр. Русе, 26.02.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5647 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл. 258 ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.
92 и чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Мик Билд-Русе“ ЕООД срещу Средно училище за европейски езици „Свети
Константин-Кирил Философ“ гр. Русе, в която се твърди, че на 27.06.2017г. между
страните е сключен договор за строително -монтажни работи, за част „Архитектура“
и „Електро“, подробно описани в количествено - стойностна сметка представляваща
неразделна част от договора, на обща приблизителна стойност 73 295,29лв. без ДДС.
На 10.07.2017г. било връчено възлагателно писмо, считано от което ищецът като
изпълнител по договора следвало да извърши договорените работи в срок от 45
календарни дни - до 24.08.2017г. Съобразно уговореното било извършено авансово
плащане в размер на 30% от общата сума или 26 386,30лв. с ДДС, а след
получаване на възлагателното писмо били предприети съответно дейности по
извършване на строително-монтажни работи (СМР), подробно описани в 54 пункта в исковата
молба, които възлизали на обща стойност 69 961,78лв. с ДДС.
Видно от приета по
ч.г.д. №****/2017г. на Районен съд – Русе съдебно-техническа експертиза,
стойността на разходите, които ответникът следвало да направи за довършване на
незавършени от ищеца СМР и отстраняване на некачествени такива възлизали на
6360,45лв., като експертизата установила и извършени допълнителни СМР извън
възложените с договора, но приети от ответника, в общ размер на 8 330,63лв. Поради
това ответникът следвало да заплати на ищеца сумата от 48 879,17лв.,
представляваща разлика между уговорената цена по договора и авансово заплатена
сума в размер на 26 386,30лв. с включен ДДС, намалена със стойността на
неизвършените и некачествено извършени работи в размер на 6 360,45лв. и увеличена
с извършените повече работи в общ размер на 8 330,63лв.
Вместо да бъде
извършено плащане от ответника, на 23.02.2018г. той връчил на ищеца изявление,
че не дължи никакво заплащане, както и че прекратява договора едностранно,
позовавайки се на разпоредбата на чл.28, ал.1, т.4, пр. 2 и 3 от Договора.
Ищецът счита това становище на ответника за неоснователно, тъй като дори и да
бъде прието, че е налице основание за ангажиране отговорността на ищеца за
неустойка по реда на чл.19 от Договора, същата би била в максимален размер на 7
329лв. и отново би било налице задължение за заплащане на СМР в размер на 41 550,17лв.
Тъй като до
настоящия момент не било извършено дължимото плащане по договора, се претендира
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното училище
да заплати на ищцовото дружество сумата
в размер на 20 560лв., предявена
частично от 48 879,17лв., дължими за извършените, но незаплатени СМР, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, до окончателното изплащане на претендираната
сума.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че в уговорения
срок, а именно до 24.08.2017г. договорените СМР не били извършени и предадени
от ищеца съгласно договора. Тези, които били частично изпълнени били
некачествени. След тази дата ищецът изпаднал в забава. Ответникът не дължал
окончателно плащане, защото не са налице основанията по чл.4, ал.1, т.2 от Договора.
Съгласно тази разпоредба, окончателно плащане е обусловено от определени
фактически обстоятелства и наличието на посочените в букви "а" до
"г" на т.2 документи.
Посочените документи липсват, поради което окончателното плащане не се
дължало. По тези съображения се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът е предявил насрещна искова молба срещу „Мик Билд-Русе”
ЕООД, в която се твърди, че процесният договор между страните е сключен по реда
на ЗОП, в изпълнение на проект по инициатива на Фондация „Америка за България“
за модернизация на учебна среда. Изпълнителят изпаднал в забава, в уговорения
срок до 24.08.2017г. договорените СМР не били извършени и предадени съгласно
договора, а тези, които били извършени били некачествени, което се установявало
с приетата експертиза по ч.гр.д.№****/2017г на РС - Русе. Поради това с писмо
от 22.02.2018г. възложителят едностранно развалил договора между страните. На
осн. чл. 19 от Договора, изпълнителят дължал неустойка в размер на
7 329,35лв., който факт се признавал и в първоначалната искова молба. С
оглед на това се претендира „Мик Билд-Русе“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на
СУЕЕ „Свети Константин – Кирил Философ“ гр. Русе сумата от 1000лв.,
представляваща частична претенция от общо 7 329,53лв., дължими като неустойка
за забава по чл.19 от Договора, ведно със законната лихва от предявяване на
иска.
