Решение по дело №383/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                     2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.

                                                                                             АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Албена Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНАХД № 383 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

            С решение от 31.10.2018 г., постановено по НАХД № 8217/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 12-ти състав, обвиняемият М.П.Й. е признат за невиновен в това, че на 10.05.2018 г., около 08,30 часа, в гр. София, кв. „Димитър Миленков“, на улица без име, в района на № 183, с посока на движение от № 190 към № 180, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „GIO Rizzato“ с рама № 33997, което не е регистрирано по надлежния ред, регламентиран в Закона за движение по пътищата – чл.140, ал.1: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, и издадената на основание ал. 2 на същия член Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (чл. 4 (1): „Собственикът е длъжен да представи лично превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“), поради което и на основание чл. 304, вр. чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, обв. Й. е оправдан по обвинението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

           

            Решението е протестирано от прокурор при СРП. С така подадения протест и допълнението към него се изтъква, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се доводи, че от събраните по делото гласни – показанията на св. Х.Д., Д.К.и Л.Н., и писмени доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в постановлението на прокурора при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Изтъква се, че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин, че обв. Й. е осъществил деянието, за което е обвинен.

            В допълнението към протеста се релевират доводи, че първият съд неправилно е интерпретирал фактите по делото и е приложил чл. 9, ал. 2 от НК, като е приел, че обществената опасност на деянието, извършено от обв. Й., е явно незначителна. В тази насока се изтъква, че за наказателната отговорност на обвиняемото лице са ирелевантни обстоятелствата какъв е видът на управляваното превозно средство, което не е било регистрирано по съответния ред, при положение, че е подлежало на регистрация, съгласно Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, респ. малката кубатура на мотопеда, малкото разстояние, което обвиняемият е изминал с управлявания от него нерегистриран мотопед, ниския му социален и образователен статус и други. Сочи се, че обвиняемият е пълнолетно наказателно отговорно лице и младата му възраст би могла да се отчита при определяне на наказанието, което да бъде към минимума, предвиден в закона.

            Отправя се искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 334, т. 2 от НПК, поради незаконосъобразност и неправилност на същото, и за признаване на обв. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

            В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него и моли същият да бъде уважен. Изтъква, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че обв. Й. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, а именно, че е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, с оглед изискванията на ЗДвП. Сочи, че за предмета на делото са ирелевантни малката кубатура на мотопеда, малкото разстояние, което обвиняемият е изминал с управлявания от него нерегистриран мотопед, ниския му социален и образователен статус. Навежда доводи, че първият съд неправилно е приел, че обществената опасност на деянието е незначителна, тъй като интензивността, с която деянието е консумирано от обвиняемия, е застрашила обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта. Изтъква, че деянието е формално и не са налице основания за прилагане на института по чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага решението на СРС да бъде отменено.

 

            Защитата на обвиняемия Й. – адв. М. – от САК, моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че преценката на първия съд относно явната малозначителност на деянието е правилна. Посочва, че обвиняемият никога не е отричал извършеното от него и фактическите обстоятелства по делото, но моли съда за снизхождение, предвид чистото му съдебно минало и това, че се разкайва за стореното.

            Обвиняемият М.П.Й., при упражняване на правото си на лична защита, не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по постъпилия протест. При упражняване на правото си на последна дума, моли да бъде потвърдено решението на СРС.

                                  

            ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

           

            За да постанови решенето си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обвиняемия М.П.Й. (л. 17 от досъд. п-во), показанията на свидетелите Х.В.Д.(л. 3 от досъд. п-во), Д.С.К.(л. 4 от досъд. п-во), Л.Н. Н. (л. 5 от досъд. п-во), П.П.Й. (л. 26 от досъд. п-во); констативен протокол от 10.05.2018 г. (л. 6 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 10.05.2018 г. (л. 7 от досъд. п-во), ведно с фотоалбум към него (л. 8 – 9 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2018 г. (л. 10 – 11 от досъд. п-во); справка за съдимост на обв. Й. (л. 19 и л. 29 от досъд. п-во, и л. 12 от съд. п-во); акт за установяване на административно нарушение № 663134 от 10.05.2018 г. (л. 27 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, както и обясненията на обв. Й. и показанията на св. П. Й., снети в хода на съдебното следствие пред СРС, в о.с.з. на 31.10.2018 г., които е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 

            Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че обвиняемият М.П.Й. е роден на *** г. в гр. Бяла Слатина, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с начално образование, работи, живущ ***, ЕГН **********.

