№ 159
гр. Стара Загора, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „М.М. - И.“ ЕАД гр.
Р., чрез адв.Л. Д. от АК - София, против Решение № 10/19.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 689/2022г. по описа на Районен съд – Раднево, с което
се признава за незаконно уволнението по предявения иск от В. З. В. срещу
„М.М. - и.” ЕАД, гр. Р. и се отменя заповед № 33 от 14.09.2022г. на
изпълнителния директор на „М.М. - и.” ЕАД за прекратяване на трудовото
правоотношение с В. З. В.; възстановява се В. З. В. на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност „Ръководител отдел в промишлеността -
Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и
автоматизация“ в „М.М. - и.” ЕАД; осъжда се „М.М. - и.” ЕАД, гр. Р. да
заплати на В. З. В. сумата от 29144.77 лв., представляваща нетен размер на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска
- 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърля иска по чл.
225, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 29144.77 лв. до претендираните
общо 34009.24 лв. като неоснователен; присъдени са разноски и държавна
такса.
Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира
същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че основен
и единствен спорен въпрос в производството бил, законосъобразно ли е било
1
упражняването от страна на работодателя на потестативното право на
уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо служители, заемали ръководна
длъжност преди новия директор да встъпи в длъжност, които са преназначени
на различна ръководна позиция, след встъпването на новия директор.
Намира, че неправилно съдът приел, че отговорът на поставения въпрос
е отрицателен. Счита, че в конкретния случай първоинстанционният съд не
отчел спецификата на начина, при който въззиваемият бил преназначен. Така,
съдът неправилно приложил материалния закон и погрешно формирал своето
вътрешно убеждение, в противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди, че въззиваемият не бил новоназначен служител в ръководния екип на
„М.М. - И.“ ЕАД, а бил заварен ръководен кадър към Отдел
„Електрооборудване“, звено „Автоматизация“. Сочи, че съгласно новата
структура, приета от СД на „М.М.И.“ ЕАД с протокол на СД № 5/16.02.2022г„
Отдел „Електрооборудване“ бил преобразуван в Отдел „Електрооборудване и
автоматизация“, като обособеното звено „Автоматизация“ в него се вляло в
самия отдел и престанало да съществува като самостоятелна единица. Сочи,
че във връзка със структурната промяна, въззиваемият бил преназначен на
длъжност „Ръководител Отдел „Електрооборудване и автоматизация“.
Твърди, че безспорно в случая не ставало дума за повишение от длъжността
„Ръководител звено „Автоматизация“ в „Ръководител Отдел
„Електрооборудване“ (такива длъжности вече нямало), а за промяна в името
на длъжността и структурата на отдела, наложили изменение и на трудовия
договор.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да отхвърли като неоснователни
предявените от въззиваемия искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.В
съдебно заседание чрез адв. Арсениев поддържа жалбата и прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемият В. З. В., чрез адв.А. С. от АК – Стара Загора, оспорва
подадената жалба като неоснователна. Счита, че изложените във въззивната
жалба оплаквания са несъстоятелни, а постановеното решение е правилно,
обосновано и не противоречи на материалния закон. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на
заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ.
2
Ищецът В. З. В. твърди, че с трудов договор бил назначен на длъжност
„Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”. Твърди, че на
29.09.2022 г. му били връчени предизвестие и заповед № 33/14.09.2022 г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ - поради
сключване на договор за възлагане управлението на „М.М. - и.” ЕАД с
изпълнителния директор, връчени му при отказ да ги получи, констатирано
със свидетели. Твърди, че няма спор, че длъжността му е ръководна и от нея
зависят стопанските резултати, както и че изпълнителният директор е
сключил договор за управление и в 9-месечен срок е извършено уволнението.
Твърди, че с допълнително споразумение от 28.03.2022 г. именно същият
изпълнителен директор го е назначил на ръководната длъжност, от която е
уволнен, поради което изпълнителният директор не е имал право да се
възползва от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че работодателят е
целял единствено прекратяване на трудовия му договор в разрез с
разпоредбата на чл. 8 КТ като е злоупотребил с правата си. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” и да осъди
ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 34009.24 лв.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответникът „М.М. - и.” ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел
Електрооборудване и автоматизация” въз основа на трудов договор и
допълнително споразумение от 28.03.2022 г., което било едностранно
прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ, със заповед №
33/14.09.2022 г., връчена на 29.09.2022 г. на ищеца при отказ за получаване,
при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за
прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за възлагане на
управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било възложено
управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на новоизбран член на
СД И.Ч., и приложена към договора бизнес - програма, представляваща
неразделна част към него, всички те след съответно решение на СД на „БЕХ“
ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителният директор
бил избран и назначен до провеждане на нова конкурсна процедура за
номиниране на член представител на държавата в СД. Твърди, че вписването
в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно договорът влязъл в сила на
01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа. Твърди, че с въпросния
договор за управление и приложената към него бизнес задача, на
изпълнителния директор било възложено изпълнение на конкретна стопанска
задача с конкретни икономически показатели, с цел и очакван резултат.
Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното
прекратяване на трудовия договор. Оспорва всички твърдения на ищеца
относно незаконосъобразността на уволнението. Твърди, че промяната в
длъжността не е наложила драстична промяна на задълженията му, поради
3
което не следва да се приема, че е налице промяна в длъжността, заемана от
ищеца. Развива съображения за спазване на 9-месечния срок и за липса на
злоупотреба с правомощието на работодателя. Моли съдът да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
За да постанови решение в този смисъл Радневският районен съд е
приел от фактическа страна следното: Ищецът е заемал длъжността
„Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” при ответника въз
основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение
от 28.03.2022 г. На 29.09.2022 г. му е връчена при отказ за получаване заповед
№ 33/14.09.2022 г. за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при
условията на чл. 220, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е приел, че
управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на основание чл.
328, ал. 2 КТ служители от ръководството на предприятието, които той е
назначил при действието на този договор за управление, но може в рамките
на срока по чл. 328, ал.2 КТ да прекрати на това основание трудовото
правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е
спечелило конкурс за управленската позиция. В този случай трудовото
правоотношение не възниква по волята на управителя, защото работодателят
е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място
при поведения конкурс лице, поради което управителят разполага с
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Но няма потестативното право
да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ управителят,
който е назначил на ръководна длъжност определено лице. Може да бъде
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ на
лица, назначени от управителя при предишния му мандат, при сключване на
нов договор за управление със същия управител. РРС е приел, че употребения
в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ израз „поради сключване на договор за
управление“ следва да се разбира, че се насочва към еднократност на правото
по отношение на заварените ръководни служители. Целта на разпоредбата е
да се даде възможност на управителя да си подбере нов екип от сътрудници,
за постигане на поетите задължения за ефективно управление на
предприятието.
В случая от доказателствата по делото, съдът е приел, че ищецът е бил
назначен на длъжност „ръководител звено - Автоматизация“ в отдел
„Електрооборудване“ към датата на започване на изпълнение на договора за
възлагане на управлението от изпълнителния директор И.Ч. към 31.01.2022г.,
като с допълнително споразумение № 188/28.03.2022 г. към трудов договор №
8/14.08.2003 г. ищецът В. З. В. е преназначен от изпълнителния директор И.Ч.
на новата ръководна длъжност „Ръководител отдел в промишлеността -
Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и
автоматизация“. От тези безспорно установени обстоятелства според съда е
4
видно, че ищецът е бил на ръководна длъжност в ответното дружество, но
изпълнителният директор не е упражнил спрямо него правото по чл. 328, ал. 2
КТ, а е бил преназначен на нова различна ръководна длъжност в друг отдел в
ответното дружеството. С преназначението ищецът вече не е част от
заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и има идентичен
статут с новоназначените от изпълнителния директор ръководни кадри,
спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ не принадлежи на
настоящия изпълнителен директор И.Ч. по време на действие на настоящия
договор за възлагане на управлението. Законът не предвижда възможност за
прехвърляне на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и за новата
ръководна длъжност, на която е назначен служителя от изпълнителния
директор по време на действие на настоящия договор за възлагане на
управлението. Касае се за разпоредба -чл. 328, ал. 2 КТ, която предоставя
голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение на управителя,
без мотиви и само по лична преценка, поради което тя следва да се тълкува
стриктно, а не разширително.
Районният съд е приел, че изпълнителният директор е придобил и преки
впечатления от работата на ищеца на предходната ръководна длъжност в
периода от започване на изпълнението на договора за възлагане на
управлението на ответното дружество до преназначението му на 28.03.2022 г.,
което е послужило като основание за изпълнителния директор да приеме, че
ищецът е подходящ ръководен кадър от новия екип на изпълнителния
директор за новата ръководна длъжност. Това в още по-голяма степен
потвърждава горните правни изводи за погасено потестативно право по чл.
328, ал. 2 КТ в конкретния случай.
