Р Е Ш Е Н И Е
№ 778 /14.12.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 1066 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик против Решение № 63 от 10.08.2023 г., постановено по нахд №
120/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 13-2300024/27.03.2023 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 415, ал.
1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 1 от същия кодекс, на „Д и Г Фемили“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Касаторът – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Излага съображения
за нарушения на материалния закон, като твърди, че са нарушени и процесуалните
правила. Поддържа жалбата и в писмено становище, подадено от процесуалния му
представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на
разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Ответникът – „Д и Г Фемили“ ЕООД – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за
законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред заявява претенция за
присъждане на разноски.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо, но неправилно.
Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които обаче са възприети незаконосъобразни правни изводи.
За да отмени
обжалваното НП, районният съд е приел, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентен орган,
съобразно, чл. 21, ал. 4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0693 от
15.08.2022 г. и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, но неправилно като
дата на нарушението било посочено 28.11.2022 г., а не 26.11.2022 г.
Решението е
неправилно.
В хода на
делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са
събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд
е изяснил фактическата обстановка, но при правилно изяснена фактическа
обстановка е достигнал до неправилни изводи.
Установява се,
че по повод контрол за спазване на трудовото законодателство и за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, служителите на ДИТ Пазарджик-ст.
инспектор Т. Д. и ст. инспектор С. Г., извършили проверка в обект магазин за
хранителни стоки в гр. Велинград, стопанисван от „Д и Г Фемили“ ЕООД. Бил
извършен и преглед на фирмена документация, в периода от 26.10.2022
г.-20.10.2022 г. При проверката на място и при преглед на наличната
документация били констатирани общо дванадесет нарушения. Едно от тях било, че
липсва протокол от измерване на осветеност, за установяване показателите на
осветителните уредби и устройства, в съответствие с изискванията на чл. 78, ал.
2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр.
88/1999 г./.
Констатациите
били обективирани в т. 4 от Протокол № ПР 2232262/27.10.2022 г. С протокола от
проверката, на осн. чл. 414, ал.1, т. 1 КТ, било дадено задължително
предписание № 4 - работодателят да представи протокол от измерване на осветеност,
за установяване показателите на осветителните уредби и устройства, със срок на
изпълнение до 25.11.2022 г. Препис от протокола с предписанията бил връчен
лично на управителя на 28.10.2022 г. В протокола било посочено пред кой орган и
в какви срокове подлежат на обжалване дадените предписания. Предписанията не
били обжалвани по административен или съдебен ред в указаните срокове.
На 21.11.2022 г.
жалбоподателят изпратил на посочения от ДИТ електронен адрес искане за
продължаване на срока за изпълнение на предписанията. Електронното съобщение
било върнато като недоставено.
На 13.12.2023 г.
в обекта била извършена последваща проверка за изпълнение на дадените с
Протокол 2232262/27.10.2022 г. предписания. При проверката контролните органи
установили, че повечето от тях са изпълнени. Отново обаче не бил представен
протокол от измерване на осветеност, за установяване показателите на осветителните
уредби и устройства. При проверката присъствал управителят на дружеството, на
когото била връчена призовка да се яви на 16.12.2022 г. и да представи
протокола.
На 19.12.2022г.
било подадено искане от дружеството за определяне на нова дата за явяване и
представяне на протокола, а именно 05.01.2023г. Искането било уважено. На
05.01.2023 г. пред контролните органи бил представен Протокол от контрол за
осветеност № 424/03.01.2023 г. и сертификат със същия номер.
Контролните
органи приели, че е налице неизпълнение на предписанието, тъй като макар същото
вече да е изпълнено, това е станало след определения в Протокол №
2232262/27.10.2022 г. срок, който не е бил продължаван. На същата дата, в
присъствието на управителя на дружеството, бил съставен Констативен протокол за
извършена проверка № ПР 2242034 за неизпълнение на задължителните предписания,
дадени с протокол № ПР 2232262/27.10.2022 г., включително и цитираното по-горе
предписание № 4.
На дружеството
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13 -
2300024, за това че „Д. и Г Фемили“ ЕООД, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1 от ДР на КТ, не е изпълнил дадено за изпълнение предписание от
ст. инспектор Т. Д. в т. 4 от Протокол № ПР 2232262/27.10.2022 г.
На 12.01.2023 са
постъпили писмени възражения от „Д и Г Фемили“ ЕООД.
Възражението не
било прието за основателно и въз основа на съставения АУАН № 13-2300024/05.01.2023г.
е издадено обжалваното Наказателно постановление.