Освен установената
забава, било налице и неизпълнение на договора от страна на изпълнителя.
Изготвените и приети технически експертизи по обезпечителното производство по ч.гр.д.№****/2017г
на РС – Русе установили както неизвършени дейности, така и такива, изпълнени
със съществени недостатъци. С оглед това неизпълнение, изпълнителят на
основание чл. 21 от Договора дължал и неустойка в размер на 6 699,70лв.,
ведно с 879,54лв., представляващи 1% от стойността на договора. На това
основание се иска „Мик Билд-Русе“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на СУЕЕ
„Свети Константин – Кирил Философ“ гр. Русе сумата от 1000лв., представляваща
частична претенция от общо 7 579,24лв., дължими като неустойка по чл.21 от
Договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
След
изпадането на изпълнителя в забава, за извършване на неизвършените и поправка
на некачествено извършени СМР бил ползван нов изпълнител, на който била
заплатена сумата от 44 147,63лв. с ДДС. Тъй като в първоначалния договор (този
между страните по делото), в чл.13, ал.2, т.2 било предвидено, че отстраняването
на недостатъците следва да бъде за сметка на изпълнителя, се претендира
"Мик Билд-Русе" ЕООД да заплати на СУЕЕ "Св. Константин Кирил
Философ" сумата от 1500лв.,
представляваща частична претенция от 44 147,63лв. дължими на основание чл.13,
ал.2, т.2 от Договора, ведно със законната лихва.
В срока за отговор
по насрещните искове, ответникът по тях изразява становище, че първия иск за
неустойка за забавено изпълнение не следва да бъде уважен, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Договора, срокът на същия следвало да бъде удължен
с времето, необходимо за извършване на тези работи. Втория предявен иск за
неустойка се счита за основателен и с оглед изявената позиция по него в
първоначалната молба, ответникът по насрещната искова молба твърди, че не е
станал повод за предявяването му. Третият предявен насрещен иск се оспорва за
сумата над 6 360,45лв., която сума според ответника по насрещния иск представлява
разходите, които са необходими за отстраняване на некачествено свършените
работи и извършване на несвършените според приетата експертиза по ч.гр.д. №****/2017г.
на РС – Русе.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2017г.
между „Мик Билд-Русе“ ЕООД и СУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ“ гр. Русе е
сключен договор за изработка – за извършването на СМР за част „Архитектура“ и
„Електро“, подробно описани в количествено - стойностна сметка, представляваща
неразделна част от договора, на обща приблизителна стойност 73 295,29лв. без
ДДС.
На 10.07.2017г. на
осн. чл. 2, ал.1 от Договора на ищеца като изпълнител е представено от
ответника като възложител възлагателно писмо, считано от което ищецът като
изпълнител по договора следва да извърши договорените работи в срок от 45
календарни дни - до 24.08.2017г. Съобразно уговореното в договора е извършено
авансово плащане в размер на 30% от общата сума или 26 386,30лв. с ДДС.
С писмо от
22.02.2018г., позовавайки се на извършените технически експертизи по ч.гр.д.№****/2017г.
по описа на РС – Русе, възложителят по договора е уведомил изпълнителя, че е
изпаднал в забава и претендира от него заплащане на неустойка в размер на 7
329,53лв., по чл.19 от Договора и неустойка в размер на 7 579,24лв., по чл.21
от Договора. Възложителят е уведомил изпълнителя, че за сметка на последния ще
бъдат извършени неизвършените СМР и поправени извършените некачествено съгласно
чл. 13, ал.2 т.2 от Договора, както и че на основание чл. 28, ал.1 т.4 пр.2 и 3
от Договора го прекратява едностранно и на осн. чл. 4, ал.1 т.2 от Договора не
дължи окончателното плащане.