С оглед на така дадения отговор на единствения спорен по делото
въпрос, съдът е приел, че изпълнителният директор на ответното дружество
не е разполагал с потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца В. З. В. от ръководната длъжност
„Ръководител отдел в промишлеността - Електрооборудване и
автоматизация“, на която е бил назначен ищеца на 28.03.2022г. от същия
изпълнителен директор и по време на действие на същия договор за възлагане
на управлението. При тези съображения съдът е приел за основателен иска за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед №33/14.09.2022 г. на
изпълнителния директор, а заповедта – за незаконосъобразна.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като обусловен от
основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, съдът е приел също за основателен и го е уважил като е
възстановил ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител
отдел в промишлеността - Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел.
оборудване и автоматизация“ в ответното дружество.
Третият предявен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
вр. чл. 225 КТ, съдът е приел, че също е обусловен от основателността на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съдът е
5
приел за безспорно, че ищецът в периода след 29.09.2022 г. и до приключване
на съдебното дирене пред първата инстанция включително не е работил на
друга работа, поради което има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2023 г. Последният пълен отработен месец
по смисъла на чл. 228 КТ е месец август 2022 г., а последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер
на 5397.18 лв. Съгласно приетото заключение на СИЕ, съдът е приел, че БТВ
по смисъла на чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ за 1
работен ден е в размер на 234,66 лв. а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2022 г. е в брутен размер от 32383.08 лв. и
нетен размер от 29144.77 лв. Съдът е уважил иска по чл. 225 КТ за сумата от
29144.77 лв. като нетен размер на обезщетението по чл. 225 КТ и е отхвърлил
иска за разликата до претендирания размер от 34009.24 лв.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
за установено следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд. Не е
спорно, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел
Електрооборудване и автоматизация” при ответника въз основа на трудов
договор и сключено към него допълнително споразумение от 28.03.2022 г.
Не е спорно, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на § 1,
т.3 от ДР на КТ, както и че на 29.09.2022 г. му е връчена при отказ заповед №
33/14.09.2022 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при условията на чл. 220, ал. 1
КТ. Не е спорно и обстоятелството, че изпълнителният директор И.Ч. е
сключила договор за възлагане на управлението на „М.М.И.“, ЕАД на
07.02.2022г. Налице е и бизнес - програма на дружеството за периода 2022 –
2026г. Новият изпълнителен директор е вписан в ТР на 31.01.2022г.
По делото е установено също, че ищецът е бил назначен на длъжност
„ръководител звено - Автоматизация“ в отдел „Електрооборудване“ към
датата на започване на изпълнение на договора за възлагане на управлението
от изпълнителния директор И.Ч. - 07.02.2022г. С допълнително споразумение
№ 188/28.03.2022 г. към трудов договор № 8/14.08.2003 г. ищецът В. З. В. е
преназначен от изпълнителния директор И.Ч. на новата ръководна длъжност
„Ръководител отдел в промишлеността - Електрооборудване и
автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и автоматизация“. Преди
преназначаването ищецът е бил на длъжност в ответното дружество
„Ръководител звено“, а след сключването на допълнителното споразумение на
28.03.2022г. е назначен на длъжност „Ръководител отдел“. Налице е промяна
в структурата на ответното дружество, при която Звено „Автоматизация“ и
отдел „Електрооборудване“ се сливат в нов отдел „Ел. оборудване и
автоматизация“. Новата структура е одобрена на 16.02.2022г. от СД на
дружеството.
6
Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1,
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ поради сключването на договор
за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено
след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от
9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда
на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за уволнение на
служителите. Основанието за уволнение в този случай е сключването на нов
договор за управление с изпълнителния директор на дружеството.
Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение в този случай
е в резултат на поставените задачи за успешно управление на стопанската
дейност и изпълнението на определена бизнес - програма от новия
изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За
да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери
тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен
директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение
на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но
и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен
директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално
изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.
Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление,
като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна
и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление
трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това
основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители –
„служители от ръководството на предприятието”. При липса на други
указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от
ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието” е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление.
Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание
предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В настоящия случай, въззивната инстанция намира, че след
преназначението си на нова ръководна длъжност в ответното дружество на
28.02.2022г., ищецът вече не е част от заварения ръководен екип по смисъла
на чл. 328, ал. 2 КТ. Ищецът вече има идентичен статут с новоназначените от
изпълнителния директор ръководни кадри, спрямо които потестативното
право по чл. 328, ал. 2 КТ не принадлежи на настоящия изпълнителен
директор И.Ч. по време на действие на настоящия договор за възлагане на
управлението. Законът не предвижда възможност за прехвърляне на
потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и за новата ръководна длъжност, на
която е назначен служителя от изпълнителния директор по време на действие
7
на настоящия договор за възлагане на управлението. Касае се за разпоредба -
чл. 328, ал. 2 КТ, която предоставя голяма свобода за прекратяване на
трудово правоотношение на управителя, без мотиви и по лична преценка,
поради което следва да се тълкува стриктно, а не разширително. В този
смисъл управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на
основание чл. 328, ал. 2 КТ служители от ръководството на предприятието,
които той е назначил при действието на този договор за управление. Налице е
възможност в рамките на срока по чл. 328, ал.2 КТ да прекрати на това
основание трудовото правоотношение на назначено от него лице от
управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция. В
този смисъл е решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на IV г.о. на
ВКС. Това е така, защото единствено в този случай, трудовото
правоотношение не възниква по волята на управителя, защото работодателят
е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място
при поведения конкурс лице, поради което управителят разполага с
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Изпълнителният директор
обаче няма потестативното право да прекрати трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 2 КТ на лице, което той е назначил на ръководна длъжност при
действието на договора за управление. Може да бъде прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ на лица, назначени от
управителя при предишния му мандат, при сключване на нов договор за
управление със същия управител. В този смисъл е решение № 481
от13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
В случая разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, относно сключването на
договор за управление, следва да се тълкува, в смисъл на еднократност на
правото по отношение на заварените ръководни служители, с цел да се даде
възможност на управителя да подбере нов екип от сътрудници, за постигане
на поетите задължения за ефективно управление на предприятието.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че
изпълнителният директор на ответното дружество не е разполагал с
потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца В. З. В. от ръководната длъжност „Ръководител
отдел в промишлеността - Електрооборудване и автоматизация“, на която е
бил назначен на 28.03.2022г. от същия изпълнителен директор и по време на
действие на същия договор за възлагане на управлението. С оглед на
изложените съображения въззивната инстанция намира, че предявеният иск
за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед №33/14.09.2022 г.
на изпълнителния директор е основателен и правилно е уважен от първата
инстанция.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ищецът В. З. В.
не е бил новоназначен служител в ръководния екип на „М.М.И.“ ЕАД, а е бил
заварен ръководен кадър, както и че когато първоначално изпълняваната от
8
работника длъжност включвала в обема си и трудовите функции на
длъжността, на която впоследствие е бил преназначен, не била налице нова
длъжност, поради липса на съществено изменение на трудовите задължения.
Действително ищецът е бил назначен първоначално на ръководна длъжност
„Ръководител звено – Автоматизация“ към отдел „Електрооборудване“, с
допълнително споразумение от 26.02.2015г. С допълнително споразумение от
28.03.2022г., ищецът е преназначен на длъжността „Ръководител отдел
Електрооборудване и Автоматизация“. От старата и новата структура на
предприятието се установява, обаче, че Ръководителят звено
„Автоматизация“ е бил подчинен на Ръководителя Отдел
„Електрооборудване“. След промяната в структурата и сливането на двете
звена, Ръководителят отдел „Ел. оборудване и Автоматизация“ е подчинен
директно на заместник изпълнителен директор, което означава е че създадена
нова длъжност, която обединява функциите на отдел „Електрооборудване и
на звено „Автоматизация“. В този смисъл не отговаря на фактите твърдението
на работодателя, че не е налице нова длъжност, а само изменение на
съществуващата длъжност, която е заемал ищеца.
Предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, също е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност
„Ръководител отдел в промишлеността - Електрооборудване и
автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и автоматизация“ в ответното
дружество, от която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ,
въззивният съд намира за установено от представеното копие от трудова
книжка, че в периода след 29.09.2022 г. и до приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция ищецът не е работил на друга работа, поради
което има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.09.2022
г. до 30.03.2023 г. Последният пълен отработен месец по смисъла на чл. 228
КТ е месец август 2022 г., а последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 5397.18 лв. Съгласно
приетото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
неоспорено от страните се установява, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2022 г. е в брутен размер от 32383.08 лв. и
нетен размер от 29144.77 лв.
Районният съд е уважил иска за целия период, въпреки, че към момента
на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е изтекъл
срокът от 6 месеца. Доколкото пред настоящата инстанция срокът от 6 месеца
е изтекъл, страните не спорят по този иск и не са представени доказателства
за започване на работа от ищеца за процесния период, съдът намира, че искът
по чл. 225 КТ за сумата от 29144.77 лв. - нетен размер на обезщетението по
9
чл. 225 КТ е основателен и правилно е уважен изцяло.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция за защита от адвокат в размер на 2610 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/19.01.2023г., постановено по гр.д. №
689/2022г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА „М.М. - и.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., ***
да заплати на В. З. В., ЕГН **********, с адрес с. З., *** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 2610 лв. (две хиляди, шестстотин и десет лв.),
представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция за
един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10