            Приел е, че на 10.05.2018 г., обв. М.Й. управлявал мотопед марка „GIO Rizzato“, с рама № 33997, без регистрационни табели, в гр. София, кв. „Димитър Миленков“, по улица без име, с посока на движение от № 190 към № 180. Около 08,30 ч. обв. М.Й. се намирал в района на № 183, където бил спрян за проверка от служители при 08 РУ – СДВР – св. Х.В.Д.и св. Д.С.К.. Проверяващите полицаи установили самоличността на водача като М.П.Й. – с ЕГН **********, и констатирали, че мотопедът е без регистрационни табели. Свидетелите Д. и К. запазили местопроизшествието, като бил изпратен за съдействие екип при ОПП – СДВР – св. Л.Н. Н.. След направена справка полицейските служители установили, че мотопедът не е регистриран по съответния ред в страната.

            При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че деянието, осъществено от обв. Й., макар формално да осъществява от обективна и субективна страна, признаците на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като поради явно незначителната му степен на обществена опасност не следва да се третира като престъпно. За да формира изводите си в този смисъл, СРС е отчел младата възраст на обвиняемия, ниския му социален и образователен статус, трудовата му ангажираност, съдействието на органите на реда при извършената проверка и в хода на досъдебното производство, липсата на негативни характеристични данни за същия, в т.ч. и криминални регистрации. Отчел е и характеристиките на предмета на посегателство – обстоятелството, че се касае за мотопед с малка кубатура, с двигател с обем около 50 куб.см и максимална скорост на движение до 45 км/ч, за управлението на което се изисква категория „М“, която може да се придобие след 16-годишна възраст при успешно положен изпит за управление на МПС, както и изключително малкото разстояние, което обвиняемият е изминал, управлявайки мотопеда. Приел е, че при така сложилото се своеобразие на конкретния казус, обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна, тъй като интензивността, с която е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта, е много ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по принцип деяния от този вид. Ето защо е признал обвиняемия за невиновен и изцяло го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление с горепосочената правна квалификация.

           

            Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановения съдебен акт, като намира, че същите почиват на правилен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.

            Правилно, при формиране на изводите си по фактите, съдът е кредитирал с доверие обясненията на обв. Й., снети в хода на досъдебното производство и тези, депозирани пред СРС, като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и не са предназначени да формират защитна версия на обвиняемото лице по повдигнатото му обвинение. Така, по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с осъщественото управление на процесния мотопед марка „GIO Rizzato“ с рама № 33997 на 10.05.2018 г. по улица без име в кв. „Димитър Миленков“ в гр. София, в близост до дома му, обясненията на обвиняемото лице намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. Д., К. и Й.. В тази насока прави впечатление, че обвиняемият не отрича съпричастността си към деянието и в този смисъл изнася неизгодни за него твърдения, което допълнително сочи на обективност и добросъвестност на обясненията му в обсъжданата част. Напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви са обясненията на обв. Й. и показанията на св. Й. в смисъл, че мотопедът е бил закупен от св. Й. от неустановено по делото лице от пазар в с. Богров; обясненията на обвиняемия и показанията на св. Й. в този смисъл се подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин и от показанията на св. Д. и К. по отношение на съобщеното им от обвиняемия за начина на придобиване на управлявания от него мотопед. Не се наблюдава каквото и да било несъответствие или противоречие измежду обясненията на обвиняемото лице и съобщеното от св. Й., че обвиняемият не е управлявал друг път мотопеда, а е поел за пръв път управлението му на инкриминираната дата. Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да кредитира като обективно и добросъвестно депозирани и обясненията на обвиняемия в смисъл, че е поел управлението на мотопеда, за да отиде до близконаходящ се магазин. Обясненията му в този смисъл се подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин от съобщеното от св. Й. и кореспондират с мястото на извършване на полицейска проверка – в близост до дома на обвиняемия. Така събраните по делото гласни доказателствени средства не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и съдът намира, че следва да им се довери. При този анализ на обясненията на обвиняемия, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с тях обвиняемият цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина. Поради изложеното, съдът прецени, че следва да кредитира обясненията на обв. Й., а и показанията на св. Й. изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