По молба на
ответника в настоящото производство е образувано ч.гр.д.№****/2017г. по описа
на РС – Русе за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК. Според
първата от приетите (общо 2) по делото експертизи, реално извършените СМР по
Договора възлизат на 58 301,48лв., а разликата между предвидените и реално
извършените СМР възлиза на 8330,63лв. Вещото лице е установило, че са налице и
реално извършени СМР, но невключени в Договора, както и, че стойността на
разходите, които възложителят следва да направи за довършване на неизвършените
СМР, както и отстраняване на некачествено извършените СМР от изпълнителя
възлизат на 6360лв.
Според заключението
на втората назначена експертиза са установени възложени, но неизпълнени от
изпълнителя СМР на обща стойност 6699,70лв. с ДДС (таблица №1). Средствата
необходими за отстраняване на констатираните недостатъци по свършени СМР са в
размер на 6217,35лв.(таблица №2). В таблица 3 вещото лице е посочило, че за
подмяна на осветителни тела, ако това е необходимо са нужни 1689,79лв. Второто
вещо лице не е установило СМР, които да са извършени допълнително, извън
договора, с изключение на циментова замазка, на стойност 2266,06лв. с ДДС.
Стойността на реално извършените СМР от изпълнителя по договора възлиза на
66 394,03лв. с ДДС. Вещото лице е посочило в заключението си, че всички
видове скрити работи са признати и включени в количествено-стойностната сметка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
първоначално предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД:
Няма
спор между страните, а и се установява от заключението на двете приети
технически експертизи по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе, че ищецът
като изпълнител по процесния договор за изработка е извършил СМР на обща стойност
по едното заключение в размер на 58 301,48лв., а по другото в размер на 66 394,03лв.
Съобразявайки извършеното авансово плащане от 26 386,30лв., което и от
двете заключения да се кредитира е налице основание да се приеме, че ищецът е
извършил СМР по договора, които не са му платени на стойност по-голяма от
частичната му претенция в настоящото производство – 20 560лв. по който въпрос
страните и не спорят. Ответникът е възразил срещу дължимостта на това плащане,
като се е позовал на чл. 4, ал.1 т.2 от Договора, според който окончателно
плащане в размер на остатъка от стойността по договора, при изпълнение на всички предвидени дейности е платимо в срок от 30
календарни дни след одобрение на извършените СМР от Фондация „Америка за
България“ и представяне на констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа (Приложение №15 от Наредба №3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството), протокол за приемане на действително
извършените СМР(бивш обр. Акт 19), удостоверение за въвеждане в експлоатация и
фактура за одобрената сума, издадена от изпълнителя. Настоящия съдебен състав
намира направеното възражение за неоснователно. Видно и от посочения текст на
договора, той следва да намери приложение в случай на изпълнение на всички
предвидени дейности и когато възложителят окаже необходимото съдействие за
приемане на извършената работа и съставянето на необходимите за това документи.
В случая няма спор, че всички договорени СМР не са извършени, включително, че
част от извършените са некачествени. След като възложителят по тази причина е
прекратил едностранно договора, с каквато възможност разполага съгласно чл.
262, ал.2 ЗЗД и чл. 28, ал.1 т.4 от Договора, с което е възпрепятствал
възможността за тяхното завършване от ищеца като изпълнител дори и със забава,
няма основание да откаже да заплати стойността на извършените СМР от които ще
се ползва и да претендира обезщетение съгласно уговореното такова в договора.
Недопустимо е ответникът като възложител едновременно да отказва да заплати възложената
и извършена работа и да претендира от изпълнителя обезщетение за забава и
обезщетение за неизпълнение, което е направил с отговора на исковата си молба и
предявените насрещни искове. По тези съображения предявеният от ищеца частичен
иск следва да бъде уважен изцяло – за сумата от 20560лв.
