Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети юли 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина Владимирова и с
участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 633/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение
№ 67/17.01.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 5103/2019
г., с което е отменено наказателно постановление № 23-0000552/15.10.2019 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което, на основание
чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на „Н. *** е
наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 64,
т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон, породено от неправилно отразена фактическа обстановка.
Счита, че обстоятелството кои лица е следвало да попълнят съответните реквизити
в пътните листове е ирелевантен, тъй като с наказателното постановление е
ангажирана обективната отговорност на транспортното предприятие за липса на
създадена организация за попълване на пътносъпроводителната документация, което
е въпрос на оперативна самостоятелност на превозвача. Сочи, че административно-наказателното
обвинение представлява твърдение за отрицателен факт – бездействие по създаване
на организация с цел спазване на изискванията на Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на МТ, поради което в тежест на превозвача е да докаже положителния факт, че
такава организация е създадена, което в случая не е сторено. Навежда доводи, че
не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажно
нарушение. На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
„Н. ***, в депозиран отговор на касационната жалба, излага подробни съображения
за нейната неоснователност и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна и
счита, че решението на Варненския районен съд е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона и не са налице основания за отмяната му.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Н. ***, притежаващо лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 0946,
валиден до 05.10.2028г., е санкционирано за това, че не е организирало
правилното и точно попълване от съответните длъжностни лица на пътен лист №
163893 от 05.09.2018 г., издаден на автобус марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. №
В **** РС, собственост на превозвача, в гр. Варна, тъй като не са попълнени
следните позиции: „модел на автомобила“, „време на излизане от гаража (дата,
час, мин.)“, „време на прибиране в гаража (дата, час, мин.)“.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените в ЗАНН
срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно,
решаващият състав на районния съд е посочил, че е нарушена нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН – няма пълно, точно и ясно описание от фактическа страна на
приетото за установено нарушение, тъй като посочената като нарушена норма на
чл., т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, в редакцията към дата на
извършване на нарушението, вменява общо задължение на лицето по чл. 2 ал. 1 от
Наредбата да организира правилното и точно попълване на пътния лист от
съответните длъжностни лица, да води отчетност на изпълнителните листове и
т.н., но не визира никакво конкретно правило за поведение. Първостепенният съд
е изложил аргументи, че от посочените, както в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), така и в наказателното постановление, факти
не става ясно точно в какво нарушение е обвинен превозвачът, тъй като не е
посочено в резултат на кои негови действия или бездействия процесният пътен
лист за съответния превоз не е бил попълнен по надлежния ред, като не става
ясно самият превозвач ли не е изпълнил задълженията си по смисъла на Наредбата,
или друго лице не е изпълнило тези задължения, ако е била създадена някаква
организация, както и на какви обстоятелства се дължи неточното попълване на
процесния пътен лист. Констатирал е, че няма никакви доказателства дали
транспортното предприятие към посочената дата на извършване на нарушението е
организирало правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни
лица, в частност и на конкретния пътен лист, като е счел, че доколкото
вмененото нарушение касае бездействие, административно-наказващият орган (АНО) е следвало да посочи
конкретните действия, които дружеството-превозвач е трябвало да извърши. Районният
съд е изложил аргументи, че липсата на безспорни доказателства, че
непопълването на определени реквизити в пътния лист се дължи на несъздадена
организация от страна на превозвача, се установява и от факта, че от всички
проверени пътни листове (общо 147 броя) само в процесния и в още 3 (три) са
открити някакви нередности.
Обжалваното
решение е правилно. Налице е соченото в мотивите на районния съд нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещо до незаконосъобразност на наказателното
постановление, като касационната инстанция намира за необходимо да добави
следното:
С
обжалваното пред ВРС наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на „Н. *** е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 64, т. 4 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от министъра на транспорта (Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г.). Съгласно цитираната подзаконова правна норма, лицето по
чл. 2, ал. 1 от длъжно да организира правилното и точно попълване на пътния
лист от съответните длъжностни лица, води отчетност на издадените пътни листове
с посочване на серия, номер, дата на издаване на пътния лист, марка и
регистрационен номер на превозното средство и осъществява ежедневен контрол
върху своевременното отчитане на превозните документи. Анализът на разпоредбата
сочи, че същата съдържа три отделни задължения към превозвачите, неизпълнението
на всяко от които съставлява състав на административно нарушение: 1/ организира
правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица, 2/
води отчетност на издадените пътни листове с посочване на серия, номер, дата на
издаване на пътния лист, марка и регистрационен номер на превозното средство и
3/ осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните
документи.
В
обжалваното наказателно постановление е посочен само правния извод на
наказващия орган, че превозвача не е организирал правилното и точно попълване
от съответните длъжностни лица на отбелязания пътен лист, но не са изложени факти, сочещи за липсата на организация от
страна на превозвача за правилно и точно
попълване на пътните листи. Не е изследвано обстоятелството дали изобщо
е била създадена организация за изпълнение на това задължение. Единствено при
установяването на данни за създаване или липса на подобна организация от лицето
по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, би могло да се прецени дали непопълването на пътния лист се дължи на противоправното бездействие на превозвача
или на бездействието на съответните длъжностни лица, за да се определи дали
превозвачът е извършил нарушението по
чл. 64, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година, за което е му е наложена
имуществена санкция по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Липсата на изложени
факти относно извършването на нарушението винаги възпрепятства правото на
защита на наказаното лице, доколкото то се защитава именно срещу тях, а не
срещу правните квалификации и едновременно с това не дава възможност на съда да
провери материално-правната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Достигайки
до същите гореизложени правни изводи и отменяйки оспореното пред него наказателно
постановление, решаващият състав на ВРС е постановил правилен съдебен акт,
който следва да се остави в сила.
При този
изход на делото, наказаното дружество има право на присъждане на разноски, но
това не е поискано.
Воден от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/17.01.2020 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 5103/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.