№ 8729
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110137072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се
в гр. София, ул. „Княз Борис I“, №97, представлявани от управителя на етажната
собственост Д.Н.Й., против Д.А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул."Врабча" № 12Б, ет.1, ап.3, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.51 вр. с чл.48, ал.8 вр. чл.
38, вр. чл.11, т.5 и чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване правото на
вземания на ищеца от ответника за сумата сумата от 1311 лв., представляваща неплатени
вноски за поддръжка на етажната собственост находяща се в гр. София, СО, район
"Триадица", ул."Княз Борис I" № 97 за периода от 01.01.2017г.-31.01.2019г. ведно със
законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 414,67 лв. за
периода от 11.1.2017 г. до 26.2.2021 г. за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 11646/2021г. по описа на СРС, 179 състав.
В исковата молба ищците етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София,
ул."Княз Борис I" № 97, представлявани от управителя на етажната собственост Д.Н.Й.
излагат твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата-етажна
собственост, но не изпълнявал задължението си да заплаща разходите за поддържане на
общите части, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил, което пораждало интерес за ищците да предявят иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът М. е депозирала отговор на исковата молба, в
който заявява, че не оспорва обстоятелството, че е собственик на недвижимия имот за който
се претендират вземанията. Оспорва представителната власт на управителя на Етажната
собственост. Ответницата сочи, че протоколите от ОС на ЕС не удостоверявали и не
доказвали по никакъв начин вземането на каквото и да било решение от собствениците на
ЕС. При условията на евентуалност твърди, че вземанията са погасени по давностп. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Решенията в етажната собственост се вземат от общото събрание - така чл. 42 от
Закона за собствеността /ЗС/, като съставът на този орган се формира от собствениците на
отделните обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки съсобственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение
от общото събрание. Именно от компетентността на общото събрание е вземане на решения
относно определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Страните не спорят, че ответникът Д.А. М. е титуляр на правото на собственост с
обект магазин № 12, находящ се в сградата на ул."Княз Борис I" № 97 ул."Княз Борис I" №
97.
Не се оспорва и представителната власт на представляващия Етажната собственост,
оспорено е единствено обстоятелството дали той има право да се разпорежда със средствата
на етажната собственост.
От събраните по делото доказателства, а и като безспорно между страните, се
установява взето решение от общо събрание на етажните собственици по протокол от
31.01.2002 г. за определяне на съществените дейности по поддържането и функционирането
на ЕС и е определен принципът на разпределение на разходите за обща ел.енергия,
топлоенергия и вода да е по равно за всеки офис или магазин. На проведено на 15.06.2009 г.
общо събрание на етажните собственици, е взето решение месечните вноски да се изплащат
между 1- во и 10- то число на месеца, за който са дължими. В протокол от 29.01.2013 г. е
обективирано решение за заплащане на 93 лева - месечна вноска от 01.02.2013 г. от
собствениците на магазин, в протокол от 18.03.2014 г. посочената вноска е определена на 98
лева, съответно в протокол от 20.01.2015 г. вноска е дължима в размер на 115 лева.
Съгласно взето на 26.01.2017 г. решение месечната вноска е увеличена на 127лв.
Не е спорно по делото, че ответницата е собственик на магазин, нах
С решение взето на 15.02.2018 г. решение, обективирано в протокол от проведено на
същата дата общо събрание, да се предприемат принудителни мерки по събиране на
неизплатените в срок задължения към касата на етажната собственост.
Съдът намира, че решенията от 31.01.2002 г., 15.06.2009 г., 29.01.2013 г., 18.03.2014
г., 20.01.2015,26.01.2017г. досежно задължението на всеки собственик в етажната
собственост да заплаща сума за поддръжка на общите части на сградата са влезли в сила и в
настоящото производство съдът не следва да преценява законосъобразността им.
Законодателят е уредил специален ред и преклузивен срок, в който етажният
собственик може да потърси от съда защита като предяви иск по чл. 40 ЗУЕС и поиска
отмяна на незаконосъобразните решения на ОС на ЕС. По делото не са събрани
доказателства ответникът да е упражнил правото си на иск по последната норма, а
заявяването му под формата на възражение в настоящия процес е недопустимо, предвид на
което и същият е обвързан от взетите решения от ОС на ЕС и дължи изпълнението им, а
предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.51 вр. с чл.48, ал.8 вр. чл. 38, вр.
чл.11, т.5 и чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС като основателни следва да бъдат уважени.
Съобразени с практиката на ВКС, обективирана в решение №39 от 19.02.2013 г., по
гр.д. №657/2012 г., I г.о., са и мотивите на СРС да не разгледа по същество оплакванията на
ответницата за незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, с които са определени
месечните вноски за поддръжка на общите части. В цитираното решение е изведена
принципната позиция, че ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на
ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните
или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се
установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са
обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно
2
основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на
нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният
собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга
страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този
смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответницата,
отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали ответницата е била надлежно
уведомено за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за
спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване
взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната
законосъобразност (и то само по въведените с исковата молба пороци), взетите решения на
ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен
контрол, какъвто ответницата цели да бъде осъществен в настоящото производство. Няма
спор, че за процесния период ответницата не е погасила изцяло вноските за разходи за
поддръжка на ЕС по взетите решения от ОС.