За да отмени
оспореното НП, районният съд е приел, че с Протокола от 27.10.2022 г. на
дружеството са дадени задължителни предписания с краен срок за изпълнение
25.11.2022 г. (петък), като след изтичането на този срок е настъпило
нарушението. В случая е прието, че това е станало на 26.11.2022 г., поради
което и в съдържанието на НП неправилно била посочена дата на нарушението на
28.11.2022 г. Според районния съд това препятствало наказаното лице да разбере
обвинението и да организира защитата си, а съдът да осъществи контрол за законосъобразност.
Настоящата
касационна инстанция намира за неправилни изводите за районния съд. В случая
безспорно спрямо наказаното лице са издадени задължителни предписания от
27.10.2022 г., за които управителят на дружеството е надлежно уведомен. Предвиден
е срок за изпълнение до 25.11.2022 г. (петък), до който всички дадени
предписания следва да бъдат изпълнени. Не се установява или твърди по делото
предписанията да са били оспорени по административен или съдебен ред, поради
което и същите имат задължителна сила спрямо проверяваното лице и то е длъжно
да ги изпълни. Установява се също, че от лицето е искано удължаване на срока за
изпълнение, но искането не е достигнало до знанието на контролните органи,
поради връщане на писмото като недоставено. Не се констатира да са правени
други опити за уведомяване на контролния орган за искането за удължаване на
срока. Тоест установява се последващо бездействие на задълженото лице.
Съответно и в случаи като този, когато контролният орган не е уведомен за
искането, същият е и в обективна невъзможност да се произнесе по същото с цел
удължаване на срока. Поради това и предписанията са били задължителни и с краен
срок на изпълнение до 25.11.2022 г., включително. Спорът в случая се свежда до
конкретизиране датата на нарушението и дали същата препятства защитата на
лицето.
Факт е, че
предписанията не са били изпълнени нито към 25.11.2022 г. (крайният срок за
изпълнение), нито към 26.11.2022 г. (денят следващ крайния срок за изпълнение),
нито към 28.11.2022 г.(датата на нарушението посочена в НП). Замерването на
осветеност, съобразно предписанията е реализирано едва през месец януари 2023
г. Тоест констатира се изпълнение на предписанията със значително закъснение и
след дадения срок, който не е бил удължаван към края на месец ноември 2022 г.
От горните
обстоятелства следва извод, че даденото задължително предписание не е изпълнено
нито незабавно, нито в указания срок. Тоест налице е нарушение както към
26.11.2022 г., така и към 28.11.2022 г. датата посочена като дата на нарушение
в НП. Предвид характера на самото предписание, настоящият състав намира за
основателни доводите на касатора, че правилно е посочил като дата на
нарушението 28.11.2022 г., доколкото замерването следва да се извърши със
съдействието на трети лица, което не може да се осигури в рамките на почивните
дни (26.11.2022 г. и 27.11.2022 г.). Съответно първият работен ден, в който
предписанието не е изпълнено и съставът на нарушението е осъществен е
28.11.2022 г. (понеделник). С оглед изложените и предвид пълнотата на
описанието на нарушението дадена в НП, настоящият състав намира, че за
жалбоподателя не е налице затруднение да организира защитата си. Нарушението е
ясно описано в НП, като изрично е посочено защо като дата на нарушението е
записано именно 28.11.2022 г.
Според чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл.
401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията
ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване
на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Според чл. 415,
ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В чл. 415в, ал.
1 от КТ е възведено правилото, съобразно което, за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
В случая, няма
съмнение и спор, че процесното задължително предписание е дадено на
жалбоподателя по т. 4 от протокола от 27.10.2022 г. Изрично е посочено в
протокола, че предписанието, следва да бъде изпълнено в срок до 25.11.2022 г.
Този акт е връчен редовно на неговия адресат, факт удостоверен с подписа на
представляващо дружеството физическо лице. Несъмнено е, че до 03.01.2023 г.,
предписанието също не е било изпълнено. Тоест предписанието не е било изпълнено
незабавно, съответно нарушението не е отстранено веднага след установяването
му, не е изпълнено в дадения срок, нито към 28.11.2022 г. С оглед на горните се
установява, че липсват основания за отмяна на процесното НП.
Ето защо,
настоящата касационна инстанция намира, че като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо, но неправилно
решение, което следва да бъде отменено.
При този изход
на делото на касатора се следват разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно заявеното със Становище вх. № 9545/14.11.2023 г. и
съобразно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
63 от 10.08.2023 г., постановено по нахд № 120/2023 г. по описа на Районен съд
– Велинград, като вместо него постановява:
Потвърждава Наказателно
постановление № 13-2300024/27.03.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 1 от същия кодекс, на „Д и Г Фемили“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Осъжда „Д и Г
Фемили“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски
по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)