РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. гр. Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200842 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Д. И. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 23-1253-001507 от 25.09.2023 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснато нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, след
изложение на твърдения относно деянието по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и
1
образуваното и прекратено наказателно производство за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК и наложената ПАМ – отнемане на СУМПС, че в хода на
производството било допуснато нарушение при оценка на обществената
опасност на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която жалбоподателят счита,
че следвало да доведе до извода за маловажност на случая. Моли се съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. Т. Н. заявява, че поддържа жалбата и в хода
по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с
нея наказателно постановление. В съпроводителното писмо оспорва жалбата
и моли да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност
възразява за прекомерност по отношение на претендираните разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 13.01.2023 г. свидетелят М. А. И. на длъжност „полицейски
инспектор“ в РУ на МВР - Хасково и неговия колега Ц. Д. били на работа,
като автопатрулен разчет и участвали в провеждана специализирана
полицейска операция на територията на град Хасково за проверка на водачи
на моторни превозни средства. В около 14:30 часа на посочената дата се
движели с патрулния автомобил по ул. „*****“ в град Хасково, когато
забелязали да се движи насреща лек автомобил марка „***“, модел „***, като
им направило впечатление, че липсвали поставени на видно място
регистрационни табели, поради което, след подаден звуков и светлинен
2
сигнал, спрели на ул. „****** превозното средство за извършване на
проверка. В хода на проверката било установено, че моторното превозно
средство е с номер на рама ****** и било собственост на търговско
дружество „*****, със седалище в Кралство Белгия и управлявано от
жалбоподателя В. Д. И.. При извършената проверка, контролните органи
възприели, че водачът не могъл да представи издаденото на негово име
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон
към него. Поискали съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“, като на
място бил изпратен такъв, включващ в състава си Д. М. В., който след
пристигане на място, снел обяснения от водача и в тях последният заявил, че
бил закупил наскоро автомобила и в момента го карал към някакъв
автотенекеджия в кв. Болярово на град Хасково. Контролните органи
преценили и че водачът в лицето на жалбоподателя В. Д. И. следвало да бъде
отведен до сградата на РУ на МВР – Хасково, където бил приканен от свид.
Д. М. В. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство – Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARFM – 0095, което отчело
наличие на амфетамин в дадената проба. Но водача бил връчен и Талон за
медицинско изследване номер 110478, като в указаното време
жалбоподателят В. Д. И. се явил в „Спешно отделение“ при МБАЛ – Хасково
АД и дал кръвна проба за изследване. С оглед тези констатации, на същата
дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Д. М.
В. Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. №
175978 за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който В. Д. И., в графата за обяснения и
възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, но отказал да
подпише акта, който отказ бил удостоверен с подписа на нарочен свидетел,
както е удостоверен и фактът на връчване на препис от него, станало на
същата дата, според отбелязването в приложената разписка. Възражения
срещу съставения АУАН няма данни да са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването.
С Мотивирана резолюция № 23-1253-М000006 от 17.01.2023 г. на
наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателното производство в частта относно деянието по
чл. 5, ал. 3, т. 1 и по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, поради
това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на
3
РП – Хасково по компетентност, станало основание за образуване на
Досъдебно производство № 75/2023 г. по описа на РУ на МВР - Хасково.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
11.09.2023 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел несъставомерност на
деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК с оглед резултата от заключението на
вещото лице по назначената в хода на разследването химико –
токсикологична експертиза, че от извършения анализ на пробата кръв, дадена
от В. Д. И., резултатът бил отрицателен за наличие на наркотични упойващи
вещества и психоактивни медикаменти и не било доказано присъствие в
изследваната проба на амфетаминов тип стимуланти. По отношение на
другото, визирано в процесния АУАН и мотивираната резолюция, деяние –
това по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, прокурорът вписал, че макар и деянието макар
формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно
незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2
НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което прекратил
наказателното производство по Досъдебно производство № 75/2023 г. по
описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо пр.пр. № 300/2023 г. по
описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност на В. Д. И., а за резултата да се
уведоми РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, но посочил, че водачът бил извършил: 1. „управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, с което виновно бил
нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и 2. „не носи свидетелство за управление на
МПС от съответната категория и контролен талон към него“, с което виновно
бил нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и наложил процесните санкции за всяко
от нарушенията, без да конкретизира дали издава наказателното
постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила
постановление за прекратяване, респ. за отказ да се образува ДП, с оглед
реализиране на административнонаказателна отговорност.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
4
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите М. А.
И. и Д. М. В. относно фактите, възприети от тях при извършването на
процесната проверка – пряко и непосредствено, съответно опосредено, а така
също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. По силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата
на деянието, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) (по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна
мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване. Според чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По силата на чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство
Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
5
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, незявисимо от отказа да го подпише,
удостоверен впрочем надлежно с подписа на нарочен свидетел. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като всяко от
визираните нарушения, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен
ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по
начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен
предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да
разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към
административно наказателна отговорност, за да може да организира
защитата си.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, явяващо се абсолютно основание за неговата
отмяна по отношения на деянието описано в пункт 2 от същото. В тази връзка
е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с мотивирана
резолюция е прекратил административнонаказателното производство,
отпочнато на 13.01.2023 г. със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя В. Д. И., на основание чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, но не изцяло, а в частта относно деянията по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП и по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, поради това, че съставляват
престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по
компетентност. Такова прекратяване по отношение на другото описано в
процесния АУАН нарушение – по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е
реализирано, а е липсвало и основание за подобен подход. Поради това,
наказващият орган е следвало да реализира правомощията си по ангажиране
на административнонаказателнста отговорност в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, считано от образуване на административно наказателното
производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, станало със съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, а не значително по – късно
след връщане на материалите от РП – Хасково, които в частта относно
деянията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въобще не е следвало да бъдат
6
изпращани тъй като, както вече бе отбелязано, не е било налице основание за
прекратяване на административнонаказателното производство в хипотезата
на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН в тази част, поради липсата на конкуренция между
наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на
спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на
наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и
наказващият орган посочвайки ясно и конкретно в коя част прекратява
образуваното административнонаказателно производство по съствения
АУАН. След като сам впоследствие не е съобразил това и е издал
наказателното постановление за деянието по по пункт 2 от същото, по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е допуснал
процесуално нарушение, което по своя характер се явява съществено и
съставлява безусловно основание за отмяна на санкционния акт в тази част
без да се обсъждат доводи по същество.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта
относно деянието по пункт 1 от него, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи следното:
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
11.09.2023 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието
макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно
незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2
НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което прекратил
наказателно производство по ДП № 75/2023 г. на РУ на МВР – Хасково,
представляващо пр.пр. № 300/2023 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено
препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на ОД на МВР
– Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност
на В. Д. И., а за резултата да се уведоми РП – Хасково. Преценката на
прокурора за обществената опасност на деянието и предпоставките за
реализиране на административнонаказателната отговорност не обвързва
наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да
прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и
вината на привлеченото към отговорност лице. В случая обаче, издавайки по
реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление,
7
следва да бъде обърнато най – напред внимание, че не е отпаднала
необходимостта то да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че при издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство и не е имало поставени регистрационни табели на
определените за това места, но веднага след това е посочил, че ангажира
отговорността на жалбоподателят за това, което е счел, че е извършил:
„управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно
е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП“. По този начин, при иначе
безпротиворечиво и точно описание на фактите в съставения АУАН,
наказващият орган е допуснал неяснота и вътрешно противоречие в
санкционния акт, относно словесното описание на нарушението, което е
приел, че в крайна сметка жалбоподателят е извършил и това се явява
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като издаден при
допуснато съществено процесуално нарушение. Действително, разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни
средства и ремаркета, които не само са регистрирани, но са и с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Всъщност,
обаче са описани две отделни и самостоятелни задължения, което се
потвърждава от редакцията на текста на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В наказващата
норма е предвидена наказуемост за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места, като
очевидно всяка от алтернативите представлява самостоятелна форма на
изпълнителното деяние на нарушението по този текст, отделно наказуема. За
тези особености е било необходимо наказващият орган да държи сметка,
доколкото ангажирайки отговорността на жалбоподателя по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, но словесно приемайки, че е „извършил“ /какъвто е употребеният от
него израз/, нарушение първата от дадените алтернативи на цитираната
норма, е допуснал и несъответствие с описаната фактическа обстановка,
сочеща на една определена форма на изпълнителното деяние. А именно
8
управление на МПС, което е регистрирано, но е било без регистрационни
табели, поставени на съответното място в момента на проверката, а не че
моторното превозното средство не е било въобще регистрирано – на
територията на Република България и в страна - членка на ЕС. Допуснатото
процесуално нарушение, съставлява съществено такова, доколкото
препятства упражняването на правото на защита в пълен предоставен от
закона обем, а така също и възможността за съдебен контрол, а оттам и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да
се обсъждат въпросите по същество. Отделно, и за пълнота на изложението
следва да се отбележи по същество, че информация дали моторното превозно
средство е било регистрирано в Кралство Белгия или в друга държава не е
въобще събирана от органите на СПП при ОД на МВР - Хасково, поради
което изводът за управление на МПС от страна на жалбоподателя, което не е
регистрирано по надлежния ред остава и неподкрепен от доказателствата по
делото, което го прави необоснован, както и издаденият санкционен акт,
материализиращ го като основание за ангажиране на отговорността.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
делото е приключило в едно съдебно заседание, като по своята правна
сложност не се отличава от други аналогични случаи, а пълномощникът се е
явил и адв. Т. Н. е изложил обстойни аргументи в пледоарията си по
същество. Изложеното обосновава тезата, че размерът на разноските, които
следва да бъдат присъдени не е необходимо да бъде редуциран, тъй като е
договорен под минимално установения относно възнаграждението на
упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 4 и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид факта, че се касае за две отделни административни
нарушения и възражението за прекомерност на може да бъде споделено.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1253-001507 от
25.09.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на В. Д. И., ЕГН:
**********, с адрес: град Хасково, ул. „****** сумата в размер на 600 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10