Предвид изложеното съдът приема, че за периода м.януари 2017 г. - м.01.2019 г. за
ответника е възникнало задължение за плащане на сумата в размер общо на 1311 лева -
разходи за поддръжка на общите части на сградата при отчитане на извършените от
ответницата плащания. Съдът намира за доказано, че ответникът не е заплатила дължимата
от нея сума за разходи за общите части, поради което искът подлежи на уважаване.
С оглед основателността на предявения иск, следва да се разгледа въведеното от
ответника в процеса възражение за изтекла давност. Дължимите суми за вноски за разходите
за поддържането на общите части на сградата представляват по своя характер "периодични
плащания", доколкото са повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от
време, а размерът на плащането е изначално определен. В този смисъл е и приетото
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се погасяват
с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата на подаване на исковата молба 26.02.2021
г./чл.422 ГПК/, то погасени по давност за вземанията за месеците от януари 2017 г. до
януари 2018г. в размер на 634 лева. За тази сума искът подлежи на отхвърляне.
Размерът на непогасените по давност вземания за периода м.02.2018 г. - м.01.2019 г., възлиза
на сумата 677 лева. Следователно, ответникът е останала задължен за заплащане на членски
месечни вноски в размер на сумата 677 лева, до която предявеният иск в частта за
претендираните месечни членски вноски следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размер от 1311 лева и за периода м.01.2017 г. - м.01.2018 г., следва да се
отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.
Посочената сума е дължима от ответника Д.А. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по повод на което е било образувано частно гр. дело № 11646/2021 г- на СРС, 179 състав -
26.02.2021 г. до окончателното й плащане, по арг. от чл. 422, ал.1 ГПК.
По отношение иска по чл.422 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. По делото се доказа, че е налице главен дълг
(частично погасен по давност), същият е с настъпил падеж (представлява ликвидно и
изискуемо вземане) поради което искът за законната лихва следва да се уважи за размера от
163,37 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 414,67 лева и за
периода 11.01.2017 год. до 11.01.2018 г., като погасен по давност.
При този изход на спора, съдът намира, че за всяка от страните се поражда право на
разноски. Така, ищецът доказва извършени в производството разноски в общ размер от 700
лева, съгласно представен списък, от която сума следва да се присъдят 235,20 лева, на
3
основание чл.78, ал.1 ГПК, пропорционално на уважената част от исковете. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ищеца. Същото е съобразено с цената на иска и със сложността на делото.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира сумата от 37,90лв. – държавна такса за исковото производство,
сумата от 450лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на искова молба и
450лв. – за изготвяне и подаване на отговор по насрещния иск предявен от ответницата. При
своевременно въведеното от страна на ответната страна възражение за прекомерност съдът
счита, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано, с оглед осъществената
защита от страна на процесуалния представител на ищеца, извършените процесуални
действия, както и с оглед фактическата и правна страна на спора.
Същото се отнася и за разноските направени в хода на заповедното производство.
При горната констатация, ответницата дължи на ищеца сумата от 456,74лв. разноски за
исковото производство и сумата от 203,51лв. разноски за заповедното производство.
Ответницата претендира адвокатски хонорар за заповедното производство в размер
на 300лв. и сумата от 1200лв. – адвокатски хонорар за исковото производство, както и
държвана такса в размер на 180лв. Видно от представеното по делото пълномощно
уговореното възнаграждение за исковото производство е в размер на 600лв. В заповедното
производство ответницата не е представлявана от адвокат. Налице са доказателства за
внесена държвана такда в общ размер на 149 лева, които са направени от ответница по
насрещния иск, но доколкото производството по него е прекратено те не й се дължат. С
оглед гореизложеното ищцовата страна дължи на ответницата сумата от 273,90лв. разноски
по делото.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ
на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Княз Борис I“, №97, представлявани от управителя
на етажната собственост Д.Н.Й., установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр. чл. 51 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл. 38 вр. с чл. 11, т. 5 и чл. 6, ал.1, т. 8 и т.10 от Закона за
управление на етажната собственост (ЗУЕС) и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д.А. М., ЕГН **********,
дължи сумата 677 лева – главница, представляваща незаплатени месечни вноски за
поддържане на общите части в сградата-етажна собственост, находяща се в гр. София, СО,
район "Триадица", ул."Княз Борис I" № 97 за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
01.03.2021 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 163,37 лева – лихва за забава за
периода от 11.01.2018 год. до 15.02.2021 год., за които суми в производството по ч. гр. д.
№11646/2021 год. по описа на СРС, ГО, 179 състав, е издадена заповед за изпълнение, като
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 677лв. до пълния предявен размер от 1311лв. и за
периода 11.01.2017г. до 11.01.2018Г. и акцесорния иск за разликата над 163,37 до
предявения размер от 414,67 лева и за периода 11.01.2017 год. до 11.01.2018 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Д.А. М., ЕГН ********** да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на
сграда, находяща се в гр. София, ул. „Княз Борис I“, №97, представлявани от управителя на
етажната собственост Д.Н.Й., сумата 456,74 – разноски за исковото производство и сумата
4
203,51 лева - разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Княз
Борис I“, №97, представлявани от управителя на етажната собственост Д.Н.Й. да заплатят на
Д.А. М., ЕГН ********** сумата от 273,90лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5