№ 9110
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110143022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. П. З. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 163,37 лева за главница за цена на
доставена от топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
17,08 лева за мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 23.02.2022 г.; сумата 19,10 лева
за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от 02.03.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата 03,72 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 23.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№11217/2022 г., СРС. Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за
стопански нужди на посочения имот. Според ЗЕ се изисквало сключване на писмен договор
за доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се,
че поради липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойността на
доставената топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга
за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 03.01.2023 г. в
законоустановения срок за отговор на искова молба, е подал молба, с която твърди, че е
заплатил претендираните вземания.
Третото лице-помагач „Т.“ ООД на страната на ищеца не взима становище.
Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не оспорва, че е извършено плащане, но недостатъчно за
погасяване на остатък от главница – 162,99 лв. и разноска за юрисконсулт за заповедното
производство.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Доколкото страните не спорят и доказателствата не
установяват друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между
тях липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия. Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, съобразно
изискванията на закона, въз основа на което да претендира договорна отговорност за
неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск, приложима е
хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за
приложението на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на
ответника да заплати доставената топлинна енергия до процесния имот. Правният мир не
допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен
субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се
ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването
е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил
продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия.
Не се спори по основанието и размера на исковете. В тази връзка ответникът
представя платежен документ от 04.01.2023 г. за извършено в хода на процеса плащане на
ищеца за сумата 106,70 лв. с основание на плащане – номера на настоящото дело и вписано
„погасяване на задължение“. Това плащане, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да
бъде взето предвид от съда, а по своята правна същност представлява извънсъдебно
признание на ответника за спорните факти, което преценено в съвкупността с останалите
доказателства по делото, съгласно чл. 175 от ГПК, подкрепят доводите на ищеца за това, че е
възникнало правото на парично вземане. Признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е
налице, когато се признава съществуване на задължението; едностранно волеизявление, с
което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е
налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е
направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до
съществуването на задължението. Признаването на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. В конкретния
случай и с оглед вписаното основание на плащане съдът приема, че длъжникът
недвусмислено е признал дължимостта на всички парични вземания, удостоверени в
заповедта за изпълнение, в т.ч. своето забавено изпълнение.
Основателно е възражението на ищеца, че с така извършеното плащане от ответника
не са погасени всички дължими суми по делото - 163,37 лева за главница за цена на
доставена от топлинна енергия, ведно със законна лихва от 02.03.2022 г. до изплащане на
вземането, 17,08 лева за мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 23.02.2022 г.; 19,10
лева за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от 02.03.2022 г. до изплащане на
вземането, 03,72 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 23.02.2022 г. Според
чл. 76, ал.2 от с.з., когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Разноските по смисъла на тази норма са извънсъдебни, като в съдебния процес се установи
2
тяхната изискуемост и ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното
производство, образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на
настоящото съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по отношение на
тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така Решение № 4092/04.06.2014
г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др.
Дългът на ответника, без съдебните разноски, се формира от главници – 182,47 лева;
мораторни лихви – 20,80 лева, и поисканата и начислена законна лихва върху главниците,
считано от 02.03.2022 г. до датата на плащането – 04.01.2023 г. в размер на сумата 15,69 лв.,
определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, след прилагане на
служебен лихвен калкулатор. При това положение, ответникът към 04.01.2023 г. е следвало
да плати сумата общо 218,96 лв. (без съдебни разноски). Тъй като платеното не е достатъчно
да покрие изцяло дълга, то сумата 106,70 лв. следва да се отнесе при условията на чл. 76 от
ЗЗД първо за лихви, които са общо 36,49 лв., а с остатъка 70,21 лв. следва да се отнесе за
погасяване на вземането за главница. При това остава непогасена сумата 112,26 лева за
главница и дължимата върху нея законна мораторна лихва от 02.03.2022 г. до датата на
окончателното й изплащане.
Ищецът има право на съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Те са
дължими от ответника в пълен размер, тъй като по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, е дал повод
за водене на делото- не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на
изискуеми задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело. С оглед на принципа
по чл. 6 от ГПК за диспозитивното начало в процеса, ищецът претендира само
възнаграждение на юрисконсулт за заповедното производство –сумата 50 лв., която следва
да се пресъди в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. П. З., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 112,26 лева – главница,
представляваща сбор от главница за цена на доставена топлинна енергия за стопански
нужди, ползвана без основание, за имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., и за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г; ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.03.2022
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №11217/2022 г. по описа на СРС; като
иска по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 112,26 лева до
пълния предявен размер от 182,47 лева, представляваща сбор от главници за цена на
доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без основание, за имот в
***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г, ведно със сумата 15,69 лв.
за законна лихва за забава върху главниците от 02.03.2022 г.- дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, до 04.01.2023 г. – дата на извършено плащане, сумата
17,08 лева за мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 23.02.2022 г. и сумата 03,72
лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 23.02.2022 г., поради извършено от В.
П. З. в хода на процеса плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. П. З., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната
3
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4