По предявения
насрещен частичен иск за заплащане на неустойка по чл.19 от Договора:
В
него страните са уговорили, че при забава за завършване и предаване на работите
по договора в оферирания срок, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% от
общата цена без ДДС по чл. 3, ал.1 от договора, за всеки просрочен ден, но не
повече от 10% от цената без ДДС. Изпълнителят (ответник по този насрещен иск) е
оспорил този иск само по основание, като се е позовал на разпоредбите на чл.
30, ал.4 и 5 от Договора, предвиждащи, че при възлагане могат да бъдат
извършени допълнителни СМР, като срокът на договора се удължава с времето,
необходимо за технологичното изпълнение на операциите, като се предвиди и
отпадането на времето, необходимо за изпълнение на отпадналите операции за
заменените СМР. С последното изречение на чл. 30, ал.5 от Договора обаче е
предвидено ограничение, че промяната в срока на договора е в границите по ал. 4
или до 30 дни. Очевидно е, че забавата на изпълнителя е продължила повече от 30
дни, с оглед на което и без да се обсъжда дали и колко допълнителни СМР, които
първоначално не са били уговорени са извършени от изпълнителя и какво е
необходимото технологично време за тяхното изпълнение, следва да се приеме, че
този насрещен иск е доказан по основание. Размерът му не е оспорен, с оглед на
което следва да бъде изцяло уважен до предявената част от 1000лв.
По предявения
насрещен частичен иск за заплащане на неустойка по чл.21 от Договора:
В
този текст страните са уговорили, че при частично неизпълнение на възложената
работа, изпълнителят дължи неустойка в размер на стойността на неизпълнените
работи, ведно с 1% от стойността на договора по чл. 3, ал.1 от същия. Тази претенция
ответникът – изпълнител по договора изрично е признал, с оглед на което тя
следва да бъде изцяло уважена до предявената част от 1000лв.
По
предявения насрещен частичен иск за заплащане на сума дължима на основание чл.
13, ал.2 т.2 от Договора.
В
посочения текст на договора, страните са уговорили, че когато изпълнителят се е
отклонил от поръчката, или работата му е с недостатъци, възложителят има право
да отстрани сам за сметка на изпълнителя отклоненията от поръчката, респективно
недостатъците на работата. В отговора по този насрещен иск, ответникът е
заявил, че го признава за основателен за сумата от 6360,45лв. и го оспорва за
размера над тази сума. Доколкото обаче искът е предявен като частичен за сумата
от 1500лв., следва да бъде изцяло уважен, без да бъдат обсъждани представените
от възложителя доказателства за действително извършените работи от трето лице,
което изпълнение първоначално е уговорено с изпълнителя по процесния договор и
тяхната стойност. Съответно не следва да бъдат обсъждани и направените
възражения от ответника по насрещния иск, доколкото те касаят оспорване на
претенцията по размер, който не е предмет на настоящото производство. По
изложените съображения и третият насрещен частичен иск следва да бъде уважен
изцяло – за сумата от 1500лв.
Само за пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че когато като предмет на делото е въведен
частичен иск за заплащане на парична сума, съдът в мотивите си е достатъчно да
посочи, че с оглед становището на страните и представените доказателства приема
за установено, че пълната дължима сума е по-голяма от претендираната част, без
да е необходимо да излага мотиви колко точно е нейния пълен размер, тъй като
това е извън предмета на делото и решението по този въпрос не би се ползвало
със СПН. В диспозитива на решението е достатъчно да бъда посочено, че
присъдената сума е по частичен иск и само по този въпрос се формира СПН. Ако по инициатива на страните бъде образувано
друго производство, с предмет дължими суми на същото основание над присъдените в
настоящото производство, до пълния претендиран размер, следва да бъдат
разгледани всички онези възражения, които биха имали отношение към останалата
част на исковете.
При този изход на
спора и при съобразяване правилото на чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат
определени разноските на страните.
В полза на ищеца по
първоначалния иск следва да се присъдят направените от него разноски.
Претендирани са такива в размер на 850лв. за държавна такса и 3500лв. платен
адвокатски хонорар. Срещу размера на последния ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност. Съобразявайки цената на иска
(20560лв.), минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 7,
ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 на ВАС е в размер на 1146,80лв. Съобразявайки
обстоятелството, че този адвокатски хонорар е претендиран още с образуването на
делото, следва да се приеме, че той е уговорен само за първоначалния иск,
фактическата и правната сложност на производството по който налагат извод за
основателност на възражението за прекомерност, с оглед на което разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение следва да бъдат уважени само до размера от 1150лв.,
или общо дължимите на ищеца разноски са в размер на 2000лв.
По насрещните
искове, в полза на ищеца по тях и ответник по първоначалния иск следва да се
присъдят направените разноски. В представения договор за правна защита и
съдействие изрично е уговорено каква част от адвокатския хонорар е уговорена за
отговора по първоначалния иск (200лв.) и каква част за предявените насрещни
искове (300лв.). Първата сума с оглед уважаването на главния иск не следва да
се присъжда. Втората, с оглед уважаването изцяло на предявените три частични
насрещни иска следва да се присъди. В тази връзка е необходимо да се отбележи,
че въпреки признанието на част от тях, каквото е направил ответника, не би
могло да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като той с
поведението си е станал повод за предявяване на насрещните искове. Общо
дължимите на ищеца по насрещните искове разноски са в размер на 450лв.
Доколкото и
четирите разгледани иска са предявени като частични, то съдът не следва да се
произнася в настоящото производство по дължимостта на разноските направени по
обезпечителното производство по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе, тъй
като спорът между страните не е окончателно разрешен, за да бъдат приложени
правилата на чл. 78 ГПК за разноските по обезпечението.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Средно
училище за европейски езици „Свети Константин-Кирил Философ“ с Булстат *********, с адрес гр.
Русе, ул. „Студентска“ №10, представлявано от директора Добромира Василева
Николова да заплати на „Мик Билд-Русе“ ЕООД ЕИК202414735, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Слави Шкаров“ №4, вх.1, ет.1,
представлявано от управителя Марийка Николова Кирчева сумата от 20 560лв., частично претендирана от 48879,71лв., дължими за извършени и
незаплатени строително – монтажни работи по Договор за изработка от 27.06.2017г.
, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 09.08.2018г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Мик Билд-Русе“ ЕООД ЕИК202414735, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Слави Шкаров“ №4, вх.1, ет.1, представлявано
от управителя Марийка Николова Кирчева да заплати на Средно училище за европейски езици „Свети Константин-Кирил Философ“ с
Булстат *********, с адрес гр. Русе, ул. „Студентска“ №10, представлявано от
директора Добромира Василева Николова сумите : 1000лв., представляваща частична
претенция от общо 7 329,53лв., дължими като неустойка за забава по чл.19 от
Договор за изработка от 27.06.2017г., 1000лв.,
представляваща частична претенция от
общо 7 579,24лв., дължими като неустойка по чл.21 от Договор за изработка от 27.06.2017г.
и 1500лв., представляваща частична претенция от 44 147,63лв.
дължими на основание чл.13, ал.2, т.2 от Договор за изработка от 27.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху трите присъдени суми считано от 18.10.2018г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Средно
училище за европейски езици „Свети Константин-Кирил Философ“ с Булстат *********, с адрес гр.
Русе, ул. „Студентска“ №10, представлявано от директора Добромира Василева
Николова да заплати на „Мик Билд-Русе“ ЕООД ЕИК202414735, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Слави Шкаров“ №4, вх.1, ет.1,
представлявано от управителя Марийка Николова Кирчева сумата от 2000лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Мик Билд-Русе“ ЕООД ЕИК202414735, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Слави Шкаров“ №4, вх.1, ет.1, представлявано
от управителя Марийка Николова Кирчева да
заплати на Средно училище за
европейски езици „Свети Константин-Кирил Философ“ с Булстат *********, с
адрес гр. Русе, ул. „Студентска“ №10, представлявано от директора Добромира
Василева Николова сумата от 450лв. разноски
за настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд - Русе.
Районен
съдия: