Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №12...
гр.Враца,20.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 10.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N127 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№7158 от 08.08.2019г. Ж.С.Н. ЕГН********** чрез пълномощник
адв.Й.Д. *** е предявила срещу ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД ЕИК040638060,със
седалище и адрес на управление -гр.София,бул."Княз Александър
Дондуков"№59 иск за сумата 40000лв.
Сезира
съда с искане да бъде осъден ответника да й заплати сумата 40 000лв.,представляваща
застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди , претърпени от смъртта на баба й Х.К.,настъпила при ПТП от
18.11.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
05.07.2019г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на обезщетението.
При
уважаване на исковете сезира съда с искане за присъждане на сторените в
производството разноски в цялост.
Поддържа се в исковата
молба,че на 18.11.2016
г., около 17:40 ч. , в гр. Кнежа К.В.Б. управлявал т.а. „Фолксваген Кади"
с peг. № ЕН *** КВ по ул." Димитър Бутански",в посока от Център към
изход за гр. Плевен. На кръстовището образувано от ул."Димитър Бутански"
и ул." Никола Вапцаров", поради движение с превишена скорост
автомобилът управляван от К.Б. ударил пресичащата пътното платно отляво надясно
по посоката му на движение пешеходка Х.М.К.,като и причинил несъвместими с
живота травми и тя починала малко по-късно в болнично заведение в гр. Плевен.
Сочи,че за така извършеното
престъпление е образувано Досъдебно производство № ЗМ 212/2016 г. по описа на РУП-Кнежа.
От събраните писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установило, че причина за настъпването на
ПТП са действията на водача Б., който е управлявал с превишена скорост в
населено място и е реагирал със закъснение на възникналата опасност на пътя.
Съдебното производство пред
ОС-Плевен протекло по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие,
с пълно признание на фактите и обстоятелствата от страна на подсъдимия К.Б.,
като с Присъда № 19/27.04.2017 г. по НОХД №375/2017 г. по описа на ОС-Плевен,
той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 34ЗА, ал. 1, б.
Б) , във вр. с чл. 343, ал. 1,б.В), вр. с ч. 342, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание 6 месеца „пробация" и 6 месеца лишаване от право да
управлява МПС.
Присъдата била протестирана
пред AC-Велико Търново, който с Решение № 297/10.11.2017 г. по ВНОХД № 256/2017
г. е потвърдил изцяло присъдата на ОС-Плевен. Решението е влязло в законна сила
на 04.12.2017 г.
Поддържа се в исковата молба,че
ищцата е внучка на починалата от ПТП Х.К..Тя загубила близък човек. Баба й я дарявала с обич,грижила се е за нея,
научила я на безкрайно много неща, полагала усилия за нейното благополучие и
щастие.
Твърди,че е била в
изключително близки отношения с починалата, заедно споделяли радостите и тъгата
си.Загубата й довела до отрицателни емоции,като преживяла и продължава да
преживява болки и страдания свързани със
смъртта й.
Сочи,че няма паричен
еквивалент, който да може да утеши мъката й от загубата на един толкова ценен
човек за нея.
Счита,че с оглед
справедливостта,следва да бъде компенсирана за болките и страданията, които е
преживяла и продължава да преживява към този момент от смъртта на баба си.
Твърди,че към датата на ПТП по
отношение на т.а. „Фолксваген Кади" с peг. № ЕН *** КВ е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,полица
№BG/01/116001730555, със срок на действие от 23.06.2016 г. до 22.06.2017 г.,поради
което поддържа,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по така
предявената претенция.
На основание чл.380 от КЗ,с
искане от 17.06.2019 г. ищцата предявила пред застрахователното дружество
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените
от нея неимуществени вреди, като била образувана щета № 1000/19/217/500082 от
19.06.2019 г. С писмо Изх. № 310-01-6534/05.07.2019 г. от ЗАД „Алианц
България" била уведомена,че не е налице основание за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Ищцата,счита, че сума в размер
на 40 000,00 лв.,ще компенсира претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на баба й в известна степен.
Сочи,че на основание чл. 496
от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен
срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на
обезщетение.
Препис от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника и по делото е постъпил отговор в установения от закона
срок от ЗАД „Алианц България"ЕИК ********* чрез
юрисконсулт И.Е..
Ответникът оспорва исковете
изцяло
(по основание и размер). Счита, че не са налице необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността му по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
Признава,че е застраховател на
виновния водач- налице е договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите ,полица № BG/01/116001730555, сключен
между ЗАД „Алианц България" и собственика на товарен автомобил „Фолксваген
Кади" с peг. № ЕН***КВ, валидна към 18.11.2016 година - датата на
настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.
Твърди,че смъртта на
пострадалата е настъпила поради предходно заболяване.
Въвежда възражение да е налице
съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат.
Поддържа,че пострадалата е
имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното
платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП,
респективно - до настъпването на вреди.Сочи,че пострадалата без да се огледа, е
предприела пресичане, на непозволено за целта място, като не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост на движение и е попаднал
в опасната зона за спиране. С това си поведение е нарушила разпоредбите на
Чл.113, ал.1, т.1, ал.2 и Чл. 114, т.1 и 2 от Закона за движението по пътищата.Не
е спазила императивните разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе
на платното за движение, пешеходката е следвало да се съобрази с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, и
на следващо място да не навлиза внезапно на платното за движение.Счита,че са
нарушени императивно установени задължения за всеки пешеходец, с които в
конкретния случай пострадалата не се е съобразила и е нарушила съзнателно и
умишлено.
Позовава се на съдебна
практика,според която: „Правото на предимство на пешеходците, както и на
водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но
относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите
права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато
безопасността на носителя на правото е застрашена и той има, възможност да се
откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на
всяка цена"-Решение №1089/77г. по н.д. № 928/77г. на ВС, III н.о.
Позовава се и на Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г.,съгласно
което налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху
пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите,
когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
С поведението си, поради
неправомерното и неправилно движение по пътното платно, пострадалата в
значителна степен е допринесла за настъпилото ПТП.
Поддържа,че твърденията на
ищцата, направени в исковата молба са недоказани, а размера на претенциите счита
за необосновано завишен.
Твърди,че ищцата не е живяла в
едно домакинство и населено място с пострадалата, не е полагала твърдените
грижи за баба си и не е налице изключителна
близост и силна емоционална връзка между пострадалата и ищцата.
Застъпва становище,че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на търпените от
ищците болки и страдания.
Поддържа,че обезщетението не е
съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата
обстановка в страната и твърди, че претенцията е силно завишена.
Позовава се на чл.51, ал. 2 от ЗЗД.Сочи,че основание да се задължи застрахователят да изплати обезщетение е
само за доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи вреди и степента им на
тежест.
Счита иска за неимуществени
вреди за недоказан и завишен по размер,поради което поддържа,че неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
Препис
от постъпилия по делото отговор е връчен на ищцата и по делото в срока по
чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата чрез адв. Й.Д. САК.
Счита, че е напълно
неоснователно, бланкетно и голословно, оспорването на основанието и размера на
исковата претенция.
Сочи,че с оглед провеждането
на пълно и главно доказване на исковата претенция, са представени всички
писмени доказателства, с които разполага, като са направени съответните
доказателствени искания - разпит на свидетели при режим на довеждане, които ще
установяват особено близките отношения между починалата и нейната внучка Ж. и
неимуществените вреди, претърпени от нея от смъртта на Х.К..
Счита,че е неоснователно и
бланкетно оспорването на размера на претендираното обезщетение.
Поддържа,че обезщетението
напълно кореспондира с претърпените от ищцата болки и страдания, както и със
съдебната практика по сходни дела и присъжданите по тях обезщетения.
Счита за неоснователно
оспорването от страна на ответното дружество на акцесорния иск за законна
лихва.
Счита за неоснователно,твърдението
на ответника, че леталния изход е причинен от предходни заболявания на починалата,тъй
като същото е доказано във вече приключилото с осъдителна присъда наказателно
производство.
Счита за неоснователно
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
процесното ПТП.Позовава се на Присъда № 19/27.04.2017 г. на Плевенския Окръжен
Съд,с която виновния водач е признат за виновен в извършеното от него
престъпление, като същата е влязла в законна сила.
С оглед факта, че в писмения
си отговор ответникът изрично признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Фолксваген Кади" с peг. № ЕН *** КВ
към датата на събитието,сезира съда с искане в доклада си по делото, да обяви
това обстоятелство като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване .
Препис от допълнителната
искова молба е връчен на ответника и по делото в срока по чл.373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор от ответника чрез юрисконсулт Миглена Андреева.
Ответникът заявява,че поддържа
изцяло твърденията си и становището изразено с отговора на исковата
молба.Поддържа и всички възражения въведени с отговора на исковата молба.
Не възразява да бъде отделен
за безспорен факта,че процесния автомобил е имал валидна за процесния период
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Сезира съда с искане да укаже
на страните доказателствената тежест в процеса и кои факти всяка една от
страните следва да докаже при условията на пълно и главно доказване.Заявява,че
ще се ползва от правата си по чл.144,ал.1 от ГПК.
Изложените
от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация
на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени
искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.40 КЗ.
Исковете са допустимо предявени.Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на
страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 КЗ,като е
предявила пред застрахователя искане да бъде заплатено обезщетение/вж.д/ва на
л.24 до 25/ и при обективиран отказ от страна на застрахователя.
Възражението на ответника за липса
на процесуална легитимация на ищците да сезират съда с исковете си и изложените
в подкрепа на това доводи ,сочат на становище за липса на материалноправна
легитимация ,която е въпрос по същество.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Страните не спорят и съдът е отделил като
безспорни обстоятелствата:
По отношение на водача на т.а. „Фолксваген Кади" с peг.
№ ЕН *** КВ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите,полица №BG/01/116001730555, със срок на действие от 23.06.2016
г. до 22.06.2017 г.
На основание чл.300 от ГПК-извършването
на деянието , неговата противоправност и вината на дееца- налице са пълно
признание на фактите и обстоятелствата от страна на подсъдимия К.Б., като с
Присъда № 19/27.04.2017 г. по НОХД № 375/2017 г. по описа на ОС-Плевен, той е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б."б"
, във вр. с чл. 343, ал. 1,б."в"), вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и във
връзка с чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1,т.2 б."б" от НК, като му е
наложено наказание 6 месеца „пробация" и 6 месеца лишаване от право да
управлява МПС за това,че на 18.11.2016
г., около 17:40 ч. , в гр. Кнежа,Плевенска област ,К.В.Б. управлявал т.а.
„Фолксваген Кади" с peг. № ЕН *** КВ,собственост на
"Автотехника-ПМ"ЕООД по ул. Димитър Бутански, в посока от Център към
изход за гр. Плевен. На кръстовището образувано от ул."Димитър Бутански"
и ул." Никола Вапцаров",нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДвП-избиране на скоростта на движение на водача на ППС
от категория "В"-в населени места е забранено да превишава скорост на
движение от 50км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на 82-годишната пешеходка
Х.М.К. от гр.Кнежа,Плевенска област.
Страните спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,в тежест на ищцата в процесния случай е да проведе
пълно и пряко доказване на настъпили за нея неимуществени вреди-психически
страдания,изключителна по своя характер емоционална връзка с пострадалата,
както и да обоснове размера на претендираното обезщетение.
Ответното застрахователно
дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата,а именно,че последната е проявил поведение,което е
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като обсъди становищата на страните,съдът приема за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
По отношение на водача на т.а. „Фолксваген Кади" с peг.
№ ЕН *** КВ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите,полица №BG/01/116001730555, със срок на действие от 23.06.2016
г. до 22.06.2017 г.,обстоятелство по което страните не спорят.
По делото е представена в
заверен препис Присъда №19 от 27.04.2017г. постановена по НОХД № 375/2017 г.от
ОС -Плевен.
На основание чл.300 от ГПК-извършването на деянието , неговата противоправност и вината на дееца са
безспорни обстоятелства.Налице е пълно признание на фактите и обстоятелствата
от страна на подсъдимия К.Б., като с Присъда № 19/27.04.2017 г. по НОХД №
375/2017 г. по описа на ОС-Плевен, той е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б."б" , във вр. с чл. 343, ал. 1,б."в"),
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и във връзка с чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1,т.2
б."б" от НК, като му е наложено наказание 6 месеца „пробация" и
6 месеца лишаване от право да управлява МПС за това,че на 18.11.2016 г., около 17:40 ч. , в гр. Кнежа,Плевенска
област ,К.В.Б. управлявал т.а. „Фолксваген Кади" с peг. № ЕН *** КВ,собственост
на "Автотехника-ПМ"ЕООД по ул. Димитър Бутански, в посока от Център
към изход за гр. Плевен. На кръстовището образувано от ул."Димитър
Бутански" и ул." Никола Вапцаров",нарушил правилата за движение
по пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДвП-избиране на скоростта на движение на водача на
ППС от категория "В"-в населени места е забранено да превишава
скорост на движение от 50км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на
82-годишната пешеходка Х.М.К. от гр.Кнежа,Плевенска област.
В мотивите на присъдата е
прието,че виновния водач е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в
ЗДвП:чл.5 ал.1-като участник в движението е бил длъжен с поведението са да не създава опасност и
пречки за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди,да е внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движение,каквито са пешеходците,чл.20/изм./,ал.1-длъжен е да
контролира непрекъснато пътното превозно средство,което е управлявал,при
избиране на скоростта де се съобрази с атмосферните условия,с релефа на
местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с конкретните условия
на видимост,за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие,бил е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,когато въз никне опасност за движението.
От представените по делото удостоверения за
съпруг/а и родствени връзки,издадени от Община-Ботевград изх.№№085 и 090
от 03.09.2018г./стр.21 до 23/ се установява, че ищцата е внучка на починалата Х.М.К..
От заключението на съдебната
автотехническа експертиза, назначена по искане на ответника ,по повод приетото
своевременно предявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата и мотивите на присъдата се установяват следните факти:На
18.11.2016г. около 17,20ч. в гр.Кнежа,обл.Плевен на кръстовище,образувано от
ул."Димитър Бутански"-препокриващата се с път II-13 с
насоченост Запад-Изток и ул."Никола Вапцаров" е станало ПТП при което
товарен автомобил марка"Фолксваген Кадди" с рег.№ЕН *** КВ,управляван
от К.В.Б. ,при движението си по ул."Димитър Бутански"към изхода в
посока гр.Плевен-посока Запад-Изток,при достигане на кръстовището с
ул."Никола Вапцаров" с предна челна част на автомобила ,в областта на ляв рог на предна
броня удря пресичащата пътното платно на ул."Димитър Б." от ляво на
дясно ,спрямо движението на товарния автомобил пешеходка- Х.М.К. на 82 г. от
гр.Кнежа,която получила наранявания от които починала в Спешно отделение на
УМБАЛ"Д-р Г.Странски"ЕАД
гр.Плевен.
Вещото лице установява,че няма
данни за наличие на вертикална и хоризонтална маркировки,ограничаващи или
указващи движение на ППС или пешеходци по ул."Димитър Бутански"в
района на кръстовището-няма обозначени пешеходни пътеки,светофарни
уредби,подлез или надлез на друго ниво,различно от нивото на двата пътя,образуващи
кръстовището.
Границите на кръстовището
представляват платната за движение на ППС по съответните улици,образуващи
кръстовището. Навлизането в кръстовището от страна на пешеходката се
осъществява единствено от платната за движение на ППС.Пешеходката ,за да
пресече ул."Димитър Бутански",в посока от Север на ЮГ,какъвто е бил
маршрута й по който се е движела,преди настъпване на удара е навлязла в него от
платното за движение на ППС от ул."Н.Вапцаров" и движейки се по този
маршрут е достигнала до мястото на удара.Няма наличие на тротоарни площи
ограничаващи кръстовището.същото е опасано от тревни площи,без наличие на пътни
знаци.Била облечена в тъмни дрехи и обута с тъмни гумени чехли.Възрастната жена
била жизнена и работоспособна и се придвижвала бързо.Времето било тихо и
облачна,без валежи и с добра видимост.Предвид сезона-късна есен,по това време
вече се смрачавало,без да е станало напълно тъмно.В района липсва улично
осветление и маркирани върху платното пешеходни пътеки.Товарният автомобил се е
движел с включени светлини.Пешеходката е могла да види фаровете на автомобила и
да възприеме неговото направление на движение.
Според вещото лице пешеходката
е имала възможност да спре движението си около осовата линия,да пропусне
движещият се автомобил,при което ПТП-то е било предотвратимо.
В мотивите на присъдата е
прието,че настъпилият вредоносен резултат-смъртта на Х.К. е причинена и от
неправилното поведение на самата
пешеходка,като участник в движението по пътищата,тъй като същата е пресичала
пътното платно в района на кръстовище,на неуказано за това място.Това
обстоятелство е отчетено,като смекчаващо наказателната отговорност на
извършителя.
Предвид гореизложеното,съдът
приема,че е налице непозволено увреждане,чийто състав е осъществен от водач на
автомобил ,застрахован при ответника по застраховка"Гражданска
отговорност".По силата на застрахователното правоотношение ответникът е
поел задължение да обезщети вредите-имуществени и неимуществени,причинени на
увредените лица от водача на застрахованото превозно средство.
Ищцата
твърди,че вследствие описаното ПТП за нея са
настъпили значителни неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени
болки и страдания в резултат на загубата на баба й. Твърденията на ищцата се
подкрепят от свидетелските показания на
разпитаната свидетелка К.Р.,която познава ищцата от 15 години,тъй като същата е
братовчедка на съпруга й,както и пострадалата Х.К..Ж. била първо внуче в
семейството,което било задружно и по празници всички се събирали заедно.Макар
да живеела в с.Селановци,посещавала често баба си.Пичаналата имала слабост към Ж.,
много й помагала,като ходела в с.Селановци,където Ж. е омъжена. Всички
заедно посрещали празници, не само празници,но и в делниците били всички
заедно.Като първо внуче,баба Х. повече обичала Ж., просто имала слабост към
нея. Баба Х. обичала всичките си внуци,но към Ж. имала специално
отношение,обръщала й повече внимание.Често посещавала Ж., като на 3 месеца ходела
в с.Селановци.Ж. идвала по-често да види баба си в Кнежа.Както се установява от
показанията на свидетелката и мотивите на присъдата тя е живеела със
семейството на сина си -С.Н.К.,в едни двор,но в две различни къщи.
Внезапната смърт на Х. потресла Ж. и всички останали.Тя била
добър човек,но си отишла по лош начин.Ж. след погребението останала в Кнежа
някъде около две седмици, но после животът продължил. Сега,когато се събират на
празници,си спомнят с Ж. за баба Х.,която обикновено им правела подаръци.Въпреки,че
имала 7 внука,с които имала добри отношения,с внучката си Ж. имала по-специални
отношения,като нейна първа внучка.Ж. идвала винаги,когато правели помени на
баба й .Когато почитали паметта й,последно на една година от смъртта й заедно с
Ж. си спомнили,как им е давала добри съвети,спомнили си я с добро,тъй като им
липсвала и била добра жена.
От така събраните доказателства,съдът намира за доказан
по делото обема и интензитета на претърпените от ищцата болки и
страдания,вследствие смъртта на баба й.Показанията на разпитаната свидетелка са
непосредствени,безпротиворечиви и
последователни,поради което съдът няма основание да не ги кредитира.
Кръгът на лицата,които са
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък е очертан в задължителната съдебна практика,намерила израз в
П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-16,ОСНГТК.Ищцата,е легитимирана ако установи
създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на изключението,обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото
доказателства анализирани по-горе,съдът приема за безспорно
установено,наличието на особено близка
връзка между внучка и баба,тъй като е била изградена близка емоционална
връзка,привързаност и обич.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран
в процесния договор за застраховка, ответното дружество като застраховател е
длъжно да обезщети всички вреди,за които отговаря застрахованото лице на
основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят интензитетът,продължителността
на болките и страданията,дали същите продължават или са приключили,както и
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 08.11.2016г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10420000лв., независимо от броя на
пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив размер на дължимото в случая обезщетение
за неимуществени вреди,съдът съобрази следното:
Вследствие на настъпилия на 18.11.2016г.трагичен инцидент,ищцата
е загубила баба си,която е била на 82 години,но е била жизнена и работоспособна.
До смъртта й семейството е било сплотено и задружно и е била налице
изключителна по своя характер емоционална връзка между пострадалата и внучката й Ж.С.Н..
Свидетелските показания,установяват,че внезапната смърт на баба Х. е била неочаквана
за внучка й, мъката, страданията и психическата травма продължават и към
момента.Съдът съобразява обстоятелството,че за близките е тежко да загубят близък човек,като отчита и традиционните за българското общество семейни
отношения между баба и внук. Болката
и страданието от тази загуба съпътства ищцата винаги , когато си спомни своята
баба.
По гореизложените съображения,съдът намира за справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди
причинени на ищцата/ внучка на пострадалата/ сумата от 30 000лв.
Този размер следва да се редуцира,предвид направеното от
ответника възражение за съпричиняване,което е основателно по следните
съображения.Според заключението на вещото лице пешеходката е имала възможност да спре
движението си около осовата линия,да пропусне движещият се автомобил,при което
ПТП-то е било предотвратимо.Същата е пресичала пътното платно в района на
кръстовище,на неуказано за това място.
В мотивите на присъдата е
прието,че настъпилият вредоносен резултат-смъртта на Х.К. е причинена и от
неправилното поведение на самата пешеходка,като
участник в движението по пътищата,тъй като същата е пресичала пътното платно в
района на кръстовище,на неуказано за това място.Това обстоятелство е
отчетено,като смекчаващо наказателната отговорност на извършителя.
Деликтната отговорност ,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички
вреди-имуществени и неимуществени,които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.Когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден, законът чл.51,ал.2 от ЗЗД,предвижда възможност за намаляване на
дължимото обезщетение,съразмерно на действията и бездействията,с които
пострадалият е допринесъл за увреждането.Принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е налице винаги,когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставка за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по
този начин самите вреди.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите. При преценката за
наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка
с него.
С оглед на изложеното по-горе относно
механизма на произшествието и причините за смъртта на Х.К.,съдът приема ,че
нарушението на правилата за движение по пътищата от нейна страна,като участник
в движението,пресичане на пътното платно в района на кръстовище,на неуказано за
това място е допринесло за настъпване на вредоносния резултат -смъртта й.
От друга страна застрахованият водач е
признат за виновен ,тъй като е нарушил задълженията си по чл.21,ал.1 ЗДвП,тъй
като ако е управлявал автомобила със законово допустимата скорост,ограничена до
50 км/ч е могъл да избегне сблъсъка с пешеходката.Той е управлявал автомобила
със скорост от 65,60 км.ч.,при ограничение на скоростта в населено място от 50
км/ч.
Това дава основание за извода, че
нарушението на законовото изискване от Комаревска е в пряка причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат и приносът на пострадалата следва да бъде
определен в цифрово изражение като 1/3 и 2/3 за водача. Предвид приетия принос
на пострадалата за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД определеното като справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде намалено, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата 20 000лв.
За определяне на началния момент,
от който върху определените обезщетения следва да бъде присъдена законна лихва,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока
по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Ищцата е предявила пред застрахователя
претенцията си на 19.06.2019г.С писмо изх.№310-01-6534/05.07.2019г. е
уведомена, че е не е налице основание за заплащане на застрахователно
обезщетение,тъй като от представените документи не е установена трайна и
дълбока емоционална връзка между пострадалата и ищцата.
С
оглед на това, законната лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от датата на изричния отказ от ответното
дружество-05.07.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението,така както е
поискано от ищцата.
На
обсъждане по делото следва да бъде подставен въпроса за приложението на
разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г., в сила от
07.12.2018г./, която предвижда, че до влизане в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.439а, ал.4, в който кръг попадат ищците
като сестра и баба и дядо на починалия
при произшествието, се определя в размер до 5 000лв.
Както е прието в множество решения на ВКС /Решение №83 от
06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./, практиката на касационната
инстанция е последователна по въпросите както относно основанието на прякото
право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на валиден застрахователен
договор между деликвента и застрахователя и непозволено увреждане, така и
относно размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди
действително претърпените от третите лица вреди в границите на определената в
договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките
и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни
обективни обстоятелства. Практиката на ВКС е последователна и по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото. От своя страна икономическата
конюнктура е основана и на почти ежегодно нарастване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Това е видно и от действащите в различните периоди от време наредби
за задължителното застраховане. Независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението размер.