            За пълнота, въззивният съд ще отбележи, че констатира противоречие между така събраните гласни доказателствени източници – обясненията на обвиняемия и показанията на св. Й., единствено по отношение на отстоянието на магазина, посетен от обвиняемия, от дома му. Така, разпитан пред съда, обв. Й. посочва, че магазинът е отстоял на не повече от 20 м от дома му, докато св. Й. сочи, че магазинът е на около 100 м. от дома им. Така констатираното противоречие между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля, съдът отдаде единствено на индивидуалните особености на всеки един от тях да преценява разстояния и да възпроизвежда възприятията си пред съда, а не на недобросъвестност, субективизъм или стремеж за изглеждане на защитна версия на обвиняемия по повдигнатото му обвинение, доколкото, както вече се посочи, анализът на обясненията на обв. Й. и на показанията на св. Й. в останалата им част, сочи на тяхната максимална добросъвестност и желание да съдействат за изясняване на обективната истина.

            Измежду така събраните гласни доказателствени средства не се откриват каквито и да било противоречия и несъответствия и по отношение на това, че мотопедът не е бил регистриран и е бил без поставени регистрационни табели. Обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Й., Д., К. и Н. в тази връзка се подкрепят по небудещ съмнение начин и от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 10.05.2018 г. Действително, в хода на разпита си пред водещия разследването, обв. Й. заявява, че не е знаел, че мотопедът е без регистрационни номера. Съдът намира, че не може да се довери на обясненията му в обсъжданата част, като съобрази, че същият е могъл да възприеме без каквито и да било усилия липсата на регистрационни табели на мотопеда, още повече, че същият е престоял в двора на къщата, в която живеел обвиняемия, в продължение на няколко месеца. Като причина за констатираното несъответствие, съдът намира стремежа на обвиняемия да оправдае поведението си, макар да не отрича да е управлявал мотопеда, който е бил без поставени регистрационни табели.

            Обосновани са и изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно пълната кредитируемост на показанията на св. Д., К. и Н., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. Така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, кореспондират с обясненията на обвиняемото лице и с писмените доказателствени средства по делото, и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени средства, поради което и за инстанциите по същество не възникнаха съмнения, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Въз основа на същите съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани с извършената на 10.05.2018 г. полицейска проверка на водача Й. и управлявания от него мотопед, и резултатите от извършената проверка. По отношение на тези факти и обстоятелства по делото са събрани достатъчен по своя обем и категоричност гласни и писмени доказателствени средства, които в своята съвкупност позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите. Така събраните гласни доказателствени средства, освен че са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, не се оспорват и от обвиняемото лице, което, разпитано в хода на съдебното производство, признава да е управлявал процесния мотопед към датата на извършване на проверката.

            Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

            При този анализ на доказателствената съвкупност настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от решаващия първоинстанционен съд и изводите на съда по фактите се явяват правилни и обосновани.

 

            На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си обв. Й. формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност в производството, но поради явно незначителната степен на обществена опасност на деянието му, същото е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и няма престъпен характер.

            За съставомерността на деянието от обективна страна по визирания законов текст, е необходимо престъпният деец да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава, че управлява моторно превозно средство, което подлежи на регистрация, както и че същото не е регистрирано по съответния ред, и пряко да цели настъпването на именно тези общественоопасни последици.

            В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на инкриминираните по делото дата и място – на 10.05.2018 г., около 08,30 часа, в гр. София, кв. „Димитър Миленков“, на улица без име, в района на № 183, с посока на движение от № 190 към № 180, обв. Й. управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „GIO Rizzato“ с рама № 33997, което не е било регистрирано по надлежния ред, регламентиран в Закона за движение по пътищата.

            Управляваният от обв. Й. мотопед е подлежал на регистрация, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, и издадената на основание ал. 2 на същия член Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (чл.4 (1): „Собственикът е длъжен да представи лично превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“). Същият не е бил регистриран и е бил без поставени регистрационни табели.

            Обстоятелството, че мотопедът не е бил регистриран по предвидения за това ред, е било недвусмислено видимо за водача Й., предвид това, че преводното средство е било без поставени регистрационни табели. Същият е могъл да възприеме това обстоятелство без съществени затруднения и без да е необходимо да притежава специални знания или подготовка. Предвид изложеното следва да се приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.

            При това обосновано и законосъобразно първият съд е заключил, че деянието, осъществено от обв. Й., е обективно и субективно съставомерно по вменения му престъпен състав, а именно – по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

             

            Същевременно, правилни и обосновани се явяват изводите на решаващия първоинстанционен съд, че макар обв. Й. формално да е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, обществената опасност на деянието му е явно незначителна, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, което не обуславя въздействието спрямо дееца посредством най-тежката форма на държавна принуда, каквато и наказанието. За да формира изводите си в горния смисъл, СГС съобрази следното.

            За да е налице явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е необходимо същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, да не е обществено-опасно или степента му на обществена опасност да е явно незначителна. В конкретния по делото случай деянието, осъществено от обв. Й. разкрива незначителна степен на обществена опасност, в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя в състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.

            Така, на първо място, обв. Й. не разкрива висока степен на обществена опасност – същият е на млада възраст, както към датата на извършване на инкриминираното деяние, така и към момента на постановяване на крайния съдебен акт от тази инстанция; обвиняемият е с чисто съдебно минало, при него липсват данни за предходни противообществени прояви или негативни характеристични данни; обвиняемият е трудово зает, което сочи на стремеж да се издържа по честен начин, въпреки ниския му образователен статус, както правилно е отбелязал първият съд; обв. Й. е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, като е предал доброволно мотопеда на органите на реда; и в хода на досъдебното производство и пред съда признава за извършеното от него деяние, проявява критично отношение към поведението си, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина и изразява съжаление и разкаяние за извършеното. Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че инкриминираното деяние се явява случаен факт в живота на обвиняемия и не е израз на трайна незачитане на установения правов ред във връзка правилата за движение по пътищата и транспортната сигурност.

            На второ място, деянието, осъществено от обв. Й., също не разкрива висока степен на обществена опасност. В тази насока първоистепенният съд е изложил пространни и задълбочени съображения, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е прието, че деянието има за предмет мотопед с малка кубатура с двигател с обем около 50 куб.см и максимална скорост на движение до 45 км/ч, за управлението на което се изисква категория „М“, която може да се придобие след 16-годишна възраст при успешно положен изпит за управление на МПС. Не може да се сподели тезата на държавното обвинение, че тези обстоятелства са ирелевантни с оглед предмета на доказване по делото. Доколкото естеството на предмета на престъпно посегателство е от значение за преценката на степента на обществена опасност на деянието, то тези особености на превозното средство правилно са били съобразени от СРС. Правилно е отчетено и това, че обвиняемият е изминал изключително малко разстояние с мотопеда, с което практически не е застрашил обществените отношения, свързани с транспортната сигурност. В заключение, степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител са чувствително по-ниски от типичната такава, визирана от законодателя при очертаване на престъпния състав по чл. 345, ал. 2 от НК. Налице е, следователно, хипотеза на „явна малозначителност”, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

            Прокурорът при СГП правилно сочи, че престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК е уредено като формално или още на просто извършване, поради което и степента на обществена опасност на деянието е достатъчно висока, за да бъде криминализирано поради самия факт на осъществяването му. Това, обаче, не изключва възможността извършването на формално престъпление да бъде явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и в тази насока е константната съдебна практика, с която настоящата инстанция изцяло се солидаризира (вж. например ре­ше­ние № 448/23.11.1988 г. по н. д. № 497/1988 г., I н. о., ре­ше­ние № 870/17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г., II н. о.,  ре­ше­ние № 676/18.07.2005 г. по н. д. № 86/2005 г., I н. о. и други). Деянието мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то ма­лоз­на­чи­тел­но и при  по­се­га­тел­ства, по­на­ча­ло за­ся­га­щи важ­ни об­щест­ве­ни от­но­ше­ния, както и такива, чието извършване е достатъчно за инкриминирането им, без да е необходимо да настъпи допълнителен обществено-опасен резултат, ко­га­то уста­но­ве­на­та фак­ти­ческа об­ста­нов­ка сочи на ниска сте­пен на ув­реж­да­не на об­щест­ве­ни­те от­но­ше­ния, за­щи­те­ни чрез съ­от­вет­ни­те престъп­ни съста­ви, както е и в процесния по делото случай.

           

            Ето защо и като е оправдал обвиняемия Й. по обвинението да е осъществил състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, СРС, НО, 12-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния смисъл се преценяват от настоящия съдебен състав, като неоснователни.

 

            Тъй като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2018 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, по НАХД № 8217/2018 г. по описа на същия съд.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

           

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                                      2/