В контекста на изложеното по-горе следва да се подчертае, че
съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната застрахователна сума/лимит на
отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и 10 420 000лв. след
изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ р.108 от 2018г./. От тази гледна точка
съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата не
следва да намери приложение, тъй като, въвеждайки недопустимо подлимитиране на
отговорността на застрахователя, може да бъде определена като лоша
законодателна техника. Противоречието на преходната разпоредба с общата
разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието
"застрахователна сума" като горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или третото увредено
лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и
непопадаща формално в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на
съда да приеме, че размерът на следващото се на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този,
определен в преходната разпоредба.
Във връзка с цитираната Директива е необходимо да се обърне
внимание на това, че съдържащата се в нея разпоредба на чл.9, ал.1 предвижда
следното: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000
000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите" и тази разпоредба е
транспонирана в чл.266 от КЗ/отм./ и е възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както бе
посочено по-горе, действащият КЗ въвежда застрахователната сума като предел на
отговорността на застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в
Директива 2009/103/ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от
този на застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за справедливо
обезщетяване на вредите. В този смисъл са постановени редица решения на Съда на
Европейския съюз, които са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България съгласно чл.633 от ГПК.
При тези съображения съдът приема,че застрахователното
обезщетение следва да се определи по справедливост,но не до сумата от 5000лв. ,а така както съдът прие по-горе.
По разноските
При този изход на
делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата от адв.Й.Д.,член
на САК,в полза на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗАдв и чл.2,ал.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, или сума в размер на-1130лв./определени по реда на чл.7 ал.1,т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от адвокат и заявената претенция за
възнаграждение по чл.78,ал.3 ГПК,такова следва да се присъди съобразно
отхвърлената част от исковете.Ответникът е сторил разноски в производството в
размер на сумата 2736.00 лв.,от които: 2436.00лв. с ДДС-платено адвокатско
възнаграждение и 300 лв. -депозит за експертиза.
Пълномощникът на ищците е направил възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение за адвокат,като е сезирал съда и с искане да
отчете,че отговора на исковата молба и допълнителния отговор са изготвени от
юрисконсулт и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение само за процесуално
представителство.
Съдът намира възражението за основателно. Възнаграждението на пълномощника на
ответника определено по реда на чл.7,ал.5 от Наредба №1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения е в размер на 2076 лв.и ДДС-346 лв.общо сума в
размер на 2076лв.Като отчете ,че съгласно чл.9 от Наредба №1 възнаграждението
за изготвяне на отговор е в размер на 300лв.,приема,че то следва да бъде
намалено със сумата от 600 лв. и да остане в размер на 1476 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде
осъдена да заплати деловодни разноски на ответника в размер на сумата 888лв.
С писмената защита депозирана по делото адв.С.М. е сезирал
съда с искане с решението си да присъди
разноските по компенсация.Такова искане в с.з не е направено,не е налице
съгласие от страна на адв.Д. за такава,поради което съдът не дължи произнасяне
по това искане.
Отчитайки освобождаването на ищцата от заплащане на държавна
такса и разноски и с оглед частичната основателност на предявения
иск,ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на исковете-800 лв.
Воден
от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн.чл.43 КЗ,ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК040638060,
със седалище и адрес на управление -гр.София,бул."Княз Александър
Дондуков"№59 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Н.
ЕГН********** *** чрез пълномощник
адв.Й.Д. *** сумата 20000 лв./двадесет
хиляди лева/обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й Х.М.К.
при ПТП на 18.11.2016г.в гр.Кнежа,ведно със законната лихва считано от
05.07.2019г.до окончателното му изплащане по посочената по делото банкова
сметка.
***ата от 20000лв.до заявеният размер от 40
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК040638060, със седалище и
адрес на управление -гр.София,бул."Княз Александър Дондуков"№59
ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Й.Д. *** адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв и
чл.2,ал.4 в размер на сумата от 1130 лв./хиляда
сто и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Ж.С.Н. ЕГН**********,*** чрез
пълномощник адв.Й.Д. САК, със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК040638060, със седалище и адрес на управление
-гр.София, бул."Княз Александър Дондуков"№59 деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от иска й в размер на сумата 888
лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК040638060, със седалище и адрес на управление
-гр.София,бул."Княз Александър Дондуков"№59 ДА
ЗАПЛАТИ във вр. с чл.83 от ГПК,в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца сумата в размер на 800лв./осемстотин лева/,представляваща
държавна такса от 4%съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: